- Публикувана: 4 дек. 2011, 21:16 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2012, 00:19 ч.
АВГУСТинчето дивее, на мама хич не й се смее
Ооо тема за раждането 
Първите 3 дни се кълнах , че никога повече няма да родя нормално 
, а сега казвам , че сто пъти бих го изживяла - само да имам това слънчице. При мен раждането беше ок.9 часа /от -до/ и въпреки , че повечето доктори ме съветваха за секцио - понеже аз съм много мъничка и така и не се разширих в таза си настоявах за нормално. Е много, ама много зор, но пък шевове почти нямах /2-3 вътрешни/. Повече ме болеше след раждането д...то , че се изплюх яко и буквално не можех да седна - ама минаааааа.
И да честитя на всички празнуващи днес
Бъдете живи и здрави и Наздраве!!!
Първите 3 дни се кълнах , че никога повече няма да родя нормално , а сега казвам , че сто пъти бих го изживяла - само да имам това слънчице. При мен раждането беше ок.9 часа /от -до/ и въпреки , че повечето доктори ме съветваха за секцио - понеже аз съм много мъничка и така и не се разширих в таза си настоявах за нормално. Е много, ама много зор, но пък шевове почти нямах /2-3 вътрешни/. Повече ме болеше след раждането д...то , че се изплюх яко и буквално не можех да седна - ама минаааааа. И да честитя на всички празнуващи днес
Бъдете живи и здрави и Наздраве!!! 
Я каква тема сте подхванали 
Аз имах прекрасно раждане - в 7 ч. беше първата контракция, до 8 ч. се гушкашме с Тишо, после станах, изчистих навсякъде, заредих миялната, пихме по едно кафе при гълъбите на мъжо. Те контракциите зачестяват, ама аз инат - няма да ходя още! После с приятели пихме по още едно кафе, оправих си багажчето и хайде в макдоналдс да ядем Че знам ли кога ще ям пак Контракциите бяха на по 5 мин., но късмет - само 2 см. разкритие. В 15 ч. ме приеха, в 16 ч. ми спукаха водите - знаете всички останали процедури, в 17:30 ме включиха на система и в 18:20 родих. Само два напъна - бързо и леко, е, болеше, но същинските болки бяха 10-15 мин. За съжаление въстановяването беше по-трудно, имах много шевове, които до скоро ме боляха. Затова си мисля, че и при нормалното раждане, и при секциото си има период на въстановяване. Иначе след 2 часа бях на крак, даже ми се караха, че ще ми стане лошо, но аз нямах търпение да надникна в бокса и да си видя бебчето. Но пак казвам, че шевовете ме боляха много дълго време, няколко дни даже в началото не смеех да хапна, за да не се наложи да ходя до 00 
Сега се притеснявам, че понеже е минало малко време отново ще се сцепя на старото място и ще ме кърпят 
Това за мене беше най-ужасната част от раждането и след това
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ПРАЗНУВАЩИ ДНЕС!
Аз бях решила днес да сме си само тримата, измислих менюто и хоп - свеки преди малко казала на мъжа ми, че рибата от нея, майсторлъка от мен и да сме се качвали горе Много ми е криво, защото понеже живеем с тях и трябва на всеки празник да сме заедно, не мога да си украся масата, да си измисля хубаво меню и да се наслаждавам на празника. Вместо това отивам на "гости", пък и да ми кажат няма да им правя на тях, не искам! Искам наши, семейни празници! 
