Пиша, смятам и чета в Първи клас 2011/2012

Клеми, дете което изостава с материала никак не пречи на другите - само на себе си. Дете което крещи в час сериозно пречи на другарчетата си да учат. Поне според мен. Ти ако имаш такъв колега в работата си колко време ще издържиш?
Но ще споделя, че дори дете което просто изостава с материалас - пак е проблем за големия колектив, тъй като "разсейва" учитела изисквайки повече внимание и грижа - нещо което в клас с 25 деца е невъзможен лукс.
И както казах - и двете не се вписват в нормите и за двете РОДИТЕЛИТЕ преди всичко трябва да се погрижат - било с допълнителни занимания за наваксване, било с допълнителни уроци, било с някакви други методи.

Клеми, Визуализация - ти бе писала, че тя си представя, че е цвете или още нещо такова - и затова била добра. Може и да бъркам.

Не съм убедена, че детето на Нарцис прави всичко това по време на час. Нека да дойде и да каже.
Аз ако имам такъв колега, той няма да е на 6-7г, нали? Някой деца сменят памперса на 3-4г, а не на 2, но не го правят на 30 в гашите все още. Така че дете, което вика в междучасията няма да вика на работното си място след 20-30г. Ето, че дядото на детето, педагог, е казал, че всичко си е съвсем нормално. Само че нервите на учителките явно са изпилени до краен предел. Или просто не са за тази професия, има достатъчно такива хора. Пак повтарям - аз от нашите нямам никакви оплаквания, двете са много спокойни и ведри. Оставят децата да бъдат деца, защото те все още са си такива, а не войници. И не съм чула никой да се разхожда в час, но в междучасията обръщат чиновете чак. 

Ако заведат моето дете при директора, няма да го приема като травма за него. Директорът не е всяващо страх чудовище... Всъщност, много е важно какво му е казал директорът. Ако е човек на място, може и да му повлияе благотворно с авторитета си и с начина, по който говори.

С наказанието да гледа към стената не съм съгласна. Така само потискат енергията му и желанието за протест се увеличава, само малко се отлага... В този случай, ми се се струва, че е добре на детето да се постави някаква задача вместо такова наказание, например, да донесе и подреди или да намери нещо - в зависимост от ситуацията. Така или иначе, този тип характер се израства, детето е просто по-енергично и може дори да е по-будно от другите в бъдеще.

Мога да ти кажа, че за разлика от други страни, имам усещането че нашите учители имат много по-голям праг на търпимост. За което е редно и да им благодарим.


Нали съм ви споделяла, как излизат децата на площадката, в колона по един, по войнишки, мълчаливо, за да не пречат на другите класове. Навън е лудница и играят като деца. Мислите ли, че така им пречупват темперамента от рано? Наистина ли? 

Благодаря на всички ви за дискусията, ще взема под внимание някои забележки!
И все пак съм на мнение, че един учител, вземайки изпит след изпит, е държал и изпит по психология, от който би трябвало да научи най - малкото, че хората се делят на четири основни типа темперамент и че за всеки тип изисква специален начин на действие, особено, когато става дума за деца.

За мен голяма част от нещата, които описвате тука са си чисто и просто липса на дисциплина!
Как така ще обръщат чинове?! И в къщи ли правят така? - обръщат масите и столовете.Децата са вече големи и трябва вече да знаят какво може да се прави или не в училище

Абсолютно.

На 4 г в градината като имат урок седят на столчетата си. Ако имат танци - танцуват, ако имат игра на двора - тичат. Но на 8 г да обяснявате, че видиш ли били все още деца и нямало нужда да спазват дисциплина....?!
По един в редичка влизат/излизат под строй още от 5 г. на уч.двор, по войнишки, както писа Кейси.
Урока, че трябва да изчакват ред на пързалката или люлката го научават от 2 г. Оттам насетне надграждат.

Абсолютно! И като се паднат в клас 30 деца две такива, другите пък гледат да не останат назад, и става едно подходящо място за обучение...

narcis, а ти защо не помислиш да преместиш детето още сега. В нашето училище разговора с директора е последна стъпка преди преместване, поне така пише в правилника за вътрешният ред. Едно преместване не става толкова лесно, така че едва ли ще ви предложат преместване.
От моите проучвания има различни училища, за училището на Клеми знам, че се бият и това си е ОК. Там имаме и далечни роднини в ръководството. Чувала съм за учителки, при които подобно поведение, като описаното от теб за сина ти е ОК. Според мен това поведение пречи на учебният процес, но ако се съберат деца с подобен темперамент може да са си добре.

Аз също обмислям преместване на дъщеря ми в едно училище, за което е известно, че "дисциплината е на ниво". Там директора много бързо намира начин да покаже на отказващите спазване на реда, че не са добре приети. Изглежда ще се наложи да проверим какво се крие зад това мнение. За съжаление в нашият клас се оказаха, че децата с буйно поведение са повече от половината, училището е известно, че оставя нещата на самотек и не предвиждам нищо добро. 3-месечният срок е добър за равносметка и ако се налага да се действа.

