Юлчета 2008 (Тема 147)

Няма за какво да се сърдя. Ако щях да се сърдя, нямаше да го напиша. 

Съгласна съм с теб, че има хора, които със свито сърце водят детето на градина, но аз не съм така.  Знаеш, че сме си вкъщи и можем да си гледаме детето и вкъщи, но аз исках тя да ходи на градина заради нея. Винаги съм я водила с голямо желание и съм я убеждавала или поне съм опитвала, че е хубаво и весело на градина. Приемам градината, като място, където детето ми може да се разнообрази, да играе с други деца, да се учи на песни, стихчета и игри, а не като място където е длъжно да ходи, било то иска или не. Ако трябваше да ходя на работа и нямах избор, може би щях да мисля друго яче, незнам. Моето виждане е, че градината не е задължителна и това е правилното. Детето да ходи с кеф и да играе с децата одобрявам. А да свиква с норми и задължения, ще има възможност в училище.

Аз също си плащам редовно, плащам и за консумативите, които тя не ползва. Разбира се, че и аз възпитавам децата си, че градината е хубаво нещо и лелите, макар и да се карат, да добри и го правят за тяхно добро. Въпреки, че не бях съгласна с това, че я изолираха от танците, не казах на дъщеря си "лелите не дадоха, защото не ходиш", обясних и нещо друго и оправдах "лелките".

Записах я на танци, където ходят още две деца от нейната група, с идеята освен да има още едно разнообразие, също и да се сприятели по-лесно с двете дечица, които ще вижда по-често. С едно друго дете пред блока започнах да я събирам, въпреки, че не обичам тази площадка, по същата причина, както и с едни познати, с които досега не сме много близки, започнахме да се виждаме в едно клубче, където децата да играят. Тяхното детенце е в нашата група. Надявам се така по-бързо да се почувства близка с децата, защото го има момента в който тя наистина се чувства по-изолирана, защото децата вече си се познават, а нея едва я помнят.
Така, че правя всичко да я накарам да се чувства прилежаща. Но, не мога да кажа същото за дадената госпожа (към другата нямам оплаквания). Сутрин като водя детето си, казвам Добро утро, както и детето ми, но нейния отговор обикновено е "айде Симона, влизай и сядай". Един ден , като я видя и се разплака. Освен госпожата, там беше и мед сестрата. Госпожата, само каза "айде не се лигави", а сестрата й се усмихна и я гушна, "да чуя защо плачеш". Според мен, адаптацията щеше да е много по-лека, ако имаше както ти каза "споделена дейност".
Може и да греша.

Аз по принцип споделям схващането ти, но съм убедена, че учителките не мислят точно така и това разминаване ви се отразява.

Мен пък много ме дразни факта, че отношението към родителите се проектира върху децата. Нормално е госпожите в градината да не харесват някои родители и да не одобряват нечии решения, но да "наказват" родителите с различно отношение към децата им е крайно непрофесионално. Професията на учителя изисква еднакво топло и грижовно отношение към всички деца. В случай че не са в състояние да го осигурят, значи не са за там .
В нашата градина има обратен случай - не на отрицателно, а на свръхгрижовно отношение към едно детенце. Не знам на какво се дължи и не ме интересува, но ми прави впечатление как вечер учителката раболепно дава на майката пълен отчет как е протекъл деня на отрочето й. Как му белила ябълка, защото не ядял необелена, как му завързала връзките на гуменките, колко време е спал, колко пъти е акал и тн. Нямаше да е дразнещо, ако имаше същото отношение и към другите деца, но не е така. Илия сутрин изпада в ужас, ако случайно съм му избрала дреха, която ще има затруднения да облече сам, защото госпожата ще се скара.

Оле, много неприятна ситуация. Според мен ти си достатъчно сензитивна, за да усетиш, кое е най-доброто за твоето дете и това, че се съобразяваш с нейните темпове и индивидуалност е страхотно,  а не някаква твоя лична слабост или предубеденост. Случката относно “драсканицата“ направо не знам как да я коментирам?! В детското творчество оценката няма място. Подобни коментари само биха понижили самооценката на едно дете. Какви са тия глупости с това, че не заслужавала името и да стои на рисунката?!?! Само като го чета и побеснявам...Я им принтирай няколко творби на Хуан Миро или Пикасо, които се продават за милиони долари:) http://myivoblog.blogspot.com/2009/06/blog-post_14.html

Астарта, точно влизам да допълня каквото ти си написала - в тази ситуация е задължително да се разберат възрастните, а не отражението да е върху детето. Децата са толкова чувствителни- както усещат разминаването в мненията, така се повлияват от негативна оценка.
В никакъв случай не бих оставила някаква госпожа да нарича драсканици рисунките на детето ми. Макар че и Дени в началото рисуваше само драсканици винаги съм го поощрявала с нещо - че се старае, че се справя все по-добре. Пикасо може и да не стане, но не може така да се спират стремежите.

