Които трябва да ме натъжавата, ме натъжават. Които трябва да ме развеселят, ме развеселяват. Аз съм лесно манипулативен и съпреживяващ зрител. Да, липсват мин старите български филми.
- Публикувана: 2 дек. 2011, 12:05 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2011, 22:04 ч.
Натъжават ли ви старите филми?
Темата не беше за старото българско кино, а за меланхолията, носталгията. За необяснимата мъка, която ме обвзема като видя големите къси дамски прически, коковете, костюмчетата, обувките, потока, който излиза от подлеза, старите коли, които се движат по улицата отгоре. Домовете с типичното за онова време обзавеждане. Учениците със сини престилки, бунтарството, наивнтата им, но смела любов.
Понякога. Най-вече защото когато съм ги гледала за първи път, съм била с майка си, пък нея вече я няма.
Иначе носталгия по миналото и детството нямам, винаги мога да се върна, ако поискам - въпрос на въображение. Само да затворя очи и съм там (без да ям шоколад
).
Не се "връщам" често.
Скоро гледах с троловете ми "Таралежите се раждат без бодли" (аз съм страстен фен на братя Мормареви). Беше им много интересен градът преди 40 години.
Падна голяма радост, когато децата минаха по нашата улица и покрай нашата кооперация (бяха си същите, та лесно ги познахме).
Иначе носталгия по миналото и детството нямам, винаги мога да се върна, ако поискам - въпрос на въображение. Само да затворя очи и съм там (без да ям шоколад
).Не се "връщам" често.
Скоро гледах с троловете ми "Таралежите се раждат без бодли" (аз съм страстен фен на братя Мормареви). Беше им много интересен градът преди 40 години.
Падна голяма радост, когато децата минаха по нашата улица и покрай нашата кооперация (бяха си същите, та лесно ги познахме).
.......... а за меланхолията, носталгията. За необяснимата мъка, която ме обвзема като видя големите къси дамски прически, коковете, костюмчетата, обувките, потока, който излиза от подлеза, старите коли, които се движат по улицата отгоре. Домовете с типичното за онова време обзавеждане. Учениците със сини престилки, бунтарството, наивнтата им, но смела любов.
И ,да ,натъжават ме.Дори и комедиите.Защото ме връщат в едно щастливо,красиво и невероятно време.И аз съм расла в едни такива китни къщи,с градинки,с много дървета и цветя,родителите ми бяха до мен (вече ги няма,лека им пръст) ,и неминуемо ме наляга една такава тъга,която не мога да прогоня.Че не мога да се върна пак там,защото реално не съществува вече,защото го няма онова спокойствие,лежерност и тишина,ако щете....
С една дума,връщат ме в едно щастливо мое минало,което вече го няма.И никога няма да го има вече....
Избягвам да ги гледам.
И ме разсмиват, и ме натъжават.
Онзи ден гледах "Да обичаш на инат". И се смях и плаках.
Смях се например на това:
"- Впрочем вие по професия бяхте...?
- Експедитор.
- А, да..да.. разбира се. А какво по-точно експедирате?
- Краставици.....Ние.. експедираме краставици, другарю директор!"
Обожавам старите български филм.
Онзи ден гледах "Да обичаш на инат". И се смях и плаках.
Смях се например на това:
"- Впрочем вие по професия бяхте...?
- Експедитор.
- А, да..да.. разбира се. А какво по-точно експедирате?
- Краставици.....Ние.. експедираме краставици, другарю директор!"
Обожавам старите български филм.
Дори и да разсъждавам в наклона, посочен от pina пак си остава мнението ми, че това, което ме натъжава основно е меланхолията, която струи от филма и това, че се изуби онова свежо чувство за хумор. Изпари се някъде и това е. А иначе носталгия голяма по онова време не бих казала, че ме гони. Никак даже.
Не е носталгия по 'онова време', а по нашето си, изгубено време, каквото и да е било то.
За свежото чувство за хумор е друга и то горчива тема. Сега се смеем на дебелашки и натурално просташки малоумия и ако някой не ги хареса веднага го наричат, че нямал чувство за хумор. От тези, без чувството за хумор съм.
За свежото чувство за хумор е друга и то горчива тема. Сега се смеем на дебелашки и натурално просташки малоумия и ако някой не ги хареса веднага го наричат, че нямал чувство за хумор. От тези, без чувството за хумор съм.
Натъжава ме не давността, не спомените...нищо такова...
