Възрастовата разлика - колко и в коя посока?

Страхуваш се за свойта или за други връзки дето има разлика    че нещо не разбрах 
Интересно    ако е за други , не предполагах че чуждите неща/отношения  така влияят на някои чак пораждат страх , загриженост .......

Така е сигурно, но мен ме спряха.

Страхувам се, не беше точния изказ.
Имала съм връзка и в едната и в другата посока.
Винаги съм харесвала по-възрастни мъже. Другата връзка беше случайност.
Мисля си наистина, дали годините не са един от определящите фактори/ съвместно с много други/. Дали не са просто зад това зад което се крием, но, че има разлика как се чувстваш на 25-34 и на 45-50, определено има.
Просто въпроси.

Извинявам се, че не мога да прочета всичко, което е изписано, само да вмъкна лично мнение по една от засегнатите теми , относно това винаги ли когато има по-значителна разлика в годините намирисва на изгода. Не винаги, разбира се. Любовта на живота ми е с 13 години по-вазрастен от мен, като в нашата връзка никога, по никакъв начин не са били намесени финансово или материално възползване на единия от другия. Рядко сме се сещали, че разликата ни е такава, защото тя не се усещаше в общуването ни. Нито аз по принцип си падам по по-големи от мен, нито той по значително по-млади. Според мен, чувства могат да се зародят навсякъде, независимо от разликата и ако с някого се чувствам добре, разлика във възрастта не би ме спряла.

Въобще не се задавам излишни въпроси
Докога????
Какво значи това?Намекваш че той ще се спомине пръв...ще остарее,сбръчка и аз ще му сменям подлогата?
АМи нищо,че аз съм с 20 г по малка от него-мога да ти кажа,че аз щях да си замина преди него.Само намесата на ангел или късмет ми помогна да остана още на тази земя.
Щеше да ме загуби безвъзвратно...за ТАМ ред няма.
Кой кога ще си отиде...как ще остарее...кой чии подлоги ще сменя...Това са грозни въпроси и не разбирам човешкият ум който мисли по този начин.
Няма да давам примери със млади хора които поради една или друга причина остават парализирани...и аз се разминах с пълна парализа...и със смъртта се разминах....И знаеш ли,не ме интересува ДОКОГА ще сме заедно.И знаеш ли кой беше до мен тогава-мъжът ми.
Важното е,че сме заедно!Че се обичаме,подкрепяме и че спокоиствието в което растат децата ми е всичко което искам да имам!
Като го погледна не виждам числото 55 а виждам онзи с който искам да съм до края!

Въпроси, Djane? Не, аз поне не ти задавам такива. Просто разсъждавам, ако това те обижда, то не търси причината у другите. 

Джане,нямам нищо против големите разлики в годините.
Всеки е свободен и решава за себе си.
НО... все пак ... не се ли прокрадва понякога малкото гласче на страха,което да те пита -как ще пдорължиш живота си,ако изгубиш мъжа до теб без време ? тези въпроси мисля си ги задава всеки човек,независимо от разликата в годините.Но все пак когато тя е голяма,мисля,че го има в някаква степен малко повече този страх.

С най-добри чувства към теб, просто питам

Кълна се,че никога не съм си помислила такова нещо Никога
Не разсъждавам по този начин аз....
Загубих близки чиято възраст е 25-40 год.Оставиха съпруги,съпрузи и деца...Пак ти казвам-за там ред няма.
И знаеш ли,имах една любов.Много го обичах.8 год по голям от мен.Загубих го.Сега вече е само снимка.Няма го.....
Когато бях на 17 тайно бях влюбена в едно момче..той беше на 23...И остана завинаги на толкова.
Такова нещо никога не се преживява...Но не ме кара да мисля-ами ако сега и мъжа ми си замине ....щото видиш ли е с 20 год по голям от мен....Някак си не работи така мисълта ми,дори и след две загуби на любими мъже...
То аз ако мислех така...трябваше да си остана стара мома или монахиня и да се откажа от мъжете
Ще става това което е писано!
(преди една година почина моя приятелка на 42 години от рак.Съпругът и е с 15 години по голям от нея.)Мир на праха и
Дядо и баба са почти набори-дядо е починал на 55...баба наближава 90 и се гледа сама,сама си готви и пере...Разлика в годините-3 в полза на дядо.
Родителите на мъжа ми починаха миналата година и двамата през три месеца.Разлика в годините имат 10 месеца-отидоха си на 82-3 години
Мога да ви дам още примери от живота ми по темата...но рискувам да стана скучна,затова няма да го напарвя...
Само реших да споделя една част от живота ми с вас-за да разберете...(или поне да се опитате),защо например аз не си задавам подобен въпрос и няма страх у мен че мъжът на живота ми ще си отиде преди мен и аз,как ще продължа.
Колкото дълъг път имаме да вървим,ще си го извървим заедно!
  

