Колко ли трябва да ти липсва човечност и емпатия, та да газиш падналия, препоръчвайки себе си?!
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2026, 21:38 ч.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
Колко ли трябва да ти липсва човечност и емпатия, та да газиш падналия, препоръчвайки себе си?!
Всички си мислим, че е могло да направим повече, обвиняваме се за едно или друго, но всеки е направил всичко по силите си.
Ще ви разкажа нещо, което ме докосна. Преди няколко дни някаква жена слезнала от кола и попитала мъжа ми дали това е дома на Х ( майка ми). Той казал това е домът ѝ, но нея вече я няма. Жената се просълзила, казала, че майка ѝ е била кума на сватбата, от много години живяла в Италия. ММ поискал да ме извика, но жената казала, че няма смисъл, нямало да я помним. Тръгнала си.
Наистина не я помнех, нито пък брат ми. Смътно се сетих за едно име, тогава и брат ми се сети, като малки сме ходели в тях, играли с децата, после се губи.
Градът ни е малък, вече се сетихме и за името и фамилията, но брат ми смята, че трябва да уважим, че си е тръгнала след като е разбрала за смъртта на майка.
Яд ме хвана, че не съм била аз по двора и съм я изпуснала, можеше да пием кафе и да поговорим.
Покрай историята на donau_janine2 се сетих и една моя.
Пътувам с мои роднини и приятели, връщаме се от почивка. Случи се така, че пътят минаваше покрай едно място, за което знам, че имаме наследствен имот. Като много малка съм била там и съм си играела, само че покрай общо лоши отношения с определени други роднини мястото запустя ужасно.
Отивам там и ми стана ужасно да видя на какво е заприличало. Извадих някакъв невероятен късмет, че съседите се поинтересуваха и излязоха. По чудо си ме спомниха и взеха да ме питат за роднините ми. Ами трябваше да им кажа лошите вести за 4ма човека. Бяха си отишли предходните две години и просто нямахме никакъв контакт с тези хора поне да им кажем. Видях как хората посърнаха, не очакваха толкова смърт да им се съобщи накуп. Бях си точно лошия вестоносец, колкото и деликатно да го поднесеш, става въпрос за познаства и приятелства на над 40 години. Но поне установихме контакт и после роднините ми се се видяха с тях по повод.
Пътувам с мои роднини и приятели, връщаме се от почивка. Случи се така, че пътят минаваше покрай едно място, за което знам, че имаме наследствен имот. Като много малка съм била там и съм си играела, само че покрай общо лоши отношения с определени други роднини мястото запустя ужасно.
Отивам там и ми стана ужасно да видя на какво е заприличало. Извадих някакъв невероятен късмет, че съседите се поинтересуваха и излязоха. По чудо си ме спомниха и взеха да ме питат за роднините ми. Ами трябваше да им кажа лошите вести за 4ма човека. Бяха си отишли предходните две години и просто нямахме никакъв контакт с тези хора поне да им кажем. Видях как хората посърнаха, не очакваха толкова смърт да им се съобщи накуп. Бях си точно лошия вестоносец, колкото и деликатно да го поднесеш, става въпрос за познаства и приятелства на над 40 години. Но поне установихме контакт и после роднините ми се се видяха с тях по повод.
Няма проблем.Напълно приемам вината си.Единствено се моля на господ майка да ми е простила,че не бях до нея в последния й миг. Припомням си хубавите моменти заедно разходките празниците заедно това ми дава някаква утеха, че последните години си прекарвахме добре заедно.Иначе ходих на психиатър и ми предписа лекарства със зелена рецепта и донякъде имат ефект. Дори ми се скара, че трябва да продължа, че майка ти няма да е щастлива да те гледа в това окаяно състояние.Относно че не съм отишъл на време ми каза че не съм медицинско лице дори и в някой случай с апаратура пак не може да се спаси човек и трамвата ако я гледаш как умира в ръцете ти ще е още по голяма и съкрушителна.Това е живота продължава хората ходят на работа,сезони се менят,времето си лети споменавай я с добро и бъди благодарен,че отгледала добро момче като теб.
Няма проблем.Напълно приемам вината си.Единствено се моля на господ майка да ми е простила,че не бях до нея в последния й миг. Припомням си хубавите моменти заедно разходките празниците заедно това ми дава някаква утеха, че последните години си прекарвахме добре заедно.Иначе ходих на психиатър и ми предписа лекарства със зелена рецепта и донякъде имат ефект. Дори ми се скара, че трябва да продължа, че майка ти няма да е щастлива да те гледа в това окаяно състояние.Относно че не съм отишъл на време ми каза че не съм медицинско лице дори и в някой случай с апаратура пак не може да се спаси човек и трамвата ако я гледаш как умира в ръцете ти ще е още по голяма и съкрушителна.Това е живота продължава хората ходят на работа,сезони се менят,времето си лети споменавай я с добро и бъди благодарен,че отгледала добро момче като теб.
Redshark, първо моите съболезнования. Загубата на майката е втората най-жестока в света, след тази на дете. Никой от нас не се съвзема изцяло, но се научава да живее с нея.
