SUPERNATURAL: Cougar or not? That is the question.

Ах, Алистър и неговия акцент
И Закарая, голяма гад беше и той

Алистър беше страхотен и в тялото на педиатъра, и в епизодичната роля на гробищата. Не знам как го бяха направили, но трима различни актьори играеха така, сякаш наистина са обладани от едно и също нещо.
Осми сезон - О, дааа!
Татко Джон - не, благодаря. Щом не ми трепне от някой, значи е набор или по-голям  от мен 

Ей, вярно, Изи! Как не се сетих за любимата ни гад Алистър. Наистина би било готино да го върнат, но в ролята на този актьор, който си показала на снимката. Другия, който прилича на герой от "Списъка на Шиндлер" не го харесвам чак толкова.

От любимите гадюхи, които са завръщали, най-много се радвах на Лу и на Жълтоокия.

+1, както е модерно Каже ли се Алистър, аз само за този образ се сещам Беше идеалното превъплъщение.

И сега така като се присещаме за стари герои, си представям за снимката - три баби седнали пред лаптоп и гледат SPN деветдесет и незнам си кой сезон...

На 63-ти сме четири, на 90 и нам кой си някоя е отишла при Кас 

А, визираш нашия фендом през 2036-та гoдина ли?



И гаранция - една снимка, която поне за мен е нова, а тук със сигурност не сме я коментирали.
Я вижте агнешки Дженсън с какви тийнейджърски пакости се забавлявал (в случая дърпане на хавлия):

  В случая, предвид "сюжета" на снимката, поздравявам Златото за златната реплика: "I watch for the porn". И добавям и аз +1, както било модерно.

Фотото от тук: http://sedep-sedep-ja.blogspot.com/2010/05/congratulations-jensen-ackles.html

Мноу сме яки тук  


Няма да казвам какви мисли ми се завъртяха в главата от гледката на ..... , но ми дойде едно такова желание да му направя

И вдъхновена от снимките(ни) на стари години  , скраднах една и си позволих да я преправя. Надявам се английската част да е правилна ...  

  Не били три, а четири и не бил 90 и сезон, а само 63-ти Аз точно тази снимка визирах, но не знам защо в главата ми бабите бяха три Е, за 30 и години, ако само една си е отишла, значи сме много корави

Дженсън малко хилавичък ми иде на тази снимка


Със сигурност ще сме така 

Добро утро,
кой може да устои на тези красиви очи ... 

Посещението при домашното духче се оказа пълен провал. Сам и Дийн се върнаха омърлушени късно вечерта, но единственото, което казаха на останалите, които, разбира се, веднага започнаха да ги разпитват какво е станало, беше, че не са успели и ще опитат отново.
Не искаха да разказват в подробности фиаското, което бяха спретнали.
Когато пристигнаха в мазето, в което живееше духчето, него го нямаше. В помещението все така си стояха натрупаните подаръци, които се бяха увеличили от последното посещение на братята.
Сам внимателно остави до оправеното легълце чиния с бисквити и чаша с прясно мляко, след което двамата се бяха оттеглили по коридора, за да чакат завръщането на духчето. То си беше дошло около половин час по-късно. Влачеше поредния чувал след себе си и тихо пъшкаше от усилието, което правеше. Защото беше едно такова мъничко, а чувалът очевидно тежеше доста. То влезе в стаичката си и Сам и Дийн се промъкнаха след него, за да видят какво ще направи.
То развърза чувала и изсипа съдържанието му върху купчината с подаръците. Отвътре изпадаха още много опаковани в лъскава хартия пакети. След като направи това, духчето прилежно сгъна празния чувал и го сложи при останалите. В този момент видя оставената до леглото му чиния. Нададе щастлив писък, който прозвуча като „Иииииииииииии!!!”, втурна се нататък, грабна чашата с млякото с малката си ръчичка и жадно отпи. Сам и Дийн доволно се спогледаха пред вратата. Духчето преполови чашата, после облиза млечните си мустаци и си взе от бисквитките. Те бяха изрязани във формата на звездички и имаха апетитен златист цвят. Първата бисквитка изчезна за секунди. Също и втората. Тъкмо работата беше започнала да върви на добре, когато духчето нацели една орехова черупка, зъбчето му хрусна и изпадна. Малкото същество застина на място, след това бавно бръкна в устичката си и извади падналото зъбче. Очичките му се разшириха от мъка и болка и то заплака с глас.
Точно в този момент Дийн рязко отвори вратата, разпери ръце и с пълно гърло запя. След първите няколко строфи се поотпусна и започна с танцовите си опити. Мяташе ръце и крака във всички посоки, подскачаше и се въртеше. Духчето го гледаше, очичките му трепереха, плувнали в солени сълзи. Около четвърт минута по-късно то изпищя ужасено, хвана се за главата, втурна се към вратата, шмугна се под краката на Сам и хукна по коридора. Дийн се затича след него като не спираше да пее.
- Давай, Дийн! – окуражаваше го Сам. – Сигурно по-трудно се впечатлява!
Дийн тичаше след духчето и пееше ли, пееше, а то бягаше колкото сили имаше и надаваше неистови крясъци. От време на време хвърляше по някой поглед през рамо колкото да види, че полуделият човек все още го преследва, след което с приплъзване на ботушките вземаше поредния завой. Дишаше накъсано и сърцето му щеше да се пръсне от ужас и страх.
Гонитбата продължи няколко минути. Песента на Дийн свърши, но той я започна отначало с още по-голям ентусиазъм. Свършиха и коридорите на мазето. В последния от тях духчето успя да се добере до малкия прозорец, покатери се и избяга в нощта.
Сам и Дийн останаха сами. Дишаха тежко и не можеха да повярват, че са се провалили.
- Не разбирам – зачуди се Дийн, - направихме всичко както трябваше. Какво не му хареса?
- Дали не трябваше да пробваш с друга песен? – предположи Сам
- Пич! – обърна се рязко към него брат му – Знаеш ли колко усилия хвърлих докато я науча? Исках да е нещо коледно, нещо весело, празник е все пак!  Че даже и специален танц имах към нея. Цял ден гледах Шакира. Прихванах някои движения... – Той доволно сложи ръце на кръста си.
- Явно не е било достатъчно. Трябва да опитаме пак.
- Да, трябва. Но този път сложи стафиди в бисквитите. Те поне не чупят зъби...
- Жалко, че сега духчето ще смени жилището си. Нали Боби така каза – ако не успеем да го примамим на мястото, на което обитава, то задължително ще се премести другаде. Трябва да намерим къде точно ще отиде.
Ето това се беше случило и те не желаеха да разказват в подробности. Защото за тях си беше провал, а не бяха свикнали да се повалят.
На следващия ден Дийн викна Даяна и й каза:
- Дали ще можеш да ми покажеш някой танц? – Почеса се зад ухото и добави: - Но не казвай на никого.
Даяна пусна музика, застана до Дийн и го хвана за ханша.
- Дай да раздвижим малко от тук.
Тялото й красиво се залюля в ритъма на песента. Дийн я погледа малко, след което реши да опита.
- Недей да приклякаш – каза му тя, - завърти си ханша.
- Нали това правя?!
- Не. Правиш нещо, което и аз не знам как да нарека. Опитай да си вдигнеш ръцете нагоре...., чакай да ти помогна.
Даяна преплете пръстите си с неговите и бавно вдигна ръце към тавана, разлюлявайки ги плавно настрани.
- Движи се – каза тя, - не стой на едно място като гръмнат.
Дийн се ядоса.
- Вдигни си ръцете, движи се – озъби се той. – Нали това правя, по дяволите! Дай нещо по-лесно, това е за напреднали.
Даяна помисли за момент и се подсмихна.
- Нищо сложно няма, Дийн, всичко е като при добрия секс, просто движи ханша си.
Дийн се пресегна, хвана я за гайките на колана и я дръпна към себе си.
- С това трябваше да започнеш, скъпа – каза й той доволно.
- Уинч, в това отношение не мисля, че имаш нужда да учиш каквото и да е. – Целуна го, а след това го отблъсна назад. – Но сега трябва да се научиш да танцуваш. Раздвижи малко тези крака, не стой като вкоренен в пода!

Mили мои ,
Заминаваме за празниците и не знам каква възможност ще имам да се добера до компютър. Затова искам още от сега да ви пожелая весели празници, посрещнати заедно с любимите хора. Лично на мен нищо повече от това не ми е необходимо. Е, ако може и малко сняг да има ...

Оооо...Стана ми мъчно за духчето. Бедничкото - първо зъбчето, а после Дийн и тази песен. Мисля си, че танците са му били най-малкия проблем.
 Весели празници и на теб, Импалке.

Розичкаааааа    със сълзи се смях. Толкова ясно си представих Дийн бягащ и пеещ  Оооох момиче, оправи ми настроението за целия ден, дори повече ... чак до Коледа.

Импалка скъпа  , Весело изкарване на празниците и на теб  И дано да имаш късмета да се срещнеш и със снега ( и аз също, че ми липсва СТРАШНО МНОГО).

Импалко, вече ми липсваш  
Нещо напоследък не успявам  да прочета епизодите, ще чакам Би да ги събере (за което много, много, много и благодаря!) и ще ви се насладя наведнъж.

Приятна и весела ваканция на Импалка и светли празници.

Би, радвам се, че ти е било забавно.

Сега, от името на Чък искам да направя един анонс: който ще почива да почива, който ще празнува да празнува, който ще се мести от трапеза на трапеза да се мести. Следващия вторник всички се свикват тук на сбор, за да бъда направен тест за оценка на ментално-емоционалното състояние на целокупното фенско-женско народонаселение, гледащо „Свръхестествено“ под всичките сини небета по всичките Земни кълбета.
Молят се участниците да си носят лист и химикалка, тъй като такива няма да бъдат раздадени. Време за решаването на теста - кой колкото иска.
Край на анонса.