Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Същата сума беше и за баща ми в София, преди 2 години.

Здравей. Ние сме от по-малък град и погребението на тати излезе близо 1500лв. с опелото на попа.

И при нас 1500- 2000 без транспорт от друго населено място и ресторант, погребение, при нас и кремация няма де. Заграждане на гроб и обикновен паметник 5000.

Преди 4 години при майка погребението беше към 900 лева. Средно голям областен град. Без излишни екстри. Ковчег от по-евтините. Но това преди войната в Украйна и последвалата инфлация. Сега от близки, които минават през това чувам за цени от порядъка на 1500 лв.

Моите искрени съболезнования, Анонимен! Боли много и няма да е същото без майка. И когато и другият родител си замине, вече се чувстваш сам като сираче. Прегръдки.
Погребението на мама излезе 2300.00 лв. миналата година. Паметник над 2000.00 лв беше.

При нас само кремацията беше 1300, общо излезе 3600, отделно по-дребни суми за какво ли не. Хем не сме канили никого, само семейството бяхме. За София става дума, не сме се изхвърляли с нищо.
Много боли от липсата на мама, с никоя друга болка не може да се сравни…

Така е !
Точно сирачета оставаме!
На всички пращам прегръдки ,не пиша по именно за да не изтърва някой.

Изобщо не осъзнавах болката в тази дума сирак...уж разбирам и съчувствам,но да живееш наистина осиротял си е трудно за разказване.
Прегръдка на всички!

Прегръдка и от мен на всички полусираци и цели такива.
Не се разбирах толкова много с баща си преди мама да почине и го обвинявах за доста неща преди и след като почина мама, за отношението му към нея. Почти никога гласно, просто не прекарвах толкова време с него в нещо смислено, като разговори, а по скоро от дълг да го посетя. С времето му простих доста неща, за доста неща се поставих от неговата гледна точка и го разбирах донякъде. Сближихме се или поне се приемахме такива, каквито сме.
Последните месеци го виждах как чезне някак си, остаряваше сякаш с дни. Най вече в гласа му, когато се чувахме по телефона разликата беше най осезаема, но се правех, опитвах се да си внуша, че само така ми се струва, защото иначе не беше загубил хъс за живот, правеше планове, дори беше се записал за екскурзия през септември /получи инсулт на 13.08 и си отиде на 29.08/.Но някак си губеше вяра, много хора от близкото му обкръжение си отидоха, а други останаха на легло и това неминуемо му се отразяваше.
Съжалявам, че не прекарах повече качествено време с него, не само да му чистя и готвя, а просто да говорим.
Но при него някак си приех нещата, не по лесно, а по осмислено може би. Първо, че наистина вече бях преживяла смъртта на мама четири години и половина преди това, след която бях потънаха в адска дупка от самообвинения и преживяване отново и отново на последните и месеци, които всъщност бяха месеците след диагнозата защото тя си отиде буквално за четири след  откриването на рака.
Татко за мен си отиде в мир, искрено се надявам да е така, защото той дори не разбра какво му се случва, получи инсулт и на вторият ден изпадна в кома и не излезе от нея. Но най вече приживе беше приел, не примирил, приел, че това е естественият ход на нещата и каквото си поживее тук и сега това ще е.
За майка не съм убедена, че си отиде в мир,тя до последно искаше да се бори, но нямаше шанс и лекарите и ние се опитвахме да и го спестим лечението без шанс за подобрение.
Дано е  намерила своя покой там някъде.

И да аз вече съм си цяло сираче на 45, станах такова на 43. Голяма съм, сираче за мен се казва на малко дете останало без родители, но ма.... му, точно така се чувствам Сирак, без тях, каквито и да бяха, те си ми бяха мама и тати и адски ми липсват 🖤🖤

Аз на 42 бях.

Аз на 39 станах сирак.

Аз на 41.

На 43.

А аз след дни ставам на 41

Аз също не съм в добри отношения с баща си и си мисля, че някой ден ще се обвинявам за това, но за да се стигне до тук вина имам не само аз. Особено след смъртта на майка, точно като теб го чувствам - ходя да му чистя, пера и готвя "по задължение". Трудно му изтърпявам поведението, присъствието, приказките и всичко останало. Той по принцип е доста обсебващ характер и е способен да ти вмени чувство за вина. Винаги той е жертвата, никога не прояви емпатия към мен, че останах без майка. От неговата загуба по-голяма няма, само той страда и т.н. Но това само на думи. Истината е, че експлоатираше майка докато беше жива да му бъде домашна помощница и сега като я няма остана без прислужница, та се опитва да ме манипулира аз да вляза в тази роля. Щял да ми препише апартамента, на сестра ми нищо нямал да остави. Търпях безгласно няколко месеца, но в крайна сметка заявих, че не желая никакви имоти и не отивам при него с надеждата да ми препише нещо, а защото е мой баща и имам дълг да го обслужвам. Видя, че не му се поддавам на шантажите, сега започна да ме манипулира на тема здравословно състояние. Болен е, умира и т.н. Водих го на кардиолог, на невролог, на скенер, на изследвания - всички казват, че няма видим проблем, освен обичайните старчески изменения (на 84 години е). Запя нова песен - докторите не разбират. Щял да си умре сам и изоставен. Обясних, че имам семейство и дете. Не мога да бъда непрекъснато при него. Обиди ми се.

Съжалявам, че ви натоварих, но трудно се издържа. В същото време понякога ми е жал за него, защото виждам как годините напредват и става безпомощен.