Аз имах прекрасно раждане - в 7 ч. беше първата контракция, до 8 ч. се гушкашме с Тишо, после станах, изчистих навсякъде, заредих миялната, пихме по едно кафе при гълъбите на мъжо. Те контракциите зачестяват, ама аз инат - няма да ходя още! После с приятели пихме по още едно кафе, оправих си багажчето и хайде в макдоналдс да ядем
Че знам ли кога ще ям пак Контракциите бяха на по 5 мин., но късмет - само 2 см. разкритие. В 15 ч. ме приеха, в 16 ч. ми спукаха водите - знаете всички останали процедури, в 17:30 ме включиха на система и в 18:20 родих. Само два напъна - бързо и леко, е, болеше, но същинските болки бяха 10-15 мин. За съжаление въстановяването беше по-трудно, имах много шевове, които до скоро ме боляха. Затова си мисля, че и при нормалното раждане, и при секциото си има период на въстановяване. Иначе след 2 часа бях на крак, даже ми се караха, че ще ми стане лошо, но аз нямах търпение да надникна в бокса и да си видя бебчето. Но пак казвам, че шевовете ме боляха много дълго време, няколко дни даже в началото не смеех да хапна, за да не се наложи да ходя до 00 Сега се притеснявам, че понеже е минало малко време отново ще се сцепя на старото място и ще ме кърпят Това за мене беше най-ужасната част от раждането и след това ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ПРАЗНУВАЩИ ДНЕС!
Аз бях решила днес да сме си само тримата, измислих менюто и хоп - свеки преди малко казала на мъжа ми, че рибата от нея, майсторлъка от мен и да сме се качвали горе
Много ми е криво, защото понеже живеем с тях и трябва на всеки празник да сме заедно, не мога да си украся масата, да си измисля хубаво меню и да се наслаждавам на празника. Вместо това отивам на "гости", пък и да ми кажат няма да им правя на тях, не искам! Искам наши, семейни празници!
Винаги ми е било много интересно как с такава точност по часове се разказват и помнят ражданията 
И колкото теми съм чела, това ми е правело впечатление - в 19:45 направих това, в 20:05 онова все съм си мислела - как се сещат да си поглеждат часовниците. Аз съм принципно страшно разсеяна и такива неща не помня, та направо ми се вижда голямо постижение това 
Покрай раждането всичко ми е пълна мъгла... помня само, че беше рано сутринта като ми казаха да се стягам за секцио, а по свидетелството за раждане видях, че Софи се е появила на този свят в 9:05 ч.
Та и покрай това с часовете сега се замислям, че ми е много трудно да кажа коя година какво се е случило. Баща ми така като почне да разказва, примерно - през 87 бяхме на море, не знам си какво правихме
Лелее, наистина съм страшно разсеяна 
Аз пък да ви кажа, може би защото родителите ми отдавна са в Испания и много ми липсва това, че не можем да сме заедно на празници. Изобщо нямам никакво желание да сме сами на никой празник, направо ми е едно самотно и криво и даже сама инициирам да сме с родителите на мъжа ми. Та Тупурче ако можеш да го погледнеш от тази страна - какво по-хубаво семейството да е заедно. Пък и сега си бременна, почивай си, какво като си на гости - ще ти сложат, ще ти вдигнат
Я по-ведро
И колкото теми съм чела, това ми е правело впечатление - в 19:45 направих това, в 20:05 онова все съм си мислела - как се сещат да си поглеждат часовниците. Аз съм принципно страшно разсеяна и такива неща не помня, та направо ми се вижда голямо постижение това Покрай раждането всичко ми е пълна мъгла... помня само, че беше рано сутринта като ми казаха да се стягам за секцио, а по свидетелството за раждане видях, че Софи се е появила на този свят в 9:05 ч. Та и покрай това с часовете сега се замислям, че ми е много трудно да кажа коя година какво се е случило. Баща ми така като почне да разказва, примерно - през 87 бяхме на море, не знам си какво правихме
Лелее, наистина съм страшно разсеяна Аз пък да ви кажа, може би защото родителите ми отдавна са в Испания и много ми липсва това, че не можем да сме заедно на празници. Изобщо нямам никакво желание да сме сами на никой празник, направо ми е едно самотно и криво и даже сама инициирам да сме с родителите на мъжа ми. Та Тупурче ако можеш да го погледнеш от тази страна - какво по-хубаво семейството да е заедно. Пък и сега си бременна, почивай си, какво като си на гости - ще ти сложат, ще ти вдигнат
Я по-ведро
Либи, аз по принцип помня много дати, часове и прочие. А понеже си засичах контакциите все пах на телефона или пък докато говоря с приятели, за да минава времето 
За празниците - според мен всяко семейство трябва да си има свои традиции. Разбира се за големите празници е хубаво да е цялата рода на маса, но тук никога не ги събират. И понеже ние живеем със свекитата и айде - ние трябва да сме там. При майка ми пък идват и брат ми, че по нова година се събираме с братовчеди, лели и прочие. Тогава наистина ми доставя удоволствие. Но най- много ме ядосва това, че до вчера свеки нямаше да прави нищо, даже щели да я карат на цаца, аз си взимах пъстърва, реших си как ще я направя и само чаках мъжо, за да се развихря в кухнята - което много обичам, и в един момент ми се съобщава, че сме щели да се качваме. Айде да угодим на всяка прицявка, а? Колко пъти ми е ревала, че разбираш ли ние сме си поканили гости, а тя вечерта решила да ни извика горе и защо не сме се качили. Веднъж даже и се накарах пред другия и син, че като иска нещо има уста да го каже навреме, че дори и един боб да съм си сварила - щом не е сметнала за нужно да ни уведоми навреме - ще си ядем боба. Просто си имам някаква апатия съм свеки и много се ядосах днес. Ама здраве да е! Като нямаме пари да се отделим ще е така
За празниците - според мен всяко семейство трябва да си има свои традиции. Разбира се за големите празници е хубаво да е цялата рода на маса, но тук никога не ги събират. И понеже ние живеем със свекитата и айде - ние трябва да сме там. При майка ми пък идват и брат ми, че по нова година се събираме с братовчеди, лели и прочие. Тогава наистина ми доставя удоволствие. Но най- много ме ядосва това, че до вчера свеки нямаше да прави нищо, даже щели да я карат на цаца, аз си взимах пъстърва, реших си как ще я направя и само чаках мъжо, за да се развихря в кухнята - което много обичам, и в един момент ми се съобщава, че сме щели да се качваме. Айде да угодим на всяка прицявка, а? Колко пъти ми е ревала, че разбираш ли ние сме си поканили гости, а тя вечерта решила да ни извика горе и защо не сме се качили. Веднъж даже и се накарах пред другия и син, че като иска нещо има уста да го каже навреме, че дори и един боб да съм си сварила - щом не е сметнала за нужно да ни уведоми навреме - ще си ядем боба. Просто си имам някаква апатия съм свеки и много се ядосах днес. Ама здраве да е! Като нямаме пари да се отделим ще е така
да са ни живи и здрави всички именници! 
и малките, и големите!
Illit, и антония първо проходи стабилно, а после започна да се изправя без опора.. като под "после" имам предвид, че сигурно беше минал повече от месец откакто ходеше.. според мен, това е адски трудно упражнение! в тази връзка се сещам, че някой ми разправяше, че за да се приеме, че бебето седи самостоятелно, трябва да може да седне от легнало положение като си сгъне корема, сякаш прави коремна преса.. според мен, до ден днешен антония не може да направи такова нещо!
а пък за раждането - аз, според моя опит, без колебания ще посъветвам всеки да избере нормално раждане! наистина боли много, но не нетърпимо - родих без упойка и без окситоцин.. малко преди полунощ се роди бебето и когато ме оставиха в стаята в родилното след това си помислих, че повече никога няма да мога стана от това легло! болеше от шевовете, течеше кръв като за световно.. не можех да се обърна настрани понеже и коремът ме болеше.. обаче в 6:00 сутринта, когато донесоха бебетата, просто станах от леглото и отидох да взема антния и това беше! около два часа по-късно се изкъпах съвсем права, следобяд отидох и до тоалетна по голяма нужда (което адски ме плашеше като преживяване!
) и така.. коремът ми се прибра сравнително доста бързо, отслабнах също бързо, миналата седмица гинекологът ми каза, че на пръв поглед изобщо не може да се каже, че съм раждала жена и лекарите са си свършили перфектно работата.. (в тази връзка може би голям късмет съм извадила, защото родих в "шейново", без да познавам никого, без избор на екип, а сега като слушам какво се случва там тръпки ме побиват!)
