ето това е много страшното, преживях същото😭
Съболезнования!
Съболезнования!
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2026, 03:37 ч.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
Ами мисля е нормално , наистина си по скоро още в шок и донякъде отричаш случилото се, с част от себе си се капсуловаш и все още живееш в свой си свят, в който тя все едно е отишла някъде за малко и ще се върне. Лъжем съзнателно съзнанието си или то ни лъже за да се предпазим докато отмине шока.
Аз имах РД на десетия ден от смъртта на мама. Не съм правила празненство, но се докарах така да се каже, макар и от глава до пети в черно и ходих на обяд с мъжа ми си спомням. И след работа на гробища да и оставя бонбонка. Това е първия и единствен път, когато съм оставяла храна на гроба.
Аз имах РД на десетия ден от смъртта на мама. Не съм правила празненство, но се докарах така да се каже, макар и от глава до пети в черно и ходих на обяд с мъжа ми си спомням. И след работа на гробища да и оставя бонбонка. Това е първия и единствен път, когато съм оставяла храна на гроба.
Не съм сигурна, че става по-лесно.. мозъка ми още блокира 7 месеца минаха само.. цял живот ми остава. Има някакви моменти, в които забравям.. и ей се случи нещо, хващам телефона да звънна на мама.. и мокър парцал в разбитото сърце.
Апартамента не съм пипнала.. а зимата уж ремонт ще му правя.. оставено е всякаш е отишла до магазина.. то и в душата ми е така.
Искам да отида да рева на гробищата.. да ми олекне малко, но тя искаше да я кремираме. Сега ходя на морето.. ама не е същото. И като нямам на кого да споделя по-тежко се усеща.. пък да хвана телефона аз да звъня да споделям.. натоварвам хората и не го правя.
Апартамента не съм пипнала.. а зимата уж ремонт ще му правя.. оставено е всякаш е отишла до магазина.. то и в душата ми е така.
Искам да отида да рева на гробищата.. да ми олекне малко, но тя искаше да я кремираме. Сега ходя на морето.. ама не е същото. И като нямам на кого да споделя по-тежко се усеща.. пък да хвана телефона аз да звъня да споделям.. натоварвам хората и не го правя.
Докато се срещнем отново
Не мога да ти кажа днес „Сбогом“, мамо.
Тази дума е твърде студена и крайна.
Светът без теб е голям и се усеща празен,
но раздялата ни е само временна тайна.
Три месеца твоето място е пусто,
а сърцето ми често от болка се свива.
Но знам, че нишката между нас е жива
и нито смъртта, нито времето я прекъсва.
Ти остави светлина във дните ми земни,
превърна се в ангел, в тиха закрила.
И в нощите, в които тъгата ме взима,
твоят спомен ми дава невидима сила.
Затова не си тръгвай от моите мисли,
аз няма да кажа последното „Сбогом“.
Живея с надежда и с обич голяма,
че пак ще се видим... Почивай в мир, мамо.
Не мога да ти кажа днес „Сбогом“, мамо.
Тази дума е твърде студена и крайна.
Светът без теб е голям и се усеща празен,
но раздялата ни е само временна тайна.
Три месеца твоето място е пусто,
а сърцето ми често от болка се свива.
Но знам, че нишката между нас е жива
и нито смъртта, нито времето я прекъсва.
Ти остави светлина във дните ми земни,
превърна се в ангел, в тиха закрила.
И в нощите, в които тъгата ме взима,
твоят спомен ми дава невидима сила.
Затова не си тръгвай от моите мисли,
аз няма да кажа последното „Сбогом“.
Живея с надежда и с обич голяма,
че пак ще се видим... Почивай в мир, мамо.