Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 11 авг. 2026, 00:03 ч.

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

415 731
5 521
1

# 690 11 юли 2015, 15:05 ч.

Мнения: 341

Наближава годишнина от смъртта на майка ми - двуцифрено число. Винаги около датата започвам
да си припомням последните й дни, и винаги усещането е, че се е случило скоро. Така ме заболява.. Sad

Преди дни я сънувах. Обадих се по телефона и я питах ще дойде ли да види децата. Отговори ми със
спокоен глас, че ще дойде, разбира се.

Иначе не успя да види внучета, даже булка не ме видя...

Но ... вярвам, че ще си видим един ден. Това е моята надежда. Two Hearts

Извинявайте, че пиша, само с мъжа си мога да споделя това ...

Последна редакция: сб, 11 юли 2015, 15:45 от Благовеста*

# 691 11 юли 2015, 15:10 ч.

София
Мнения: 10 700

Благовеста* няма защо да се извиняваш, тук е мястото,една мъка ни е събрала.
И на моята наближава годишнина..идния месец,дни след рождения ми ден.. Confused

# 692 11 юли 2015, 19:03 ч.

София
Мнения: 164

А ние днес правихме помен за 3 месеца. Плаках повече отколкото на погребението.

# 693 11 юли 2015, 22:25 ч.

Варна
Мнения: 25 952

И годишнината от смъртта на мама е след 2 седмици... Наскоро и аз я сънувах, беше нещо ежедневно и спокойно, дори не помня точно какво. Предишните пъти, когато я сънувах в съня си знаех, че е починала и ме плашеше. Чудя се защо... Сега не, но този път в съня ми си беше жива.

# 694 11 юли 2015, 22:34 ч.

София
Мнения: 30

Сега вече след като мама я няма от почти година разбрах смисъла на думите, че не винаги времето лекува.
Да, свикваш някак да живееш с болката, но всеки повод, годишнина, понякога съвсем невинно нещо те кара да разбереш колко ти липсва.
Толкова ми се иска поне да я сънувам, но не... Само веднъж наскоро след смъртта й, а тогава ми се скара за нещо несвършено Cry

Сили и кураж, момичета Hug

А майчиците нека почиват в мир!!!

# 695 12 юли 2015, 11:47 ч.

Мнения: X

Цитат на: Благовеста* в сб, 11 юли 2015, 15:05

Преди дни я сънувах. Обадих се по телефона и я питах ще дойде ли да види децата. Отговори ми със
спокоен глас, че ще дойде, разбира се.

В редките случаи, когато сънувам майка ми, също разговаряме по телефона. И гласът й е един спокоен, отчужден някак... Без емоции. Не знам защо така.

На 14.07. мама щеше да стане на 61.

# 696 12 юли 2015, 20:25 ч.

Шумен
Мнения: 5 276

Скоро щеше да е РД и на моята мама, щеше да навърши 53 на 03.08 Sad

За пръв и последен път я сънувах в деня след погребението на дядо (баща и), скоро ще стане година от смъртта му. Посрещна ни вкъщи и ми каза че е сготвила и ни чака. Понякога ми е доста тежко и осезаемо усещам липсата и, въпреки че септември ще станат 13 години откакто я няма Cry

# 697 30 юли 2015, 09:01 ч.

Gotham City
Мнения: 6 788

Първата годишнина от смъртта на моята майчица също наближава, 2-ри септември.. Как мина година, а още всичко е толкова прясно, всяка болка, всеки спомен.
Спомена как мъжа ми ме събуди с най-страшната новина, наскоро пак ме събуди за нещо, подскочих в леглото, стоях седнала и просто осмисляща, че не ме е събудил за нищо лошо около 5-10 минути, сигурно ми е останала травма...

И аз плаках повече на 3 месеца, сигурно, защото тогава човек вече е имал възможността да осмисли какво се случва, аз след смъртта на мама, пътувайки към родния ми град не пророних и сълза, опитвах се да осъзная как е възможно. Мъжът ми караше и плачеше, аз не, седя до него, забила поглед в жабката и това е.

Колко ми липсва, Господи, знам, че един ден ще се видим пак, знам го просто!

# 698 30 юли 2015, 09:27 ч.

София
Мнения: 10 700

И аз го знам. На излизане от ритуалната зала й казах: чао мамо,пак ще се видим един ден...

# 699 30 юли 2015, 10:50 ч.

Мнения: 6 640

ох, тази ритуална зала, като на сън мина, много е тежък този момент. аз даже не исках да вляза, за последно я бях видяла в интензивно отделение, в кома, но жива. смразих се като си представих, че ще трябва да видя труп. Cry

# 700 30 юли 2015, 11:22 ч.

Gotham City
Мнения: 6 788

И аз от там имам само един спомен, как я погалих по челото и мъжа ми ме заведе на столовете отстрани, пейка ли беше, столове ли, нямам представа

# 701 30 юли 2015, 11:24 ч.

Мнения: X

Аз пък не откъсвах поглед от нея до последно. Като си помислих, че повече няма да я видя никога.... Cry

# 702 30 юли 2015, 12:00 ч.

София
Мнения: 10 700

Аз в залата влязох някак си, но в прощалната не можах. Стоях на входа. Двама ме държаха.

# 703 30 юли 2015, 13:03 ч.

в две хубави очи; - музика - лъчи
Мнения: 355

Цитат на: Жаве в чт, 30 юли 2015, 11:24

Аз пък не откъсвах поглед от нея до последно. Като си помислих, че повече няма да я видя никога.... Cry

и мразех всички които я пипаха
newsm45

# 704 30 юли 2015, 13:25 ч.

Мнения: 341

Аз моята майка не я докоснах. Това не беше тя, беше някаква обвивка. Тя не беше там. Духът го
нямаше.

Първите седмици и на самото погребение не пророних и една сълза. Сякаш гледах филм и виждах
всичко отстрани. Мина месец и едва тогава ОСЪЗНАХ какво се е случило. Тогава започна големият
рев при мен .... Sad

Препоръчани теми

Помен 1 година

Синдромът „празно гнездо “ и самотата

Бисексуален съпруг - повод ли е за развод?

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

Причина:

Причина: