Публикувана: 26 ноем. 2011, 20:52 ч.
Последно мнение: 27 март 2012, 15:45 ч.

Познай коя е книгата - 4

26 192
743
1

# 15 27 ноем. 2011, 18:31 ч.

Мнения: 258

Цитат на: Вълшебница в нд, 27 ное 2011, 14:24

Нямаше да е естествено иначе- великан си цитирала, великан!
Ето ви сега още един литературен гигант:

"Тогава той я погледна и я видя гола до кръста такава, каквато си я представяше. Раменете и бяха сбръчкани, гърдите увиснали, а ребрата покрити с бледа, студена кожа като на жаба. Тя се прикри с блузата, която току-що беше съблякла, и угаси светлината. Той стана и почна да се съблича в тъмното, като хвърляше дрехите една след друга по нея, а тя със смях му ги връщаше."

"Любов по време на холера", Маркес?

# 16 27 ноем. 2011, 18:53 ч.

Мнения: 1 210

Хайде, Какао Grinning

# 17 27 ноем. 2011, 20:53 ч.

Мнения: 258

"През цялото време, докато трае връзката ни, в течение на година и половина ще разговаряме по този начин, няма да говорим никога за нас. Още от първите дни знаем, че общо бъдеще не се предвижда, така че няма да говорим никога за бъдещето, ще си разменяме реплики, малко нещо журналистически, противоречащи си, еднакво безсъдържателни."

Последна редакция: нд, 27 ное 2011, 21:11 от Cacao et chocolat

# 18 28 ноем. 2011, 09:04 ч.

Мнения: 1 733

Идея нямам от кого е цитатът, но се записвам Simple Smile

# 19 28 ноем. 2011, 17:13 ч.

Мнения: 258

Да подскажа? Авторът е жена.

# 20 28 ноем. 2011, 18:59 ч.

Мнения: 1 210

Какао, само толкова?
Моля за цитат, толкова пък да не ми е познато- дори стила не ми напомня за никого.

# 21 28 ноем. 2011, 23:02 ч.

Мнения: 258

Този цитат би трябвало да е по-насочващ:

"Много скоро в живота ми стана твърде късно. На осемнадесет години вече беше твърде късно. Между осемнадесет и двадесет и пет години лицето ми неочаквано прецъфтя. На осемнадесет години остарях. Не зная дали с всички е така, никога не съм питала. Струва ми се, че са ми споменавали за този напор на времето, което ви поразява, когато сте в най-младата, най-прехвалената възраст на живота. Състаряването бе брутално. Видях, как обхваща чертите ми една след друга, как променя съотношението помежду им, прави очите по-големи, погледа по-тъжен, устата по-непоколебима, отпечатва върху челото дълбоки бразди. Вместо да се ужася, наблюдавах, как се извършва състаряването на лицето ми с интереса, който изпитваме, като следим, как се развива действието на някой роман. Знаех също, че не се лъжа, че някой ден то ще се забави и ще поеме нормалния си ход."

# 22 28 ноем. 2011, 23:48 ч.

Мнения: 1 210

Аз се сетих. Обаче и вие се понапрегнете пък малко Hug

# 23 28 ноем. 2011, 23:50 ч.

Мнения: 3 784

"Любовникът" на Маргьорит Дюрас?

# 24 28 ноем. 2011, 23:57 ч.

Мнения: 1 210

хихи, йесссс!

# 25 29 ноем. 2011, 00:07 ч.

Мнения: 3 784

Четох я за пръв път в края на тийн възрастта и не ме грабна, препрочетох я отново преди година-две и тогава вече я усетих.
Каня се да си купувам новото допълнено издание, някой чел ли го е?

Междувременно ще мисля загадка, ако не пусна до 15 мин - the position is open Mr. Green

# 26 29 ноем. 2011, 00:10 ч.

Мнения: 1 210

Аз съм го чела, но лично за мен "Любовникът" е по- добро. И достатъчно.
И ще пуснеш, ще пуснеш, аз твоите цитати ги харесвам много.

# 27 29 ноем. 2011, 00:15 ч.

Мнения: 3 784

Благодаря! Hug

Може би ще шокира, може би не, може дори вече да е даван. Кратичък, но много ключов и запомнящ се:

В тамошния хотел имахме отделни стаи, но посред нощ тя с плач дойде при мен и ние тихичко се помирихме. Нали разбирате, нямаше вече при кого другиго да отиде.