- Публикувана: 5 дек. 2011, 20:03 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2011, 17:01 ч.
А вие, какво бихте направили, ако.....
Днес намерих един изгубен GSM. Самсунг - хубаво телефонче, запазено. Някои хора биха казали "Честито". Да, но аз реших да го върна. Губила съм телефон и знам колко е неприятно. Особено, заради номерата, които после трудно намираш. Още повече, че този телефон се оказа собственост на едно 14-15 годишно момиче. Свързах се с бащата, който ми каза, че в момента девойката плаче. Видяхме се. Е, не може да си представите, колко щастлива беше. Очите й грееха. Благодари ми няколко пъти.
Споделяйки го с приятели, чух и кометнтари от рода на - "На теб върнахи ли ти го...", " Не си добре" и подобни. Честно да ви кажа, не мисля, че тази чужда вещ, би ме направила щастлива. По-голямо удоволствие изпитах, когато зарадвах едно непознато дете. Направих добро и го хвърлих зад себе си, с надежда, че утре аз мога да го намеря. Наречете ме ако искате идиот, но така или иначе, няма да се променя. Пуснах анкета, за да се преброим, колко "идиота" сме останали ....
Наближава един от най-хубавите християнски празници - Коледа. Нека бъдем по-човечни.
Споделяйки го с приятели, чух и кометнтари от рода на - "На теб върнахи ли ти го...", " Не си добре" и подобни. Честно да ви кажа, не мисля, че тази чужда вещ, би ме направила щастлива. По-голямо удоволствие изпитах, когато зарадвах едно непознато дете. Направих добро и го хвърлих зад себе си, с надежда, че утре аз мога да го намеря. Наречете ме ако искате идиот, но така или иначе, няма да се променя. Пуснах анкета, за да се преброим, колко "идиота" сме останали ....
Наближава един от най-хубавите християнски празници - Коледа. Нека бъдем по-човечни.
Снощи намерих един Самсунг в такси. Дадох го на шофьора, той се обади на колежката си от централата за да каже на клиента, който го е загубил, ако евентуално се обади.
Миналата година си загубих служебния телефон в Гранд Мол. Спрях изходящите обаждания на картата, снабдих се с нов апарат и след това ми се обади едно момиче от почистващата фирма на мола да каже, че го е намерила. Звъннала на другия ми номер, който беше записан по подходящ начин в тел. указател. Много се зарадвах, не на апарата, а на телефонните номера.
Синът ми веднъж намери доста скъпа Нокиа, която украински моряк е забравил на шейната от новогодишната украса на площада. Не звънна за да си го потърси, явно защото картата му беше украинска без роуминг. Всичките номера в указателя му бяха в чужбина и нямаше какво да направим.
Ако въпросът в анкетата се отнасяше до хубав лаптоп или таблет, вероятно резултатите щяха да са съвсем различни, но да не върнеш телефон?
А, преди около месец върнах портмоне, което дъщеря ми намери като я водех на занималня. Оказа се че жената живее на нашата улица и й го занесох. Всичките й документи бяха вътре плюс банкови карти и разни входящи номера от институции. Знам колко е неприятно да си подменяш всички документи и карти на куп и въобще не се замислих. Аз бях по средата на такава процедура, като ми звъннаха за да ми върнат подхвърленото портмоне, което седмица по-рано една кандидатка за работа открадна от офиса ни.
Миналата година си загубих служебния телефон в Гранд Мол. Спрях изходящите обаждания на картата, снабдих се с нов апарат и след това ми се обади едно момиче от почистващата фирма на мола да каже, че го е намерила. Звъннала на другия ми номер, който беше записан по подходящ начин в тел. указател. Много се зарадвах, не на апарата, а на телефонните номера.
Синът ми веднъж намери доста скъпа Нокиа, която украински моряк е забравил на шейната от новогодишната украса на площада. Не звънна за да си го потърси, явно защото картата му беше украинска без роуминг. Всичките номера в указателя му бяха в чужбина и нямаше какво да направим.
Ако въпросът в анкетата се отнасяше до хубав лаптоп или таблет, вероятно резултатите щяха да са съвсем различни, но да не върнеш телефон?
А, преди около месец върнах портмоне, което дъщеря ми намери като я водех на занималня. Оказа се че жената живее на нашата улица и й го занесох. Всичките й документи бяха вътре плюс банкови карти и разни входящи номера от институции. Знам колко е неприятно да си подменяш всички документи и карти на куп и въобще не се замислих. Аз бях по средата на такава процедура, като ми звъннаха за да ми върнат подхвърленото портмоне, което седмица по-рано една кандидатка за работа открадна от офиса ни.
Защо трябва само по Коледа да сме човечни?
И таблет, и лаптоп, и телефон бих върнала. Това са все неща, които съдържат много лична и важна информация и знам какво бих преживяла, ако аз самата изгубя нещо от тях.
На нашата сватба забравихме фотоапарата със снимките в едно такси. Беше ме яд за снимките във фотоапарата и за годежния пръстен, които бяха в плика, който забравихме. Разбира се, звъняхме на телефонната компания, но никой не го върна, бяхме спряли таксито на улицата.
На нашата сватба забравихме фотоапарата със снимките в едно такси. Беше ме яд за снимките във фотоапарата и за годежния пръстен, които бяха в плика, който забравихме. Разбира се, звъняхме на телефонната компания, но никой не го върна, бяхме спряли таксито на улицата.
Ще го върна,а и съм връщала.
Аз по принцип съм слон в аптека и чупя много неща,та една вечер,малко преди да затворя видях един телефон на плота.Викнах детето да го види,защото беше интересен и не се виждаше как се отваря.Като го видя извика-Мамо,не пипай.
Оказа се скъп и хубав телефон,но стоях до девет докато си го вземат.
После един телефон с готина окраска на една млада дама,ама позвъних на ,,мама"да го вземе щото не ми се чакаше.
Да се чудиш как се връщат такива чудеса,а на баща ми телефона за 20 лв никой не върна.
Аз по принцип съм слон в аптека и чупя много неща,та една вечер,малко преди да затворя видях един телефон на плота.Викнах детето да го види,защото беше интересен и не се виждаше как се отваря.Като го видя извика-Мамо,не пипай.
Оказа се скъп и хубав телефон,но стоях до девет докато си го вземат.
После един телефон с готина окраска на една млада дама,ама позвъних на ,,мама"да го вземе щото не ми се чакаше.
Да се чудиш как се връщат такива чудеса,а на баща ми телефона за 20 лв никой не върна.
Връщали са ми телефон, и то скъп не само като стойност, а и като сантимент /подарък ми беше/, връщала съм телефон, който случайно намерих на улицата и се оказа служебен.
