SUPERNATURAL: Cougar or not? That is the question.

Благодаря за разяснението Определено се считам за ненаситница
А Джен и Джаред са тоооолкова сладки

Съжалявам за дабълпоста, но ме сполетя късната муза



„Значи е истинско...Не съм си внушила...О, какво сторихме?“ Изхлипа Деана. „След като свърши с нас, ще започне да убива и други хора...“
„Не, ще го спрем преди да убие отново.“ Рече твърдо Дийн и протегна ръка, за да я сложи върху тази на момичето, в опит да я утеши.
„Не можете да сте сигурни. Може да убие някого още тази вечер! Може дори да убива някого дори сега, докато говорим!“ Деана се огледа наоколо, сякаш очакваше чудовището да изскочи зад гърба й и да я погълне.
„Сега не убива никого, защото е ден, а то действа през нощта.“ Успокои я Сам.
„Но не можете да знаете къде ще удари тази вечер или утре!“ Притесни се още повече момичето.
Двамата братя се спогледаха притеснено. Момичето имаше право – не можеха да знят коя ще е следващата жертва на емпузата. А дори да знаеха, все още не бяха намерили начин да я обезвредят.
„Аз ще се прибирам, докато е още светло. Ще се обадя на Тиша, Стеф и Сюзън, за да ги предупредя да не излизат след залез слънце.“ Рече Деана докато се изправяше и увиваше шала около врата си.
„Това е добра идея.“ Усмихна й се окуражително Сам. „Опитай се да ги убедиш, че е за тяхно добро.“
„Стеф и Тиша ще ме послушат. Особено след случилото се с Маргарет, но не знам за Сюзън. Тя е доста...ами празноглава. Не знам как иначе да го кажа, за да не е обидно. И има прекалено високо мнение за себе си, така че едва ли ще се вслуша в думите ми. Но може би, ако вие поговорите с нея...все пак сте...Я, чакай малко.“ Застина момичето със зяпнала уста, втренчено в братята. „Вие не сте от ФБР! ФБР не разследват такива случаи, те дори не биха повярвали на историята ми! Кои сте вие всъщност?“
„Специалисти.“ Рече кротко Дийн. Момичето бе умно и, ако не бе така уплашено, сигурно щеше да се усети и по-рано, помисли си той. „Занимаваме се с такива неща от много отдавна. Знам, че в момента ще ти прозвучи глупаво, ако ти кажем да ни повярваш, но наистина те молим да го направиш. За свое собствено добро.“ Продължи големият Уинчестър.
„Вярвам ви.“ Рече кротко Деана. „Не знам защо, но ви вярвам. Аз ще се прибирам, преди майка ми да се е притеснила. А и трябва да се обадя на момичетата...“
„Да, по-добре тръгвай. Или пък, ако искаш, можем да те откараме....“ Предложи Сам.
„Не, благодаря. Не живея далеко. Което всъщност е някак плашещо...“ Промълви момичето и леко потрепери.“Е, вярвам, че ще се видим пак, така че до скоро! И...ами пазете се!“ След тези думи Деана напусна заведението.
Сам и Дийн се канеха да направят същото,но само след още една чаша кафе. И двамата се бяха умълчали, размишлявайки върху следващия си ход, докато пийваха от хубавото горещо кафе, когато шумът от стоварването на нещо тежко върху масата им ги стресна. Обърнаха поглед и Дийн се задави с кафето от изненада.
„Александра? Мислех, че си в Шотландия!“ Рече някак виновно Дийн.
„Уелс, всъщност. Бях, по фотографски дела и реших да намина покрай Боби на връщане. И какво заварвам според вас? С Джон се заровили в дебели томове за древногръцката митология, докато вие тук си ловите емпуза...каквото и да е това.“ Рече жената, седна до все още сащисания Дийн и махна на сервитьорката, за да привлече вниманието й. Сам се беше ухилил на брат си, защото усещаше на къде вървят нещата. „Какво смешно казах, Сам?“ Попита го изведнъж Алекс.
„Нищо, просто се радвам да те видя.“ Изпя сладко малкия Уинчестър.
„Явно си единственият тук, който се радва.“ Довърши жената и веждата над едно ледено синьо око се повдигна.
„Разбира се, че се радвам да те видя!“ Намръщи се Дийн. „Просто не очаквах, че ще е толкова скоро...“
„И току що прозвуча като тинейджър, чиито родители са спипали да прави купон, докато ги няма.“ Рече тя и устните й се извиха в усмивка. „О, Дийн, аз съм голямо момиче, а не някоя празноглава гимназистка. Напълно наясно съм, че спиш и с други жени.“
Сега бе ред на Сам да се задави с кафето си. Знаеше, че Александра не цепи басма на никой, но наистина не бе очаквал да е чак толкова пряма. Дийн пък буквално си бе глътнал граматиката, а това адски много забавляваше малкия му брат, защото бе рядко срещано явление.
„Та, както казвах, преди Сам да направи този странен и крайно неуспешен опит за самоубийство, никога не съм се самозалъгвала, нито съм очаквала нещо от теб. Беше ни хубаво заедно и, ако сме в настроение, може отново да ни е хубаво...“ Продължи Алекс и прокара длан по бедрото на Дийн, стигайки на милиметри от най-чуствителната част от тялото му. „И знам, че относно жените следваш принципа на Мечо Пух – Колкото повече, толкова повече, затова не е нужно да се чувстваш неудобно...“ Довърши накрая тя.
„Я си вземете стая. Това да не ви е някой долнопробен бар.“ Изсумтя сервитьорката, докато наливаше кафе на младата жена.
Алекс и Сам избухнаха в смях, а Дийн се изчерви до върховете на ушите си, което предизвика само още повече смях, а сервитьорката възмутена се оттегли от масата им.
„Знам кой няма да получи бакшиш.“ Успя да изрече Сам, преди отново да се превие от смях.
Дийн си седеше кротко и чакаше удобния момент да им го върне. Особено на малкото си братче, защото с Алекс щеше да се разправя по друг начин...