както и да е.. беше ми много интересно да прочета за вашите раждания, момичета!
и малките, и големите!Illit, и антония първо проходи стабилно, а после започна да се изправя без опора.. като под "после" имам предвид, че сигурно беше минал повече от месец откакто ходеше.. според мен, това е адски трудно упражнение! в тази връзка се сещам, че някой ми разправяше, че за да се приеме, че бебето седи самостоятелно, трябва да може да седне от легнало положение като си сгъне корема, сякаш прави коремна преса.. според мен, до ден днешен антония не може да направи такова нещо!
а пък за раждането - аз, според моя опит, без колебания ще посъветвам всеки да избере нормално раждане! наистина боли много, но не нетърпимо - родих без упойка и без окситоцин.. малко преди полунощ се роди бебето и когато ме оставиха в стаята в родилното след това си помислих, че повече никога няма да мога стана от това легло! болеше от шевовете, течеше кръв като за световно.. не можех да се обърна настрани понеже и коремът ме болеше.. обаче в 6:00 сутринта, когато донесоха бебетата, просто станах от леглото и отидох да взема антния и това беше! около два часа по-късно се изкъпах съвсем права, следобяд отидох и до тоалетна по голяма нужда (което адски ме плашеше като преживяване!
) и така.. коремът ми се прибра сравнително доста бързо, отслабнах също бързо, миналата седмица гинекологът ми каза, че на пръв поглед изобщо не може да се каже, че съм раждала жена и лекарите са си свършили перфектно работата.. (в тази връзка може би голям късмет съм извадила, защото родих в "шейново", без да познавам никого, без избор на екип, а сега като слушам какво се случва там тръпки ме побиват!)както и да е.. беше ми много интересно да прочета за вашите раждания, момичета!
Честит Никулден на всички и от нас!
Illit, при мен каката първо проходи, но не можеше да се изправя без опора, а при Миро обратното. Той заставаше на средата на хола, изправяше се и си стоеше прав, но не можеше да ходи още. Но мисля, че по-често се случва първо да проходят.
От днес пак съм си у дома, този път с каката. Обадиха ми се от градината...заспала на килима, вдигнала Т. Аман, не мога да изкарам 2 седмици на работа от детски болести.
Illit, при мен каката първо проходи, но не можеше да се изправя без опора, а при Миро обратното. Той заставаше на средата на хола, изправяше се и си стоеше прав, но не можеше да ходи още. Но мисля, че по-често се случва първо да проходят.
От днес пак съм си у дома, този път с каката. Обадиха ми се от градината...заспала на килима, вдигнала Т. Аман, не мога да изкарам 2 седмици на работа от детски болести.
Ох момичета едва ви изчетох, правех си и почивки понеже ми ставаше лошо когато четох описаните ви раждания 
яко съм сбъркана 
аз съм много зле със помненето на числа/дати, номера и т.н. / и за капак съм и ужасен физиономист
за раждането аз също не помня по часове, но общата картинка беше 4 дена със постоянни контракции, ужасно раждане без упойки и подобни, самото раждане продължи минутки, болеше но аз толкова бях изтощена от дните с контракции през 2 минути, че нямах сили за нищо, но малката излезе и после след много шеф и кройка станах и си забутах количката с бебето качихме се с асансьора до отделението, като ми казаха, че ще ме оставят отидох изкъпах се докато Дидко беше с малката, аз имам много висок праг на болка, но не понасям да гледам чужда болка и да ми говорят за такава на втория ден забраних на майка да идва понеже не спираше да реве като ме гледа и само ми броеше контракциите а те не спираха, и все ме караше да викам че да ми дадат нещо за болката а аз търпях и само вечер ми биеха инжекции които се слагат веднъж на 24 часа иначе са опасни за бебето та с тези инжекции изкарвах нощта .. зъбите ми тракаха от болка и изтощение и се молех да издържа и с бебето ми всичко да е наред, мислех че ще умра през тези дни после ужасът продължи с хемороиди, и още болки, тежка родилна треска.. и така 9 месеца много е жив споменът от раждането и на най-големият си враг не го пожелавам.. но в интерес на истината като се замисля много ме е страх и от цезаровото, и сигурно пак бих избрала ако позволяват обстоятелствата естественото раждане, поне знам какво да чакам 
/ преди малко гледах епизод от анатомията на Грей и там израждащата докторица при цезарово сецение беше пооткъснала ръчичката на бебенцето опитвайки се да го изкара ужас, щеше да ми спре сърцето разревах се, чак малката изплаших / Но както каза Либи, всичко си е до човека и обстоятелствата, а при цезаровото до някаква степен е важен и екипът който те оперира както е казала шаника..