Oле, ти си супер пич и затова търсиш проблема в себе си, както биха направили повечето саморефлективни, разумни и отговорни хора.
Само че в случая ти си потребител на услуга и като такава имаш право да поставяш изисквания. Може да поговорите с Марто и да си изградите стратегия как да проведете един разговор с учителката на Симона и с директорката. Според мен е безсмислено да говорите само с учителката, защото, четейки ситуациите, които описваш, това само ще я ожесточи още повече в отношението й към Симона и към вас.

Така че въвлечете "авторитет", какъвто за тази госпожа би трябвало да е директорката, в цялата работа, изложете ясно вашата гледна точка и изискайте уважително отношение към Симона и към вас. Най-малкото - равнопоставено с другите деца. Аз бих разказала подробно обаче и случките с "драсканицата", с "не се лигави, Симона" и други подобни, каквито се сетиш.

Отношението на тази госпожа е унизително за Симона и снизходително към вас - сякаш тя знае най-добре какво е добро за дъщеря ви. Това поведение ме вбесява напоследък във всички институции - изземването на отговорната роля на личността/родителя в полза на някакви институции, които уж знаят по-добре от нас.

Ай сиктир, с извинение за френския! 

Мисля си, че за детето е най-важно при каква учителка ще попадне.

Бухти, ти знаеш, че Катето учи в училище, подобно на това на Лили.

Миналата година, която беше и първа за нея, беше при млада, мила и амбициозна учителка с дете на нейните години. И въпреки това, Катето имаше няколко кризи през учебната година (не в началото, тръгна без проблем), при които плачеше за мен и не искаше/не успяваше да участва в дейностите там. Според мен, учителката някак си я караше да се чувства несигурна в себе си и това я блокираше и я правеше нерешителна до крайност.
Вероятно имаше значение, че й говори на друг език и не я разбира съвсем, както и че очаквахме друго дете, но не беше това основното.

Тази година е при друга учителка (всяка година са с различни по принцип). Сега учителката й е възрастна, изглежда от "старата школа", пак мила и много внимателна с децата. Посреща Катето с "Добър ден, красавице"   На родителската среща в началото на годината обясни, че за нея най-важното е децата да ходят с желание на училище и да се чувстват щастливи. И мисля, че го постига. Най-показателно за мен е, че при последното боледуване на Катето, когато се наложи да си остане у дома, тя плака, защото искаше да ходи на училище   Всяко дете бива изслушвано с внимание и разбиране. Катето редовно си показва "раните" (драскотини), оплаква се как Васко я скубел, изобщо я занимава с всякакви глупотевици (наглед), но учителката й съчувства и детето се чувства специално и разбрано.

За връзката дом/училище (градина) служи една тетрадка, в която учителката описва какво интересно са правили/научили децата, за да може да се упражняват у дома с родителите, а и те да са наясно какво що. А на родителите се дава тетрадката, да залепват снимки и описват как децата са прекарали ваканцията.
Най-голямото наказание е детето да се прати да стои при най-малките, защото само те се държат неразумно и това се счита за голям срам от децата  
Като чета какво масово се случва в нашите градини, ми се струва, че сме много далеч от всякаква цивилизация, дано не съм права.

Сега - за Катето. Тя е влюбена (или поне така казва от доста дълго време с учудващо постоянство) в неин съученик   Влюбването някак го приех, защото го е чувала от приказките за принцеси, а и от нас. После ми заяви, че щяла да се жени за него и той да я води в неговия замък. Обаче, преди няколко дни ми заяви, че била нещастна, защото той избрал да се жени за друга   Шокира ме, първо, че знае думата "нещастна" и после, че я употребява на място. А аз я имам за малко дете.

