Детенце, което постоянно истерично плаче и крещи...

Не става въпрос за оставяне на детето да плаче.... ама ти за темперамент чувала ли си???  Както при големите, така и при децата има повече и по-малко чувствителни. Едни реват за най-малкото, на другите не им прави впечатление дадено нещо...

В описания случай детето не може да се определи като ревливо, а по-скоро средата е конфликтна и стресираща. Малките човечета трудно се справят със собствените си емоции, какво остана с вихрещи се около тях такива или драстични промени в начина им на живот.

Никой не е казал,че е оставил детето си просто така да реве.
Но знаеш ли колко по-трудно е за една майка с ревливо дете от тази на кротко дете?!
Знаеш ли колко усилия,нерви,умора,безсъние се натрупва?!
Аз и моето дете сме пример.
Той ревеше ужасно много,денонощно,трябваха ми почти 3 години докато се справим с това.
От една страна-той порасна,от друга-аз полагах неимоверни усилия.
И резултата е на лице.Но се иска време.
Затова не съм съгласна,че ревливите бебета са такива,заради родителите си.
Бих решила,че родителя греши,ако бебето е било кротко и спокойно,а е станало агресивно и пищящо на 3-4 год,примерно.

П.П-още едно противоречие от теб-"И работа на родителя е да я открие и да задоволи моментната нужда на бебето.".Точно за подобни мои думи ти се хвана преди няколко поста,за да ми обясняваш колко греша.

Краси,не съм съгласна с теб.Първо казваш,че лошите родители задоволяват всяка нужда на детето си и за това то плаче.Във втория си пост пишеш,че ако не задоволят нуждите на бебето,то пак плаче.Малко си противоречиш.Аз не мисля,че някои неща зависят от родителите.Смятам,че децата действително си имат темперамент.Той може да бъде овладян с много усилия от страна на родителите.

За първи път чувам, че темперамент може да бъде овладян.
Не се заяждам, но си мисля, че това е невъзможно.

Да,и аз смятам,че темперамента не може да се промени.Ако изобщо стане,това ще означава ,че сме смачкали индивидуалноста на  детето.

Елена Ди ,
личното ми мнение е ,че заслугата е не толкова твоя,а на детето ти.То просто го е израснало и е спряло да плаче.
А ти всъщност разбра ли защо е плакало цели три години?
Защото аз точно това имах предвид:Няма начин едно 2-3-4 месечно бебе да плаче на инат.Обикновено има причина-гладно е,жадно е,мокро е,студено му е ,топло му е ,леглото му е твърдо/меко,тъжно му е ,уплашено е,нервно е заради напрежение между родителите,спи му се, не му се спи....причините могат да са много.И в този случай написах ,че е работа на родителя да открие това, което тормози бебето му и да реши проблема.
Най-лесно е да си кажеш:"Ами то си е такова ревливо!"

Pupitka ,
не си противореча.На бебето трябва да се задоволяват физическите и психическите нужди ,за да НЕ плаче и за да расте щастливо и спокойно.
Но дете на 2-3-4 години вече е напълно способно да манипулира родителите си.И тогава да му угаждаш за всичко,само и само да не ти се тръшка,е възможно най-погрешното поведение.

По пътя на елиминирането-гладно,жадно,мокро,топло/студено ,неудобно легло,напрежение мужду родителите-отпадат.
Първите няколко месеца ревеше заради силни колики,заради тях не  можеше и да спи.След това беше привикнал да го люшкам на ръце,за да се успокои и да спи.Веднага след коликите започнаха да му никнат зъби,чак ушите го боляха от тях.
Но той и през деня си имаше такива моменти-рев до посиняване по 30-40 мин.
А и нима на другите деца зъби не им никнат?!Пък не реват денонощно.
Така,че причината е в темперамента,а зъби/колики и т.н,са просто повод,съвпадение,успокоение за родителите.

Винаги има причина, да. Обаче аз понякога не съм склонна да се занимавам с причината. Примерно Юлиан беше особено голямо мрънкало на около година и  половина. Реве, че не може да вкара квадратен чеп в кръгла дупка - тоест не може да си вкара дървеното кубче в гърлото на бутилка от минерална вода. Е, аз какво да направя? Предлагам да слага кубчето в кофа - не, рев,рев, предлагам да пъха в бутилката моливи - не, рев, рев. Периодично си изнамираше да реве за нещо, за което и идея си нямам, че може да се реве.

