Днес (по ред причини) ми е особено мъчно, липсва ми майка.
Все още някак си не мога да повярвам. Случва се нещо и първата ми мисъл е да и’ се обадя, да и' споделя, имам чувството, че е някъде, че всеки момент ще се върне, заспивам с реалността, събуждам се и за миг си мисля, че всичко е било сън, след което отново ме връхлита същата тази действителност.
След смъртта и' намерих нещо, като неин дневник. В него е написала, че след смъртта на брат ми (почина на 7 годинки) и в последствие след смъртта на майка си животът и' е бил двойствен: мъка и скръб в душата и живот, който трябва да запълниш с мисъл, стойност и цел в името на семейството; как духовната, ментална и физическа болка се редуват с празници, делници, събития и случки от живота.
Не очаквах, но се чувствам точно така. След 5 дни се навършват 6 месеца от смъртта и'.
Все още някак си не мога да повярвам. Случва се нещо и първата ми мисъл е да и’ се обадя, да и' споделя, имам чувството, че е някъде, че всеки момент ще се върне, заспивам с реалността, събуждам се и за миг си мисля, че всичко е било сън, след което отново ме връхлита същата тази действителност.
След смъртта и' намерих нещо, като неин дневник. В него е написала, че след смъртта на брат ми (почина на 7 годинки) и в последствие след смъртта на майка си животът и' е бил двойствен: мъка и скръб в душата и живот, който трябва да запълниш с мисъл, стойност и цел в името на семейството; как духовната, ментална и физическа болка се редуват с празници, делници, събития и случки от живота.
Не очаквах, но се чувствам точно така. След 5 дни се навършват 6 месеца от смъртта и'.
имам усещането, (което се проявява странно, но само навън, не у дома), че ме наблюдава, следи.
Въпреки че не мога да го сбъркам чуя ли го в съня си (случи ми се на няколко пъти през годините). Мама също не дочака внуци. Веднъж в разговор с баба ми, тя ми каза колко е щяла да се радва и на трите девойки (моите и на сестра ми момиченцето). Аз знам че така щеше да е, но не мога да си го представя. От което ми става още по-тежко 