И точно в тези така подредени, дисциплинирани училища, мине не мине та се появи някой ученик с автомат и изпозастреля сумати народ.  
Хайде да не се лъжем, агресията се трупа, ако не се изразходва. Дълго трупаният гняв е много по-опасен от този, който бива "избълван" веднага. Въпросът е как това да става безопасно и в някаква "спортна злоба" ако щете да се излива. В спорт, в състезания, в изкуство, кой както му идва отвътре. Агресията трябва да се преработва, не да се забутва там, под чина. Тихо, мирно, под строй на пързалката. Брр, тръпки ме побиват, честно.
По точно този повод днес една приятелка ми сподели как нейният мъж като дете така кротувал, кротувал, та като избухнал след 1-2 години и счупил черепа на едно момченце и го потрошил на няколко места. И това споделено с насърчаващ тон, колко е хубаво да не се отвръща на момента. Не го намирам за приемливо и това.
Не съм неглижирала проблема, ето споделям с вас, с приятели, говорим с учители, с психолог, търсим най-доброто решение. Но педагозите са мнение, че не е нищо необичайно, ще се израсте, дете е. Не е войник и никога няма да бъде, нито някога някой ще успее да направи още една тухла в стената.  
Още нещо и спирам за днес. Тъй като децата, както всички хора не са еднакви няма начин всички да са 6 по всички показатели. На едно ще му куца това, на друго - друго, на трето - трето. Това че сме единици тези, които споделяме и за обратната страна на Луната въобще не може да ме убеди, че всички останали деца, за които се пишат само суперлативи са извадени от книжка. Или не знаят точно какво се случва в училище, или не споделят. Защото едно дете може да е супер с материала и с дисциплината, но да е свито и да не общува с никого. И още ред такива дребни нещица. Отдавна съм в този форум и смея да твърдя, че като се излезе от виртуалното общуване и много неща се оказват различни.  

TanyaMG , ето че не си измислям. Там това се приема за нормално в малките класове. Иначе големите ученици не съм видяла в двора да се бият, освен това се държат изключително мило с малките. Непрекъснато им помагат, пазят ги и т.нат. 

Клеми, ти къде отиде...и замота, за да докажеш неясно, за мен, какво, честно. Може ми, защото ми е петъчно.
Не знам за Нарцис, но ти можеш да донесеш от 9 кладенеца вода.   Нищо лично.

Мхм, мога. Това откога е порок?  Да съм казала нещо невярно? Или нямащо връзка с темата?

Спокойно бе, хора! Заровете томаховките. Всички искаме най-доброто за децата си.

Съгласна съм с Клеми, че "Това че сме единици тези, които споделяме и за обратната страна на Луната въобще не може да ме убеди, че всички останали деца, за които се пишат само суперлативи са извадени от книжка. Или не знаят точно какво се случва в училище, или не споделят." Моят син например се справя прекрасно с материала в училище, всеки ден имаме "Отлично", учителката постоянно казва, че е препотготвен, аз също имам своите притеснения, защото детето ми в определени ситуации започна отново да заеква. Имахме такъв проблем преди 3 години, но ходихме на логопед и туширахме нещата. Сега отново ходим на логопед, за да упражняваме въздушната струя, аз постоянно му обяснявам, че не трябва да се притеснява да опитва дори и да греши, защото училището е естественото място, където човек греши и се учи от грешките си. В смисъл, че не съм му вдигнала летвата, просто той сам си е много взискателен към себе си. Не пиша за това, защото засега се справяме със ситуацията, т.т. не ми трябва допълнителна помощ, той се учи да е спокоен с логопеда и с нас, но е истина като цяло, че е тих и скромен. Но Клеми е права според мен, че често в Интернет се пишат избирателно само суперлативи, а проблемите се премълчават. Така, че аз за да се говори за проблемите, за да намерим заедно отговор, подкрепа, съвет - но защо трябва да се караме и да се сравняваме кой е по-възпитан? Според мен е важно да бъдем до децата си, да спечелим тяхното доверие и да им обясним, че те могат да говорят с нас за всичко, без да се притесняват, че ще бъдат наказани например. Ние ги обичаме заради самите тях, а не заради нашите изисквания към тях. Естетсвено, че трябва да спазват нормите на обществото - но това като че ли се възпитава не само с напомняне, а и с личен пример и постоянство. А и когато аз обяснявам защо ме е ядосало напр детето или защо не одобрявам някоя негова постъпка, старая се да укорявам постъпката му, не личността му, а когато му се пази достойнството, някак обясненията стават по-разбираеми. Исках просто да кажа, въпреки, че нямам личен досег с агресията, може би децата реагират така, защото искат да ни кажат нещо, с което не могат да се справят - от нас зависи как ще ги научим да канализират тази агресия в правилната насока, но в никакъв случай не трябва да ги вкарваме в някакви шаблони, че са буйни, лоши и прочие.

Извинявам се за дългото лирично отклонение.

Нарцис, и на мен не ми хареса наказанието със стоене прав и забрана дори за ядене.  Определено има и други начини за назидание и срещата с директора ми се струва по-малкият ви проблем.

Друго, което си мисля: че трябва училищата да имат ясни критерии как протича обучението в тях - дали ще е по-лежерно, дали ще е с желязна дисциплина и т.н. и родителите да са наясно с това, къде пращат децата си и да са ок с методите. А не в средата на учебната година да се оказва, че не е това мястото. 

Методите на преподаване и обучение в училище са общовалидни и от тях
не може да се избяга, разбира се те се осъвременяват и зависи учителите колко
следят новостите и иновативните технологии.Но друг е въпросът със стила на
учителя-как той работи с поверения му клас.Има три основни стила- авторитарен,
демократичен и либерален.Вие какъв бихте искали да е вашият учител?