(Био) зеленчукова градина 13

Пръсни лют червен пипер. Така в Канада се отървах от един пор дето ми ядеше цветята ( това по съвет на едно руско другарче, след като цялата махала ухаеше на ванилия). Бях решила, че са зайци, кой да му дойде на ум, че е пор 

Снощи сях магданоза- по нова технология, в мулчиран участък. Да видим дали ще стана и ще обяснявам какво съм правила. Тази вечер е на ред копъра.

Като каза лют пипер, че се сетих ... Показаха ми един специален пипер, с който натъркват оградите в Индия, за да не им влизат слонове. Убиец някакъв. Отказах семената.

J_M_M Кучетата не харесват червения пипер .Поръсвах раната /върху превръзката/ на нашето куче за да не я маха и ближе.Но и идеята за бодливи храсти не е лоша-например махония -расте и на слънце и полусянка и образува компактно насаждение.Кучетата я заобикалят, защото е бодлива.
Веселчето На Балкана в градината ми не е ветровито ,защото така са разположени растенията и дуварите наоколо ,че създават микроклимат.Виждам понякога вятъра как минава по върховете на дърветата .Разклаща ги ,чува се ,но  долу е тихо.Много е впечатляващо.По тази причина харесахме къщата,когато я купувахме.В двора сякаш времето е спряло -спокойно,тихо и цветята цъфтят 10 дни по-рано отколкото у съседите .Латинките на слънце са по-красиви и ароматни, но ставата и на полусянка.
Колко ми се иска да идва пролетта по-бързо !!!

Към коментара на Amica1 мога да дабавя това."Колорадският бръмбар по картофите не обича тикви. За целта тиквите цигулки са най-добри, защото пускат дълги милини и ходят из картофите да пазят." "Рицин между корените на картофите и патладжаните - от нея колорадските бръмбари умират. Внимание: растението е отровно. "

Благодаря ви за отговорите,ще пробвам 

Предлагам ви малко инфо за био защита http://prikachi.com/images/117/4310117N.jpg и

http://prikachi.com/images/118/4310118d.jpg

Страхотна зима-сняг и виелица . Тази сутрин не можах да пътувам извън Русе ,защото пътищата са затворени.
Зачетох се за " кумато" - черни домати , които не били точно домати. Някой опитвал ли е да сее такива и има ли опит при отглеждането им на открито? А семена?
Моите немски семена са си домати -червено черни на раета /зебрино/ . Ще ги сея за първи път?
Кумато обаче са някакви други , доколкото успях да разбера .

Дебел сняг-голям комат!
Седя си тук-клиенти никакви,и си мисля за живота в миналото.Какво са правели в такова време 
Не е имало кризисни щабове и бедствия.
Всеки си е разчиствал снега до кокошките,обора и дръвника,а после присядал до печката.Без нужда от транспорт и логистика...хляба се е месел в къщи,ток не е бил необходим...
Хората са имали време да се радват на снега...и на себе си

vili__66 какви клиенти чакаш?

vili__66 И при мен е така.Седя си в кантората-клиенти няма , засилила съм парното и чета в интернет за градини , цветя , чудати постройки и какво ли не.Правя си планове зя лятото и чакам.Почти като едно време.Само дето няма клиенти е равно на няма пари.Ама нейсе-подробности.
На кого ли му трябва адвокат в такова време!

Хуууубава зима.Сняг . Работа има ама я отложих за утре , че не се ходи в 50 см. сняг.
Тая вечер ще надписвам семената , според поръчките. Ще чакам по-топло време за изпращане.
В градината си гледам да слагам класически , български, зеленчуци.По възможност мои семена.Не зная какво ще ми докарат чуждоземските. Я някоя болест, я някое ГМО.

..."Хората са имали време да се радват на снега...и на себе си"
Аха, стояли са си в къщи ,  друг път.
Тато като тръгваше  в такова време до Балкана, или из Златията за да играе карти  , яздейки кон или с конската шейна , баба го кръстеше и нареждаше "Мите, Мите, да те пази Бог , дано те не изядат вълците."
Познаваха , кога ще има виелица, кога , не.Как , познаваха? Не зная?!.Нямаше  изчистени пътища.Конете знаеха пътя.Шейната , метър висока.
Веднъж връщайки  се с него отнякъде , по тъмница ,  с шейната  , гледам ширнало се море от сняг.
Нан небето , луната и звездите.Тишина.
Привидяха ми се вълци, минали замръзналия Дунав.Викам "Тате , вълци"  - Не бой се сине , дръж здраво пушката , да не я загубим в снега"
Спря конете , изправи се в швйната , огледа се, накъдето му показах . Изсмя се  , така гръмогласно  в тишината. " Дедо ти Иван , не си е прибрал кукуружяка  , гявол да го вземе, дет ми плаши децата." Като  пристигнахме, ми се видя цяла вечност да си разтворя пръстите да пусна пушката.  Ех, как ми липсват , ръкавиците от овча кожа, табаците от овча кожа , кожуха на татко.Леки , топли, удобни дрехи.


Много , се изнежи народа ни, много.Загуби връзката със земята.

 

Последният пост ме изкефи максимално
Много ми хареса.

О, Рорик ! В такива зимни вечери тате, преди години, ми разказваше спомени, случки и съновидения от неговите младини-за таласъми. Срещу нас има местност, Попови ливади се казва. Сняг до колене и повече, вятър блъска в голите букови клони, а те скърцат ли, скърцат, всичко живо се е притаило. И изведнъж-чува се шум и хорска глъчка, ергенски, младежки викове и смях, смях и от кръшни момински гърди, извий се, извий-и току секне.
А на сутринта-няма никаква следа в дебелия сняг, нито птича, нито лисича, камо ли човешка!
Ех, колко спомени имам от такива зимни вечери!

Хехе, Роририк, напомни ми за една вълча история на дядо ми. Прибирал се една зимна снежна нощ от съседното село пеш, кой го знае защо е бил там, не казва (сигурно на седянка при момите  ) и изведнъж видял вълк. Голям страх брал докато го заобиколи. По едно време луната изгряла услужливо и той видял, че не е вълк, а храст! 

Рорик,
Ана,
Нощни очи,
Във всяко семейство има такива истории,разказвани във вечери,в които камъка се пука от студ,а небето е бездънно,а звездите ярки.Някак повече имаше време тогава за такива неща.Ще свали баба круши и ябълки от горния кат,ще ни опука на дървената печка пуканки,ще дойдат съседките,коя с хурка,коя с плетка.Бабите/а са били около моята сегашна възраст  / си разказват истории чути от техните баби,ние дечурлигите се боричкаме с "тайно"вкараната в къщи котка  .По някое време ще влезе дядо  с думите"Вижте какво намерих под яслата"-в ръцете му се гуши току що родено агънце.Очите ни ставаха на палачинки,забравяхме страха от бабините истории и хуквахме навън да видим как ще засуче агънцето....
Сега щракаме вечер с дистанционното и клавиатурите,свързваме се с целия свят...А сме толкова самотни