Откакто е навършил три години постоянно повтарям как трябва да се пресичат улиците и всичко свързано с неговата безопасност. Всеки път, при всяко излизане.
- Публикувана: 24 ноем. 2011, 20:48 ч.
- Последно мнение: 7 март 2012, 10:56 ч.
От каква възраст започвате да учите детето на правилата за безопасност на пътя?
От съвсем малки. Използвам това, че съм активен шофьор, на всяко кръстовище и светофар гледам да обяснявам какво- защо; на пешеходна пътека като спра, като видя някой да прави нещо неправилно на пътя обяснявам. Изобщо- постоянно набивам в главите им разни неща. Малката няма още 2 години, но като сме на червен светофар с кеф вика Стооооп! 
Някъде от около 3 години, не помня точно, може де е било и малко по-рано. Най-вече наблягам на това, да не изскача на улицата без да се огледа и да пресича на светофара на зелено (но като знам какъв пример даваме възрастните 
), другото постепенно ще стане 
Сина ми беше много разсеян и когато излизахме заедно изцяло разчиташе на това , че е с мен. Същото съм го наблюдавала и отстрани когато е с приятели. Но пък съм виждала и много отговорни деца да искачат на улицата без да се огледат в някакъв момент на разсеяност. 
), другото постепенно ще стане Сина ми беше много разсеян и когато излизахме заедно изцяло разчиташе на това , че е с мен. Същото съм го наблюдавала и отстрани когато е с приятели. Но пък съм виждала и много отговорни деца да искачат на улицата без да се огледат в някакъв момент на разсеяност.
На възраст около 1.5 година започнах с обясненията. Това беше възрастта, на която и двамата престанаха да изполват количка и започнаха да се движат пеша. Първите обяснения бяха, че се движим само по тротоара, хванати за ръка. Съответно се оглеждахме като пресичаме и така малко, по-малко, обясненията си вървят постоянно и до днес. Когато сме в колата, говорим за маркировката, за знаците, светофарите, кой кога е с предимство, кога можем и кога не можем да изпреварваме. Не ги учим целенасочено, просто си е част от нормалните ежедневни разговори, които водим всеки ден, а те са доста любопитни и питат. Много се възмущават на спрелите коли по тротоарите и не пропускат да отбележат, че колата е спряла неправилно.
На колелетата си имат монтирани фарове и стопове. Гледам да купувам якета със светолотразителни елементи, а ако нямат, пришиваме.
На колелетата си имат монтирани фарове и стопове. Гледам да купувам якета със светолотразителни елементи, а ако нямат, пришиваме.
Откакто го свалих от количката не пропускам да обяснявам защо чакаме, какво чакаме (светофар, кола да мине), как пресичаме, къде пресичаме, защо се оглеждаме, обръщам внимание и на пътните знаци, като вървим винаги да ме държи ръка, да не хуква да бяга по пътното платно. Мисля така да процедирам и с малкия.
От съвсем малки. Използвам това, че съм активен шофьор, на всяко кръстовище и светофар гледам да обяснявам какво- защо; на пешеходна пътека като спра, като видя някой да прави нещо неправилно на пътя обяснявам. Изобщо- постоянно набивам в главите им разни неща. Малката няма още 2 години, но като сме на червен светофар с кеф вика Стооооп!
Действам по абсолютно същия начин
Ами де факто откакто е проходила. Съответно откакто ходим по улици, тротоари, чакаме на светофари и пресичаме. Постоянно обяснявам колко са опасни улиците и колите, за какво са тротоарите, как трябва да внимаваме, да се оглеждаме и пр. Знае и защо трябва да стои в детско столче когато се вози в колата - защото чичко полицай ще ни спре, ще ни се скара и ще глоби мама/тати с парички. 
Максимално рано - така мисля, че е най-правилно.
Максимално рано - така мисля, че е най-правилно.
Синът ми е на 3 г. и постоянно му обясняваме как се пресича, да не тича, да се оглежда и т.н. За сега май няма голям ефект, ако не го държим за ръка не ми се мисли. Иначе като светне зеленото човече ме кара да пресичаме. Общо взето скоро няма да спрем с обясненията. Надявам се и в детската градина да ги учат на това.
Не си спомням точно, но още докато беше в количката на светофарите му обяснявах защо спираме и кога тръгваме. После като започнахме да излизаме без количка се учехме да вървим само по тротоара, защо не слизаме на платното, да се оглеждаме и да пресичаме възможно най-бързо.
И ние така...
Дано наистина има ефект!
Откакто започна да познава цветовете стартира сериозното промиване на мъзъчето. Месец-два преди да навърши две години. Иначе и в количката колкото и да си се поклащаше заради непредвидено спиране, обяснявах защо.
Ако не си е в стола, колата не тръгва. Сега тя вози на ужким кола с много плюшени приятели и най-съвестно ги овързва. Спи,а на че,венол ка,а се на п.юшените п,ияте.ил когато п,есичат на че,вено в ужкимските ситуациил които им създава
При всяко пресичане обяснявам, че мъничките дечица не се виждат добре от хората в колите на пътя, затова трябва да пресичат винаги хванати за ръката на големия с тях. Обяснявам, че улицата е за колите и престоят на улицата е само, за да се пресече бързичко. (Е, налага ми се да обяснявам защо има кола на тротоара и защо майката с количката ходи по улицата вместо на празния тротоар, но това е една друга боза).
Ако не си е в стола, колата не тръгва. Сега тя вози на ужким кола с много плюшени приятели и най-съвестно ги овързва. Спи,а на че,венол ка,а се на п.юшените п,ияте.ил когато п,есичат на че,вено в ужкимските ситуациил които им създава
При всяко пресичане обяснявам, че мъничките дечица не се виждат добре от хората в колите на пътя, затова трябва да пресичат винаги хванати за ръката на големия с тях. Обяснявам, че улицата е за колите и престоят на улицата е само, за да се пресече бързичко. (Е, налага ми се да обяснявам защо има кола на тротоара и защо майката с количката ходи по улицата вместо на празния тротоар, но това е една друга боза).