Но искам да съм малко по-строга с теб, не да те съдя, но да ти кажа истини, които вероятно от съчувствие други биха премълчали.
Майка ти е била твоя майка - родител. Не партньор, не приятелка, не съпруга. Планове за живот можеш да имаш с любимата. Майка ти е била възрастен човек, а и доколкото те чета - много болен. Вярно е, че всеки от нас иска родителите му да живеят вечно. Но това не е възможно. И никой не е виновен. Такъв е животът. И понеже в този живот, докато човек диша всичко е възможно - те съветвам да си изплачеш мъката и да продължиш напред, като намериш човек, с който да правиш планове за живота и да го живееш истински. Така, както майка ти би искала. Защото ти си бил нейният начин да продължи да живее, оставяйки те след себе си. Не го забравяй, че ние, децата, сме частицата от родителите, чрез която те продължават да живеят.
Но искам да съм малко по-строга с теб, не да те съдя, но да ти кажа истини, които вероятно от съчувствие други биха премълчали.
Майка ти е била твоя майка - родител. Не партньор, не приятелка, не съпруга. Планове за живот можеш да имаш с любимата. Майка ти е била възрастен човек, а и доколкото те чета - много болен. Вярно е, че всеки от нас иска родителите му да живеят вечно. Но това не е възможно. И никой не е виновен. Такъв е животът. И понеже в този живот, докато човек диша всичко е възможно - те съветвам да си изплачеш мъката и да продължиш напред, като намериш човек, с който да правиш планове за живота и да го живееш истински. Така, както майка ти би искала. Защото ти си бил нейният начин да продължи да живее, оставяйки те след себе си. Не го забравяй, че ние, децата, сме частицата от родителите, чрез която те продължават да живеят.
Redshark, първо моите съболезнования. Загубата на майката е втората най-жестока в света, след тази на дете. Никой от нас не се съвзема изцяло, но се научава да живее с нея.
Но искам да съм малко по-строга с теб, не да те съдя, но да ти кажа истини, които вероятно от съчувствие други биха премълчали.
Майка ти е била твоя майка - родител. Не партньор, не приятелка, не съпруга. Планове за живот можеш да имаш с любимата. Майка ти е била възрастен човек, а и доколкото те чета - много болен. Вярно е, че всеки от нас иска родителите му да живеят вечно. Но това не е възможно. И никой не е виновен. Такъв е животът. И понеже в този живот, докато човек диша всичко е възможно - те съветвам да си изплачеш мъката и да продължиш напред, като намериш човек, с който да правиш планове за живота и да го живееш истински. Така, както майка ти би искала. Защото ти си бил нейният начин да продължи да живее, оставяйки те след себе си. Не го забравяй, че ние, децата, сме частицата от родителите, чрез която те продължават да живеят.
Но искам да съм малко по-строга с теб, не да те съдя, но да ти кажа истини, които вероятно от съчувствие други биха премълчали.
Майка ти е била твоя майка - родител. Не партньор, не приятелка, не съпруга. Планове за живот можеш да имаш с любимата. Майка ти е била възрастен човек, а и доколкото те чета - много болен. Вярно е, че всеки от нас иска родителите му да живеят вечно. Но това не е възможно. И никой не е виновен. Такъв е животът. И понеже в този живот, докато човек диша всичко е възможно - те съветвам да си изплачеш мъката и да продължиш напред, като намериш човек, с който да правиш планове за живота и да го живееш истински. Така, както майка ти би искала. Защото ти си бил нейният начин да продължи да живее, оставяйки те след себе си. Не го забравяй, че ние, децата, сме частицата от родителите, чрез която те продължават да живеят.
Тя все ми повтаряше-Няма да съм вечна намери си жена и партньорка в живота.Искаше много да види внуче и най вече да го кръстя на нея, но аз така и не успех да изпълня това нейно желание.Причината да живеехме отделно беше точно заради това да ме остави сам да се справям с живота макар, че никога не бяхме разделени истински един от друг. Това ми беше пределно ясно, че един ден това ще се случи с нея, но до вчера сте си пили кафето заедно,планувахме какъв цвят да боядисаме стените и каква кухненска маса да вземем и следващия миг всичко преключва няма повече обаждания,няма повече ела сине да празнуваме заедно сготвила съм. Всичко е толкова пусто сега само успокоявам котката която постоянно я търси.
Redshark, първо моите съболезнования. Загубата на майката е втората най-жестока в света, след тази на дете. Никой от нас не се съвзема изцяло, но се научава да живее с нея.
Но искам да съм малко по-строга с теб, не да те съдя, но да ти кажа истини, които вероятно от съчувствие други биха премълчали.
Майка ти е била твоя майка - родител. Не партньор, не приятелка, не съпруга. Планове за живот можеш да имаш с любимата. Майка ти е била възрастен човек, а и доколкото те чета - много болен. Вярно е, че всеки от нас иска родителите му да живеят вечно. Но това не е възможно. И никой не е виновен. Такъв е животът. И понеже в този живот, докато човек диша всичко е възможно - те съветвам да си изплачеш мъката и да продължиш напред, като намериш човек, с който да правиш планове за живота и да го живееш истински. Така, както майка ти би искала. Защото ти си бил нейният начин да продължи да живее, оставяйки те след себе си. Не го забравяй, че ние, децата, сме частицата от родителите, чрез която те продължават да живеят.
