Много вярно и истинско е написаното от теб, Schreier.
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2026, 13:13 ч.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
Три години и седем месеца немога да погледна нейна снимка.Всеки спомен за нея е нож в сърцето ми.Кога ще преодолея болката незнам.Кога ще мога да говоря за нея,да гледам снимки,клипчета? Сънувам я всеки път болна,все тичам с нея по болници и всеки път умира в ръцете ми.А беше толкова усмихнат и слънчев човек..Не съм говорила с никой до сега за нея дори със съпруга ми..болката не намалява.
Stelitka, с времето болката намалява никога не изчезва за съжаление 
Това че таиш всичко в себе си ти пречи. Мисля че е време да отприщиш бента, ако не друго поне ще ти олекне.
Аз навремето неочаквано за мен се сближих много с най-добрата приятелка от детството на майка ми. Тази жена само като слушател ми помогна много да свикна със загубата, тя беше човека пред който плачех щом заговорех за нея. Според мен е по-лесно да споделиш с някой слабо познат или дори непознат болката си, отколкото с любим човек. На любимия все пак гледаш да щадиш и неговите чувства и емоции и задържането продължава.
До сега съм сънувала за 11 години само няколко пъти сън с майка ми и то не ситуация която сме преживели двете а съвсем различни неща. Никога не съм я виждала насън а само глас, за който просто знаех че е тя.
Това че таиш всичко в себе си ти пречи. Мисля че е време да отприщиш бента, ако не друго поне ще ти олекне. Аз навремето неочаквано за мен се сближих много с най-добрата приятелка от детството на майка ми. Тази жена само като слушател ми помогна много да свикна със загубата, тя беше човека пред който плачех щом заговорех за нея. Според мен е по-лесно да споделиш с някой слабо познат или дори непознат болката си, отколкото с любим човек. На любимия все пак гледаш да щадиш и неговите чувства и емоции и задържането продължава.
До сега съм сънувала за 11 години само няколко пъти сън с майка ми и то не ситуация която сме преживели двете а съвсем различни неща. Никога не съм я виждала насън а само глас, за който просто знаех че е тя.
Три години и седем месеца немога да погледна нейна снимка.Всеки спомен за нея е нож в сърцето ми.Кога ще преодолея болката незнам.Кога ще мога да говоря за нея,да гледам снимки,клипчета? Сънувам я всеки път болна,все тичам с нея по болници и всеки път умира в ръцете ми.А беше толкова усмихнат и слънчев човек..Не съм говорила с никой до сега за нея дори със съпруга ми..болката не намалява.
Moята майка почина преди 12 г. и все още се чувствам точно по този начин - не мога почти да говоря за нея, не гледам стари снимки. А най-тежко ми е, че беше болна само 20 дни, но тези 20 дни сякаш заличиха спомените ми от 40-те години прекарани с нея - като си помисля за нея, първо в болницата си я представям. Особено първите години след смъртта й, все болна я сънувах. Тежко е и времето ,поне при мен не е голям лечител. Но трябва да продължим, да не се измъчваме, защото те не биха искали това от нас.
Но трябва да продължим, да не се измъчваме, защото те не биха го искали това от нас.
Много точно казано, трябва да продължим в живота. Да се развиваме, да сме щастливи, така и нашите майки ще бъдат спокойни за нас, техните деца. Те ще ни липсват докато дишаме.
Затворя ли очи виждам майка ми както я видях за последно, измъчена от болестта в полусъзнание седнала на фотьойла, последните дни не можеше от болки да лежи и спеше седнала. Понякога я виждам и здрава, изморена от поредното основно чистене на апартамента, направила си маска на лицето как със задоволство си почива. Но за съжаление са редки тези образи
Здравейте мили момичета,мама ме напусна преди 9 дни,не мога да повярвам,не искам да го повярвам,търся помощ,но никой не може да ми помогне. Стана внезапно,бързо и неочаквано. Сега не виждам смисъл в нищо,дори детето ми не ме успокоява. Не ми се става сутрин,не ми се ляга вечер,празна съм,изгубена без нея,тя беше най-добрата ми приятелка. 
Как се свиква с тази мисъл? Толкова съм ядосана на всички и всичко,спрях да се моля вечер преди да заспя,как може живота да е толкова жесток,та тя беше само на 62години,за мен поне прекалено млада,имам огромна нужда от нея.
Как се свиква с тази мисъл? Толкова съм ядосана на всички и всичко,спрях да се моля вечер преди да заспя,как може живота да е толкова жесток,та тя беше само на 62години,за мен поне прекалено млада,имам огромна нужда от нея. 
Maks, да почива в мир твоята майчица 
.
За съжаление знам колко ти е тежко и колко боли и как никой и нищо неможе да те успокои.
Аз загубих моята майчица преди 3 месеца и мъката ми е огромна.
Силно се надявам, след време, болката да поотмине и да съумеем да изживеем остатъка от дните си пълноценно и щастливо, дори и без подкрепата на мама
. За съжаление знам колко ти е тежко и колко боли и как никой и нищо неможе да те успокои.
Аз загубих моята майчица преди 3 месеца и мъката ми е огромна.
Силно се надявам, след време, болката да поотмине и да съумеем да изживеем остатъка от дните си пълноценно и щастливо, дори и без подкрепата на мама
Днес моята мила майчица щеше да стане на 52 години
Почивай в мир, майчице.
Липсваш ни безкрайно, безкрайно много ......
Момичета, много зле се чувстваме всички в къщи, най-вече аз и татко, от загубата на мама.
Кажете ми, как да живеем с тази огромна мъка????
Всеки ден без нея е един малък ад за нас.....
Не знам изобщо дали ще можем да продължим напред.
3 месеца почти откакто мама я няма, а болката и мъката стават все по-големи ......
Почивай в мир, майчице.
Липсваш ни безкрайно, безкрайно много ......
Момичета, много зле се чувстваме всички в къщи, най-вече аз и татко, от загубата на мама.
Кажете ми, как да живеем с тази огромна мъка????
Всеки ден без нея е един малък ад за нас.....
Не знам изобщо дали ще можем да продължим напред.
3 месеца почти откакто мама я няма, а болката и мъката стават все по-големи ......
Аз все се явявам тук, за да кажа, че ще го преодолеете, защото ми е важно да ви го казвам. Понеже когато започнах темата ми беше толкова ледено и замръзнало и отчаяно се надявах някой да ми каже, че ще отмине. А не се получи точно така. Е, отмина - леденото и замръзналото. Ей, на, ОК съм в повечето дни. Но има и други дни - след 2 години, 2 месеца и няколко дни пак плаках до откат. Ще се случва, това обаче не ни прави слаби или неспособни да продължим. Продължаваме. Заради тревогата в очите на децата си. Заради сподавената молба за подкрепа в очите на баща си. Заради пламъчето от мама, което блещука в някое огълче в очите ни, когато се погледнем неподготвени в огледалото.