Натъжава ме действителността на филмите....Дори на комедиите. Има нещо наивно и болезнено даже в отрицателните герои....
Закачат много фини области на човешкия живот и човешката същност....
Стойностни са и много ми харесват.
Ще взема днес да се посветя на стари филми....
"Оркестър без име" -това ще е .....
"Стъпки в пясъка" -нов е, но предизвиква същата драма у мен....
Натъжава ме действителността на филмите....Дори на комедиите. Има нещо наивно и болезнено даже в отрицателните герои....
Закачат много фини области на човешкия живот и човешката същност....
Стойностни са и много ми харесват.
Ще взема днес да се посветя на стари филми....
"Оркестър без име" -това ще е .....
"Стъпки в пясъка" -нов е, но предизвиква същата драма у мен....
Да внеса малко интернационална нотка. Гледах доста стари американски филми, по които са правени римейк /как му е множественото число на това /. Определено старите повече ми харесаха, много повече мисъл, чувство, игра. Сега наблягат май само на блясъка. Малко като оня дядо се изказвам - Хм, магьосници - педерасти, едно време какви педерасти имаше...Ама годинки...
Не могат да ме натъжат - "Опасен чар", "Двойникът", "Господин за един ден" 
и мн. др.
и мн. др. И на мен са ми любими. Харесвам Тодор Колев. Но и тези филми са добре направени. Ето ги:
http://www.youtube.com/watch?v=NuOKW7Aotg4
http://www.youtube.com/watch?v=NkkZ4hfJjT0
http://www.youtube.com/watch?v=Atttv0JygGs
Не е носталгия по 'онова време', а по нашето си, изгубено време, каквото и да е било то.
За свежото чувство за хумор е друга и то горчива тема. Сега се смеем на дебелашки и натурално просташки малоумия и ако някой не ги хареса веднага го наричат, че нямал чувство за хумор. От тези, без чувството за хумор съм.
За свежото чувство за хумор е друга и то горчива тема. Сега се смеем на дебелашки и натурално просташки малоумия и ако някой не ги хареса веднага го наричат, че нямал чувство за хумор. От тези, без чувството за хумор съм.
На същото мнение съм. Освен това в онези години трябваше да се преодолее партийната цензура. Не беше лесно, но с изтънчен хумор и това ставаше.
Най-учудващото за мен сега е, че някои отхвърлят това изкуство като соц. Според тях то няма никакви качества. Аз пък виждам невероятния талант на цяла плеяда актьори, сценаристи и режисьори през онези години. Даже, ако нямаше социализъм и Т.Живков, те пак щяха да творят!
Същото мисля и за много певци, поети и композитори пак от тия години. С удоволствие слушам великолепните им песни.
Старите филми ми харесват, когато ме натъжават и когато ме развеселяват и то не важи само за българските, както е писала Трещерица. Аз за първи път "масирано" гледах стари филми с рубриката "Понеделник 8 и 1/2", за мен са си наистина стари, но златни. 
Напоследък във филмите се набляга да визуалното, а иначе са доста плоски, нито да те натъжат, нито да те разсмеят...
Между другото като казахте римейк, много искам мащабен римейк на "Тютюн" с много блясък и голяма актьорска игра, но надали...
Напоследък във филмите се набляга да визуалното, а иначе са доста плоски, нито да те натъжат, нито да те разсмеят...
Между другото като казахте римейк, много искам мащабен римейк на "Тютюн" с много блясък и голяма актьорска игра, но надали...
Не могат да ме натъжат - "Опасен чар", "Двойникът", "Господин за един ден" и мн. др. Вярно, има и по-тежки филми, но ги гледам с удоволствие 
От новите филми почти нищо не съм гледала, много са ми изкуствени актьорите, все едно са на рецитал.
и мн. др. Вярно, има и по-тежки филми, но ги гледам с удоволствие От новите филми почти нищо не съм гледала, много са ми изкуствени актьорите, все едно са на рецитал.еее, и мен не ме натъжават "Опасен чар", "Дами канят", "Оркестър без име" и "Господин за един ден" .... Страхотни филми, но има и доста тежки филми, на които аз задължително рева кат идиот
Сега се смеем на дебелашки и натурално просташки малоумия и ако някой не ги хареса веднага го наричат, че нямал чувство за хумор. От тези, без чувството за хумор съм.
и аз, демек ставаме 2.
Не ме натъжават, а само ми стоплят душичката. Сега ги разбирам с онези нюанси, за които трябва да се чете/гледа и извън редовете...
Препоръчани теми