Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 дек. 2011, 21:13 ч.

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 178 796
  • 1 288
  •   1
Отговори
# 1 275
  • Мнения: 25
За мен ще е първа Коледа без мама. Не знам как ще оцелея. 2 месеца изминаха.Започнах да свиквам, че я няма. Не плача. Спя през нощта без да сънувам некролози и пръст.Ходя на гроба всяка събота. Но...може ли да се чувствам виновна от Това, че се приспособявам към живота без нея?  Не я сънувам, след смъртта й ми завеща и дългове, за които не знаех. Някак...гневна съм. И не, че не ми е мъчно е и не мисля за тея всеки час.Но чувствам вина.

# 1 276
  • Street of Dreams
  • Мнения: 6 787
За мен ще е първа Коледа без мама. Не знам как ще оцелея. 2 месеца изминаха.Започнах да свиквам, че я няма. Не плача. Спя през нощта без да сънувам некролози и пръст.Ходя на гроба всяка събота. Но...може ли да се чувствам виновна от Това, че се приспособявам към живота без нея?  Не я сънувам, след смъртта й ми завеща и дългове, за които не знаех. Някак...гневна съм. И не, че не ми е мъчно е и не мисля за тея всеки час.Но чувствам вина.
Това с вината е част от нещата - при мен беше същото. Трябва да си намеря старите постове в тази тема. Бях 5 години неотлъчно до нея, обърнах света да оздравее и да й е хубаво, направих много, даже всичко. Няма за какво да съм гузна - изобщо. И въпреки това, като почина, нищо вече не правех. На погребението бях страничен гост. Нито на гроба, нито подавки - просто  не можех и още не мога. Много рядко я сънувах и като я сънувах, все ми беше сърдита, че съм я забравила. Ето и в последния си сън преди няколко дни, който ви разказах - пак я бях забравила. Вечно ми беше обидена в сънищата ми - приживе никога не ми е била сърдита за нищо - ама никога! Подсъзнателно сигурно съм гузна, че не спазвам тези отвратителни обичаи с ходенето на гробища и подаване на храна. Но не съм я забравила.
Отърви се от тази вина - каквото си могла да направиш приживе, направила си. Това, че се приспособяваш към живота е радостно и похвално, а не повод да си гузна! Аз само мога да се надявам, да не ме вижда майка ми отгоре колко страдам за нея. Те биха искали ние да сме добре!

Дано в следствие на шоково състояние това не е заблуждаващо чувство при теб, защото аз и през това минах.

# 1 277
  • Мнения: 25
И аз това си мислех...не може да е толкова лесно!
Майка ми беше болна точно 4 месеца, през които не се отделих от нея. Наравно с  това гледах сама двете ми деца и се грижех за баща ми. На нея й беше много мъчно да ме гледа как изнемогвам. Но направих всичко. Погребение, помени, паметник...всичко беше  на мой гръб. И сякаш не ви остана време да се срина, да си го изтъгувам както трябва.
Вината ми е породена от това,  че се справям. Това е безумно просто...

# 1 278
  • Street of Dreams
  • Мнения: 6 787
Не е ли малко рано за паметник?

# 1 279
  • Мнения: 25
Не е ли малко рано за паметник?
Тя всъщност е положена в гроба на родителите си и просто оформихме с мрамор  бордюрите и се направи една надстройка над стария паметник. Попът каза, че  може и до 40 те дни всичко беше направено по настояване на баща ми.

# 1 280
  • Варна
  • Мнения: 26
Момичета, не мога да повярвам колко добре бихте могли да ме разберете и това, че изживявате това по същия начин. Моята майка си отиде за 6 месеца, през тях аз се грижех изцяло за нея, никой не ми помагаше, лекарства, лекари, болници...направих всичко, което беше по силите ми. Тогава още нямах деца, бях на 25 години и чувствам, че ако бях имала повече опит в живота щях и по-добре да се погрижа за нея. Сънищата ми с нея са единични случаи, винаги ме е страх, че може би не я сънувам, защото ми е сърдита, въпреки че знам, че не е така.С нея бяхме изключително близки, свързани, тя беше моя близнак по душа и я чувставам в сърцето си.