Денис пък е влюбен в мен, т.е на вълна обич е в момента, постоянно ми казва, че ме обича и ме пита дали и аз го обичам Естествено всеки път го уверявам, че много го обичам, но въпреки това не спира да пита И постоянно иска да се гушкаме и целуваме. Нещо притеснително да виждате? 

Илия стигаше още по-далеч, понеже искаше да се жени за мен като порасне . И много се разстройваше като му обяснявах, че няма как да стане, понеже съм му майка и че един ден ще се ожени за момиче на неговата възраст, което много ще обича и тн.
Сега, за щастие, премина на друга вълна: "Мама и тати са моите герои и много ги обичам". Изобщо не знам откъде му идва да използва думата "герои" и то във връзка с нас

Лили не комуникира особено с момчетата. Така като я гледам няма да се завлюбва скоро.
Иначе миналата година от септември до декември не ходеше кой знае колко с желание, защото се смениха учителките и тя не беше особено доволна, искаше си предишните. Освен това едната беше французойка. Тя изглеждаше много мила жената, но все пак езиковата бариера си я имаше. От януари са с учителка българка, която в началото Лили хич не я приемаше, но сега казва, че вече е свикнала и усещам, че не ходи с нежелание на училище и май се чувства добре вече.

На моя приятелка детето, което е на 9 започна така, като дойде малката сестричка. Дали и при Денис сега да не е някаква такава проява. Може до сега брат му да е бил просто бебе за него,  сега вече е още едно човече в къщата. 

Лена, и на мен това с обичането ми се струва нормално - и големите търсим потвърждение, че сме обичани и ценени, а какво остава за децата
Ние с Никола и Борис непрекъснато си повтаряме колко се обичаме и как сме семейство и т.н. Мисля, че здравата семейна среда, както и честото показване на обич и привързаност сред членовете на семейството са много добра основа, за да израсне детето сигурно и уверено в себе си и в хората, които са му най-близкия кръг.

Гнид, има градини и градини. Не знам дали знаете, че работих 2 месеца във Валдорфската градина в София като преподавател. Ами и там също има някои трески за дялане, според мен поне, въпреки че градината е чудесна и отношението към децата - много добро. Та до хора си е, и вие сте го усетили, че без значение дали детето е в държавна, или в частна градина, ако отношението на учителката/ите не е добро, мило и грижовно, детето не се чувства добре.

Аз съм приятно изненадана от яслата (държавна), където ходи Борис. Има и тъпотии, разбира се, но като цяло отношението към децата е много позитивно, много се стараят да ги уверяват в собствените им способности, да ги учат на самостоятелност, без назидания и наказания. Детето ми се чувства добре там, макар че подозирам, че и той е такъв типаж - супер добре е със социалните умения, говори супер много и правилно, знае как да общува...Та изобщо е комбинация от фактори. С толкова много думи исках да кажа, че често не само в учителките трябва да се търси причината детето да ходи без желание на градина и да не се чувства добре там, а и в собственото темпо на развитие на детето, в отношението в семейството към средата в градината и към учителките и т.н.

Много деликатна е ситуацията, първото което и на мен ми се искаше беше да отида при директорката. Най- големия парадокс е, че имам добри впечатления и от двете учителки. И двете имат деца на възрастта на Боби, в другата група са, много внимателно ми обръщат внимание на поведението на Боби, отношенията и т.н. Дори въпросната учителка е много подробна. Вярно е, че тя е по- строга и реагира малко първично, струва ми се, че има и по- малко опит. Прави ми хубаво впечатление, че и двете много се стараят, правят много неща извън програмата, има две деца с проблеми в групата, приобщават ги, работят със всички. Има много неща, които не ми харесват, но може би за Боби е добре да се държат с него малко по- строго. Понеже и аз имам своите моменти,  в които откачам като ме нервира, но съм предимно  търпелива и му позволявам доста. В случая обаче това, което се е случило наистина е недопустимо, дори и да сгрешил, това не е адекватно на провинението наказание, точно както Гнидка пише. Лошото е, че с госпожата се засичаме и на площадката, знам, че за нея е важна работата и би ми било гузно моите действия да я оставят без работа. От друга страна ми е гузно, дали съм защитила моето дете. Мисля да изчакам и да видя какво ще се случи сега, надявам се Боби да ми каже, ако има нещо. Другото което ме тревожи е, че е намесено детето на въпросната благодетелка на групата, така че не знам как би се приело от директорката...

Оле, няма ли възможност да смените градината или групата? Това което описваш е ужасно. Боби също почти не беше посещавал градината, заради постоянните болледувания. От нова година ходи почти без прекъсване и наистина съм много доволна от напредъка му, ходи си с желание, има много приятели. Точно за това много се учудих на случилото се миналата седмица.

НБМ, скоро прочетох това:
Едиповият комплекс се изживява между 3 и 6-годишна възраст, след което се появява латентна фаза. Това е период от емоционалното развитие на детето, в който то изпитва чувства на нежност и любов към родителя от срещуположния пол и същевременно чувство на враждебност и конкуренция към родителя от същия пол. Този етап е фундаментален за бъдещото психичното развитие на човека. Това е и периодът, в който детето преоткрива удоволствията, които изпитва тялото.
Ерогенни зони съществуват още от самото раждане. В началото детето се храни с биберон, но после  потребността от хранене се заменя само от биберона, защото то  изпитва удоволствие от самото смучене. Устата е снабдена с рецептори и става ерогенна зона. Бебето смуче пръста си или биберон, за да се успокои и да се почувства приятно.
От майката идва храната, любовта, грижата и топлината, а от бащата – силата, защитата, сигурността и правилата. Когато детето се роди, то е най-близо до майката, а бащата остава встрани. Той помага и се грижи за двамата, но по-късно трябва да ги раздели. Така се появявя триангулация майка-баща-дете. Триангулацията е явление, което присъства навсякъде в живота (шеф-колеги-ние).Разликата между психоза и невроза преминава през тази способност за триангулация. Ако не преминем успешно през Едиповия комплекс в детството си, ставаме невротици. Липсата на триангулация води до патологични отклонения. Такива са децата аутисти, които остават извън Едиповия комлекс.
Съществува разлика при преминаването през Едиповия комплекс при момичетата и момчетата:
● Момчетата са повече свързани с майките си още от самото раждане. Те изпитват нежни чувства към нея още от началото и не се налага промяна в обекта на любовта.. Този период преминава в няколко етапа:
1. Откриване на удоволствието. В началото случайно момчетата откриват частите на тялото, които им доставят удоволствие. Започват да си играят с тях и да се изследват. Паралелно с това те наблюдават и анализират особеностите на другия пол. Започват да задават много въпроси за това, каква е разликата им с момичетата и защо има такава разлика. Поради наличието на много табута и псевдоморал по темата, отговорите често биват заплашителни и враждебни. От това произтича и следващият етап.
2. Кастрационен страх. Поради страх, неудобство или незнание родителите или възпитателите отклоняват въпросите на децата за разликата в половите органи. Липсата на информация води до догадки и фантазии, че при момичетата половият член не е пораснал или е отрязан. Тогава те започват да изпитват страх за собствения си полов орган.Когато възрастните забележат, че детето си доставя удоволствие, те в повечето случай изпитват ужас и категорично забраняват на детето да се самозадоволява. Заплашват ги, че „ще им изсъхне“ и други подобни, което още повече засилва кастрационния страх. Внушават им, че това не е редно, насаждат табута и чувство за вина, което може да има много негативни последици в бъдещото им полово съзряване.
3. Забрана за инцес. Това е забраната за кръвосмешение, която възрастните трябва да поставят много ясно и категорично. При децата инцеса се изразява в желанието да се оженят за родителя си. Те задължително трябва да чуят: „Ти не можеш да се ожениш за майка си!“ и да се обясни забраната, за да не се подхранват грешни илюзии. Това не трябва да е еднократен разговор, а много обяснения, за да могат да осъзнаят този факт постепенно, но ясно.
4. Окончателна идентификация. Това е идентификацията с бащата по черта. „Като порасна, ще стана като татко!“ Момчетата несъзнателно започват да се отъждествяват с бащата и по този начин те поемат вече житейската си роля на мъж и баща. Любовта им към майката постепенно се измества и се освобождава място за други жени в понататъшния им живот.
Успешното преминаване през Едиповия комплекс е важно условие за бъдещото им правилно психологическо развитие.
При момичетата характерно за Едиповия комплекс е смяната на обекта на любовта. Като бебета те есествено са постоянно свързани с майката, но към 3-годишна възраст те насочват чувствата си към бащата или роднина от противоположния пол. При тях също се наблюдават няколко етапа:
1.   Откриване на част от тялото, която носи удоволствие. Играят с нея и се самоизследват.
2.   „Завист към пениса“ - това чувство се заражда, когато установят, че момчетата имат пенис. Първоначално те забелязват, че момчетата пишкат прави, наблюдават ги и виждат разликите между половите органи. Появява се желанието и те да имат и магат като момчетата. Откритите различия провокират у тях много въпроси:“Защо аз нямам?“, „Дали майка ми има?“ Ако не им бъде отговорено на въпросите, те изпадат в догатки и страхове, че нещо не им е наред. Когато  родитилите и възпитателите се осмелят да им обяснят разликите, те в повечето случаи наблягат на детеродната способност на жената, но това не успокоява момичетата. След като се убедят накрая, че всички жени, включително и майка им, нямат полов член, те насочват своята обич и внимание към бащата.. Характерни за този етап са игрите на „майки и бащи“, в които те проиграват бъдещите си функции в живота. Във въображението им ролята на съпруг играе бащата и те често афишират желанието си да се омъжат за него.
3.   Забраната за инцеста и тук е задължителна. Трябва ясно да им се каже, че НЕ може да се омъжат за баща си, защото е забранено, не е редно и никой не би трябвало да го прави.
4.   Идентификация с майката по черта. В даден момент и момичетата осъзнават, че искат и трябва да станат „като мама“. Започват да подражават в поведението и външния си вид на майката, а бащата остава на заден план. Те навлизат в бъдещата си социална и житейска роля.
И при момичетата и при момчетата краят на Едиповия комплекс настъпва когато навършат 6-7 години. Тогава се появява  „свръхаза“ т.е. Съвестта, която е вътрешната инстанция регулираща емоциите. Успешно преминалите реализират нормален сексуален живот като зрели хора. Проблеми могат да се проявят в тези семейства, където един от родителите липсва и децата нямат подходящ пример за функциите на даден пол и семейната структура.

