Детенце, което постоянно истерично плаче и крещи...

Номера са, само с мен се държи така. И когато сме с колело, но не желае да седне на колелото да я бутам, а иска да я нося. Нямам подходяща количка за нея, тя не се е качвала в количка от 1година и вероятно няма да пожелае. Сама се отказа.
Не я затварям, просото през седмицата е на ясла, събота и неделя излизаме с тате, или тя с баба си и дядо си, но сами двете .

леле прочетох темата
и плачем преди лягане след ставане при хранене при обличане
представям си какво ли си мислят съседите
аз и преди това се притеснявах дали се чува и каква ще е реакцията им

Нищо не си мислят,споко-съжаляват ви. Аз лично това си мисля като чуя бебе да се дере неистово от нечий апартамент-"горките родители".

Просто по-тежък бебешки пубертет.
Моята дъщеря ревеше около 3-4 години всяка вечер между 18 и 20 ч.

Моята ревеше само в един период постоянно и ми беше много неудобно. Тогава бяхме при баща ми(до преди 2-3 седмици) и във входа са все възрастни хора. Бабите ме питаха"Защо плаче така това дете", а тя беше на месец и я мъчеха коликите...от какво да реве   
В същата сграда имахме съседи, които хич не ги ожалвах като им плачеха децата. Звъняла съм 2 пъти в полицията. Имат по-голям син, срга сигурно е на 14. Смилаха го от бой още много малък. Апартаментът им е лепнат до нашия, но е в другия вход. Бях тийнейджър тогава и се е случвало момичетата от блока да тичаме да отърваваме малкия от баща му, докато майка му седи и чопли семки, други съседи също седят и само подвикват"Стига си го бил бе". У тях целодневно чувах виковете на детето.Баща ми е ходил да говори с тях, да прави забележка, пращал е свои познати социални работници.Кротнат се за малко и после пак. Детето изчезна по едно време, уж го бяха пратили при баба му...после чух, че е в пансион.
Родиха си друго-момиче.Сега е на 4 . Слухтят до стената да чуя дали не тормозят и него.Много ревеше детето, но не съм чувала бой и крясъци като при момчето.Навън добре се държаха с момиченцето, даже и се радваха(което никога не съм го виждала при момчето). На няколко пъти съм чувала да и се карат.
Аз бих говорила първо с майката. Може би първо някак ще я заговоря, ще се опитам да се сближа-кафе, пък нещо да я попитам дали има.
Бих заговорила за проблемите с децата, ще и оредложа помощ, да събираме децата да играят примерно...ако детето е нервно и плачливо, сигурно ще му се отрази добре да си играе, да има приятелче.

Напоследък се нагледах на отвратително отношение на родители към деца. Потресена съм как може да се отнасяш така с детето.И то майките...а са млади и изглеждат нормално, със сигурност пишат или четат тук.Онзи ден в супермаркета една удряше 6 годишния си син и му крещеше "Изорд мръсен,  искаш да ти изкъртя ченето ли?" Направих и забележка, съвсем културно, че не това е начина, че после ще съжалява и ще и е мъчно. Скочи все едно... Каквото и да е направило едно дете, не трябва да бъде наричано така, да има заплахи и насилие.Никога.
Пак тези дни една "майка" излизаше със сина си от KFC , той доста пълничък, оплаква се, че нещо не му харесва сандвича.Жената му отвърна с "Тъпанар, ще ядел каквото съм ти взела. Леке с леке".
Не си представям да нарека така детето си или пък дори чуждо.
Ако вкъщи му се карат, има напрежение и проблеми между родителите и скандалите и грубостите са ежедневие, не бих се чудила, че плаче истерично.

Темата малко е старичка от декември 2011, имаше ли смисъл да я дигате до първа страница?

Извинявай ако съм объркал нещо

Моята дъщеря е вече на 6г и незнам в кой момент ще започне да реве неистово.Тръшка се например че не съм и купила сок или че и се е счупило нещо което иначе не поглежда иска веднага да отидем до магазина и да и се купи същото.Тряска врати търкаля се по земята скубе си косата дере си лицето.Опитвала съм всичко и така и не мога да предотвратя тези кризи.Ако има някой с подобен проблем ще съм благодарна ако сподели,благодаря.

И ние сме с подобни проблеми.Оперирани сме от хидроцефалия на 7 месечна възраст сега сме почти на 5.Току що писах във форума за хидроцефалия.Дали сбъркахме с това,че живеем заедно  с баба ми и дядо ми,сега сме един етаж под техния,а те са вече доста стари и болни и няма кой да им помага.И те много се бъркаха във възпитанието  на малкия и му угаждаха за всяко нещо и ние,за да няма разправии и ние му угаждахме и продължаваме и ето докъде стигнахме.Сега е взел 6-7 рула тоалетна хартия и си прави влакче .Ето и поста ми,за да не го пиша отначало:
Здравейте мами Hug
Искам да Ви помоля за съвет.Малкия в къщи ни побърква.Непрекъснато измисля нещо като игри-хвърляне на разни неща,играене на чешмата ,преливане на вода в чаши,шишета,даже на дядо ми новите уринаторни торби ги пълни  с вода на чешмата,няма една играчка здрава,всичко се разглабя,иска да му се купува всичко,което му хрумне,ако не следва лягане на земята за най-малкото примерно,че в магазина няма промоции на някакъв сок,който миналия път са раздавали в чашки.Трети ден отказва да се мие,съблича се гол,и сваля всички чаршафи,възглавници на земята,излиза във входа ляга на земята и започва да пищи,защото баща му излязъл навънка примерно,или за нещо друго.Тряскане на врати,крещене за всяка прищевка.И не става нито с добро,нито с лошо.В детската градина е кротък и почти не си проявява лиготиите.Записах го на психолог в детската,тя работи за съсредоточаване на вниманието.Ама той там не се държи така.Просто незнам,какво да правим.Сутринта отказа да ходи на детска,ревна и каза не искам,а това не го е правил отдавна.Като казах на психоложката какво прави накратко,защото няма много време,че има много деца,и те ходят един след друг.тя каза,че за съжаление не всички деца са еднакви.Мъжът ми има племенница на същата възраст,почти на 5,но няма нищо общо.Седи и се занимава с оцветяване,рисува си,играе си на кукли.Яде всичко освен това.Боци откакто е направил 1 и 7 месеца манджа,супа не е вкусвал,няма как да го накарам просто да яде готвено.И вече съм се отказала.
А детеската гласа не му се чува,тих,като мушичка !.
И съвсем незнам,за какво е този психолог.
Кажете мами,какво да правя  .
Едва ли ще мога да имам друго дете с проблемите,където имам с психиката ми и антидепресантите,които пия.Едва ли ще мога да ги спра.Преди 2 год и половина имах страхотни проблеми на фона на антидепресант,и сега килограмите,където съм качила са едно на ръка,обаче  с лекарствата,няма как да ги сваля.Просто ще се побъркам с това паническо разстройство  с фобии.Остава да забогатея и да си намеря сурогатна майка.Защото изпитвам ужас от всичко свързано с ъс забременява и раждане.Не искам да разказвам,какво съм преживяла,докато родя и след това след раждането  .
Наистина незнам,какво да правим,и мами не винаги нещата отстрани изглеждат такива,каквито са

Доколкото помня, при нас на 6 г кризите вече бяха отшумели.
Най-много един-два пъти в годината да се тръшне за нещо. И то вече не е тръшкане, а плаче и повтаря едно и също за известно време.

Никой друг ли няма такива проблеми?

Кое точно те притеснява?
Едва ли някой е имал точно същия проблем, но подобни- да.
Ако се питаш дали ще имаш сили и нерви за още едно дете...не знам, може би, да.
Започни да работиш върху поведението на сина си, 1-2 години може да ти отнеме, но ако си последователна, ще стане.
Моят син беше много ревлив, денонощно ревеше до 2 годишен. После до към 2.5- 3 год имахме много трудни моменти, точно, защото и на него му се угаждаше за всичко.
Но ние с баща му застанахме сериозно, стегнахме бабите и дядовците, наблегнахме върху разговорите с детето и всичко влезе в релси.

http://www.reasonsmysoniscrying.com/

О , има , има  На мъжа ми племенницата е на година и половина и без да ме е срам , казвам , че е отвратително дете. Не спира да реве и крещи . Просто нечовешки звуци издава ... не говори , само крещи . но на родителите не им прави впечатление - твърдят , че това било нейния начин за комуникация 

Редактирам се с извинение.Погледнах темата дали е нова и ми се стори от този месец и тази година,но не съм видяла правилно.Затова си махам поста