              Не вярвам,че пиша по тази тема И няма да го правя повече защото го чувствам като грях пред милото ми, дори само това,че трябва да обясня защо аз не мисля така

Я, и тук спор имало!  
Защо се чудите на голямата възрастова разлика?
Имах такава приятелка - от ученичка все ми се смееше, че излизам с много по-големи от мен, докато аз се чудех какво толкова намира в момчетата/мъжете на нашата възраст. Чак на моменти се подиграваше. В крайна сметка се омъжи за човек, с 14 години по-голям от нея... А беше толкова против голямата разлика във възрастта (по нейния вкус - не повече от 5 години).
Никога не съм имала връзка с мой съученик или състудент. Само няколко опита за такава, но нищо не се получаваше. Не ми бяха интересни - нещата, които ме вълнуваха мен, бяха далечни за тях в повечето случаи.
В крайна сметка, за да харесаш някой истински, последното нещо, за което ще мислиш, е възрастта, според мен...
По-скоро едва ли тя може да е някаква толкова голяма пречка...

Аз също мислех като повечето от форума. Нашата разлика е 12 години. За съжаление вече аз я усещам да ми тежи.
Той все вика- ти си по-млада и т.н., а аз също се уморявам сякаш нямам право да се уморявам на 32г.
И почна да ревнува.
Според мен това е от възрастта, да не говорим, че в някои отновения е толкова консервативен, че не мога да го търпя..

Може да е от възрастта, но по-вероятно е от характера.

За да започнеш да ревнуваш,не ти трябва да поостарееш
Всички ревнуват..кои по малко,кои повече.
Ако твоят е консервативен с разлика 12...то значи моя трябва да е ебати консервата
На това му се вика характер мила!

На баща ми и жена му разликата е 20 години. Вече са заедно около 20 години, не им знам годишнините, но си живеят привидно добре хората. Тя малко се състари покрай възрастния съпруг, той по малко младее и така, обичат се хората.
Моята разлика с мъжа ми е 7 години в негова полза. Имаме си някои различия, но всичко се превъзмогва.

Това е вярно. Само ще кажа, разликата на баба и дядо е 15 години в негова полза. Тя се разболя първа, до последния си дъх той беше до нея, той я хранеше, бършеше...грижеше се за нея. Издъхна в ръцете му прекалено млада. Той още е жив и здрав (дано е така още много години).
За ОНОВА място наистина ред няма. Защото може ти да си на 30 и да изглеждаш на 50, докато мъжът до теб, който е на 50 да изглежда и да се чувства на 30. Важното е да се обичате, подкрепяте, да сте един до друг и да пазите семейството си здраво.

Чисто прагматично не мога да приема големите разлики.
Например една жена на 50 си е още сравнително млада, с определени нужди, физичеки и социални. Ако има мъж с 20 години разлика, то той ще бъде тогава на 70, което, да ме прощавате, ама вече си е старец. Доста дебалансирана ще се окаже в един момент връзката. А пък на жената в този момент ще й се налага да оказва подкрепа на дете/деца, да се грижи за родители и да обгрижва и възрастен съпруг. Множко ще й дойде. Разбира се, говоря за общия сучай, като следваме естествения ход на събитията. Винаги може да има и други стечения на обстоятелствата, но вероятността за горното е най-голяма.


Аз лично не бих се чувствала комфртно и в обратната ситуация, и то при доста по-малка разлика, примерно 7-8 години. Първо, като имаме предвид колко по-незрели са мъжете и след това, от гледна точка на собствената си суета, не съм сигурна как бих стояла до един толкова по-млад мъж. Тъй като след определена възраст, 40 примерно, разликите в годините почват доста осезаемо да си личат, колкото и да младее и добре да изглежда една жена. Не бих имала добро самочувстви, ако нямам възможност за драстични разкрасителни процедури и изглеждам като леля му на мъжа...