Като знам колко трудно е да възстановя указателя си, сърце не ми дава да задържа чужд телефон и да знам, че някой има неприятности заради това.
Като знам колко трудно е да възстановя указателя си, сърце не ми дава да задържа чужд телефон и да знам, че някой има неприятности заради това.
Много ми е интересно тези, които твърдят че ще върнат намерени бижута и пари как точно ще го направят? Ще ги занесат в полицията ли? 
Миналата година трябваше да давам показания в полицията заради един инцидент. Доста време чаках дознателя и накрая като дойде ред да ме разпитва беше много ядосан. Не издържа и сподели, че господинът преди мен (нарече го "оръфляк") бил там за да се жалва, че си загубил раницата, в която имало 8000 евро. Той така си ходел с раница пълна с пари, донесени от корабите, но при непредвидени обстоятелства я загубил. Дознателят беше бесен. Бълваше неща от рода на "Той луд ли е? Знае ли колко време аз работя за 8000 евро?" и т.н. Между другото аз имам такъв познат, който като се върнеше от рейс ходеше с всичките си пари в себе си и ежедневно правеше планове къде да ги вложи.
Мисълта ми е, че ми се струва изключително невероятно, ако някой занесе пари или скъпи вещи в полицията те да стигнат до собственика им. Дори и да се случи това, не знам на човека, който ги е предал да му дават някаква награда, защото той определено си я заслужава.
Помня, че на човека, който беше намерил и предал чанта с 4 милиона лева (хвърлени за откуп) му подариха часовник. Като разказвах този случай на приятели японци възкликнаха: "Надявам се да е бил поне Ролекс".
Миналата година трябваше да давам показания в полицията заради един инцидент. Доста време чаках дознателя и накрая като дойде ред да ме разпитва беше много ядосан. Не издържа и сподели, че господинът преди мен (нарече го "оръфляк") бил там за да се жалва, че си загубил раницата, в която имало 8000 евро. Той така си ходел с раница пълна с пари, донесени от корабите, но при непредвидени обстоятелства я загубил. Дознателят беше бесен. Бълваше неща от рода на "Той луд ли е? Знае ли колко време аз работя за 8000 евро?" и т.н. Между другото аз имам такъв познат, който като се върнеше от рейс ходеше с всичките си пари в себе си и ежедневно правеше планове къде да ги вложи.
Мисълта ми е, че ми се струва изключително невероятно, ако някой занесе пари или скъпи вещи в полицията те да стигнат до собственика им. Дори и да се случи това, не знам на човека, който ги е предал да му дават някаква награда, защото той определено си я заслужава.
Помня, че на човека, който беше намерил и предал чанта с 4 милиона лева (хвърлени за откуп) му подариха часовник. Като разказвах този случай на приятели японци възкликнаха: "Надявам се да е бил поне Ролекс".
Не съм намирала телефон, но досега три пъти са ми връщали моя.
- Един таксиджия, на когото преди това вдигнах скандал
- Една сервитьорка
- Един съсед, когото не познавах, но той ме разпознал на клипчетата вътре
Със сигурност бих върнала, ако намеря телефон - даже и няма да се замисля. Не ме изкушава никак.
Не знам дали бих върнала всичко обаче - не съм толкова сигурна в себе си.
- Един таксиджия, на когото преди това вдигнах скандал
- Една сервитьорка
- Един съсед, когото не познавах, но той ме разпознал на клипчетата вътре
Със сигурност бих върнала, ако намеря телефон - даже и няма да се замисля. Не ме изкушава никак.
Не знам дали бих върнала всичко обаче - не съм толкова сигурна в себе си.
Вчера, на Витоша, мъжът ми, който е невероятно разсеян, си оставил малка чантичка с около 200 лв и телефона на предния капак на колата и двамата се бяхме завряли в багажника да си прибираме якетата и другия багаж. По едно време се присети да пита къде му е телефона и се зарови в якета, и в раницата да го търси. От там минават доста хора, а младо семейство с детенце, беше точно при предния капак на колата. Добре, че хората ни казаха, че има нещо оставено на капака, за което вероятно ровим и търсим. Иначе беше толкова свободно за достъп за всеки който минеше покрай колата и просто протегнеше ръка да си го вземе.
Връщала съм чанта с документи, телефон. Винаги бих върнала!
Откраднаха на сина ми телефона, на мъжа ми - чанта с пари и документи, и два телефона тъкмо два пъти! Никой нищо не върна...
Връщала съм чанта с документи, телефон. Винаги бих върнала!
Откраднаха на сина ми телефона, на мъжа ми - чанта с пари и документи, и два телефона тъкмо два пъти! Никой нищо не върна...
Ще го върна със сигурност стига да има как да се свържа с някого. В полицията не бих го занесла нямам доверие,че собственикът ще го види.Всичко, което има как да върна бих върнала. На мен са ми звъняли за забравен телефон ( изпаднал от джоба) в гр.транспорт на седалката. Записана съм под "кака " и звънна на мен жената. Намерила го и добре,че е имал батерия. Собственичката му вечно си ходи без батерия 
Направи ми мн. добро впечатление следното, попита ме дали знам за нечия изгубена вещ. Аз не знаех, но се досетих чия може да бъде (не е за първи път). Звъннах потвърди ми че го е затрила и отново се свързах с жената. Тогава тя ми поиска точно описание на телефона и да изтъкна дефекти ако знам, тъй като нямаше да може собственичката да иде да го вземе. Останах много очарована,че не би го дала на всеки казал,че е негов.
Направи ми мн. добро впечатление следното, попита ме дали знам за нечия изгубена вещ. Аз не знаех, но се досетих чия може да бъде (не е за първи път). Звъннах потвърди ми че го е затрила и отново се свързах с жената. Тогава тя ми поиска точно описание на телефона и да изтъкна дефекти ако знам, тъй като нямаше да може собственичката да иде да го вземе. Останах много очарована,че не би го дала на всеки казал,че е негов.
Добре, че хората ни казаха, че има нещо оставено на капака, за което вероятно ровим и търсим. Иначе беше толкова свободно за достъп за всеки който минеше покрай колата и просто протегнеше ръка да си го вземе.
Аз преди няколко месеца си бях зарязала ключовете от колата върху капака й за около 16 часа на една улица във Враца.
Бяха си там като се присетих да ги търся. Не че колата ми е кой знае какво, но се трогнах...
Много ми е интересно тези, които твърдят че ще върнат намерени бижута и пари как точно ще го направят? Ще ги занесат в полицията ли?
Ами не, няма да ги занеса в полицията. По-скоро ще разлепя "обяви" наоколо, че съм намерила загубена вещ, без да уточнявам каква. Загубилият лесно ще я опише така, че да е сигурно, че е негова.
А загубени пари съм намирала на обществено място и съм седяла около час и половина там да наблюдавам дали някой няма да се върне да си ги търси, за да му ги върна. Никой не ги потърси. Бяха към 40 лева, преди няколко години. За 5 лева не бих стояла толкова, признавам си
Преди 6 години от колата на нашите изпаднала чантичка на баща ми с около 10000лв. Върнаха се да я търсят и си я намериха- момиче от съседен магазин видяло, че нещо паднало от колата, взело чантичката и се обадило на шефа да пита какво да прави. Шефът дохвърчал и решили да чакат дали някой ще търси. Върнаха я и не поискаха нищо- ако искали пари щели да си я приберат. Черпихме ги бутила Балънтайнс. Нащите пристигаха за сватбата ми и сигурно си представяте в какво състояние бяха... Не че не се разведох след това, ама поне те не останаха без авоари.
Та така...
Та така...
Връщам го без да се замисля...изобщо не ме интересува колко струва. Но само ако се свържа със собственика и по -същия начин ще питам за отличителни белези.
За пари - не, защо да ги връщам, като никой по никакъв начин не може да докаже, че са точно негови. Стига да не ги намеря в комплект с някакви документи...или друго, което да ги свързва с някой си.
Губила съм, никога досега не ми е връщано нищо.
За пари - не, защо да ги връщам, като никой по никакъв начин не може да докаже, че са точно негови. Стига да не ги намеря в комплект с някакви документи...или друго, което да ги свързва с някой си.
Губила съм, никога досега не ми е връщано нищо.
Връщала съм доста пъти телефони, случвало се е и портмонета и документи, винаги лично. Всички неща, които съм намирала обаче са съдържали някаква информация за собственика. Единствения случай, когато си намерих безстопанствени пари беше преди 5-6 години, сумата беше 10лв. Тях си ги задържах. 
Но се замислих ако се занесат в полицията загубени вещи, дали няма възможност да се направи проверка после дали са получени от собственика? Би трябвало да може. Нали оставяш свои данни, този който приема описа също се подписва..
Но се замислих ако се занесат в полицията загубени вещи, дали няма възможност да се направи проверка после дали са получени от собственика? Би трябвало да може. Нали оставяш свои данни, този който приема описа също се подписва..
Браво Тонита 
Аз бих постъпила по същия начин.
Преди време с брат ми, намерихме много важни документи.
Прекосихме София от единия край до другия, за да ги върнем
на собственика, който беше в прединфарктно състояние.
Няма такава радост и грейнали очи.
На мен един мил човечец пък ми върна фотоапарата.
Бяхме на Крошунските водопади и съм го забравила
на масичката в беседката. Сетих се по пътя за Деветашката пещера.
Върнахме се, а човекът седеше на една пейка и си чакаше роднините.
Още като ме видя и скочи. Направо се разплаках
Ако мога да издиря собственика, винаги ще върна това, което намеря,
защото знам как бих се чувствала, ако аз загубя същото.
Аз бих постъпила по същия начин.
Преди време с брат ми, намерихме много важни документи.
Прекосихме София от единия край до другия, за да ги върнем
на собственика, който беше в прединфарктно състояние.
Няма такава радост и грейнали очи.
На мен един мил човечец пък ми върна фотоапарата.
Бяхме на Крошунските водопади и съм го забравила
на масичката в беседката. Сетих се по пътя за Деветашката пещера.
Върнахме се, а човекът седеше на една пейка и си чакаше роднините.
Още като ме видя и скочи. Направо се разплаках
Ако мога да издиря собственика, винаги ще върна това, което намеря,
защото знам как бих се чувствала, ако аз загубя същото.
Винаги бих върнала, без да се замисля дори! Дори и да намеря вещ, която харесвам, но не мога да си позволя. Просто съвестта яко ще ме гризе, ще се чувствам ужасно, като крадец. А и не обичам чужди вещи, имам усещането, че някак си принадлежат на собственика си и това чувство ми носи неприятно усещане. Дори наскоро се замислих, ако намеря пари, какво ще ги правя. Говоря за банкнота, а не за портфейл. Тази банкнота няма да знам на кого е. И въпреки това не съм сигурна, че мога да ги похарча, ей така, без чувство за вина. Някак си... едно неприятно ми е. Хем нещо в мен не ми позволява да ги похарча, хем не мога и да ги върна. А, де? Единственото, което си помислих е да ги дам на някого, който има нужда от тях или да купя нещо на близки. Вие какво бихте или сте правили с намерени пари? Това ако е дребна сума, ако е голяма бих отишла в полицията, а после те да правят каквото трябва.
Единственото, което си помислих е да ги дам на някого, който има нужда от тях или да купя нещо на близки. Вие какво бихте или сте правили с намерени пари? Това ако е дребна сума, ако е голяма бих отишла в полицията, а после те да правят каквото трябва.
Два телефона (и двата доста скъпи), едно портмоне и другото не го помня вече. Първият телефон ме изкуши за малко, още повече, че точно тогава ми трябваше нов апарат, но видях снимка на бебе за уолпейпър и ми стана съвестно
Инак моите документи също ми бяха донесени до вратата около месец след като ги загубих и вече бях извадила нови карти. Разбира се, парите липсваха.
Като цяло, ако е суха пара или някой лаптоп/айпад, ще ми се прииска да го задържа, но после ще ме гризе гузната съвест, докато не му намеря собственика
Инак моите документи също ми бяха донесени до вратата около месец след като ги загубих и вече бях извадила нови карти. Разбира се, парите липсваха.
Като цяло, ако е суха пара или някой лаптоп/айпад, ще ми се прииска да го задържа, но после ще ме гризе гузната съвест, докато не му намеря собственика
Винаги връщам каквото намеря, ако ще и 2 лева да са. Водя се от максимата "Нещо намерено=нещо загубено".
Веднъж намерих подхвърлено портмоне, без пари естествено, но с лична карта вътре и като съвестна гражданка хукнах директно към 6-то районно. Е няма такава гадост! Полис-мена не спря да ме пита дали не съм откраднала аз портмонето и колко пари е имало вътре /явно се намираше за много духовит/.
Веднъж намерих подхвърлено портмоне, без пари естествено, но с лична карта вътре и като съвестна гражданка хукнах директно към 6-то районно. Е няма такава гадост! Полис-мена не спря да ме пита дали не съм откраднала аз портмонето и колко пари е имало вътре /явно се намираше за много духовит/.
Бих върнала всяко нещо, на което мога да издиря притежател (което става все по-лесно). За телефон, документи и пр. въобще няма и да се замисля. Ако ме спънат търкалящи се каймета от столевки в големи количества, признавам, ще се позамисля какво бих си купила с тях , но като цяло се придържам към идеята, че нечие загубено няма да ме направи богата и щастлива.
Връщала съм дамска чанта с все неща вътре, бях я намерила захвърлена до едни храсти, явно открадната, пари нямаше, но жената като си я получи беше толкова щастлива, всичко останало си беше там. Връщала съм златен пръстен, загубен преди 5-6 години от намирането му.
, но като цяло се придържам към идеята, че нечие загубено няма да ме направи богата и щастлива.Връщала съм дамска чанта с все неща вътре, бях я намерила захвърлена до едни храсти, явно открадната, пари нямаше, но жената като си я получи беше толкова щастлива, всичко останало си беше там. Връщала съм златен пръстен, загубен преди 5-6 години от намирането му.
Няма да го върна, всъщност няма изобщо да го докосна, ако и да е телефон за 2000 лв., и за него някой да плаче горещо. Не и след като ме обвиниха в кражба на Нокиа за 20-30 лв., която хем съм задигнала от 12-тина годишно дете, хем, после съм се била отказала да задържа и решила да мина половин София в час пик с децата си за да върна.
Реално никога не съм намирала някаква ценна чужда вещ.
Най-много се страхувам от това, като се замисля:
Защото не е изключено да има и такива хора...
Иначе се радвам най-много като намеря някакви дребни монети, просто някак по детски ми е забавно, късметче...
Най-много се страхувам от това, като се замисля:
... Не и след като ме обвиниха в кражба на Нокиа за 20-30 лв., която хем съм задигнала от 12-тина годишно дете, хем, после съм се била отказала да задържа и решила да мина половин София в час пик с децата си за да върна.
Защото не е изключено да има и такива хора...
Иначе се радвам най-много като намеря някакви дребни монети, просто някак по детски ми е забавно, късметче...
Ако намериш лаптоп или друга техника, особено ако е хубав, доста е вероятно потребителят да си го излови при първа активност в нета- така че бих върнала. Телефони-сапунерки колкото искаш.
А ако намеря Айфон неиздадена версия, ще го върна веднага, иначе от Епъл бият.
Лятото върнах телефон на един дечко- набрах майка му от моя телефон. Даже получих една паричка възнаграждение.
Парите от земята ги изхарчвам бързо- иначе намерени лесно пари носят лош късмет, ако се стискат.
А ако намеря Айфон неиздадена версия, ще го върна веднага, иначе от Епъл бият.
Лятото върнах телефон на един дечко- набрах майка му от моя телефон. Даже получих една паричка възнаграждение.
Парите от земята ги изхарчвам бързо- иначе намерени лесно пари носят лош късмет, ако се стискат.
Връщала съм намерен на пистата телефон, звъннах на "мама" и хората се оказаха близо до нас в ресторантчето насред пистата, беше на тийнеджър.
Връщала съм и скъпи дамски слънчеви очила, намерени в тоалетната на заведение, всъщност дадох ги на момичето, което настанява гостите, мои приятели после ми казаха, че тя едва ли ще ги върне на клиентката, която ги е загубила. Това всъщност не ме терзае.
Мамасита - тази пък чантичка защо си я върнала?
Връщала съм и скъпи дамски слънчеви очила, намерени в тоалетната на заведение, всъщност дадох ги на момичето, което настанява гостите, мои приятели после ми казаха, че тя едва ли ще ги върне на клиентката, която ги е загубила. Това всъщност не ме терзае.
Мамасита - тази пък чантичка защо си я върнала?
Щото не чета знаците на съдбата, затова...
След това бившият си загуби телефона в деня, когато му се роди син- почнах да се замислям, много се шашка този човек и ръси...та накрая чак ми увря главата.
Обаче ако намеря портфейл със снимки и спомени, ще ги разгледам и ще си ги запечатам в главата с романистични цели.
След това бившият си загуби телефона в деня, когато му се роди син- почнах да се замислям, много се шашка този човек и ръси...та накрая чак ми увря главата.
Обаче ако намеря портфейл със снимки и спомени, ще ги разгледам и ще си ги запечатам в главата с романистични цели.
Връщала съм чанта пълна догоре с пари ... Беше забравена в една спортна зала , 21 ч. беше и вече нямаше никой . Мъжът ми ме чакаше отпред с колата ... можех да си взема парите естествено . Отидох до момичето на рецепцията , заедно отворихме чантата , за да има свидетели все пак , намерихме телефон и се обадихме . Чаках отпред порядъчно дълго време , за да я върна ... дойде една доста притеснена жена , на която едвам и се откъсна от устата едно благодаря ...
Телефон не съм намирала , но никога не бих задържала .
Телефон не съм намирала , но никога не бих задържала .
Сега, ако си личи, че парите са на организираната престъпност- няма да ги върна, а ще ги изхарча много бързо за няколко много скъпи произведения на изкуството, които отдавна съм си набелязала:)
Никога нищо не съм намирала, освен дребни стотинки. Според мен, редно е да се връщат нещата, така уча и децата. Което не е твое, не е и точка.
Сега, ако си личи, че парите са на организираната престъпност- няма да ги върна, а ще ги изхарча много бързо за няколко много скъпи произведения на изкуството, които отдавна съм си набелязала:)
Смело, смело.
Е, баш ако са на организираната престъпност, ще се замисля не е ли здравословно да ги върна.
Телефон ще върна естествено.
Веднъж сам намирала пари, отдавна беше. На улицата, една пачка, прегънати на две, очевидно изпаднали от джобче. Бяха нещо от сорта на 100 кинта сега да намериш. Духаше вятър и тичках да ги събера, че да не литнат.
Такива сравнително дребни суми неидентифицирани на кого да върнеш... В полицията не бих ги занесла.
Връщала съм чанта пълна догоре с пари ... Беше забравена в една спортна зала , 21 ч. беше и вече нямаше никой . Мъжът ми ме чакаше отпред с колата ... можех да си взема парите естествено . Отидох до момичето на рецепцията , заедно отворихме чантата , за да има свидетели все пак , намерихме телефон и се обадихме . Чаках отпред порядъчно дълго време , за да я върна ... дойде една доста притеснена жена , на която едвам и се откъсна от устата едно благодаря ...
Телефон не съм намирала , но никога не бих задържала .
Телефон не съм намирала , но никога не бих задържала .
В такъв момент човекът, изгубил парите, е много стреснат и често може да не реагира по най-подходящия начин, не е задължително да е от лошо възпитание. Колкото по-ценен е предметът, толкова повече се шашка човек. Понеже неведнъж ми се е случвало да намирам и връщам, съм забелязала, че почти винаги като им кажа на хората, че съм намерила загубеното нещо, казват "оххххх, така ли, ми добре" и от този род. Благодарят после, като се видим да си го получат, защото тогава вече са се успокоили.
Случки като на Касита не съм имала, за щастие, но дори да ми се случи подобна, не мисля че бих променила отношението си спрямо връщането на изгубени неща.
Сега, ако си личи, че парите са на организираната престъпност- няма да ги върна, а ще ги изхарча много бързо за няколко много скъпи произведения на изкуството, които отдавна съм си набелязала:)
Смело, смело.
Е, баш ако са на организираната престъпност, ще се замисля не е ли здравословно да ги върна.
Да, ама ако ме намерят да ги върна, ще имам ценностите и ще им ги дам- почти толкова ликвидни са, а и може цената им да се е увеличила. То е време да се сети организираната престъпност да пазарува изкуство, хем ще подкрепя анемичната БГ култура, хем ще има къде да си държи парите.
Само да не решат, че от днес еди-кой си художник ще е класик:)
Естествено, че ще го върна. Нали не е мой. Аз няма да стана по-богата с един телефон, а някой може да има вътре важна информация - телефонни номера, данни и т.н.
Самата аз съм губила два телефона и знам колко проблеми ми създаде това не толкова заради апаратите колкото заради данните в тях.
Самата аз съм губила два телефона и знам колко проблеми ми създаде това не толкова заради апаратите колкото заради данните в тях.
Със сигурност бих върнала и телефон, и портмоне (ако има как да разбера на кого е), и...всичко! Преди около 2 месеца докато пазарувахме в ИКЕА, записвайки номера на някаква масичка бях си забравила телефона върху мострената маса. Усетих се след около 15 минути, звъннахме и се оказа, че е в охраната. Върна ми го. Много бих се разстроила, ако го изгубя, защото освен номерата, най-ценното са ми смс-ите от мъжът ми, снимки... и си обичам телефона 
Ето затова бих върнала - за да не загуби някой нещо наистина ценно за него и без никаква стойност за мен. Но ако намеря пари на улицата без документи...на кого да ги върна - да ги занеса в полицията? Едва ли... 
Преди около 2 месеца докато пазарувахме в ИКЕА, записвайки номера на някаква масичка бях си забравила телефона върху мострената маса. Усетих се след около 15 минути, звъннахме и се оказа, че е в охраната. Върна ми го. Много бих се разстроила, ако го изгубя, защото освен номерата, най-ценното са ми смс-ите от мъжът ми, снимки... и си обичам телефона Ето затова бих върнала - за да не загуби някой нещо наистина ценно за него и без никаква стойност за мен. Но ако намеря пари на улицата без документи...на кого да ги върна - да ги занеса в полицията? Едва ли... 
Бих върнала, да.
Не ми се е случвало аз да намирам телефон, но преди около месец аз загубих моя някъде, а още го изплащам, бях го взела на лизинг. Не беше много скъп, но аз си го харесвах и си го ползвах с удоволствие. Тайничко се надявах известно време, че ако някой го намери, ще ми го върне- даже пратих смс на него, че ако се върне телефона, ще има възнаграждение. Е, не ми го върнаха. Та след тази случка, знаейки какво е да изгубиш телефон, определено ако намеря, ще го върна на притежателя му.
Не ми се е случвало аз да намирам телефон, но преди около месец аз загубих моя някъде, а още го изплащам, бях го взела на лизинг
. Не беше много скъп, но аз си го харесвах и си го ползвах с удоволствие. Тайничко се надявах известно време, че ако някой го намери, ще ми го върне- даже пратих смс на него, че ако се върне телефона, ще има възнаграждение. Е, не ми го върнаха. Та след тази случка, знаейки какво е да изгубиш телефон, определено ако намеря, ще го върна на притежателя му. 
Че има крадливи хора, има, но и тук наскоро четох историята на върнато портмоне, което е посрещнато от собственика си с враждебност и поглед "Ти го открадна!".
След 3 години срещам една съседка от съседния вход, която познавала била някога баща ми и която явно търсеше някой да си поприказва, та мен с малко дете ме хвана за слушател. Та слушам аз за синчето, за щерката и стигаме до откраднатия преди 3 години нам си къв телефон, който разбираш ли онези имали наглостта, след като цял ден бил стоял изключен да и се обадят да се похвалят
. То едно, че ми бе досадна цялата тази тирада ама като го чух това и разпитвам - еди коя си марка, еди какъв си цвят и подпалвам - не е откраднат, а изпуснат и цял ден си стоял с батерия на метър от него и после бе хвърлен от терасата на 3-тия етаж, искрено се надявам да не е оцелял, да не би някой друг балама да реши да издирва собствениците. Врътнах се и си прибрах детето, а въпросната госпожа след това се обръщаше на другата страна когато се разминавахме. Моят мил ме бъзика, че момичето можело и да си върне телефона, ако вместо на мама съм звъннала на тате. Знам ли, той поне можеше да ни изслуша.
Та друг път не знам честно как бих постъпила.
Днес намерих един изгубен GSM. Самсунг - хубаво телефонче, запазено. Някои хора биха казали "Честито". Да, но аз реших да го върна.
ех, защо ти не намери моят изгубен (на 27.11) телефон...
Връщали сме много изгубени, предимно на деца.
Поглеждаш и щом пише: мама или тати звъниш и хоп - връщаш.
Радостно е, защо да не го върнеш.
И аз щях да се зарадвам, ако ми го бяха върнали... Ама нямам тоз късмет
Била съм на 6-7 години. Отиваме с майка ми и баща ми у баба ми за Бъдни вечер и по пътя намирам банкнота от 5 лв. на улицата. Преди 35 години това бяха мноооого пари Ох, каква радост! Вече си представях всички ценности, които ще си купя...
И баща ми ме почна: "А не искаш ли да ги върнеш на този, който ги е изгубил? Представи си, че са на някоя възрастна болна баба, която едвам ги е скътала за да си купи лекарства и подаръче на внучето си за Коледа и ги е изгубила. Последните й парички..." Е скъсах се да рева заради хипотетичната баба, отщяха ми се и пари и всичко... Което, явно е било и целта на баща ми
Та от тогава през ум не ми минава да задържа нещо, което не е мое и имам начин да го върна на собственика му.
Ох, каква радост! Вече си представях всички ценности, които ще си купя...И баща ми ме почна: "А не искаш ли да ги върнеш на този, който ги е изгубил? Представи си, че са на някоя възрастна болна баба, която едвам ги е скътала за да си купи лекарства и подаръче на внучето си за Коледа и ги е изгубила. Последните й парички..." Е скъсах се да рева заради хипотетичната баба, отщяха ми се и пари и всичко... Което, явно е било и целта на баща ми
Та от тогава през ум не ми минава да задържа нещо, което не е мое и имам начин да го върна на собственика му.
