Публикувана: 2 дек. 2011, 18:47 ч.
Последно мнение: 15 дек. 2011, 04:59 ч.

Как да отгледаме уверено в себе си дете?

8 698
93
1

# 15 4 дек. 2011, 10:00 ч.

Мнения: 11 844

Цитат на: Бoяна в сб, 03 дек 2011, 08:24

Съгласна съм с bim_bam , но с едно важно уточнение- родителите също трябва да са уверени в себе си. Няма начин да отгледаш уверено дете, ако ти не си такъв. Децата попиват несъзнателно нашите модели на мислене и себеусещане, независимо какво им говорим и колко се преструваме.

Ето това е разковничето според мен Peace

. Не може да си плах и свит човек, а да отгледаш уверено в себе си дете.

# 16 4 дек. 2011, 10:21 ч.

София
Мнения: 2 217

Може. Все пак, по правило, децата не са с един родител, в най-добрия случай. Аз съм доста свита навън....Синовете ми изобщо не са такива.....Татко им е самоуверен и смел, та балансира....Но са по цял ден с мен.....Родителското усилие е много важно, но никога не трябва да се забравя и генетичната информация....

# 17 4 дек. 2011, 11:44 ч.

Мнения: 419

GENTIL добре че се включи, учудих се, че (почти) всички пишат за отглеждането и възпитанието на детето (децата) в 1л., ед.ч., а мн.ч. се използва не в смисъл аз (майката) и той (бащата), а ние (майките).

# 18 4 дек. 2011, 11:51 ч.

София
Мнения: 12 138

Цитат на: Танцуваща с вълци в нд, 04 дек 2011, 11:44

Прави сте, но в повечето случаи това говорене има някакви основания. Съвсем друг въпрос е, че дори отсъстващият баща, освен повод за травма е и модел за детето.

# 19 4 дек. 2011, 12:07 ч.

Мнения: 419

Според мен майката има водеща, но не и единствена роля в този процес. Отсъстващият баща почти винаги е такъв не по свое желание.
Говоря от собствен минал горчив опит. Аз също някога мислех, че съм единствената, която знае какво трябва за децата. Слава на Бога и всички светии, малко трая тази моя лудост.
Малко ми е трудно да се включа в темата, защото децата ми са пораснали, и по всяка вероятност ще звуча като еретик, но ако стане дума, мога да споделя опит, който в нашия случай (имам предвид семейството) се оказа успешен и благодатен.

# 20 4 дек. 2011, 12:18 ч.

София
Мнения: 12 138

Цитат на: Танцуваща с вълци в нд, 04 дек 2011, 12:07

Според мен майката има водеща, но не и единствена роля в този процес. Отсъстващият баща почти винаги е такъв не по свое желание.

Съгласна съм, дори не исках да засегна частта с причините, но уточних защо се говори само от името на майката. Нещата плавно се променят, вероятно не навсякъде, но виждам все по- ангажирани бащи и все по- балансирани семейства.

ПП Отсъстващият баща не е непременно отсъстващ физически, често това може да е и баща, който не е достатъчно мъжествен или е в неизгодна позиция в двойката, например.

# 21 4 дек. 2011, 13:58 ч.

София
Мнения: 2 437

Танцуваща с вълци , лично аз говоря за мен, защото таткото отсъства доста често за големи периоди от време. Часовете, дните, месеците, в които съм сама децата са по-голямата част от времето.
Но пък, когато таткото е тук е толкова активен, че според мен децата бързо наваксват. Отделно, че всяка вечер сме заедно в скайп, участва с тях в игрите, говорят си, коментират, обсъждат, храним се заедно и т.н. Понякога си мисля, че е добре да отсъства за да успея и аз да се занимавам с тях Crazy

Подозирам, че голямото ми момче, което за мен е по-неуверено е в този срамежлив период със силно усещане за вина. Тази неувереност не е константа, ами се появява за седмица-две, после отминава, после пак се появява и така.

