Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 329 228
  • 4 117
  •   1
Отговори
# 3 960
  • Мнения: 744
Знам колко е тежко да не можеш да видиш майка си 2 седмици , защото и аз не можах толкова да видя и да чуя моята Cry.
Сега идват празници и ми е пусто без нея , сещам се за масата ,за приготовленията за всичко ,за усмивката на мама и за нейния позитивизъм . Толкова спомени , понякога болезнени, понякога щастливи .

# 3 961
  • София
  • Мнения: 12 568
Същата съдба споделям и аз. Мама почина в Пирогов, знаете. 3 седмици не я бях виждала. Само единият път събра силици да излезе на вратата на терасата на стаята на деветия етаж да ми махне. Това беше. На 4 март ще станат 3 години. Живея, работя, върша си задълженията, смея се, радвам се на детето си, обаче...

# 3 962
  • Мнения: 3 756
Прегръщам ви момичета, и аз изгубих и двамата така от ковид, майка изобщо не можах да я видя, чувахме се по телефона, накрая не вдигаше, цяла седмица треперех и после край. И аз все още се обвинявам всеки ден мисля какво ми ех да направя още. Не минава болката, нито липсата, сега по празниците ми е още по- тежко.

# 3 963
  • Мнения: 2 505
И аз постоянно се сещам за нея, моята майка. Ще станат две години, а още не смея да раздам дрехите ѝ. Дамската ѝ чанта още виси на закачалката в дома ѝ.

# 3 964
  • Мнения: 744
И аз постоянно се сещам за нея, моята майка. Ще станат две години, а още не смея да раздам дрехите ѝ. Дамската ѝ чанта още виси на закачалката в дома ѝ.
И аз така и якето на закачалката и маратонките , не ги пипам ,но чанта я слагам,даже вътре има нейно червило.
Мило ми е като е там,мило ми е всичко да си е там ,по спокойно ми е някак.

# 3 965
  • Мнения: 91
Прегръщам ви, всички споделяме тази жестока участ , тази липса, тези тежки чувства и болка. Само вие може да ме разберете какво ми е . Нито мъжът ми , нито никои друг близък. Сърцето ми се къса… не мога да се зарадвам на нищо , нищо няма да е същото без нея. Аз също не съм раздала или пипнала вещите й. Не мога дори да отида в дома й от мъка, за две години сиг три пъти съм ходила…

# 3 966
  • Мнения: 2 505
Аз се прибирам, тя излиза усмихната от кухнята "я да видим кой идва", тръгвам си, тя маха за довиждане, винаги. Как да отида там, кажете? Сега е празно и глухо без нея. Онази, която правеше тези стени дом, вече я няма.

# 3 967
  • Мнения: 6 374
Аз пък като ходя при майка гледам стените, таваните, секциите, плочките на стената в кухнята и банята, теракота по земята, ламината в хола, ключовете за осветлението и контактите, полюлеите и знам, че всичко това е минало през ръцете на татко и имам чувството, че всичко това пази спомена за него, частици от него и така апартамента не е толкова празен. Запазих листи на които е писал. Не мога да разчета почерка, но познавам че е неговия и като държа тези листи сякаш държа частица от него.
На мен вещите на хората, които вече ги няма или подарени от тях ми носят усещане за връзка с тях и дори и вече да са стари или повредени не искам да ги сменям с нови докато не са станали напълно неизползваеми.

# 3 968
  • Мнения: 1 989
По празниците винаги е тежко. Тази болка няма край. Синът ми каза, че бил сънувал дядо си. Бил му казал: "На дядо лъвчето". Точно така му казваше. Дъщеря ми въобще не го помни.
Мина повече от година, якето му още стои закачено на портмантото. Не знам с времето какво ще стане, но част от мен си отиде с него.
Съчувствам на всички, които минават през този ад.

# 3 969
  • Мнения: 6 627
Тежко ми е, поплаквам си... Не ми е празнично, мъча се да го докарам празнично, заради децата. Те сякаш усещат, че нещо ми липсва и са едни такива непривично тихи и послушни... Боли ме, и след десетилетия боли... С времето все повече разбирам какво ми бе отнето и не мога да се смиря...

# 3 970
  • София
  • Мнения: 2 110
Тежко ми е, поплаквам си... Не ми е празнично, мъча се да го докарам празнично, заради децата. Те сякаш усещат, че нещо ми липсва и са едни такива непривично тихи и послушни... Боли ме, и след десетилетия боли... С времето все повече разбирам какво ми бе отнето и не мога да се смиря...

Така добре си го описала. Моята майка я няма вече 7 години. Понякога ми се струва, че я няма от векове, а друг път, че до вчера сме били заедно. Научих се да живея без нея, то има ли избор... Но няма и секунда от денонощието, в което да не е в някое малко ъгълче в ума и сърцето ми. От известно време една буца ми е заседнала в гърлото, тихо си поплаквам, наистина с времето все по-добре разбирам какво ми е отнето.
С децата често си говорим за нея, разказваме, за рождения ѝ ден хапнахме и торта... споменът е жив и я обичаме.

# 3 971
  • Мнения: 744
Втора Коледа без мама:cry:!
Чувствам се ....зле , много зле,но имитирам щастие като готвя , оправям масата и така.

# 3 972
  • Мнения: 3 756
Дръж се, два дни и свършва Коледа , и на мен ми липсват двамата, втора Коледа без тях. Ходих у тях, отворих да влезе въздух, завъртях се и за миг сякаш майка щеше да излезе от стаята, такова усещане имах. Наредих масата заради детето и това е . Чакам да свършат тези празници.

# 3 973
  • Мнения: 1 485
Това е живота. Животът е жесток. Радвай се, че те е отгледала, че децата ти са я видяли, че имаш спомени от Коледа. Моята майка дори не си спомням, бегли ситуации, а лицето й основно  от снимки, не си спомням гласът й дори.

# 3 974
  • Мнения: 266
Надявах се, че никой не е писал днес тук, но уви...не само моето сърциче е сълза...
Удържах тези дни, но днес ми е за мен- мъчно ми е! Без да хленча или да се тръшкам. Просто страдам на крак.
Коледите ги няма за мен като тържество, съществуват само заради смисъла на Рождество и заради уважението към празника. Даже не се връщам назад, просто мама ми липсва сякаш органично и вече не за това, което е било, а за това, което би могло да бъде. Днес се наврях в мола, за да ме наблъскат и да не чувствам тъгата.
Отказах гости - не мога да имитирам радост и да поемам друга енергия на Бъдни вечер. Вечерта, която ни обединяваше, която мама изпълваше с гозби и присъствие.Уви, сега си давам сметка колко уморително е било за нея да ни създаде тази пълна маса и тези емоции, които винаги ще помня и нося със себе си. Сега бих и казала да ядем филии само тя да е отпочинала и щастлива...Питам се къде ли се рее душичката й сега, дали има нужда от мен, така както аз я търся?
На гробища беше пълно със светлинки- свещички от толкова хора, които с мисълта първо за своите липсващи близки са се отправили към празничната трапеза.
Ех, живот. Поплаках си днес като четох последните страници тук. Съчувствам ви момичета. Не е редно да искаме дните просто да се изтъркулят-те са наш дар от живота и от родителите ни, но наистина е трудно в този период да си дете сАмо в спомените си....

Последна редакция: нд, 24 дек 2023, 23:19 от airy

Общи условия

Активация на акаунт