Аз мойта сега я уча с колелото когато сме да спира на всяко кръстовище и да се оглежда за коли. Когато се спуснем по улицата от пазара до тях има доста пресечки и спира на всяка. Когато идва кола я карам да отбива до бордюра, а на главната да държи спирачката докато минават колите. Иначе човечетата на светофара ги знае от давна. То се почва постепенно от малко. Миналото лято пресече главната без да се огледа, аз бях след нея и нарочно я оставих след като видях че нямаше коли, за да мога после да и кажа къде е сгрешила. Още го помни и ми припомня често. Така поне мисля че разбра.
- Публикувана: 24 ноем. 2011, 20:48 ч.
- Последно мнение: 7 март 2012, 10:56 ч.
От каква възраст започвате да учите детето на правилата за безопасност на пътя?
Не ги уча, те гледат аз какво правя. Е тъпо ми е на празна улица да стоя на червен светофар, но стоя. Иска ми се просто да пресека улицата, дори да няма коли, но ходя до кръстовището, където няма да изкоча просто от нищото на пътя. Детската градина са през ден по улиците, пътуват и до други градове, сменят транспортните средства, така също придобиват навици.
Единствената ми молба, към всички е: като видите дете, изчакайте да светне зелено, като видите дете не минавайте през улицата на 20м от пешеходната пътека, не пресичайте просто така улиците, защото децата правят това, което ние правим.
Единствената ми молба, към всички е: като видите дете, изчакайте да светне зелено, като видите дете не минавайте през улицата на 20м от пешеходната пътека, не пресичайте просто така улиците, защото децата правят това, което ние правим.
Уча ги ежедневно, откакто са проговорили.
Най-вече ги уча, обаче, да не пресичат на пешеходни пътеки. Само подлези и светофари.
За мен пешеходните пътеки са най-опасните места за пресичане в градовете - пешеходецът се чувства относително сигурен, но не отчита изобщо, че за повечето шофьори това се места, където се минава с пълна газ.
Живея на оживен булевард, точно срещу зебрата. Почти ежечасно чувам скърцане на гуми и сърцето ми изтръпва. През ден-два стават катастрофи - предният спира, но задният решава, че пешеходецът може и да изчака и се набутва в бронята пред себе си. Страшна работа е. Някога ще се случи този автомобил да не фрасне колегата отпред, а да премаже пешеходеца.
Най-вече ги уча, обаче, да не пресичат на пешеходни пътеки. Само подлези и светофари.
За мен пешеходните пътеки са най-опасните места за пресичане в градовете - пешеходецът се чувства относително сигурен, но не отчита изобщо, че за повечето шофьори това се места, където се минава с пълна газ.
Живея на оживен булевард, точно срещу зебрата. Почти ежечасно чувам скърцане на гуми и сърцето ми изтръпва. През ден-два стават катастрофи - предният спира, но задният решава, че пешеходецът може и да изчака и се набутва в бронята пред себе си. Страшна работа е. Някога ще се случи този автомобил да не фрасне колегата отпред, а да премаже пешеходеца.
То лошото е че е пълно с идиоти на пътя. Случвало ми се е да спра пред пътеката заради майка с количка или дете, и да гледам в огледалото как в другото платно се задава някой с пълна газ. Понякога спирам на диагонал нарочно като видя някой да се задава и му блокирам пътя. Ама докато не се сдобият с дете няма да се научат.
Говоря постоянно. По-интензивно след като дъщеря ми стана на 1г. и 6м., защото тогава тръгна на детска ясла и се наложи да я водя и взимам с колата. Докато пътуваме винаги съм говорила - как колите спират на червено, какво се прави на жълто, на зелено, кога преминават хората, къде трябва да ходят и пресичат хората, къде трябва да спират колите. От доста време е наясно с всичко, знае кой кога прави нарушения и даже се кара - "мамо, виж тази лоша кола къде е паркирала на тротоара", "лошият човек къде пресича" и т.н. Кара се понякога на баща си, че тръгнал жълто, а не след като е светнало зелено (има спорове по тази тема, той се опитва да я убеди в обратното 
).
). Не ги уча, те гледат аз какво правя. Е тъпо ми е на празна улица да стоя на червен светофар, но стоя. Иска ми се просто да пресека улицата, дори да няма коли, но ходя до кръстовището, където няма да изкоча просто от нищото на пътя. Детската градина са през ден по улиците, пътуват и до други градове, сменят транспортните средства, така също придобиват навици.
Единствената ми молба, към всички е: като видите дете, изчакайте да светне зелено, като видите дете не минавайте през улицата на 20м от пешеходната пътека, не пресичайте просто така улиците, защото децата правят това, което ние правим.
Единствената ми молба, към всички е: като видите дете, изчакайте да светне зелено, като видите дете не минавайте през улицата на 20м от пешеходната пътека, не пресичайте просто така улиците, защото децата правят това, което ние правим.
Напълно съм съгласна. Личният пример е много важен. Ядосвам се, когато видя възрастен с дете да пресича на червено. Какво ли му обяснява - сега пресичаме на червено, но ти не прави така.
