А вие, какво бихте направили, ако.....

Връщала съм намерен на пистата телефон, звъннах на "мама" и хората се оказаха близо до нас в ресторантчето насред пистата, беше на тийнеджър.
Връщала съм и скъпи дамски слънчеви очила, намерени в тоалетната на заведение, всъщност дадох ги на момичето, което настанява гостите, мои приятели после ми казаха, че тя едва ли ще ги върне на клиентката, която ги е загубила. Това всъщност не ме терзае.
Мамасита - тази пък чантичка защо си я върнала?

Не бих могла да си представя, как се радвам на чужда изгубена вещ..... Ако при цялото ми старание да върна изгубеното не се получи, тогава да.....

Щото не чета знаците на съдбата, затова...

След това бившият си загуби телефона в деня, когато му се роди син- почнах да се замислям, много се шашка този човек и ръси...та накрая чак ми увря главата.

Обаче ако намеря портфейл със снимки и спомени, ще ги разгледам и ще си ги запечатам в главата с романистични цели.

Връщала съм чанта пълна догоре с пари ... Беше забравена в една спортна зала , 21 ч. беше и вече нямаше никой . Мъжът ми ме чакаше отпред с колата ... можех да си взема парите естествено . Отидох до момичето на рецепцията , заедно отворихме чантата , за да има свидетели все пак , намерихме телефон и се обадихме . Чаках отпред порядъчно дълго време , за да я върна ... дойде една доста притеснена жена , на която едвам и се откъсна от устата едно благодаря ...
Телефон не съм намирала , но никога не бих задържала .

Сега, ако си личи, че парите са на организираната престъпност- няма да ги върна, а ще ги изхарча много бързо за няколко много скъпи произведения на изкуството, които отдавна съм си набелязала:)

Обувки? 

Никога нищо не съм намирала, освен дребни стотинки. Според мен, редно е да се връщат нещата, така уча и децата. Което не е твое, не е и точка.

Смело, смело.
Е, баш ако са на организираната престъпност, ще се замисля не е ли здравословно да ги върна.

Телефон ще върна естествено.
Веднъж сам намирала пари, отдавна беше. На улицата, една пачка, прегънати на две, очевидно изпаднали от джобче. Бяха нещо от сорта на 100 кинта сега да намериш. Духаше вятър и тичках да ги събера, че да не литнат.  
Такива сравнително дребни суми неидентифицирани на кого да върнеш... В полицията не бих ги занесла.

В такъв момент човекът, изгубил парите, е много стреснат и често може да не реагира по най-подходящия начин, не е задължително да е от лошо възпитание. Колкото по-ценен е предметът, толкова повече се шашка човек. Понеже неведнъж ми се е случвало да намирам и връщам, съм забелязала, че почти винаги като им кажа на хората, че съм намерила загубеното нещо, казват "оххххх, така ли, ми добре" и от този род. Благодарят после, като се видим да си го получат, защото тогава вече са се успокоили.  
Случки като на  Касита не съм имала, за щастие, но дори да ми се случи подобна, не мисля че бих променила отношението си спрямо връщането на изгубени неща.

Че има крадливи хора, има, но и тук наскоро четох историята на върнато портмоне, което е посрещнато от собственика си с враждебност и поглед "Ти го открадна!".

Та, да, няма да взема и да видя изгубена вещ, повече таралеж в гащите не си навирам.

Да, ама ако ме намерят да ги върна, ще имам ценностите и ще им ги дам- почти толкова ликвидни са, а и може цената им да се е увеличила. То е време да се сети организираната престъпност да пазарува изкуство, хем ще подкрепя анемичната БГ култура, хем ще има къде да си държи парите.

Само да не решат, че от днес еди-кой си художник ще е класик:)

Точно собственикът на телефон е толкова лесно да бъде открит, че дори няма да се замисля. Ще го върна, обратното е равносилно на кражба за мен.

Естествено, че ще го върна. Нали не е мой. Аз няма да стана по-богата с един телефон, а някой може да има вътре важна информация - телефонни номера, данни и т.н.
Самата аз съм губила два телефона и знам колко проблеми ми създаде това не толкова заради апаратите колкото заради данните в тях.

Със сигурност бих върнала и телефон, и портмоне (ако има как да разбера на кого е), и...всичко!  Преди около 2 месеца докато пазарувахме в ИКЕА, записвайки номера на някаква масичка бях си забравила телефона върху мострената маса. Усетих се след около 15 минути, звъннахме и се оказа, че е в охраната. Върна ми го. Много бих се разстроила, ако го изгубя, защото освен номерата, най-ценното са ми смс-ите от мъжът ми, снимки... и си обичам телефона  Ето затова бих върнала - за да не загуби някой нещо наистина ценно за него и без никаква стойност за мен. Но ако намеря пари на улицата без документи...на кого да ги върна - да ги занеса в полицията? Едва ли...

Бих върнала, да.
Не ми се е случвало аз да намирам телефон, но преди около месец аз загубих моя някъде, а още го изплащам, бях го взела на лизинг . Не беше много скъп, но аз си го харесвах и си го ползвах с удоволствие. Тайничко се надявах известно време, че ако някой го намери, ще ми го върне- даже пратих смс на него, че ако се върне телефона, ще има възнаграждение. Е, не ми го върнаха. Та след тази случка, знаейки какво е да изгубиш телефон, определено ако намеря, ще го върна на притежателя му.

Една вечер съпруга ми се прибира и каза, че в тъмното до блока настъпил нещо - телефон, край него - батерията му. Взел ги да види дали става нещо от тях. Сглобихме го, включихме го и той заработи, ама искаше ПИН. Предложих на милото да го занесем в полицията, а той - ти луда ли си, повече нямам цял ден за губене и писане на обяснения къде, как и защо /това след занасяне на дамска чанта с всичко вътре, документи, пари и всякакви джунджурии, дето ги има в почти всяка дамска чанта/. Пробвахме с 4-те нули и взе, че стана. Започна се едно проучване на телефона, че модел дето го виждаш за пръв път... та накрая стигаме в тел. указател до "мама" и звъним. Е, преди да кажем каквото и да било се започна с "Вие срам нямате ли.." и продължи с нападки, обвинения, думата не можех да и взема, но когато стигна до клетви така ми прикипя,  тъкмо бях родила първото си дете и хормоните ми още не се бяха наместили и ако щете вярвайте засилих телефона през терасата както дамата продължаваше да си намила, пък тя да ходи да си го търси 
След 3 години срещам една съседка от съседния вход, която познавала била някога баща ми и която явно търсеше някой да си поприказва, та мен с малко дете ме хвана за слушател. Та слушам аз за синчето, за щерката и стигаме до откраднатия преди 3 години нам си къв телефон, който разбираш ли онези имали наглостта, след като цял ден бил стоял изключен да и се обадят да се похвалят  . То едно, че ми бе досадна цялата тази тирада ама като го чух това и разпитвам - еди коя си марка, еди какъв си цвят и подпалвам  - не е откраднат, а изпуснат и цял ден си стоял с батерия на метър от него и после бе хвърлен от терасата на 3-тия етаж, искрено се надявам да не е оцелял, да не би някой друг балама да реши да издирва собствениците. Врътнах се и си прибрах детето, а въпросната госпожа след това се обръщаше на другата страна когато се разминавахме.
Моят мил ме бъзика, че момичето можело и да си върне телефона, ако вместо на мама съм звъннала на тате. Знам ли, той поне можеше да ни изслуша.
Та друг път не знам честно как бих постъпила.