# 22 4 дек. 2011, 21:34 ч.

Мнения: 1 347

Към всичко, казано дотук, бих искала да добавя още нещо, което на теория е ясно, но често недоглеждаме в "практиката": че също като критиките, и похвалите трябва да бъдат преди всичко за конкретни постъпки, постижения или дори опити. Генерализираните похвали ("ти си много умен" и пр.) всъщност могат да доведат до обратните резултати - вместо самоуверено и с добро самочувствие, детето става плахо, не смее да опитва нищо ново, за да не разочарова родителите си, учителите и пр. (Една много хубава според мен статия по въпроса: http://nymag.com/news/features/27840/ .) Не че, за разлика от общите критики, общите похвали не могат да имат и положителен ефект, просто "трябва да се внимава", както е казано в "Мечо Пух" Simple Smile

# 23 4 дек. 2011, 21:45 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 932

Без ни най-малко да подценявам ролята на средата при формирането на личността, "срамежливостта" всъщност един от най-стабилните измерения на темперамента, който в най-голяма степен се определя от гените. Някои хора просто са по-дръпнати, чувстват се по-некомфортно сред непознати или в непозната среда, за разлика от други.

# 24 4 дек. 2011, 21:54 ч.

София
Мнения: 12 138

Цитат на: ЧеКа в нд, 04 дек 2011, 21:45

Това е само хипотенуза, както се казваше във вица. Лично аз вярвам, че ролята на пренаталния период, когато връзката между майката и детето е най- силна има много по- съществена роля от гените. Гените могат да обослувят типа нервна система и от там по- силна или по- слаба възбудимост от външни влияния, но срама и стестнителността при възрастните са си най- чиста проба неувереност.

# 25 4 дек. 2011, 22:10 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: ЧеКа в нд, 04 дек 2011, 21:45

... Някои хора просто са по-дръпнати, чувстват се по-некомфортно сред непознати или в непозната среда, за разлика от други.

Забелязала съм, че в колкото по-различни среди "потапяш" детето, колкото по-богат опит му позволяваш да натрупа, толкова по-уверено расте.

Това е и моята формула за успех. Не съм типа "майка-орлица", даже напритив - при всеки възможен случай гледам "да изхвърля" пилетата извън гнездото.
Не говоря никога вместо дъщеря си. Не поръчвам вместо нея в ресторанта, не обяснявам какво я боли на лекаря(мога само да допълня).
Не я съжалявам и ожалвам при всяко мрънкане, болка или изживяна несправедливост, а я уча да продължава напред.
Ако може да сгреши и да си направи някои изводи - оставям я да сгреши, а не я уча как е правилно да направи.

# 26 4 дек. 2011, 22:41 ч.

Мнения: 10 547

Интересни неща прочетох.
Имам две деца, възпитаваме ги по един начин, чувствам ги еднакво близки, поставям ги в еднакви житейски ситуации според възможностите и възрастта им. Малкото ми дете е общително, уверено в себе си, лесно осъществява контакт с непознати- възрастни или деца няма значение, лесно се адаптира, винаги е лъчезарно и усмихнато. Голямото ми дете е свито, кротко, тихо, на моменти определяно от околните като темерут...и така от съвсем малко бебе. До края на четвъртата си година се срамуваше да говори даже с чичо си и леля си, трудно се сприятеляваше с деца, още по-трудно осъществяваше контакт с непознати. Усещайки неговата неувереност, държах да го...каля, като от тригодишно го "потапях" във всевъзможни "течности". Е, детето стана още по-неуверено и плахо, даже спря да поздравява продавачката в магазина, например, или учителката на съседната група.
Аз съм доста уверена и на моменти самонадеяна личност. Чудя се, дали пък тези ми качества не оказаха на детето ми влияние, но с обратен знак? А може би пък все пак е генетично заложено? Съпругът ми е доста стеснителен и като поведение голямото ни дете го копира успешно.
С какво помогнах на по-малкото да бъде такава позитивна личност?

# 27 4 дек. 2011, 23:18 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 932

Цитат на: Бoяна в нд, 04 дек 2011, 21:54

Това е само хипотенуза, както се казваше във вица. Лично аз вярвам, че ролята на пренаталния период...