За клякането Вики още не можеше да пълзи добре, но клякаше и се изправяше и то вдигайки разни неща, даже и харесваше да прикляква и да се поклаща , според мен не е индикация за нищо, просто си е до дете
яко съм сбъркана аз съм много зле със помненето на числа/дати, номера и т.н. / и за капак съм и ужасен физиономист
за раждането аз също не помня по часове, но общата картинка беше 4 дена със постоянни контракции, ужасно раждане без упойки и подобни, самото раждане продължи минутки, болеше но аз толкова бях изтощена от дните с контракции през 2 минути, че нямах сили за нищо, но малката излезе и после след много шеф и кройка станах и си забутах количката с бебето качихме се с асансьора до отделението, като ми казаха, че ще ме оставят отидох изкъпах се докато Дидко беше с малката, аз имам много висок праг на болка, но не понасям да гледам чужда болка и да ми говорят за такава
на втория ден забраних на майка да идва понеже не спираше да реве като ме гледа и само ми броеше контракциите а те не спираха, и все ме караше да викам че да ми дадат нещо за болката а аз търпях и само вечер ми биеха инжекции които се слагат веднъж на 24 часа иначе са опасни за бебето та с тези инжекции изкарвах нощта .. зъбите ми тракаха от болка и изтощение и се молех да издържа и с бебето ми всичко да е наред, мислех че ще умра през тези дни после ужасът продължи с хемороиди, и още болки, тежка родилна треска.. и така 9 месеца много е жив споменът от раждането и на най-големият си враг не го пожелавам.. но в интерес на истината като се замисля много ме е страх и от цезаровото, и сигурно пак бих избрала ако позволяват обстоятелствата естественото раждане, поне знам какво да чакам / преди малко гледах епизод от анатомията на Грей и там израждащата докторица при цезарово сецение беше пооткъснала ръчичката на бебенцето опитвайки се да го изкара ужас, щеше да ми спре сърцето разревах се, чак малката изплаших / Но както каза Либи, всичко си е до човека и обстоятелствата, а при цезаровото до някаква степен е важен и екипът който те оперира както е казала шаника.. За клякането Вики още не можеше да пълзи добре, но клякаше и се изправяше и то вдигайки разни неща, даже и харесваше да прикляква и да се поклаща , според мен не е индикация за нищо, просто си е до дете
Ilit и Ники първо проходи и след около месец започна да се изправя сам.
Гледам че обсъждате раждането - аз родих секцио по собствено желание - цял живот съм слушала как заради проблеми с очите ще раждам секцио и мисълта за вагинално раждане ми се струваше невъзможна. Изобщо не дадох на ми направят преглед на очите- направо ми писаха предписание за секцио по моя молба. Нито за миг не съм съжалявала - родих с избор ма екип в Шейново и ако ми се наложи пак там бих родила. Имах пълно доверие на лекаря си и останох много доволна. Аз съм с доста нисък праг на болка но не мога да кажа че много болеше - като изключим 3 часа докато ми вливаха окситоцин след операцията. Даже вечерта след операцията си спах 8 часа непробудно и за мой ужас даже съм си похърквала. След няма и 24 часа си гушках бебето - да болеше като ставах рязко но не беше непоносима болка. Седмица след операцията ме дразнеше повече опъването на превръзката отколкото самата операция. С тези думи не искам да агитирам никой за секциопто просто искам да кажа че не е толковяа страшно ако се наложи.