# 1 281
  • Варна
  • Мнения: 26
DaniLost и да сякаш покрай грижите за всичко не остана време да  тъгувам, не плаках дори на погребението, истинки осъзнах какво всъщност се случи и плаках месеци след това.
 А относно традициите и подавките, в началото се опитвах да ги спазвам, много ми ставаше гадно когато разберях в последния момент, че е задушница например, а аз не съм знаела и не съм се подготвила. С времето реших да правя нещата по моя начин, както аз ги чувствам и вече правя следното. Замисълът на подавките е да се направи нещо добро от името на починалия, за да бъдат простени греховете му и затова едно време се е подавала милостиня на бедните, това би трябвало да е подавката.  Затова на скъпите за мен дати не правя подавка така както всички със храна, съдове и жито, а си избирам човек, обикновено болно детенце в нужда и му пращам парите, които бих изхарчила иначе за подавки.

# 1 282
  • Street of Dreams
  • Мнения: 6 787
Днес беше ужасният ден. След 6 години реших да се уча на такива неща - помени, подавки. Не се справям много добре, защото пак темата ми напомни, че си купих голяма свещ, която да запаля пред снимката й. Дано докато стана не забравя, че по навик пак отвличам вниманието си с какво ли не, само да не се сещам...
Иначе правих баница, четох една молитва от една стара книжка - Псалом 22 Господ е пастир мой...Погрижих се най-добрата й приятелка да има подавка, както и двама бивши любими съседи от детството ми. Във вазата на гроба има цял букет от онези бели, коледни като замръзнали стръкове...плющена играчка-меденка и захарно бастунче...

# 1 283
  • Мнения: 25
Тези дни все съм с усещането, че мама н е е доволна, че е сърдита нещо...Снощи сънувах, че ми вадят някакви кътни зъби и днес съм като в ступор. Такова неприятно ми е едно...днес ходих на гроба, както всяка събота, поплаках, но не се почувствах по-добре. Цветята са измръзнали. През седмицата ще садя теменужки. И нещо зелено ми се иска...
Вчера ходих да чистя у тях и да видя татко.  Падат бутилки, падат закачалки...никога не съм вярвала в тези дивотии, но съм в очакване на нещо лошо да се случи.

# 1 284
  • София
  • Мнения: 1 039
А може би това са знаци, че трябва да продължиш напред. Никоя майка не би била съгласна детето и да се тормози така. Опитвай да се разведряваш, имаш не само право, а и задължение да се стараеш да се чувстваш нормално и добре. Преди лягане чай от маточина ще направи съня ти по-спокоен.