Аз пък мисля,че темперамента може да се отклони в друга посока.Ако детето е по-буйно,може да му се предлагат различни занимания,така че да изхабява енергията си,а не да троши наред.
Разбира се,не трябва да се стига до крайности и да се налагат на всяка цена вижданията на родителите.Всичко е много индивидуално.И не смятам,че родители,които не успяват да се справят с нрава на детето са лоши.
Все пак случаят тук не е такъв,а става дума за напрежение в семейството,което неминуемо се е отразило на момиченцето.Жалко,че има такива бащи и жалко за детето.  

Ролята на родителя е да сведе до минимум негативните прояви на темперамента на детето си.
Например да научиш ревливото и емоционално дете да се контролира,да научиш свитото и кротко дете да стане по-контактно,да научиш страхливото и притеснително дете да отстоява мнението си.
Та в този ред на мисли,добрия родител може да не може да овладее напълно температемента на детето,но поне да притъпи някои негови прояви.

    В първия момент изтръпнах, помислих си,че става въпрос за моята дъщеря, всичко съвпадна, до момента на домсъвета и леко се успокоих!Аз лично съм питала комшиите и до нас и под и над нас дали се чува много ,като се за тръшка за нещо, но те казват, че нищо не чуват!
  

И моето момиченце беше кротичко и мило детенце, и сега си е. Но от както разбра, че ще имаме бебе...и стана страшно. Прави невероятни номера, само на мен, когато сме сами двете в парка, защото не искам да я нося. Ами как да стане като е 17,5 кг. Няма да я нося... Вече не излизаме само двете на разходка. Седи си вкъщи. Последният път рева 1 час насред центъра, с всички номера, тръшкане, ритане, викане, крещене...Нищо не помогна, нито с добро, нито с бонбони, нито със заплахи, накрая си тръгнах бавно към такситата, тя след мен на 10 метра, върви и се дере, сълзи капят крокодилски и нарежда: носии мее, носии меее. Всички в парка ме гледаха възмутено, как съм оставила това хубаво момиченце да се дере така, и никой, не пожела да помогне, само ме гледаха укорително.
Иначе си говори с бебето, обяснва му как ще го къпе, вече е "моето бебе в на мама корема", разказва му как ще си дава играчките, ще го пази и "дадаличка".
Надявам се всичко да е временно и да премине. Съседите как ме гледат, не ме интересува. Правя всичко по силите си, щерка ми да е спокойна, говорим си, като плаче, я питам тъжно ли и е, обикновено помага, идва гушва се и след малко спира да плаче...Дано и ревността отмине.

За жената с плачещото момиченце...в този случай с вечно пияният баща и подтиснатата майка, и двете имат нужда от помощ. Ако таткото не може да се вземе в ръце, явно майката трябва да намери сили в себе си и да потърси помощ, да махне детето от тази среда. От страни е лесно да се коментира, седя си на топло, нямам мъж пияница....Не мога да си представа как се чувства тази жена, дано успее да се пребори със ситуацията, в която се намира

Имаше един период, в който моето дете се тръшкаше ужасно много, нищо не изпълняваше. Не можехме да го приберем вечер и вечно ревеше като влезем във входа. И това премина, така че, гледай си твоята работа и не се меси в чуждите.

При бебетата - да.
Но когато става дума за две - три годишни деца, ситуацията с "нуждите" е доста по - различна.

А дали са номера или детето наистина се изморява? На една възраст са с дъщеря ми и тя също често иска да я нося, но никога не съм си помисляла, че е номер. Понякога е толкова изморена след градина, че дори 10-те минути до вкъщи не може да ходи и се налага да я нося на почивки. На по-дълги разстояния винаги излизам с количката - бутам я, а детето ходи до мен. Като се измори, сяда в нея. Предвид състоянието ти е може би наложително да излизате с количката, а не да я затваряш вкъщи.



Абсолютно съм съгласна с Краси,от самото начало ясно разграничи бебе и малко дете.