Гледам че обсъждате раждането - аз родих секцио по собствено желание - цял живот съм слушала как заради проблеми с очите ще раждам секцио и мисълта за вагинално раждане ми се струваше невъзможна. Изобщо не дадох на ми направят преглед на очите- направо ми писаха предписание за секцио по моя молба. Нито за миг не съм съжалявала - родих с избор ма екип в Шейново и ако ми се наложи пак там бих родила. Имах пълно доверие на лекаря си и останох много доволна. Аз съм с доста нисък праг на болка но не мога да кажа че много болеше - като изключим 3 часа докато ми вливаха окситоцин след операцията. Даже вечерта след операцията си спах 8 часа непробудно и за мой ужас даже съм си похърквала. След няма и 24 часа си гушках бебето - да болеше като ставах рязко но не беше непоносима болка. Седмица след операцията ме дразнеше повече опъването на превръзката отколкото самата операция. С тези думи не искам да агитирам никой за секциопто просто искам да кажа че не е толковяа страшно ако се наложи.
Moмичета от Варна, имам нужда от малко информация 
МОже ли да ми препоръчате частна детска кухня в града, някакви впечатления от някоя конкретно имате ли? Дали може да се запишем да взимаме само 1 седмица или няколко дни?
МОже ли да ми препоръчате частна детска кухня в града, някакви впечатления от някоя конкретно имате ли? Дали може да се запишем да взимаме само 1 седмица или няколко дни?
Ивелин почва да се оправя, бяха няколко дни ад. Не ядеше нищо, само плачеше и диария по незнам си колко пъти на ден.Пуснахме изслядвания, няма бактерия- явно е било вирус
Аз оценявам своето раждане като леко- контракциите ми започнаха на 17 срещу 18 вечерта към 2 часа, там някъде. Легнах си да спя, сутринта станах, изкъпах се и към 9часа , като се събуди съпруга ми му викам "Хайде да отидем да видим имам ли контракции или нямам".Отидохме в болницата, там уж щяха да ме преглеждат, но дойде спешен случай и директно ме приеха, защото термина ми беше на 16-ти. Преглед имах около 2 часа следобед и си бях с четири сантиметра разкритие.Казаха да отида да си засека контракциите и ако са на 4 минути, че ще ме вкарат в предродилна . Отивам аз, засичам, отивам да кажа, че ще раждам, но ...пак спешен случай, лекари тук, лекари там, тц. Вечерта се смениха смените, та мернах некакъв доктор и му викам "Отивам да пия кафе" и отидох.Върнах се после, отивам при доктора да му кажа, че така и така на 3-4минути имам контракции. Прегледа ме и пак 4 разкритие и взеха да се бъзикат с мене, че без болка съм искала да родя, я да отивам да спя, аааааа, какви били тия работи, нямало да раждам.То че болеше, болеше, но не беше нещо кой знае какво, тя едната сестра ми вика къде обикаляш, ти раждаш, ама доктора вика ,че не било така.Та...звъннах на половинката/беше се приготвил да спи в колата пред болницата и му казвам да си ходи да спи, че и аз ще спя/.Лягам си, цяла нощ контракции съм засичала, момичето, което беше при мен в стаята хъркаше като дъскорезница и при условие, че цяла нощ не спах с контракции, сутринта ми вика "Оле, страхотно хъркаш!" 
Идат сутринта на визитация, а на мен вече ми е дошло до гуша никой да не ми обръща внимание и започвам едни физиономии, едни охкания, едни панаириПитат ме какво става и започвам да обяснявам-вчера на обяд 4, снощи 4, ако и сега съм на 4 да си ходя да се наспя поне.Доктора-вече трети от приемането ми дотогава започва да се хили и ми вика, че този, дето го е сменил имал "неуслужливи пръсти".Отивам на преглед-резултата 5, айде от доктора 5 и половина към 6. Вкарват ме в предродилна, пускат окситоцина, нищо, увеличават на 10капки и тогава вече разбрах какво е да раждаш.В 11 и 30 родих, след проблем с тоновете на беба, увита пъпна връв, достигане до пълно разкритие с ръчна помощ и епизотомия.Резултата е три външни шева, хемороиди.Шиха ме с пълна упойка, не се оплаквам.Та, времето не беше малко, но като цяло се бях подготвила психически за мъчения в концлагер, а реално болката беше около час, преди самото раждане, преди това беше поносимо.Айде, стига роман.