Ооо, страхотно продължение! Много се смях, Бубе, изглежда можеш не само да ме разплакваш, ами и да ме разсмиваш. 

Аз да си запазя ред, но ще пиша чак във вторник вечер... Ако дотогава някоя от вас я споходи музата... да ме прережда. 

Супер, имаме си продължение на епизода.

Нека си имаме и нова лесна загадка:


Благодаря на Милото ми, че ми припомни 4.13 'After School Special' и го изгледах с удоволствие преди лягане.
Ненаситническо, т.е. двойно фиууу . oooOOOOooo...

Няма страшно, имаш време - сега след Диана е Бичито, после аз, после Апокалиптик 

мисля, че си е ред на Солти. Нали тя пусна първа част, а аз бях последна?

Така е по принцип, но според мен е справедливо Бичито да пише сега, тъй като Солти писа два пъти. 

Чакайте да дам малко насоки за писане






Искаш да кажаш - ти "бръмм-бибииит", а те "ОООAAA"

Поемам с радост насоките, макар че представляват половината от пълното щастие, но не мога да ги реализирам тъмносиньо на светлосиньо.

'Пцулютно ! И след бръм-о-ааа-то следва връщане на жеста, комплексно или на солово-редуващ се принцип, като във втория случай не трябва да се забравя, че любимо на Импала е когато започне да извива гръб (вж. аватара ), да бъде здраво и неумолимо прихваната през кръста с лявата ръка и през горната част на гърба чак до дясното рамо с дясната, и после... нали . Пък ако междувремЕнно й се отдаде възможност да захапе или помилва с език някое ухо, шия или долна челюст... ехххх...
С две думи - може и повече -, иска ми се да поопрашим коледно Уинчестър, за да съм спокойна за тях като замина на дългата коледна ваканция.

Тази снимка истинска ли е или манип?

Нека да е пълно щастието ти

Ето това се нарича вдъхновение 
След малко ще добренеса и аз малко за епизодчето ни. 

 

Maнипка е - наш Джаред има пъти по-хубаво тяло и не е мериносов .
То е езиче , то са устни, то са ритмични поклащания на ханша... Напълно съм ощастливена. Благодаря, Джен . Забелязвам и още едно рамо в синхрон, ммм-мммммм .

ИДВАМ ДА ВИ ПОКАЖА НЕЩО МНОГО СЛАДКО!

  Тъкмо щях да кажа, че е манипка. раменете на Джаред са по-широки - първо на първо и второ - има повече мускулна маса, не е толкова беличък в тяло за трето, а за мериноса и дума не може да става -  той като цяло е първата улика
Ох, Тренера е...двойни благодарности
Нека още една благодарност, просто защото дъхът ми спря за около половин минута като го видях, а после се разтопих тотално и ми отне половин час да се събера отново
Обърнете внимание на надписа в черничко над голямото заглавие. Мисля, че тренерката трябва да размисли

Някои ги предпочитаме женени .