SUPERNATURAL: Cougar or not? That is the question.

Ехооооо  ,
Сити, ама това си е баш наш Сам 

Фотошопа ... със, без само казвате и го правя (ама след Коледа  )

И ако няма никой друг с продължение на епизода .... аз  имам идея и довечера ще ви го пусна. Но ако някой друг има желание да го продължи 

Сега бягам, че съм на работа и пиша нелегално 

Здравейте и от мен,

Бързам да ви пожелая весели празници, защото и мен от няколко дни ме няма на обикновеното ми обиталище, а в другото такова нямам достъп до интернет, та общо взето крадвам по малко от комшиите, колкото да ви пожелая:

Весели празници!
Нека Коледа бъде изпълнена със светли мигове и много радост!
Нека Новата година бъде успешна и много щастлива!

Наздраве от мен. И да наглеждате момчетата докато ме няма

Дейна, мила, спокойно, аз винаги хвърлям по едно око на Дийн, ще го наглеждам

Аз имам липса на муза Така че, Бичи с радост ще прочета каквото пуснеш.

Юхуу, украсихте ли си елхата? Ако не - да пращам помощници. Те при мен свършиха 
Инче, не че искам да си изгубиш съня, ама на Сам от подписа ти бакембардите не са ли по-къси   

Те при мен свършиха преди седмица

Аз по-скоро бих закачила техните топки на елхата си

Галче, нищо не ти разбрах, обясни подробно като на 4-годишен

На Сам от серията му е по-дълъг и по-дебел. Бакембардът. 

 


Пък като се заклатяяят! Чудна Коледа ще е 

Верно бе, лелеееееее Галче страшно око  


 
и ще има "Джингъл боллллсссс, джингъл бооолллсссс ..."

 

Ааааа, Би, как го измисли - "джингъл боллллсссс"   

Галче, помощниците ти много ми харесаха, прати ги и към вкъщи. Левия помощник определено е Сам, но за този вдясно силно бих се позамислила преди да го нарека Дийн. Сигурно ли е, че точно тази сцена не е заснемана от дубльора? Дженсън пък такава крива физиономия да е направил... направо не прилича на себе си.

  Стига ве, не ви ли е поне малко жал?!?  Кастрирани за какво са ви тогава?!?

МръсТницо

Леле, ми това значи не е Сам. Или е някакъв суперски манип

25.12.2011
Дийн престъпваше от крак на крак, мяташе ръцете, въртеше се, пляскаше, докато накрая не се задвижи в ритъма на танца. Даяна стоеше от страни и се превиваше от смях, но бе горда от постигнатото.
И докато на горния етаж се вихреха танците, Сам и Хербьорг правеха поредната порция бисквитки. Този път решиха да направят няколко вида. Имаше шоколадово медни бисквити с парченца млечен шоколад и стафиди, бадемови с настъргана портокалова кора и канелени които все още бяха във фурната и изпълваха цялата къща с аромата на Коледа.
По обед когато всичко бе готово, двамата се отправиха към скривалището на палавото духче с надеждата да не го е сменило.
Снегът бе започнал отново да вали и студът проникваше и на най недостъпните места. На излизане Дийн напълни джобовете си с бисквити и докато караше към скривалището не спираше да си пее песента на ум и повтаряше стъпките.
Сам беше сложил в скута си малката торбичка с лакомствата и термосче с топло мляко. Гледаше брат си и не вярваше на очите си. Дийн бе толкова съсредоточен .... и така неволно се поклащаше в такт с това което си тананикаше .... , че чак сам се учуди на себе си колко на сериозно бе взел цялата история. Винаги се съсредоточаваше в случаите, но и те винаги бяха на живот и смърт. А сега искаха да хванат домашно палаво духче, което краде подаръци, ступва от бой хората и Дийн полагаше всякакви усилия за да изпее добре песента, да изиграе добре танца и всичко това с цел да го впечатли. "По дяволите", помисли си той, "до къде стигнахме!!!"
Сам се кискаше и се опитваше всячески да се удържи, защото знаеше, че ако отпусне душата си и се присмее на брат си, можеше да се провали всичко.
Пристигнаха на мястото и останаха в колата наблюдавайки сградата. Вече бе започнало да се стъмва, снеговалежът бе утихнал и спокойствието и тишината на Коледната нощ изпълваше всяка фибра на тялото им.
Дийн бръкна в джоба си и извади една бисквита. Загриза я и започна шумно да я дъвче.
- Сам, човече, този път надмина себе си!!! Чак не мога да повярвам, че това си го направил ти! Всъщност сигурен лиси, че не ги е приготвила Херби? - попита Дийн приплювайки трошички шоколад.
- НЕ я наричай Херби! И не, не ги е приготви тя. Хербьорг само ми даваше напътствия. - отговори Сам изпълвайки се с гордост от одобрението на брат си.
- А малко мляко за мен не взели? - ухили се Дийн показвайки леко почернелите си от шоколада зъби.
Сам се усмихна, но тогава съзря с периферното си зрение движещото се човече. То тътреше крачетата си, превито на две от тежестта на чувала. Мрънкаше си нещо, и си личеше, че се ядосва. Сам беше сигурен за причината. Със сигурност не беше лесно да се премести цялата канара от подаръци които имаше духчето и знаеше, че за това вината бе изцяло тяхна.
Но така или иначе, за тяхна радост, новото скривалище не беше далече. Всъщност се намираше в съседната сграда и това улесняваше братята. Когато мъника се скри от погледа им, те излезнаха от колата и се запътиха отново към вълшебната стая. Сега нямаха право на провал!!!
Заслизаха по тъмните стълби, които бяха хлъзгави от снега и студа и затрудняваха бързото им предвижване. Стигнаха до малката стаичка и когато отвориха врата видяха, че тя е наполовина празна. Сам побърза да остави бисквитите и чашата топло мляко на масичката и на излизане се препъна в един от подаръците. С падането си смачка кутията и възгласът му бе повече на разочарование, че тя бе празна от колкото от удара в студения под.
Чуха ситните стъпки на духчето да се приближават, но бе прекалено късно. Успяха да се скрият зад врата и една от последните купчини подаръци.
Духчето се спря пред открехнатата врата и се чу леко ръмжене, последвано от мърморене на непознат за тях език. Влезна внимателно и като по магия се насочи към аромата който се носеше от бисквитките.
- Оооо? - възклицанието не знаеха как да го тълкуват. Беше между изненада и съмнение, но последвалото "Иииии" и бързото тропортене и сладкото премляскване им подсказа, че първата стъпка е направена.
Дийн леко побутна врата и излизайки настъпа Сам, който събра очи в една точка от болка, но прехапа устни за да не издаде нито звук.
Духчето се обърна стреснато и очите и се уголемиха. Приклекна в готовност да хукне, но тогава Дийн поде песента:
"Every body Pauses and stares at me
These two teeth are gone as you can see
I don't know just who to blame for this catastrophe!
But my one wish on Christmas Eve is as plain as it can be!
   
All I want for Christmas
is my two front teeth, ... "

като в същото време започна да танцува. Стъпка вдясно, пляскане, стъпка вляво, пляскане, подскок, подскок напред, обрисува дъга с ръцете си и пак стъпка вдясно, дъга отново, стъпка вляво, подскок, подскок, назад.
Сам гледаше съсредоточено и след секунда се присъедини с песен към танца на Дийн.
Духчето гледаше присвито в ъгъла и треперещо двамата мъже, единият вече вживял се в песента и другият огромен, как плахо пригласяше на другият и лицето му взе да се отпуска.

" ...
my two front teeth,
see my two front teeth!

Gee, if I could only
have my two front teeth,
then I could wish you
"Merry Christmas."
It seems so long since I could say,
"Sister Susie sitting on a thistle!"
Gosh oh gee, how happy I'd be,
if I could only whistle (thhhh, thhhh) ..."

Изведнъж се изправи и пляскайки се запоклаща в ритъма на песента, а плаха усмивка озаряваше малкото му лице.
"Подейства!!!" , помисли си Дийн и окуражен от резултата, без да спира запристъпва назад към врата, а духчето ги последва пляскайки.
Стигнаха така до колата и Сам побърза да отвори врата на Дийн. Той се шмугна вътре последван от малкия им ВЕЧЕ приятел.
Сам подкара колата, като не спираше да пее.
Когато стигнаха къщата, пак по същия начин, заднишком, влезнаха вътре.
Даяна точно привършваше с подреждането на масата, когато чу гласа на Дийн и погледна към врата учудено и извика останалите, но им даде знак да мълчат.
Дийн усетил миризмата на блюдата обсипали масата, го накара за миг замлъкна, вдишвайки дълбоко. Духчето се поколеба за момент, но любовта която лъхаше от стаята, отхвърли и последната капка недоверие. То пристъпи смело вътре и очите му се навлажниха. Цялата трапеза бе отрупана с най различни блюда и лакомства.
Имаше типичната американска пълнена пуйка с кестени и сушени плодове, гарнирана със задушени зеленчуци, варена царевица и ароматно и пухкаво картофено пюре. Даяна бе направила типичните за нейната страна зелеви сaрмички с кайма, ориз и стафиди, баница с паричка и пай със тиква, който наричаше "Тиквеник". Хербьорг от своя страна бе приготвила задушени агнешки ребърца и сушена риба със картофи на пара. Имаше също така и пай от ябълки, шоколадова торта и разбира се Калифорнийско вино (единственото нещо което Джон държеше да присъства без протест на масата).
От всичко това на Дийн му се изпълни устата със слюнка, а песента се завалваше все повече и повече. Духчето го погледна с големите си очи и тръгна към него. Хвана го за ръката, а Дийн стъписано го последва до масата. То започна да говори, но беше на непознат за Дийн език.
- Човече, не те разбирам!!!- едва доловимо прошепна.
Хербьорг се приближи, седна до тях и поздрави мъника на неговия език.
Чувайки това, духчето се извика от радост и скочи в скута й. Тя се засмя звънко и двамата започнаха да говорят.
Всички се спогледаха и Бьорн който се бе облегнал на рамката на вратата на кухнята им запревежда.
- Казва, че съжалява за главоболията които в предизвикало и поздравява великана и смешния човек за смелостта да пеят и танцуват!!!
След няколко минути, Хербьорг се обърна към всички:
- С две думи: Санта Клаус!!!, наказва всички непослушни джуджета от работилницата, като ги изпраща на земята сред хората и ги лишава от удоволствието да приготвят с него подаръците за децата, наказвайки ги да събират всички фалшиви подаръци от "фалшивите" Санта Клаус-овци. Като това включва и риска да ступат някой, ако се противопостави да даде доброволно чувала с подаръците. След това, на 25.12 , минава и оставя истинските подаръци под елхата, или до леглото във всеки дом.
- Чакай, чакай малко!!! - Дийн гледаше и не вярваше на ушите си.
- Искаш да кажеш, че Дядо Коледа съществува!!! Та той е продукт на Кока- кола ... - подигравателната му физиономия обиди духчето и то заговори бързо, хлипайки на Хербьорг.
- Съществува Дийн, колко и странно да ти се струва!!! От къде мислиш, аз знам лапландски?!? А и аз не веднъж съм ходила до работилниците му. Разбира се ти няма как да го намериш, така както и няма да видиш истинския образ на една валкирия.
Дийн погледна към Даяна и виждайки сериозния и поглед, разбра, че няма смисъл да спори.
- Значи този мъник ... - духчето прошепна нещо на ухото на Хербьорг и се сгуши.
- Казва се Бартоломо, и моли ако може да се обръщаш с име към него.
- Значи ... Бартоло ...
- Бартоломооооо - провикна се с писклив глас духчето.
- Извинявай, Бартоломо .... казва .... истината?!? - все още невярващ попита Дийн.
- Да!!!
- И къде са ми подаръците тогава? - нацупено продължи Дийн.
- Дийн. - намеси се Сам. - те са само за децата!!!
- После ще ти разкажа няколко истории и сам реши дали да вярваш. - каза Хербьорг и го дари с ослепителна усмивка.
- Сега е време Бартоломо да си ходи, тъй като казва че си е свършил работата тук.
- А подаръците в мазето, какво ще ги прави? - настоя Дийн.
- Те са били за рециклиране, все пак не са истинските!!!
Духчето слезна от скута на Хербьорг, погледна Сам и се затича към него. В първия момент, малкият Уинчестър се стъписа, но като видя че Бартоломо се хвърли на врата му и му каза "Благодаря за вкусните бисквитки" на развален английски, го прегърна. От него духчето скочи във всеки един от присъстващите и благодари за участието им в "залавянето му". Накрая скочи в Дийн, прегърна го сърдечно и му каза, че никога до сега не се е забавлявало така, както с неговите песни и танци. После слезна, отвори вратата и пожелавайки им "Весела Коледа" се изпари в нощта с песен на уста " "Every body Pauses and stares at me ..."
С усмивка на уста, всички се обърнаха и седнаха около масата за да се насладят на вечерята, но някакъв проблясък привлече вниманието на Сам. Той се обърна в посока на коледното дръвче и видя малка купчинка от подаръци в лъскава хартия. Усмихна се и вдигна чашата си.
- За нас!! За любовта - погледна с плам към Хербьорг. - За семейството и за вълшебствата!!!
- Весела Коледа!!!


Извинявам се, че стана толкова дълго