Всъщност не е само хипотеза. Базира се на изследвания с близнаци. По подобен начин, по който се правят изследванията с интелкта и доколко той се влияе от средатата и природата. Ще уточня обаче, че в подобни изследвания пренаталнят период се включва към "природата", а не към "средата", защото просто няма как да бъде отделен. Т.е. да се говори само за гени наистина не е съвсем коректно. Но както при интелекта, така и при "срамежливостта" средата (т.е. средата след раждането) има своята роля, естествено, но това, което ти е заложено няма как да го надскочиш.

# 28 4 дек. 2011, 23:20 ч.

София
Мнения: 2 437

Касита, някак твоята история много наподобява моята. Забелязала ли си, че третият брат от приказките винаги е номер 1? Simple Smile

Според мен е точно, защото е гледано дете. Вероятно, ако го оставиш "на самотек" нещата ще се пооправят. И при нас големият все едно мъжа ми го е раждал. Не сме достигали такива висоти, като вашите, но и той от малък пищеше, ако някой му каже нещо или скъси безопасната дистанция. По-отвеян е, не обича много да контактува, ако вътрешният му свят за момента е по-интересен. В края на краищата, хубаво е хората да са различни. Според мен няма винаги да е така. Ще дойде момент, в който ще му писне, омръзне и ще стане един уютен пристан за компания. Малките, в повечето случаи, са по-отракани точно, защото им се обръща по-малко внимание. И моето дребно е така. Намира приказка с всеки, говори ги едни...рецитира, пее пред непознати, хвърля се с главата напред и изпитва удоволствие от нови познати.

Четейки написаното до тук, стигам до извода, че някои деца, в различни етапи от развитието си имат нужда от определена среда. Ако интуитивно я следваме, то детето ще расте спокойно и уверено. Вярно е, че има ген, вярно е, че има среда, вярно е, че примерът е важен. Но най-важното е да следваме интуицията си. Поне при мен е така и до сега никога не ме е лъгала.

# 29 4 дек. 2011, 23:48 ч.

Мнения: 3 066

Им много изследвания и то доста обширни като време ,които доказват ,че близнаци разделени при раждането и отгледани при различни родители,среди и възпитани (други държави дори ) са почти идентични като характер,вкусове и предпочитания помежду си.
Т.е гените са определящите,а не толкова средата.
http://en.wikipedia.org/wiki/Minnesota_Twin_Family_Study
In 1979, Thomas Bouchard began to study twins who were separated at birth and reared in different families. He found that an identical twin reared away from his or her co-twin seems to have about an equal chance of being similar to the co-twin in terms of personality, interests, and attitudes as one who has been reared with his or her co-twin. This leads to the conclusion that the similarities between twins are due to genes, not environment, since the differences between twins reared apart must be due totally to the environment
Това е само едно от многото дългогодишни изследвания,които доказват,че децата се раждат уверени,затворени или самотници,а не че родителите ги оформят като такива.
И социума на средата е важна,но нещата са заложени дълго преди раждането на бебето в генетичния му код.
Но в същото време Уотсън смята,че поведенческите прояви могат да се контролират и да се обособяват независимо от генетичния материал.
http://en.wikipedia.org/wiki/John_B._Watson
Give me a dozen healthy infants, well-formed, and my own specified world to bring them up in and I'll guarantee to take any one at random and train him to become any type of specialist I might select – doctor, lawyer, artist, merchant-chief and, yes, even beggar-man and thief, regardless of his talents, penchants, tendencies, abilities, vocations, and race of his ancestors. I am going beyond my facts and I admit it, but so have the advocates of the contrary and they have been doing it for many thousands of years. [p
Истината за мен е някъде по средата и се нарича конвергенция на двата фактора-среда и генетика.
И двата фактора са доста важни,но докато средата може да се модифицира и не е константа ,която е съпоставимо и сигнифично измерима,то заложеното от гените е непроменливо и постоянно и не позволява много девиации от нормата заложена в даден индивид .

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Причина:

Причина: