SUPERNATURAL: Cougar or not? That is the question.

Ох, имах предвид среброто, но явно съм предвидила събитията  Карай, и на това съм доволна, само този Йън да не изскочи с двайсетина фенки 

Моя заветна мечта - сам и Дийн отиват на лов за Едуард. Кълънови не ги мразя, щото освен Едуард други грозници няма

Топло, топло 

Ново клипче от ash4897

Направо ще се усмъртя ако Ед бие Тренера по сексапилност в анкетата. Ако залипсвам от темата, да знаете причината.

Добро утро!

Изи, клипчето на Аш е усмъртително!  Трети път го гледам.

Много съм доволна от напредъка на Дженсън в анкетата. Като видях как другият ми любимец не е мръднал и на йота от вчера почвам да се чудя дали да не си променя вота в полза на Джаред, но ще почакам малко до преди края на анкетата. Ще е голям смях ако бием Патинсън на техен  терен. 

Ах, Джон, ах, Сноу! 

Привет!
Злате, да бе, как може да няма повече гласове за Брадли?!? И аз обмислям да го изоставя - ако стане прекалено напечено, ще гласувам за Дженсън. Абсурд е РП да победи
Ахааа, значи този играе Сноу. Ми не си го представях така... Този много детински ми изглежда.

...и някак прекалено изнежен. Въпреки че ролята му не е на някой лигльо или нещо такова. 

Срамота! Как може оня светещия Робърт/Едуард да има повече гласове от Дженсън и Джаред? Мобилизирайте се малко. Да не говорим, че в анкетата го имаше Радклиф, а Дженсън не 

Мислех да подкупвам Джой да даде свободния си глас за Дженсън, но щом влючиха Маконъхи в анкетата вече няма шанс.

Мда, малко по-пухкавичък е този Джон Сноу, но се надявам да порасне докато изснимат всички книги.

Би, благодаря, че си събрала предния епизод накуп!   

А ето го и началото на моя коледен епизод:

ПАКОСТИ ПО КОЛЕДА

Сам се събуди от някакви викове, които идваха отвън. Разтърка очи, протегна се силно и се измъкна от леглото. Облече се и слезе на долния етаж. В кухнята Боби тъкмо си доливаше кафе в чашата, а пред него на масата стоеше разгърнат вестника. Сам пристъпи към него, поздрави го с добро утро и също си сипа кафе. Отпивайки от горещата напитка той попита:
- Каква е тази лудница навън?
Боби поклати глава.
- Децата се замерват със снежни топки.
Сам се приближи до прозореца, отмести пердето и погледна на двора. Дийн, Бьорн и Хербьорг се гонеха между автомобилите, правеха топки от сняг и се замерваха. Смееха се силно и викаха като деца. В един момент Бьорн се затича към Хербьорг, грабна я в огромните си ръце и я преметна през рамо. Тя запищя още по-силно като едновременно с това започна да блъска с малките си юмруци по гърба му. Дийн използва момента, за да обстреля Бьорн, явно мислейки си, че след като с едната си ръка придържа жената няма да може да отговори на атаката. Уви, много грешеше. Защото огромният мъж остави Хербьорг да си виси през рамото му, приведе се, загреба сняг в шепа, смачка го на топка и само миг по-късно я запрати право в лицето на Дийн. Той политна назад, гърбът му се опря на близката кола, а ръката му автоматично се вдигна към лицето, за да изчисти снега от очите. Хербьорг полагаше неистови усилия да се освободи, но те бяха неуспешни. Бьорн сякаш изобщо не усещаше нито нея, нито ударите, които сипеше по гърба му. Лицето и беше зачервено от смях, краката й ритаха във въздуха.
Сам излезе на ниската веранда и се провикна:
- Хей, великане, я да оставиш момичето ми намира!
В отговор получи една голяма снежна топка по врата. Снегът се зарони под яката му и полази по гърдите и гърба му. Сам трескаво заподскача на място в опит да се отърси, а по тялото му преминаха неприятни тръпки от допира на студения сняг до топлата му кожа. След минута вече се беше включил активно в битката.
Чувстваше се много щастлив. Преди няколко месеца, когато убиха Медуза, Хербьорг си беше заминала, но му беше обещала, че ще направи всичко възможно да дойде за Коледа. Колко хубаво, че беше успяла! До Коледа имаше седмица време, в което щяха да се забавляват и да са заедно.
Гледаше я как тича из двора, обута с бели ботушки, чийто краища отгоре бяха обточени с бяла пухкава кожа. Беше облечена със светлосин пуловер, а на главата и имаше плетена шапка в синьо и розово с рошав помпон и шнурчета за връзване, които висяха от ушите надолу и се вееха във всички посоки заедно с кичурите руса коса докато Хербьорг тичаше.
- Иди си облечи якето – подвикна й той докато залягаше зад една пряспа, за да се спаси от стрелбата на Бьорн, - ще настинеш.
- Да настина? – засмя се тя – Миличък, нали не си забравил, че живея в Норвегия? Това тук не е никакъв студ!
След около половин час Дийн погледна часовника си и заяви, че напуска полесражението поради личен ангажимент. Затича се към къщата, съпроводен от канонада от снежни топки.
Бързаше да отиде на летището. Пет дни по-рано от Ню Йорк му се беше обадила една стара позната – Даяна Скълианова, медиум,  която беше пристигнала от далечна България, за да участва в международен симпозиум на медиумите. Той веднага й беше предложил след това да дойде при него, за да се видят – така и така е на американска земя, а след това небрежно беше вметнал, че ще се радва, ако тя остане за Коледа. За негова радост Даяна се съгласи. Тъкмо беше започнал да й обяснява как от летището да стигне до къщата на Боби, когато тя го прекъсна възмутено:
- Слушай какво, Уинч – винаги й беше харесвало да се обръща така към него. Защото той й действаше точно като лебедка – първо се закачаше за нея, след това я придърпваше все по-близо и по-близо към себе си, – ако искаш да видиш красивите ми задни части, ще дойдеш да ме прибереш от летището, ясно ли е? И без това в Ню Йорк има толкова много сняг, че сигурно ще обявят бедствено положение. Подозирам, че и полетът ми ще закъснее заради снега и това вече съвсем ще ми скъса нервите. Няма ли те на изхода при останалите посрещачи хващам първия полет за Европа, така да знаеш!
При тези мили думи какво му оставаше на Дийн освен да подкара колата към летището. Пък и в крайна сметка на него му беше много приятно, че ще отиде да я вземе. Искаше да я види, радваше се, че ще са заедно за празниците. Тя си му беше стара тръпка и не можеше да се откаже от нея. По време на краткото му пребиваване в България се бяха срещнали веднъж. Тя им беше помогнала с един случай – беше установила, че съществото, срещу което се бяха изправили тогава, Луксия, е сукубус и беше открила начин да я убият. Тогава почти нямаха време да бъдат заедно, а и той се беше заплеснал по друга. Сега обаче смяташе да навакса пропуснатото. Мисълта за това го накара да изпита приятен гъдел в стомаха.
Полетът й закъсня, както се очакваше, но Дийн търпеливо прекара трите часа в закусвалнята на аерогарата, унищожавайки понички и кафе. Очакваше, че Даяна ще бъде нервна от продължителното летене, но когато я видя да се задава между останалите пътници лицето й изглеждаше спокойно. Виждаше я как се оглежда за него. Когато очите им се срещнаха тя възторжено замаха с ръка. Разбута хората, добра се до него и увисна на врата му.
- Радвам са де те видя, Уинч – каза му и го млясна звучно по бузата.
Той обаче я притегли към себе си и докосна с устни нейните.
- Не е ли малко рано за коледните подаръци – измърмори Даяна уж строго, но всъщност й беше безкрайно приятно. Едно малко, позабравено пламъче, отново запламтя в нея.
Доста дълго почакаха на лентата за багажа, но през това време тя му разказа подробно за симпозиума, на който беше присъствала, за хората, които беше срещнала там, за нещата, които бяха обсъждали.
Когато най-накрая пристигнаха в къщата на Боби следобедът бавно преваляше. Беше започнало да се смрачава и отново беше започнал да вали сняг. Двамата тупнаха няколко пъти с крака на прага, за да падне залепналият по ботушите им сняг и влязоха вътре. Лъхна ги приятна топлина и мирис на някакъв сладкиш.
Дийн набързо запозна Даяна с Боби и Хербьорг. Брат му познаваше от България.
Когато се здрависваше с валкирията по ръката й сякаш премина електрически ток, а пред очите й за част от секундата заиграха картини. Даяна отстъпи крачка назад и я погледна изненадано.
- Ти си... ти не си... искам да кажа... какво си?
- Нали видя? – отвърна тихо Хербьорг и лекичко се усмихна.
- Да, да, видях – закима енергично Даяна, - просто съм... как да кажа.. изненадана... Доколкото ми е известно ти не би трябвало да можеш да стоиш сред хора...
- Не би трябвало – потвърди Хербьорг, - но, както се казва, това е дълга история.
Даяна се усети как е вперила поглед в младата жена срещу себе си и леко е смути.
- Извинявай, че така те зяпам – промърмори тя, - просто наистина не очаквах...
- Очаквай същото и когато се ръкуваш с Бьорн – Хербьорг погледна към стълбището, по което гигантът тъкмо слизаше от горния етаж, - ето го и него...
По-късно, по време на вечерята, Дийн започна да разказва на останалите за странния случай, с който се бяха сблъскали преди няколко дни и който все още не бяха решили.
Всичко се беше случило преди около две седмици. Попаднаха на странна статия във вестника, в която се съобщаваше, че шест човека, преоблечени като Дядо Коледа, са били нападнати на различни места в града, предимно търговски центрове, където се организираха коледни тържества. Побоите не са били тежки, но за сметка на това чувалите с подаръците са изчезвали безследно. В интервю един от последните набити разказваше, че това било дело на някакво дребно човече в зелени дрехи и шапка със звънче. Полицията подозираше, че вършителят на престъпното деяние е някоя група младежи и беше засилила наблюдението си над някои от по-изявените банди в града.
Така се беше случило, че Сам и Дийн бяха станали свидетели на един от тези случаи. Всъщност, не на побоя над маскирания като Дядо Коледа мъж, а на кражбата на поредния чувал с подаръци.
Двамата бяха се отбили до един от търговските центрове, за да избират подаръци за приближаващия празник. Тъкмо бяха излезли от сградата с торбите в ръце. Поради особеностите на сезона навън беше започнало да се смрачава независимо от не особено късния час. Двамата бавно вървяха към паркинга и си говореха. Колата беше паркирана чак в края на оградения участък – само там се беше намерило свободно място. От другата страна на улицата се редяха сиви жилищни сгради с магазини на приземните етажи. Докато натоварваха покупките в багажника някакво движение от лявата им страна привлече вниманието им. Те се извърнаха и очите им се ококориха от изненада. Някакво дребно човече, заради сумрака и разстоянието не можеха да преценят пола и възрастта му, влачеше през преспите огромен чувал. Беше облечено в зелени дрехи, дори ботушите му бяха зелени. Ситнеше с късите си крачка колкото сили имаше и нещо си мърмореше под носа, макар и да не се разбираше какво. В един момент се спъна от тежестта на товара си и със сподавен тънък писък падна по лице в снега, но бързо се изправи и продължи напред. Скоро стигна до една от сградите, натика чувала през прозореца за мазетата и скокна след него.
Дийн извърна стъписания си поглед към Сам.
- Какво, по дяволите, беше това?! – възкликна той.
Сам поклати глава.
- Нямам представа, но подозирам, че в търговския център има един набит Дядо Коледа.
Двамата прескочиха ниската ограда на паркинга и отидоха до прозореца, през който беше скокнало човечето. Коленичиха в снега и погледнаха навътре. Беше тъмно и нищо не се виждаше. Изправиха се и започнаха да изтупват коленете си, но изведнъж в другия край на същата сграда, от друг прозорец за мазетата излезе същото това човече, затича се нанякъде и скоро изчезна от погледа им. Трябваше да проверят какво ставаше. Вече усещаха, че нещо не е както трябва.
Проникнаха в мазетата през вратата, от която се вкарваха чувалите с въглищата. Подземните коридори бяха меко осветени от слаби крушки, но светлината беше напълно достатъчна. Въздухът миришеше на всякакви неща. Сякаш мазетата бяха събирателен пункт за всички миризми в сградата. Един от завоите ги изведе пред притворена врата на самостоятелно помещение, отделено от останалите. Дийн я побутна внимателно, тя се отвори безшумно и разкри пред смаяните погледи на двамата случайни посетители невероятна гледка. На светлината, идваща от коридора, се виждаха купища пакети. Лъскавите опаковъчни хартии меко блестяха в сумрака, а панделките се виеха като странни растения. В единия край на помещението бяха натрупани прилежно сгънати празни чували. В малка ниша на стената имаше обособен кът за спане. Легълцето беше изрядно оправено.
- Гръм и мълнии! – стъписа се Дийн. – Това да не е хранилището на Дядо Коледа?!
Когато се прибраха разказаха всичко на Боби. Той се замисли, след което извади от библиотеката една тънка пъстра книга. Разгърна я и показа на Дийн и Сам какво беше написано на една от страниците:
- Имаме си работа с пакостливо домашно духче – каза им той. – Обожават празниците и най-вече подаръците. Не са опасни. Могат да бъдат примамени с бисквити и прясно мляко.
Дийн се ухили.
- И мен можеш да ме примамиш по този начин!
Боби го изгледа с насмешка и продължи:
- Има някои особености, които трябва да се знаят за пакостливите домашни духчета. Първо, бисквитите, с които могат да бъдат примамени, трябва да са направени лично от този, който ще ги използва. Второ, за да може да се разговаря с домашното духче, трябва първо да му се привлече вниманието. Те са особено впечатляващи се същества. Особено ги привличат песните и танците. Това значи, че този, който иска да говори с тях, трябва да им попее и потанцува....
- Я чакай малко – прекъсна го бурно Дийн, - защо са тия циркове? Един пистолет ще свърши доста по-добра работа!
Боби го погледна малко накриво.
- Наистина ли би убил домашно духче? Та те са съвсем безобидни! Е, склонни са да набият този или онзи, но какво толкова.
- Аз ще пека бисквитите, ти ще пееш! – заяви Сам, скръсти ръце пред гърдите си и се усмихна от невинно по-невинно на брат си.
Дийн само изсумтя.
- След като бъде привлечено вниманието на духчето, то трябва да бъде убедено да не прави повече пакости – продължи Боби. - В нашия случай – да не краде повече подаръци и да не се бие. Но и тук има една особеност: това е създание, което все пак много обича подаръците. Хубаво е след като го уговорите да бъде послушно да му подарите нещичко. Така ще сме сигурни, че то повече няма да прави пакости.... Поне до следващата Коледа.

б.а.: лебедка (на английски "winch") -

Хайде честит коледен епизод Крайно време е момчетата да се позабавляват и да си починат, все пак Коледа наближава.

OMG!Днес /вечерта сигурно/ очакваме това!!! Просто не мога 

Ох, много се надявам някой да я издебне тая снимка и да я видим Въпреки че си мисля, че не му е чиста работата на Миша и ще ни врътне нещо

Ооо, има дядо Коледа! А сега, ако и другите двама решат така, няма да искам нищо повече за празниците.

Импала, подписа ти е уникален! Влюбих се пак!

Благодаря , Силве. Малко са натъжаващи коледите на Уинчестър, но затова имаме форумски вариант. Апропо, Диййн, Даяна, свещи, мляко и бисквити с парченца шоколад... Мммм, какви идеи ме обземат. Галче ? Нещо ?

Поне в нашите епизоди можем да им дадем това, което им липсва и да им създадем хубави (и забавни) моменти