Листопад (Yaprak Dökümü) - Тема 64

Джолева, и аз съм гласувала като теб . Само искам да уточня, че "получава" каквото си е заслужил, аз го тълкувам, че сегашното му положение е резултат от начина му на мислене и поведението му. И да се уточня, под поведение визирам факта, че той реши да се преместят в Истанбул и да пръснат спестяванията си за ремонт на стара къща. Той даде парите от капарото на Митхат, без да направи необходимата уговорка със собствениците на апартамента, който купуваха да го изчакат. Той даде парите си на Шефкет, който ги пропиля. И все пак въпреки всичко Лейля не го изостави, вярно, че тя ме дразни с поведението си, но все пак тя и Оуз му осигуриха много добри условия. Предполагам всеки е на ясно колко струва подобно лечение, физиотерапия, масажи и т.н. Да не говорим за шофьора, голямата кола и всички разходи. Дори леглото му е с всички екстри. Другото, което ми направи впечатление е, когато Лейля обясняваше на Седеф състоянието му, напредъка, който са постигнали и, че ще започне да говори чрез букви. Това ми показа, че тя е искрено загрижена за баща си. Вярно, че е тъпа и не проумява или не иска да проумее колко унизителна е тази ситуация за Али Ръза. И аз съм съгласна, че Фикрет дори да беше при Тахсин нямаше да може да се грижи за Али Ръза, просто те нямат такива финансови възможности. Може би само Неджля би могла да се погрижи за баща си, но само ако Али беше съгласен да помогне. Като го гледам обаче едва ли щеше да се съгласи да го вземат у тях, най-много да го бяха изпратили в санаториум и това щеше да бъде не по-малко мъчително за Али Ръза.

Все по - тъжен и тежък става филмът за гледане...

    Точно това съм имала и аз  в предвид като "получава" и съм го написала . Мнението ми съвпада напълно с твоето. Още в старата тема бях писала защо не изпитвам жал за финансовото състояние на Текин . А и друго след като се докараха едва ли не до просяшка тояга и живота им в Истанбул стана непосилен защо не стегнаха куфарите и не се върнаха в Триабзон. След като двама възрастни и 5 деца са живел там само с пенсията на АР  и са били сравнително добре значи сега двамата с Айше и Шевкетчу ще си живеят пак добре. Ще идват на гости на Неджля и на Фикрет и няма да зависят от никого. А Ако някой си е помислил че пожелавам това на Ар или на когото и да е другиго ще кажа " жалко за него"

 Джолева,    .Не вярвам, че някой би пожелал нещо подобно дори на най-големия си враг. Аз въпреки, че упреквам Али Раза за много от нещата които им се случиха, когато го гледам в инвалидната количка ми се насълзяват очите.

Хайде и аз с благодарности към соичка в новата тема
Гласувах в анкетата и като гледам, този отговор е водещ засега.

Явно неправилно сте ме разбрали за Али Ръза но не смятам да влизам в излишни спорове,заради различното ни виждане спрямо наглото отношение към един възрастен човек,който в момента говори само с очите си и е напълно парализиран.Не желая никой да ме съжалява за разсъжденията ми,но....и вашите...хайде моля ви се Вие имате ли изобщо чувство за дълг към собствените си родители и така ли бихте постъпили с тях,оставяйки ги на произвола на съдбата .... става ми много ама много мъчно за Вас и вашите деца които възпитавате.....

Еми като нямаш финансова възможност, само с добри намерения не става. А и според мен Али Ръза въобще не е оставен на произвола, осигурени са му възможно най-добри условия. От страна на Фикрет не виждам никакво нагло отношение, тя е искрено загрижена за него, но и напълно осъзнава, че няма как да се грижи за него. Неджля се разграничи от семейството си още преди той да се разболее, не е права, че не поема инициативата да се грижи за АР, но всъщност ние и не видяхме как той се озова в дома на Оуз, тъй, че не мога да коментирам. Лейля си е глупавичка и въобще не разбира възвишените идеали на АР, тя си мисли, че прави най-доброто за него и от нейна гледна точка това наистина е така. Единствения, който се подиграва с него е Оуз, ама какво да очакваш от човек без принципи и морал. Относно чувството за дълг за мен е пълна глупост. Към родителите си изпитвам чиста и искрена обич и тази обич ме кара да се интересувам как са и да им помагам с каквото мога. Но по никакъв начин не съм им длъжна. Родителите имат дълг към децата си - да ги отгледат, да ги възпитат и да ги изучат, оттам насетне всеки сам е длъжен да се справя с живота си, и родителите и децата.

Строга майка съм, много давам, но и много изисквам. Не винаги съм била права, често дори съм се учила от детето си.
Но мисля, че успях да и преподам няколко важни урока и за това не се страхувах да го пусна в "дълбокото"
1. Научи се да казваш НЕ, когато това е в твой интерес.
2. Бъди откровен с другите, но запази личното си пространство
3. Трябва да приемаш и разбираш хората, такива каквито са, без да ги обсъждаш.
4.Не отлагай трудните задачи, защото те са път, който няма как да прескочиш.
5. Всяка постигната цел, колкото и малка да е, те зарежда с увереност, но не надценявай и не губи чувството си за реалност.

Много хубави съвети. На същото съм научила вече порасналата си дъщеря и се радвам като я виждам че засега се справя добре макар и доста далече от мен. Ако и АР беше дал подобни съвети на децата си но и самия той да се беше ръководил от тях нямаше да са сега в това положение. съгласна съм че на възрастните трябва да се помага и го правя с моите родители. Мога да кажа ,че съм възпитавана строго но винаги съм срещала разбиране от родителите си за разлика от Ар

Хубави съвети.
Сигурно и на същото е учил Али Ръза децата си.

Е точно третата точка въобще не е присъща за Али Ръза. Когато някой не му харесва просто го игнорира. Също така не се научи, че няма как да начертае живота на децата си и те да го изживеят както на него му харесва. Родителят трябва да е до детето си дори когато то греши и да му помогне да се изправи и да продължи. В този ред на мисли, ако Али Ръза беше до Лейля, когато тя реши да се върне отново при Оуз, може би тя щеше рано да осъзнае каква голяма грешка прави и да промени живота си. Но не, АР и постави условие-или ние или Оуз. Когато се опитват да ти се налагат дори и да осъзнаваш, че бъркаш се противопоставяш на принудата.

А на 4 и 5 задача не научи Шевкет. Шевкет бягаше от трудностите и не оценяваше малкото постигнато. Бързо се обезсърчаваше и вместо в малката победа да види едно начало той виждаше края. Също така не позволяваше на децата си да имат лично пространство и от това те не бяха откровенни с него

Това,че децата не са си научили урока,не означава,че не им е предаден.

Къде толкова акъл в Шефкет,че да разбере за какво иде реч

Ами според мен не е предаден особено при Шевкет След като винаги го оправдаваше и   поощряваше значи не му е предал урока. Когато му се обади и му се скара за пръв път ,разбрах че е виждал грешките му и ги е осъзнавал но никога нищо не му каза. И когато Шевкет не си вдигаше телефона след това /АР все още не знаеше какво естанало/ АР се скъса да му звъни и да му се извинава чрез съобщения. Това не е добре предаден урок