Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2026, 23:56 ч.

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

400 189
5 318
1

Отговори

# 90 18 ян. 2012, 09:19 ч.

Колибите
Мнения: 375

Цитат на: Desss в пт, 09 дек 2011, 01:48

Никой не живее без загуба/страдание/ от тук http://www.jenite.net/2011/05/nikoi-ne-jivee-bez-zaguba-i-stradanie.html

Прекрасна притча.
Аз загубих баща си преди 3 години, и въпреки че тогава бях на 42, все пак не дете и не в първа младост, гой все повече ми липсва.
Знам какво би направил в определена ситуация, знам какво би казал по повод нечий коментар по телевизията. И ми е опората и пътеводната светлина за останалата част от живота ми. Не можа да дочака да ме види със сериозна връзка, с дете. Бавно умираше в продължение на 7 години от рак.
Последните два-три месеца, когато беше ясно всичко, но все пак с отчаяна надежда се борихме да неговия живот, сили ми даде нещо случайно видянао по телевизията - историята на Ранди Пауш, вероятно я знаете. Бог ми прати това предаване, иначе щях да полудея.

А на авторката на темата бих споделила, че успокоителните медикаменти не са толкова страшно нещо, щом са измислени и се продават, значи има полза от тях.
(_{Вземам антидепресанти и транквилант от 6 години и животът ми е пълноценен. Не беше във връзка с баща ми, имам си депресия, и си живея с нея.})

# 91 28 ян. 2012, 21:52 ч.

Пловдив
Мнения: 199

Майка ми почина преди 21 г. Много неща съм преживяла за тези години, но все боли толкова, както в самото начало. Празнината остава и не се запълва. В началото си мислех, че с времето ще става малко по леко, но уви. На моменти започнаха да избледняват спомените и тогава става още по-тежко. Имах много тежко заболяване и си обещах, че ще се боря до край само да не оставя детето си без майка.

# 92 18 фев. 2012, 14:57 ч.

Мнения: 117

Днес е Задушница.
Бог да прости нашите мили Майчици.
Моята си отиде преди седем години на Цветница.
Липсва ми много.Времето не лекува.
В моменти на голяма радост и на голяма мъка Мама ми липсва.
Без нея не е пълно щастието.
Копнея за една прегръдка ,за една целувка...

# 93 18 фев. 2012, 16:41 ч.

Пловдив
Мнения: 199

Бог да ги прости!
Липсва и боли, скоро си мислех, че съм готова на всички само да можем да бъдем заедно поне за няколко минути.

# 94 18 фев. 2012, 22:16 ч.

Мнения: 925

Бог да ги прости!
Много ми липсва Cry

Все още по няколко пъти на ден се хващам, че се каня да й звънна Cry

Ще станат 6 месеца в началото на март Sad

Чуствам се остаряла с 10-20 години, и същевременно толкова безпомощна и самотна...

# 95 4 март 2012, 22:15 ч.

Мнения: 901

Ето ме пак.

Преживях още 14 петъка след онзи петък...

Няма ден, в който да не мисля за нея.

Плача много и по всякакви поводи - когато видя линейка, когато детето направи нещо хубаво, на което тя би се зарадвала повече от мен, когато си подреждах нещата в офиса и намерих една новогодишна картичка, на която пише "и не забравяй, ние винаги ще бъдем с теб, мама и татко"...

Наближава 8 март.

Миналата година на 8 март изхарчих всичко освен джобните, за да й купя подарък и цветя и много ми беше важно да го направя. Дали съм предчувствала, че е за последно?

Инак се справям добре - днес намерих сили да почистя фугите на теракотата в кухнята.

Как ще преживея този 8 март?

# 96 4 март 2012, 23:54 ч.

sofia
Мнения: 3 708

Не мисли. Ще мине и този 8-ми и рождените ви дни, и всички хубави празници, на които сте били заедно. Вече няма да са толкова хубави. Поне за известно време. После живота ще си продължи и ти пак ще се усмихваш, празниците ще идват, ще си отиват, а ти пак ще празнуваш. Това е живота. Животът продължава. Hug

# 97 5 март 2012, 08:32 ч.

Мнения: 698

Това исках да ти кажа и аз с "първата година е най-страшна", после вече знаеш, че пак ще има 8 март, и да, другите ще подаряват цветя на майките си... Cry