Tsv, явно съседката ти е много глупава. Ако се обадя и започнат да ми крещят, чуя обиди, обвинения, клетви, и аз ще се замисля дали да го върна или да го засиля през терасата 
. То когато човек е така негативно настроен и струи злоба от него, виж какво става, ни телефон си връща, ни нищо. Сигурно детето и е излъгало, че е откраднат, за да не му се карат, че го е изгубило.
. То когато човек е така негативно настроен и струи злоба от него, виж какво става, ни телефон си връща, ни нищо. Сигурно детето и е излъгало, че е откраднат, за да не му се карат, че го е изгубило.
Преди седмица на Севастопол намерих телефон до колата си. Беше на парчета- батерията беше паднала. Събрах го, сглобих го и звъннах на последния номер. Беше туркиня,която говореше лош български и ме препрати на предния звънян номер - на момче. Момичето беше с него- оказаха се турски студенти от МЕИ. Разбрахме се къде да ги изчакам, за да им го върна. След около час дойдоха, момичето толкова се зарадва! През ум не ми е минало да го задържа. Не бих купила също така краден телефон или такъв от заложна къща на много по-ниска от действителната му цена. Малкото ми дете беше с мен- също по реакциите и разбрах,че би направила същото, ако намери чужда вещ.
Че има крадливи хора, има, но и тук наскоро четох историята на върнато портмоне, което е посрещнато от собственика си с враждебност и поглед "Ти го открадна!".
Та, да, няма да взема и да видя изгубена вещ, повече таралеж в гащите не си навирам.
Та, да, няма да взема и да видя изгубена вещ, повече таралеж в гащите не си навирам.
Според мен шанса да зарадвам изгубилия вещ е много по-голям ,отколкото вероятността да се впечатля от нечии думи, хвърлени във въздуха, които няма начин да ме засегнат!
Че има крадливи хора, има, но и тук наскоро четох историята на върнато портмоне, което е посрещнато от собственика си с враждебност и поглед "Ти го открадна!".
Та, да, няма да взема и да видя изгубена вещ, повече таралеж в гащите не си навирам.
Та, да, няма да взема и да видя изгубена вещ, повече таралеж в гащите не си навирам.
АКо е върнато празно- нормална реакция, не мислиш ли? На мен ми се случвало- не мога да преборя съмнението, въпреки че не съм си позволила да обвинявам
Вилико, ти какво очакваш, коледен дух е обладал всички ни, както се каза в друга тема. Догодина може да повторим запитването.
Връщала съм телефон.
Един друг, на който му падна батерията преди някой да си го потърси, отиде на боклука. Друг намерих в борисовата с вече паднала батерия - останих го на една пейка, ако някой се върне да го търси.
Що се отнася до портмоне без пари - често го връща точно този, който го е откраднал, и пита дали няма да има възнаграждение за личните документи и банковите карти.
Един друг, на който му падна батерията преди някой да си го потърси, отиде на боклука. Друг намерих в борисовата с вече паднала батерия - останих го на една пейка, ако някой се върне да го търси.
Що се отнася до портмоне без пари - често го връща точно този, който го е откраднал, и пита дали няма да има възнаграждение за личните документи и банковите карти.
Мдаа, и аз намерих чанта - с две портмонета пърни с какви ли не карти, лични документи, ключове две връзки плюс за кола, мега скъп телефон - apple и оставих бележка на вратата ни - всъщност намерих чантата пред офиса. След малко се звъни, една дама - взе си чантата, мерси не ми каза, но викам си - била е шашната, затова. Да, ама след малко се връща със злобен тон да си търси парите, къде били, стана ми много тъпо
Аууу, като гледам анкетата - всички добри и честни, пък на мен два пъти не ми го връщат телефона 
Краднали са ми и портмоне, но аз винаги си разделям парите.
Връщала съм какво ли не. И ще продължавам да връщам.
По различни причини обаче не търся директен контакт с притежателя - има си полиция за тази цел (или съответно охрана, ако обектът е охраняем). Моето задължение като съвестен гражданин е да предам вещта, а не да издирвам притежателя. По този въпрос съм непреклонна, въпреки че сме спорили с мъжа ми по темата.
По различни причини обаче не търся директен контакт с притежателя - има си полиция за тази цел (или съответно охрана, ако обектът е охраняем). Моето задължение като съвестен гражданин е да предам вещта, а не да издирвам притежателя. По този въпрос съм непреклонна, въпреки че сме спорили с мъжа ми по темата.
Никога не съм намирала телефон, документи. Баща ми по времето на купоните, беше намерил захвърлена чанта, с документи без въпросните купони. Върна ги на собственика, а след това съжаляваше. Въпросния господин го беше обвинил, че той ги е откраднал 
. Лятото откраднаха на синът ми телефона, не го върнаха. Преди около 2 месеца намерих на улицата 10 лв. и ги пазя
. Лятото откраднаха на синът ми телефона, не го върнаха. Преди около 2 месеца намерих на улицата 10 лв. и ги пазя
Навремето намерих 12 лева и ги върнах на собствениците им след като разбрах, че ги търсят. Баба ми тогава ми се накара жестоко, не за парите, а за това, че съм си ритала късмета, в смисъл, че риташ ли си късмета няма да идва при теб. Не знам дали съм си втълпила, но доста време след това не ми вървеше в нищо, та от тогава от суеверие най-вероятно не връщам нищо намерено или паднало ми от небето. Телефон не съм намирала, но предполагам, че няма да го върна точно по тази причина... Предполагам ,че звучи грозно , но предпочитам да си вярвам на това, дето каза баба, че нещо като е дошло при мен, значи е имало някаква причина
А, на баща ми телефона един път го върнаха. Момчето излезе свястно и вдигна на позвъняването като обясни, че е бил загубен и намерен. Почрпихме го, въпреки че не искаше нищо...
Втория път, когато баща ми си загуби телефона, обаче - никой не го върна.
А беше толкова евтин телефон...
В случая не беше важен апаратът, а бързането и нервите да блокираш картата, да извадиш нова и прочие...
Като дете върнах паспорт с доста пари в него на съсед, който го изръсил от терасата. Тръшна вратата под носа ми, дори не благодари.
Почрпихме го, въпреки че не искаше нищо... Втория път, когато баща ми си загуби телефона, обаче - никой не го върна.
А беше толкова евтин телефон...
В случая не беше важен апаратът, а бързането и нервите да блокираш картата, да извадиш нова и прочие...
