- Публикувана: 5 дек. 2011, 20:03 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2011, 17:01 ч.
А вие, какво бихте направили, ако.....
Винаги бих върнала, без да се замисля дори! Дори и да намеря вещ, която харесвам, но не мога да си позволя. Просто съвестта яко ще ме гризе, ще се чувствам ужасно, като крадец. А и не обичам чужди вещи, имам усещането, че някак си принадлежат на собственика си и това чувство ми носи неприятно усещане. Дори наскоро се замислих, ако намеря пари, какво ще ги правя. Говоря за банкнота, а не за портфейл. Тази банкнота няма да знам на кого е. И въпреки това не съм сигурна, че мога да ги похарча, ей така, без чувство за вина. Някак си... едно неприятно ми е. Хем нещо в мен не ми позволява да ги похарча, хем не мога и да ги върна. А, де? 
Единственото, което си помислих е да ги дам на някого, който има нужда от тях или да купя нещо на близки. Вие какво бихте или сте правили с намерени пари? Това ако е дребна сума, ако е голяма бих отишла в полицията, а после те да правят каквото трябва. 
Единственото, което си помислих е да ги дам на някого, който има нужда от тях или да купя нещо на близки. Вие какво бихте или сте правили с намерени пари? Това ако е дребна сума, ако е голяма бих отишла в полицията, а после те да правят каквото трябва.
Два телефона (и двата доста скъпи), едно портмоне и другото не го помня вече. Първият телефон ме изкуши за малко, още повече, че точно тогава ми трябваше нов апарат, но видях снимка на бебе за уолпейпър и ми стана съвестно 
Инак моите документи също ми бяха донесени до вратата около месец след като ги загубих и вече бях извадила нови карти. Разбира се, парите липсваха.
Като цяло, ако е суха пара или някой лаптоп/айпад, ще ми се прииска да го задържа, но после ще ме гризе гузната съвест, докато не му намеря собственика
Инак моите документи също ми бяха донесени до вратата около месец след като ги загубих и вече бях извадила нови карти. Разбира се, парите липсваха.
Като цяло, ако е суха пара или някой лаптоп/айпад, ще ми се прииска да го задържа, но после ще ме гризе гузната съвест, докато не му намеря собственика
Винаги връщам каквото намеря, ако ще и 2 лева да са. Водя се от максимата "Нещо намерено=нещо загубено".
Веднъж намерих подхвърлено портмоне, без пари естествено, но с лична карта вътре и като съвестна гражданка хукнах директно към 6-то районно. Е няма такава гадост! Полис-мена не спря да ме пита дали не съм откраднала аз портмонето и колко пари е имало вътре /явно се намираше за много духовит/.
Веднъж намерих подхвърлено портмоне, без пари естествено, но с лична карта вътре и като съвестна гражданка хукнах директно към 6-то районно. Е няма такава гадост! Полис-мена не спря да ме пита дали не съм откраднала аз портмонето и колко пари е имало вътре /явно се намираше за много духовит/.
Бих върнала всяко нещо, на което мога да издиря притежател (което става все по-лесно). За телефон, документи и пр. въобще няма и да се замисля. Ако ме спънат търкалящи се каймета от столевки в големи количества, признавам, ще се позамисля какво бих си купила с тях 
, но като цяло се придържам към идеята, че нечие загубено няма да ме направи богата и щастлива.
Връщала съм дамска чанта с все неща вътре, бях я намерила захвърлена до едни храсти, явно открадната, пари нямаше, но жената като си я получи беше толкова щастлива, всичко останало си беше там. Връщала съм златен пръстен, загубен преди 5-6 години от намирането му.
, но като цяло се придържам към идеята, че нечие загубено няма да ме направи богата и щастлива.Връщала съм дамска чанта с все неща вътре, бях я намерила захвърлена до едни храсти, явно открадната, пари нямаше, но жената като си я получи беше толкова щастлива, всичко останало си беше там. Връщала съм златен пръстен, загубен преди 5-6 години от намирането му.
Няма да го върна, всъщност няма изобщо да го докосна, ако и да е телефон за 2000 лв., и за него някой да плаче горещо. Не и след като ме обвиниха в кражба на Нокиа за 20-30 лв., която хем съм задигнала от 12-тина годишно дете, хем, после съм се била отказала да задържа и решила да мина половин София в час пик с децата си за да върна.
Реално никога не съм намирала някаква ценна чужда вещ.
Най-много се страхувам от това, като се замисля:
Защото не е изключено да има и такива хора...
Иначе се радвам най-много като намеря някакви дребни монети, просто някак по детски ми е забавно, късметче...
Най-много се страхувам от това, като се замисля:
... Не и след като ме обвиниха в кражба на Нокиа за 20-30 лв., която хем съм задигнала от 12-тина годишно дете, хем, после съм се била отказала да задържа и решила да мина половин София в час пик с децата си за да върна.
Защото не е изключено да има и такива хора...
Иначе се радвам най-много като намеря някакви дребни монети, просто някак по детски ми е забавно, късметче...
Ако намериш лаптоп или друга техника, особено ако е хубав, доста е вероятно потребителят да си го излови при първа активност в нета- така че бих върнала. Телефони-сапунерки колкото искаш.
А ако намеря Айфон неиздадена версия, ще го върна веднага, иначе от Епъл бият.
Лятото върнах телефон на един дечко- набрах майка му от моя телефон. Даже получих една паричка възнаграждение.
Парите от земята ги изхарчвам бързо- иначе намерени лесно пари носят лош късмет, ако се стискат.
А ако намеря Айфон неиздадена версия, ще го върна веднага, иначе от Епъл бият.
Лятото върнах телефон на един дечко- набрах майка му от моя телефон. Даже получих една паричка възнаграждение.
Парите от земята ги изхарчвам бързо- иначе намерени лесно пари носят лош късмет, ако се стискат.