Не знам доколко важи във вашата ситуация. На мен лично ми беше интересно, защото Боби също иска да се ожени за мен, няколко пъти му обясних категорично, че няма как да стане. Иначе по 1000 пъти ми казва, че ме обича и ме целува. Но то и аз го правя постоянно.

Незнам в каква категория попада желанието на Симона да си роди сестричка.  Обясних и че това няма как да стане и че като роди, това ще й е дъщеричка и пак няма да е сестриче. Само аз мога да й родя сестриче. Оттогава ме гони да раждам....

Благодаря ви за съветите по нашия казус. За сега смятам да наблегна на това Симона да поиска да си рисува каквото и е кеф, а не драсканици за да прави на пук. Събирам смелост и разум да говоря спокойно и настоятелно с госпожата относно рисуването. За танците, ще изчакам до следващия празник да видя, дали ще започнат да я включват, хем да не им трупам неща, на които искам да обърнат внимание. Смятам, едно по едно да изгладим нещата. Ако не стане, наистина мисля, не за смяна на градината, тъй като групата е една и смяната на група не е опция, ами направо мисля, да я запиша в предучилищна. Тя така или иначе не спи следобед, а това е една от разликите. Освен това така се надявам да си продължи после и първи клас със същите другарчета, с които се е сприятелила в предучилищната и т.н.

Случката от днес. Рисунка в шкафчето на Симона. Гледам пак надраскано дърво, и започвам да го хваля, колко е хубаво и интересно и че сигурно учителката го е харесала (с идеята да ми разкаже ако е казала нещо госпожата)..."Не го хареса, върна ме да го поправя". Питам я, дали учителката и обяснила какво да поправи точно? "ами, не! Тя рисува в началото, после ни го показва и ние трябва същото да нарисуваме, и аз опитвам, ама само една драсканица излезе"....

Посъветвах се с една детска психоложка и тя е на мнение, че ако отида да говоря с жената, тя едва ли ще се трогне да промени нещо. Ще работя повече със Симона, да я убедя, че всяка нейна рисунка е хубава и няма нужда да е шаблонна и да е същата като на госпожата. Само как да я убедя да не се афектира от думите й? Замислям се за варианта, който ми предложихте, да включа и директорката в разговора. Само дано не си навреда на децата. Туку виж изведнъж не остане място за Радо, че точно подадохме молбата.