# 1 285
  • Мнения: 4
Здравейте група,
Мама почина преди 4 дена .
Днес сънувах много странен сън .Имах някаква тежина в сърцето и трудно дишах. Изведнъж както си седях до прозореца от небето видях да слиза майка ми като великан  ,гледаше ме отвън и аз й говорех опитвах се,но не можех да дишам,за да й кажа всичко . Отидох при баща ми и му казвам,а той нищо и докато се върна пак до прозореца, видях как тя се качва обратно в небето. След някакви минути бях пред църквата в града ,която често посещавам и от небето към мен лети гларус. Обърнах се, хукнах към него и в същия този момент се превърна в котка,която ми говореше,че е пратен отгоре. Почнах да разпитвам мама как е добре ли е,че съм я видяла и всичко ,което ме интересува . В същия този момент докато говорим до нас имаше отец от църквата заобграден от хора и го питаха за телефона и котката,която беше пратеник от горе се беше превърнала в човек,който ме буташе и ми каза вземи му го . Така аз го взех ,написах го ,но виждах че такъв номер нямаше как да съществува и започнах да споря , че такъв номер няма. След малко тръгнах с този пратеника и си говорихме как е мама,разпитвах го тя дали е при баба и дядо (това са нейните родители,които починаха преди 5 години) и той каза не , и аз се притесних попитах го как така,защо Господ дали е горе ,защо тя не е заедно с тях и той каза ,че Господ сега го няма,но ще се върне. А баба и дядо са починали преди 1 година и аз пак го питам е как там е вечността неможе и той и там хората умират ( аз бях втрещена ). Почна да ми обеснява ,че мама си пие кафето и си пуши цигари и е наред. Аз питах искам при нея да ида ,а той каза че трябва да платя към 500 лв и нещо си ,за да мога и аз бях готова. Някак си се отзовах в къщи мама беше там и си говорихме как ще ида при нея ,че съм и купила цигари и всичко което е необходимо за да тръгване ,татко и брат ми не я виждаха обаче ,аз им казвах познайте кой е тук,нашата майка е тук , батко само стана и й остави един течен шоколад на крака . А тя си легна на леглото и продължаваше да ми говори,но не си спомням какво и се събудих.
Извинявам се ,че е толкова дълго ,но се опитвам да го разтълкувам .С подробности всичко написах за което се сещам ,за да може някой да помогне и да ми каже според него какво мисли .
Благодаря предварително.

# 1 286
  • Street of Dreams
  • Мнения: 6 787
Първо, искрени съболезнования.
Сега ти е много емоционално и сънищата са ефект от това.

Има една гениално страница - sanovnik.bg. Там аз проверявам, ако случайно запомня какво съм сънувала и просто изтеъпвам от вярността и точността на някои тълкования. (последно сънувах, че правя свински пържоли на чичо ми и мъртвата ми майка е там - според съновника това значи предзнаменование и проблеми с тънкото черво - каква е вероятността, че чичо ми в този момент беше в болница точно заради атрофирали тънки черва?! След 3 дни почина. Това не е някакво бла-бла тълкование, а нещо с изумителна точност, още разсъждавам върху него). Та според мен си отвори сайта и давай подред - великан, котка, гларус, църква, поп, шоколад, кафе... Толкова много неща. Макар да не съм сигурна дали това е предзнаменователен сън или просто израз на твоите емоции и подсъзнание.

# 1 287
  • Велико Търново
  • Мнения: 614
За съжаление и аз ще се отбележа в тази тема. На 13ти януари майка ми почина....бяхме на 20ти декември в Мол-а, за да снимаме малката с дядо Коледа... всичко бе добре....и изведнъж нея я няма....старая съм да съм силна, но толкова боли. Дупка зейна в сърцето ми.....имаше толкова много неща, които да направим заедно. Всеки ден се будя с мисълта, че все пак всичко ще се окаже един кошмар и после се сещам , че я изпратихме. Само ми изниква в съзнанието как ми каза, че я е страх, а аз бях толкова уверена, че бързо ще се оправи и бурята ще отмине..... И по-мъчно ми става, че дъщеря ми няма да я помни - тя е на година. Няма да помни как бе най-голямото щастие за нея....

# 1 288
  • Gotham City
  • Мнения: 6 297
Миличка Рали, искрено съжалявам за това, през което си преминала и преминаваш.
Няма да те лъжа, болката не утихва, поне при мен, чувството сякаш нещо от мен липсва, не се е променило. Освен да стиснеш зъбки друго не ти остава за съжаление....много боли, но дръж се, дръж се заради детенцето ти Hug силно те прегръщам!

Ето, сега съм бременна, сравнително тежка бременност карам, имам нужда от съвета и, от прегръдката и, от успокоението и, че всичко ще е наред....а все го чувам от други хора, но не е, не е същото. Болно ми е, че не доживя да стане баба. Болно ми е, че един ден ще трябва да обясня, че баба е звездичка в небето и ще трябва да преглътна сълзите, а Господи, колко ми е трудно.....

Общи условия

Активация на акаунт