Като дете върнах паспорт с доста пари в него на съсед, който го изръсил от терасата. Тръшна вратата под носа ми, дори не благодари.
Не ми се ще да дърпам дявола за опашката, но мобилни телефони има от много време, пък аз не знам за нито един познат, роднина и т. н. дето да си го е загубил, за крадени съм чувала, но като ,чета нещо ми е много странно, какво ги правят хората тия телефони та така ги губят. Пък и после чакат някой да им ги върне.
Връщали са ми портфейл и златен медальон със снимка на любимия вътре. И 2-те неща в университета. Портфейла ми го гепиха в автобуса, всъщност, но после някой го намерил на спирката захвърлен без пари, но те бяха само дребни някакви и го дал на портиера в унито. Медальона го намерила чистачката и беше закачила бележка, че е намерен медальон. Направо се разтреперих от вълнение като я прочетох.
Аз не съм намирала вещи, само пари.
Аз не съм намирала вещи, само пари.
Връщала съм моб. телефон. Бяхме на почивка в една станция със същите хора ( непознати) още няколко дни. Не почерпиха един бонбон, а се правеха, че не ни познават в общата трапезария.
Не съжалявам, пак бих постъпила така.
И в нашето семейство се е губил телефон и са ни го връщали.
Връщали са ми и по-ценни неща - много съм признателна и се надявам, че намерих добър начин да го изразя!
Не съжалявам, пак бих постъпила така.
И в нашето семейство се е губил телефон и са ни го връщали.
Връщали са ми и по-ценни неща - много съм признателна и се надявам, че намерих добър начин да го изразя!
Моята шефка си беше изтървала телефона в една пряспа на излизане от колата, без да забележи. Някакъв човек го намерил няколко дни след това и го предал в офис на Виваком, откъдето ни се обадиха да идем да го приберем. Няма нищо странно в това да върнеш на собственика намерена вещ, не разбирам защо е това скептично недоверие, което долавям у някои форумки.
Разкошно си постъпила Tonita ..представа си нямаш колко малко са хората като теб!!!
Преди около месец, малката ми щерка на 16... прибира се страшно разстроена..реве..беше в шок.
Загубила си портмонето с личната карта, картата за градски транспорт..парите вътре и т.н....казах си майната му..поне се прибра жива и здрава..ще и извадим нови.
Та се звъни към 10 вечерта..пич към 20 -те..донесе и всичко..и щерката грейна.
Та напълно разбирам радостта която си доставила на това дете..
..представа си нямаш колко малко са хората като теб!!! Преди около месец, малката ми щерка на 16... прибира се страшно разстроена..реве..беше в шок.
Загубила си портмонето с личната карта, картата за градски транспорт..парите вътре и т.н....казах си майната му..поне се прибра жива и здрава..ще и извадим нови.
Та се звъни към 10 вечерта..пич към 20 -те..донесе и всичко..и щерката грейна.
Та напълно разбирам радостта която си доставила на това дете..
Браво! Ти си добър човек.
В магазина ни са забравяни телефони, портфейл. Портфейлът го върнахме по документи в него. Телефоните след прозвъняване бяха прибрани от собствениците си.
Само искам да кажа на elidani2, че като задържиш нещо чуждо, късметът ти може да се обърне срещу теб. Преди десетина години намерих златно синджирче на улицата - тънко като косъм. Огледах се, нямаше човек, който да си го търси и така остана в мен. Точно 2 дни след това загубих масивен златен синджир, а след няколко дни и златната си гривна, която беше същия модел като синджира. Веднъж се случи да задържа нещо чуждо и получих шамар.
Само искам да кажа на elidani2, че като задържиш нещо чуждо, късметът ти може да се обърне срещу теб. Преди десетина години намерих златно синджирче на улицата - тънко като косъм. Огледах се, нямаше човек, който да си го търси и така остана в мен. Точно 2 дни след това загубих масивен златен синджир, а след няколко дни и златната си гривна, която беше същия модел като синджира. Веднъж се случи да задържа нещо чуждо и получих шамар.
Сигурно съм прекалено разсеяна, че не намирам нищо, в същото време съм прекалено внимателна, та не губя нищо скъпо от финансова гледна точка. Като се замисля, не съм намирала нищо ценно, не си спомням даже и много пари да съм намирала освен онези 12 лева дето писах. Падали са ми пари от небето, или как да кажа ,спестяване на средства заради грешка на други хора и съм си замълчавала, къде от разсеяност, къде защото са си го заслужавали, често ми връщат повече , или не ми маркират стоки в магазина...
Ако има как да разбера на кой е някаква намерена вещ - ще му я върна, иначе ще се чувствам все едно съм я откраднала и съвестта няма да ме остави намира. Аз не съм намирала нищо такова, но семейството ми - да, връщали са. Един път се разкарваха през половин София заради едно детско портмоне, което са намерили паднало в рейса. Нямаше пари, само карта за градски, ученическа карта и разни стикери и т.н., предполагам някой е взел парите и го е захвърлил. Отидоха на адреса от ученическата карта и го върнаха. Никой не ги е обвинявал, че те са го откраднали, а напротив - момчето, на което са го върнали е искало да ги черпи, защото сестричката му е плакала предната вечер за изчезналото портмоне. Доста хора си държат в портмонето или записани в телефона разни неща, които за тях имат сантиментална стойност. Предполагам за доста от тях те са по-ценни от стойността на самата вещ, не мога да задържа нещо такова.
Браво! Ти си добър човек.
Просто имах нужда да видя, че въпреки трудностите, все още не сме загубили човешкият си облик. Резултатите от анкетата са окуражителни.
...често ми връщат повече , или не ми маркират стоки в магазина...
Това никога не го премълчавам. Може би защото съм била от другата страна...
Три пъти съм намирала телефони и без колебание съм ги връщала.Представям си ,колко е неприятно да се случи:контакти,снимки,SMS със сантиментална стойност,нещо като лексикон,но в електронен вариант
Някой може да се познае,преди 2 години покрай коледните празници в МЕТРО Младост оранжева Нокиа,в калъфчето имаше даже мушнати пари отделен е въпроса,че там пари не се държат .Успях за 5 мин.,да намеря собственичката.Интересното е,че стъпих върху него,защото си зяпах по рафтовете,ама нищо му няма.Взех го,в същото време един господин се затече да го вземе,ама не му се получи Бах ти,какво правят хората за един телефон.Та успях да намеря "мама" на указателя,и се разбрахме за телефона.
После пред кабинета на мъжът ми,един Сони Ериксон,на пациент.Седнал на пейката и паднал от джоба му.
Третият беше пред входа на блока ни,оказа се на темерутестият ми съсед,който винаги ми хлопва вратата на асансьора под носа ми,и до ден днешен продължава да е така....ама да е жив и здрав
Някой може да се познае,преди 2 години покрай коледните празници в МЕТРО Младост оранжева Нокиа,в калъфчето имаше даже мушнати пари
отделен е въпроса,че там пари не се държат .Успях за 5 мин.,да намеря собственичката.Интересното е,че стъпих върху него,защото си зяпах по рафтовете,ама нищо му няма.Взех го,в същото време един господин се затече да го вземе,ама не му се получи Бах ти,какво правят хората за един телефон.Та успях да намеря "мама" на указателя,и се разбрахме за телефона.После пред кабинета на мъжът ми,един Сони Ериксон,на пациент.Седнал на пейката и паднал от джоба му.
Третият беше пред входа на блока ни,оказа се на темерутестият ми съсед,който винаги ми хлопва вратата на асансьора под носа ми,и до ден днешен продължава да е така....ама да е жив и здрав
Разбира се, че ще го върна.
Най-лесно се открива собственик на телефон - преглеждаш адресника, звънкаш на "мама" или "тати" и ето!
Случвало ми се. В София намерих телефон на момиче от Бургас, дошло за един ден.
Сложно беше с връщането, но съм доволна, че помогнах.
На мен ще ми е много терсене, ако си загубя телефона. И то не заради апарата, а заради информацията в него!
Най-лесно се открива собственик на телефон - преглеждаш адресника, звънкаш на "мама" или "тати" и ето!
Случвало ми се. В София намерих телефон на момиче от Бургас, дошло за един ден.
Сложно беше с връщането, но съм доволна, че помогнах.
На мен ще ми е много терсене, ако си загубя телефона. И то не заради апарата, а заради информацията в него!
Аз мисля, че въобще не са малко хората, които връщат загубени вещи. И на мен ми се е случвало и да ми връщат /два пъти мобилен и веднъж портмоне с паричките/ и аз съм връщала и портмоне и телефон, дори не се замислих.За портмонето доста трудно намерих собственика, но все пак успях.
Така, че постъпката ти е чисто нормална човешка. И нали се чувстваш добре, значи всичко е ок.
---------
Сега видях, че резултатът от анкетата потвърждава това.
Така, че постъпката ти е чисто нормална човешка. И нали се чувстваш добре, значи всичко е ок.
---------
Сега видях, че резултатът от анкетата потвърждава това.
Бих го върнала, само човек който не е преминал през подобни неща няма ни разбере защо ще връщаме нещо особено ако е скъпо.
Губила съм портфейл веднъж на 15 години, и то в училището къде учех и никой не го върна а имаше лична карта и 20 лева. А преди 1 година и 1 месец (травма ми е и датата не мога да забравя) в София в градския транспорт ми откраднаха портмоне с 250 лв (тъкмо отивах да плащам наема за квартирата където живеем), лична карта, 2 дебитни и едни документи за университета. Нямате си представа как се почувствах като слязах от автобуса, като малко дете се разревах и от тогава имам страх от претъпканите автобуси, непрекъснато си проверявам чантата и както казват приятели съм прекалено наплашена. Имах и много разправии с полицията, бяха на мнение, че сама съм си виновна, че са ме ограбили. Искаха да ми пишат акт 100 лв. за не опазване на лични документи. Главоболията след това бяха уникални. Никой не ми върна поне документите му, майната им на парите. Така, че след това което преживях бих върнала телефон, лаптоп и всичко останало. Имам си всичко и съвестта ми няма да ми позволи да задържа нещо чуждо.
И една случка точно за изгубен телефон само, че на приятеля ми. Телефона му е паднал от джоба на панталона (действието се развива в 8 вечерта) в автобус на градския транспорт. Установяваме че телефона липсва малко след като слязохме от автобуса и падна едно звънене ... Първо никой не вдигаше, по едно време някой започна да затваря и след сигурно 50то обаждане ми вдига жена, и аз я разпитвам къде е намерила телефона. Тя била чистачка в гаража на "Дружба" и щяла да даде телефона само ако я почерпим и аз си викам да ще я почерпим. Ама тя алчна казва ми че телефона изглежда скъп (нокиа купена за двеста, но вече повече от 50 не можеше да и вземе) и искала 100 лв. за да го върне. Е случката приключи без телефон и с полиция ....
Губила съм портфейл веднъж на 15 години, и то в училището къде учех и никой не го върна а имаше лична карта и 20 лева. А преди 1 година и 1 месец (травма ми е и датата не мога да забравя) в София в градския транспорт ми откраднаха портмоне с 250 лв (тъкмо отивах да плащам наема за квартирата където живеем), лична карта, 2 дебитни и едни документи за университета. Нямате си представа как се почувствах като слязах от автобуса, като малко дете се разревах и от тогава имам страх от претъпканите автобуси, непрекъснато си проверявам чантата и както казват приятели съм прекалено наплашена. Имах и много разправии с полицията, бяха на мнение, че сама съм си виновна, че са ме ограбили. Искаха да ми пишат акт 100 лв. за не опазване на лични документи. Главоболията след това бяха уникални. Никой не ми върна поне документите му, майната им на парите. Така, че след това което преживях бих върнала телефон, лаптоп и всичко останало. Имам си всичко и съвестта ми няма да ми позволи да задържа нещо чуждо.
И една случка точно за изгубен телефон само, че на приятеля ми. Телефона му е паднал от джоба на панталона (действието се развива в 8 вечерта) в автобус на градския транспорт. Установяваме че телефона липсва малко след като слязохме от автобуса и падна едно звънене ... Първо никой не вдигаше, по едно време някой започна да затваря и след сигурно 50то обаждане ми вдига жена, и аз я разпитвам къде е намерила телефона. Тя била чистачка в гаража на "Дружба" и щяла да даде телефона само ако я почерпим и аз си викам да ще я почерпим. Ама тя алчна казва ми че телефона изглежда скъп (нокиа купена за двеста, но вече повече от 50 не можеше да и вземе) и искала 100 лв. за да го върне. Е случката приключи без телефон и с полиция ....
И аз съм вращала телефон.Миналата година намерихме на пейката в Алесандровска болница един /не помня марката/.Обадихме се на последните набрани, и момичето след 5-10 мин се появи.Толко се беше ошашкала, че забрави да благодари...... Човешко е да го върнаш, друг е въпросът в какви времена живеем и как се увълчихме.Брат ми например в едно кафене до КАТ изпуска документи за фирмена кола.ХПрибира се в офиса си и му се обажда продавача на колата, че са му еди къде си документите.... Отива пак, и този от кафето му искал 20лв за да му ги даде...... е това какво е?!?!Ама хора всякъкви......