Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 421 323
  • 5 634
  •   1
Отговори
# 5 625
  • Мнения: 872
Не се изстрадва,а просто се свиква с мисълта,че ги няма. Въглена остава да тлее ,но никога не догаря.

# 5 626
  • Мнения: 255
Аз още не мога да повярвам и все още сякаш не го приемам… Днес стават 1 година и 9 месеца без тати, днес трябваше да имат и годишнина с мама “41 години от брака”. Често го сънувам и може би това поддържа идеята , че е до мен. Но иначе в моменти на проблясък на истината болката е ужасяваща: реже, пронизва, къса…
Да почиват в мир нашите безценни и непрежалими родители!🙏🏻

# 5 627
  • Мнения: 524
Мери, съболезнования! И кураж!
От мама минаха почти 7 месеца.. шока мина и дойде реалността.. оказва се, че шока май е по-добър за усещане. Неусетно се търкулват дните и ние покрай тях.

# 5 628
  • Мнения: 2 335
При мен вече минаха повече от 5 години. Отдавна съм приела случилото се. Дайте си време, след шестия месец болката намалява, до към годината става поносима.

# 5 629
  • Мнения: 856
Чувствам се ужасно изтощена психически.
То не бяха непоискани съвети и акъли от познати и непознати хора, то не беше намиране на кусури на погребението, то не беше неуместни въпроси...на всичкото отгоре абсолютно нелепо държане на някои от най-близките (включително и мъжа ми), истериите на брат ми (сякаш само той тъгува)... уморих се да балансирам между нервите на другите, да се напрягам дали някой пак няма да каже някоя простотия и друг да му се ядоса... докато сърцето ми се къса като гледам баща си...
Всички постоянно ми повтарят, че съм силна, облягат се на мен и чакат силата ми... а аз точно сега отчаяно имах нужда да съм слаба и да си тъгувам на спокойствие.

# 5 630
  • Мнения: 835
Как ви разбирам просто..не знам какво да напиша. Всички чакат все на някого да се облегнат, ама никой не мисли за силния, че също е човек и има нужда от рамо и подкрепа, а не ...
Мери, бъди силна, заради себе си и да се балансираш. Прегръщам те.
Разбирам за неадекватните разговори. На няколкото погребения, на които бях, имаше потресаващи коментари и съвети дори. Едно на ръка за наследства, имоти,  чудесии, просто ужас. Имаше коментари хайде стига вече такива неща, да ходим все по сватби и кръщенета или ако е починало детенце, коментар добре че има и други, че да не се затрие семейството... (и всичко това с доборжелателна усмивка!)
Хората са станали ужасни просто и са толкова негактични, че описание няма!

# 5 631
  • Мнения: 32 403
Хората не знаят как да се държат. Не винаги е от лошо, просто са неадекватни
Мери, отпусни се и си изживявай каквото ти е. Станалото е факт и имаш нужда да тъгуваш. Не мисли за останалите. Хората сме различни и преживяваме по различен начин едно и също. Един е по- експанзивен, ревящ, емоционален, друг се крие и гълта сълзите си, трети потъва в мълчание и ступор, четвърти демонстрира активност за да е зает и да бяга от мислите си....

# 5 632
  • Мнения: 2 335
Как ви разбирам просто..не знам какво да напиша. Всички чакат все на някого да се облегнат, ама никой не мисли за силния, че също е човек и има нужда от рамо и подкрепа, а не ...
Мери, бъди силна, заради себе си и да се балансираш. Прегръщам те.
Разбирам за неадекватните разговори. На няколкото погребения, на които бях, имаше потресаващи коментари и съвети дори. Едно на ръка за наследства, имоти,  чудесии, просто ужас. Имаше коментари хайде стига вече такива неща, да ходим все по сватби и кръщенета или ако е починало детенце, коментар добре че има и други, че да не се затрие семейството... (и всичко това с доборжелателна усмивка!)
Хората са станали ужасни просто и са толкова негактични, че описание няма!
Така е. На една млада колежка съпругът почина внезапно преди месец. Нямаше и 40 години. Инфаркт, оставил го е на място. Отидохме с колеги да я подкрепим на опелото, при което една колежка прегръщайки вдовицата уж за утеха изтърси - "Млада си, ще си намериш някой друг". Идеше ми да потъна в земята от срам.

# 5 633
  • Мнения: 8 947
Ужас. Като не знаят какво да кажат, по-добре да мълчат.

# 5 634
  • Мнения: 856
Още си спомням как на погребението на баба ми преди 5 години, една съседка ме придърпа за ръката да разпита дали баба ми е приписала къщата. Отговорих, че това не е нейна работа.

Общи условия

Активация на акаунт