Но искам да съм малко по-строга с теб, не да те съдя, но да ти кажа истини, които вероятно от съчувствие други биха премълчали.
Майка ти е била твоя майка - родител. Не партньор, не приятелка, не съпруга. Планове за живот можеш да имаш с любимата. Майка ти е била възрастен човек, а и доколкото те чета - много болен. Вярно е, че всеки от нас иска родителите му да живеят вечно. Но това не е възможно. И никой не е виновен. Такъв е животът. И понеже в този живот, докато човек диша всичко е възможно - те съветвам да си изплачеш мъката и да продължиш напред, като намериш човек, с който да правиш планове за живота и да го живееш истински. Така, както майка ти би искала. Защото ти си бил нейният начин да продължи да живее, оставяйки те след себе си. Не го забравяй, че ние, децата, сме частицата от родителите, чрез която те продължават да живеят.
Тя все ми повтаряше-Няма да съм вечна намери си жена и партньорка в живота.Искаше много да види внуче и най вече да го кръстя на нея, но аз така и не успех да изпълня това нейно желание.Причината да живеехме отделно беше точно заради това да ме остави сам да се справям с живота макар, че никога не бяхме разделени истински един от друг. Това ми беше пределно ясно, че един ден това ще се случи с нея, но до вчера сте си пили кафето заедно,планувахме какъв цвят да боядисаме стените и каква кухненска маса да вземем и следващия миг всичко преключва няма повече обаждания,няма повече ела сине да празнуваме заедно сготвила съм. Всичко е толкова пусто сега само успокоявам котката която постоянно я търси.
Да, така е. Страшно е да останеш ничий. Но е време да започнеш живота си на възрастен. А той включва да продължиш напред и да се постараеш да живееш своя живот, като преследваш и сбъдваш своите мечти.
Днес стават 5 месеца откакто мама почина. Сутринта запалих свещичка в църквата.. писах име за литургия.. едва го произнесох “за кой на душата”.. звучи някак неправилно и нереално. Не се правят подавки сега.. но пиша този стих:
По дяволите спомените, които
късат сърцето докато се лекува.
Днес направих сандвич на детето,
а спомних си пикника с мама пред блока.
В супермаркета брашно си купувам,
веднага сладкиша на мама долавям
в ума си. И ето спомен нахлува
раздира душата и си заминава по пътя.
Вървя си към вкъщи, колата паркира,
позната мелодия .. бликват сълзи.
И спомням си мама как тананика,
дори я дочувам - “бургаски вечери”..
Поливам цветята.. леко увяхнали.
И гласът й е толкова силен в мен
“само не ми преполивай цветята!”
все ми повтаряше, чувам я днес.
Отварям вратата й, мирише на мама..
Цялата къща ухае все още на нея.
Един аромат. Плаче душата,
плача и аз. За мама копнея..
По дяволите спомените, които
не се събират дори и в кашони..
Обичам те, мамо, много ми липсваш!
Всеки ден за тебе си спомням..
.. как се забравя туй що се обича.
По дяволите спомените, които
късат сърцето докато се лекува.
Днес направих сандвич на детето,
а спомних си пикника с мама пред блока.
В супермаркета брашно си купувам,
веднага сладкиша на мама долавям
в ума си. И ето спомен нахлува
раздира душата и си заминава по пътя.
Вървя си към вкъщи, колата паркира,
позната мелодия .. бликват сълзи.
И спомням си мама как тананика,
дори я дочувам - “бургаски вечери”..
Поливам цветята.. леко увяхнали.
И гласът й е толкова силен в мен
“само не ми преполивай цветята!”
все ми повтаряше, чувам я днес.
Отварям вратата й, мирише на мама..
Цялата къща ухае все още на нея.
Един аромат. Плаче душата,
плача и аз. За мама копнея..
По дяволите спомените, които
не се събират дори и в кашони..
Обичам те, мамо, много ми липсваш!
Всеки ден за тебе си спомням..
.. как се забравя туй що се обича.
Подавки и маса (тип почитане) се прави на 40 дни, 3ия месец, 6ия месец, 9 месец и 1 година. После на нечетна година. Това ми каза попа от църквата като правих панахида за 40дни. Не знам до колко е така..
А на майка сега станаха 5месеца, затова не съм правила. Сега за 6ия месец (понеже е няколко дни преди рождения й ден) мисля с най-близки роднини да се съберем на заведение.. помен ли ще, почитане на рождения ден.. не знам. Така го чувствам, но до края на септември има време да помисля.
А на майка сега станаха 5месеца, затова не съм правила. Сега за 6ия месец (понеже е няколко дни преди рождения й ден) мисля с най-близки роднини да се съберем на заведение.. помен ли ще, почитане на рождения ден.. не знам. Така го чувствам, но до края на септември има време да помисля.