Идат сутринта на визитация, а на мен вече ми е дошло до гуша никой да не ми обръща внимание и започвам едни физиономии, едни охкания, едни панаири
Питат ме какво става и започвам да обяснявам-вчера на обяд 4, снощи 4, ако и сега съм на 4 да си ходя да се наспя поне.Доктора-вече трети от приемането ми дотогава започва да се хили и ми вика, че този, дето го е сменил имал "неуслужливи пръсти".Отивам на преглед-резултата 5, айде от доктора 5 и половина към 6. Вкарват ме в предродилна, пускат окситоцина, нищо, увеличават на 10капки и тогава вече разбрах какво е да раждаш.В 11 и 30 родих, след проблем с тоновете на беба, увита пъпна връв, достигане до пълно разкритие с ръчна помощ и епизотомия.Резултата е три външни шева, хемороиди.Шиха ме с пълна упойка, не се оплаквам.Та, времето не беше малко, но като цяло се бях подготвила психически за мъчения в концлагер, а реално болката беше около час, преди самото раждане, преди това беше поносимо.Айде, стига роман.
Айде и аз се вкарах в невероятната ни здравна система хризантема 
.
Нашата кака вдига Т и нищо друго. Лекарката ни пусна изследвания и след като ги видя ми издаде лист за хоспитализация, защото има диагноза "неизвестна" - тоест, преглеждат я и няма нищо, което да установят. 20000 левкоцити, някакви утайки... това било бактериална инфекция, но къде...никой не знае. От педиатрията отказаха да я приемат за изследвания и ни пратиха на преглед, който не може да се мине с направлението за хоспитализация. Там си платих, за да не разкарвам детето пак, заради едно направление, та 30 лева преглед и 30 лева ехография. Поне знаем, че с бъбреците й всичко е наред. Предписаха АБ, който се оказа 40лв
Панцеф, даже не съм го чувала.
Нашата педиатърка се ядосва, че вместо днес да я приемат и да й правят всякакви изследвания, утре пак изследвания....явно ще ни разкарват по кабинети докато намерят нещо. Направо имам чувство, че сме за д-р Хаус. Всичко ми минава през акъла, деца умират от неустановени на време диагнози, ужас. Детето е с постоянна Т, даваме лекарство - сваля се и след 1-2 часа пак 39.5.
Малкия мишок Миро поне е добре, само дето зъбки растат и си има лека хрема, но аз вече свикнах, то 2 месеца все излиза по някой зъб и така ще е.
.Нашата кака вдига Т и нищо друго. Лекарката ни пусна изследвания и след като ги видя ми издаде лист за хоспитализация, защото има диагноза "неизвестна" - тоест, преглеждат я и няма нищо, което да установят. 20000 левкоцити, някакви утайки... това било бактериална инфекция, но къде...никой не знае. От педиатрията отказаха да я приемат за изследвания и ни пратиха на преглед, който не може да се мине с направлението за хоспитализация. Там си платих, за да не разкарвам детето пак, заради едно направление, та 30 лева преглед и 30 лева ехография. Поне знаем, че с бъбреците й всичко е наред. Предписаха АБ, който се оказа 40лв
Панцеф, даже не съм го чувала.Нашата педиатърка се ядосва, че вместо днес да я приемат и да й правят всякакви изследвания, утре пак изследвания....явно ще ни разкарват по кабинети докато намерят нещо. Направо имам чувство, че сме за д-р Хаус. Всичко ми минава през акъла, деца умират от неустановени на време диагнози, ужас. Детето е с постоянна Т, даваме лекарство - сваля се и след 1-2 часа пак 39.5.
Малкия мишок Миро поне е добре, само дето зъбки растат и си има лека хрема, но аз вече свикнах, то 2 месеца все излиза по някой зъб и така ще е.
