Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Не се изстрадва,а просто се свиква с мисълта,че ги няма. Въглена остава да тлее ,но никога не догаря.

Аз още не мога да повярвам и все още сякаш не го приемам… Днес стават 1 година и 9 месеца без тати, днес трябваше да имат и годишнина с мама “41 години от брака”. Често го сънувам и може би това поддържа идеята , че е до мен. Но иначе в моменти на проблясък на истината болката е ужасяваща: реже, пронизва, къса…
Да почиват в мир нашите безценни и непрежалими родители!🙏🏻

Мери, съболезнования! И кураж!
От мама минаха почти 7 месеца.. шока мина и дойде реалността.. оказва се, че шока май е по-добър за усещане. Неусетно се търкулват дните и ние покрай тях.

При мен вече минаха повече от 5 години. Отдавна съм приела случилото се. Дайте си време, след шестия месец болката намалява, до към годината става поносима.

Чувствам се ужасно изтощена психически.
То не бяха непоискани съвети и акъли от познати и непознати хора, то не беше намиране на кусури на погребението, то не беше неуместни въпроси...на всичкото отгоре абсолютно нелепо държане на някои от най-близките (включително и мъжа ми), истериите на брат ми (сякаш само той тъгува)... уморих се да балансирам между нервите на другите, да се напрягам дали някой пак няма да каже някоя простотия и друг да му се ядоса... докато сърцето ми се къса като гледам баща си...
Всички постоянно ми повтарят, че съм силна, облягат се на мен и чакат силата ми... а аз точно сега отчаяно имах нужда да съм слаба и да си тъгувам на спокойствие.

Как ви разбирам просто..не знам какво да напиша. Всички чакат все на някого да се облегнат, ама никой не мисли за силния, че също е човек и има нужда от рамо и подкрепа, а не ...
Мери, бъди силна, заради себе си и да се балансираш. Прегръщам те.
Разбирам за неадекватните разговори. На няколкото погребения, на които бях, имаше потресаващи коментари и съвети дори. Едно на ръка за наследства, имоти,  чудесии, просто ужас. Имаше коментари хайде стига вече такива неща, да ходим все по сватби и кръщенета или ако е починало детенце, коментар добре че има и други, че да не се затрие семейството... (и всичко това с доборжелателна усмивка!)
Хората са станали ужасни просто и са толкова негактични, че описание няма!

Хората не знаят как да се държат. Не винаги е от лошо, просто са неадекватни
Мери, отпусни се и си изживявай каквото ти е. Станалото е факт и имаш нужда да тъгуваш. Не мисли за останалите. Хората сме различни и преживяваме по различен начин едно и също. Един е по- експанзивен, ревящ, емоционален, друг се крие и гълта сълзите си, трети потъва в мълчание и ступор, четвърти демонстрира активност за да е зает и да бяга от мислите си....

Така е. На една млада колежка съпругът почина внезапно преди месец. Нямаше и 40 години. Инфаркт, оставил го е на място. Отидохме с колеги да я подкрепим на опелото, при което една колежка прегръщайки вдовицата уж за утеха изтърси - "Млада си, ще си намериш някой друг". Идеше ми да потъна в земята от срам.

Ужас. Като не знаят какво да кажат, по-добре да мълчат.

Още си спомням как на погребението на баба ми преди 5 години, една съседка ме придърпа за ръката да разпита дали баба ми е приписала къщата. Отговорих, че това не е нейна работа.

Съболезнования и от мен, mery 79!
За коментарите по погребенията нямам какво да кажа, понякога се опитвам да ги оправдавам с това, че не знаят какво да кажат. Но по-добре нищо от колкото разни не на място казани неща, но някой хора са откровенни клюкари, дори и на такива места.
Още си спомням лежерното отношение и най-вече смеха на моя позната при погребението на наш приятел, млад човек, отишъл си без време още на самите гробища. Сякаш се бяхме събрали на сбирка на класа все едно, а не да изпратим момчето от там, където връщане няма.  И не, не беше смях от нервност да кажем. Има разлика.
И непоисканите съвети кое, как се прави също много ме дразнят. Как според една моя позната не трябвало да се ходи на гробища без поне една вафла примерно, която да подадеш на някой там. Че аз до 40-те на майка и татко с малки пропуски ходех всеки ден на гробища и то във време в което няма обикновенно никой, целта ми беше да няма никой за да си се наплача преди да се прибера примерно. И в къще да съм спокойна пред децата. Близо ми е, и така си го бях приела за мен, не че съм супер вярваща или съм спазвала нещо, аз се утешавах така. Но ако някой не стъпва там никога не бих го упрекнала, всеки го възприема по различен начин.

Съгласна съм. Когато тати почина, помня че в храма , където беше поклонението врата се отвори и влезна сестра му. Цялата се стегнах от нерви и съпругът ми веднага ме хвана за ръка. Тази безбожна жена, която приживе го заплюваше , която обработи родителите си да и препишат семейният дом само на нея, беше дошла да се прави на страдаща сестра. Бог ми е свидетел, че само защото съм силно вярваща и Богобоязлива не я изхвърлих от храма. Наглост до краен предел. И когато го полагаха в гроба, тя стоя първа, за да го изпратила. Боже, Боже. Помня, че мама само и каза “Ако става дума ти изобщо не си желана тук” и в момента, в който искаше да си отвори устатя само я предупредих “Устата”…
Та съм се убедила, че има хора, които изобщо не си дават сметка, какво е да изпратиш любим човек. За тях погребението е вид събрание на група хора, ей така “да се видят и да си кажат два -три лафа”.
Болката завинаги си остава за нас! И знаете ли, спрях да мисля кой какво ще каже. Да дойдат на нашето положение и сами ще го осъзнаят. Приятелки на мама, но приятелки в кавички и обещаваха, че ще са до нея. Аз и казвах” не се затваряй, излизай между хората”, те и казваха “Еее… ти не се спря да излизаш”. Казах и така” На всяка една от тях мъжа и е до гъза, да не дава Господ, но то ще се случи някой ден като останат сами ще усетят болката от това да бъдеш сам”.
Хората станаха лоши и завистливи! Тъжната истина!
Мен тази група и вие момичета ме измъкнахте от дупката, в която бях. Защото при мама се държах силна, у дома не мога да се отпусна , пак се стискаш и бях пред превъртане. Имаше дни, в които молех тати да ме вземе при него. Тежко е, няма спор. Но ние сме си подкрепа и все пак има добре хора все още, нали?🙏🏻❤

elleni elleni , точно това ми се случи преди 10 дни. Още съм в някакъв страшен шок и отрицание... Попаднах на твоето мнение, защото връщам темата, за да чета.