...после ще разбереш, че на свой ред ти също си майка и колелото се е завъртяло. Може да е ужасно, ужасно тъжно, но това е истината, нашите родители все някога си отиват. И никога не ти се струва навреме. И винаги искаш да ги имаш още един ден ...поне. Ще видиш, ще стигнеш до там очите да ти се насълзяват, но да изплува хубав спомен и да се усмихваш при мисълта за Нея, без да се разплакваш. Обещавам ти! Казва ти го някой, който е бил много близък със своята майка, толкова, че преди да се родят децата, винаги тя се е появявала в главата ми първа, аз говорех за семейството си като "Майка ми се прибраха", да се разбира "майка ми и баща ми, майка ми и брат ми..." Тя беше светът ми. Дори когато се влюбих в съпруга си, и то много, пак си мислех "Все пак - мъже много, майка - една", не че е трябвало да избирам между тях. И все пак...животът потича и продължава, ще го преодолееш. Дотолкова, че да можеш да живееш с това. 8 март е просто една дата в календара. Имала си много повече дни с нея от един 8 март, затова те боли, имала си всичките й дни и си ги правела празник, това не може да се сравни с празник, измислен от някой друг. Hug

# 98 5 март 2012, 09:41 ч.

Мнения: 925

schreier толкова познато ми звучи това, което описваш Cry

И аз като теб сигурно съм имала нещо като предчувствие, защото на последния й рожден ден й спретнах голяма изненада - балони, торта /саморъчно направена от мен/ подаръци... А тя си замина точно месец след това Cry

Адски боли, и този 8ми март и на мен ми е в главата постоянно. А на 7ми се навършват 6 месеца, откакто я няма Sad

# 99 5 март 2012, 11:49 ч.

Пловдив
Мнения: 199

Въпреки, че мина доста време 8 -ми март ми е много тъжен ден. На тази дата майка ми имаше и Р.Д. Ще ида на гробищата, ще купя цветята, които обичаше, ще си поплача, ще си поприказваме и така.
п.с. Преди 1 месец почина свекърва ми, погребаха я 10 гроба преди майка и сега ми е едно гадно, там беше мястото където бяхме само аз и майка, там се чувствах спокойна, а сега имам чувството, че свекърва ми постоянно е между нас.

# 100 5 март 2012, 21:56 ч.

София
Мнения: 18 719

Цитат на: schreier в нд, 04 мар 2012, 22:15

Как ще преживея този 8 март?

Длъжна си да го преживееш - имаш да се грижиш за мъж, баща и дете.
Тъгата и липсата ще се усещат, но мисли за живите.
Представи си, че и разказваш какво сте правили през тези отминали 14 седмици.
Разкажи и за внучката, за завършването, за подготовката на матурите и на бала.
Нали утешаваме малките деца, че починалите са звездички и ни гледат отгоре.
Приеми и за себе си, че тя е някъде наблизо и те наблюдава, пази и помага при нужда.

# 101 5 март 2012, 22:04 ч.

Мнения: 925

Цитат на: Aisha в пн, 05 мар 2012, 21:56

Цитат на: schreier в нд, 04 мар 2012, 22:15

Как ще преживея този 8 март?

О, да

И аз така правя Peace

Говоря й, плача, като отида "при нея" ... Показвах й новата ми кола, разказвам за детето, за работата. Пак плача Cry

После се сещам за страхотното чуство за хумор, което имаше и си представям как би реагирала и какво би казала във всяка една ситуация, дори и когато плача над гроба й, и даже на моменти се смея през сълзи Cry

И да, наистина вярвам, че по някакъв начин е с мен и ми помага Heart Eyes

# 102 6 март 2012, 10:46 ч.

Мнения: X

От всяко свое пътуване
Все ти носех по нещо — да те зарадвам,
да усетиш дъха на далечините.
Как обичах завръщането,
прегръдката ни по летища и гари,
разговорите до среднощ...
Този път,
от най-далечното свое пътуване
няма нищичко да ти донеса.
Само — болка и сиротство,
само — заглъхващ спомен за лицето ми,
за гласа, за облака от любов,
с който те обгръщах...
Никога
няма да узнаеш
за най-странното мое пътуване.
Но ти си мисли,
че някъде все пак ме има,
че те виждам,
че в страшен за тебе час
ще се сгъстя в плазма,
в силово поле,
в светлина —
и ти ще се усетиш несломима.
И не сама.

Станка Пенчева - "И пак на дъщеря ми"

# 103 6 март 2012, 13:53 ч.

София
Мнения: 205

И аз трябва да се запиша в темата. Следя я отдавна, но не можех нищо смислено да напиша.
Жаве, благодаря ти за стихотворението, много силно ми въздейства.
Плача винаги, когато съм сама. И добре, че ходя на работа.

Прегръщам ви всички.

# 104 18 март 2012, 13:10 ч.

софия
Мнения: 379

приемете съболезнованията ми!
моята майка почина преди 9мес. всъщност на 26-ти стават точно 6мес. и не знам какво се прави. на гроба и няма да мога да отида, на църква ще запаля свещ. ще поканя приятели вкъщи, трябва ли да правя жито или да им раздам? извинявайте за отклонението, но няма кой да попитам. благодаря ви!

Препоръчани теми

Как се чувствате по коледните празници?

С какво ви дразнят децата?

Диагноза рак

Аборт 10 г.с.

Причина:

Причина: