SUPERNATURAL: Cougar or not? That is the question.

Мръсницооо...  

М-да, страхотно се клатят тугедър 

Mръсница - мръсница , ама ако не бях, щяхте да видите вие цък .

Разполагаха само с три часа до изгрева на луната, а нямаха почти никаква информация за това как може да убият Емпуза. За това побързаха да се приберат в хотела. Трябваше да говорят с баща им и с Боби. "Дано поне те имат някаква следа за проклетата Емпуза", помисли си Дийн.

****
Няколко пресечки от техния хотел, в малката затънтена улица, в долнопробния хотел, високият мъж с дълга опашка, се бе свлякъл на пода. Гол, целият полепнал от слузта, той се тресеше неописуемо. Конвулсии на болка разтърсваха тялото му. Всяка следваща бе по силна от предната. Тялото му се извиваше в дъга, а крайниците му се чупеха и после приемаха нормаланат си форма. Плешките на гърба грозно пробиха кожата превръщайки се в ципести крила, които разкъсаха плътта и кръвта бликна. От пресните рани започна да се отделя слузеста течност, която бързо покри целия гръб. Засъхвайки от нея се образуваха люспи. Ръцете се счупеха и одъжиха, а пръстите му се слепиха в три. От всяка пора на тялото му се заотделя слузестата течност и покри образувалите се люспи.
Черепът му се напука от поредната конвулсия и раздалечи очите му, като ги напълни с кръв. Челюста му се отвори и деформацията бе ужасяваща. Петте реда зъби които се появиха, лъхаха на смърт.
С последната конвулсия, всичко свърши. ТО се изправи в цялата си дължина и разпери ципестите си криле, надавайки проницателен писък с което даде начало на нощния си лов.

***

Сюзън, затръшна вратата точно под носа на майка си.
- Млада госпожице, върни се веднага!!! Не смей да ми затваряш така вратата!!! Докато живееш под моя покрив, ще спазваш моите правила! - вената на врата на майка й, заплашваше да се спука всеки момент.
- Тогава се изнасям! Няма да търпя постоянно да ме контролираш. - въпреки че бе ядосана, походката и остана все така елегентна.
- Влез веднага ...
- Или какво? Трябваше да отида с татко, той никога не се е налагал така както теб. Той ме разбира по добре от който и да било. - малка кристална сълза се търкулна по страната й.
Сърцето на майка й се късаше. Само ако можеше да узнае истината за баща си, Сюзън никога нямаше да изрече тези думи.
Реши да остави дъщеря си, докато се успокои. Разходката в студената вечер ще ше да и се отрази добре.
- Само не закъснявай, .... моля те!!- проплака майка й и тихо затвори вратата след себе си.
Младото момиче тръгна по заснежената улица без да  вижда пътя. Не знаеше къде отива. Остави се на краката си да я водят. Яроста я заслепяваше. Почувства вибрирането на телефона си и го остави без да му обърне внимание. Продължаваше да върви, докато тихо падащите снежинки не се образуваха на парцали и затрудниха още повече видимостта.
Мобилният й отново завибрира и проглушителния глас на Риана се разнесе от телефона й. Погледна го и на дисплея видя името на Деана. Направи гримаса на досада и върна телефона обратно в чантата. Спря се за момент за да реши къде да отиде, огледа се, но снежната завеса бе прекалено гъста. Реши най добре да се прибере вкъщи. Все някак ще ше да преглътне гордоста си и да се върне в тази омразна за нея къща.
Обърна се и почувства полъха и миризмата на мърша. Писъкът който я приближаваше беше оглушителен и тя притисна длани към ушите си. Видя само сянката зад гърба си. Не посмя да се обърне, беше я страх от това което ще види. Бе гледала прекалено много филми на ужасите за да знае, че в такива ситуации е най добре да не виждаш това което те преследва, иначе в противен случай, гледката можеше да те парализира. Затова хукна колкото се може по бързо. Викаше за помощ, но викът и се губеше в ноща.
Подхлъзна се и падна. Усети мокрия сняг и студа който бързо си проправяше път към тялото й. Запълзя на четири крака, опита се да се изправи, но отново се хлъзна и падна. М*** му, чувстваше се като в сън, когато искаш да избягаш, но краката ти отказват да те слушат и те дърпат на зад.
Нещото се приближваше и тежките му стъпки сякаш разтърсваха земята.
Сюзън се изправи и хуква отново. Сви в първата пресечка. Бе улица без изход, изпълнена с много контейнери за боклук. Скри се зад един контейнер и притисна устата си с ръка. НЕ искаше дишането й да я издаде. Цялата трепереше, но не от студ, не от страх, трепереше защото знаеше, че повече може да не види майка си.
Чуваше как нещото драска с нокът по металните контейнери и скърцащия звук я подлудяваше. Сълзите стичащи се по лицето й я пареха и замрежваха погледа й. От слабата светлина която идваше от уличната лампа, Сюзън видя сянката на преследвача си и тя я ужаси. Скова се от това което видя и дъхът и секна. Очите и се разшириха от уплаха. Но някакъв вътрешен глас и нашепваше да се успокои и да се спасява. Но как? Как можеш да избягаш от нещо неземно? Присви се възможно най ниско към земята и усети парещата болка на забиващото се стъкло в ръката й. Игнорира болката и запълзя зад контейнера. Без да иска блъсна консервна кутия, точно когато се навря под него и привлече вниманието на НЕЩОТО. С едно единствено движение ТО отхвърли скривалището й и я остави без прикритите. Почувства се така както миналото лято, на лагера, когато излизайки от басейна и падна горнището на банския. Гола, беззащитна ..... Чудовището се приближи към нея и наведе ужасното си лице. Застанаха очи в очи. Сюзън от страх не можа да затвори своите и лицето МУ се запечата като снимка в съзнанието й.
Усети как нещо топло се стече по панталона й, но не смееше да погледне. Знаеше, че ако отмести поглед, това движение може да е фатално. Лека миризма на урина се разнесе и червенина от срам заля лицето й.
За нейн късмет, мяукането на няколко биещи се наблизо котки, уплаши НЕЩОТО, то се обърна рязко в посока на боя, изпищя и започна да отстъпва назад, давайки възможност на Сюзън да избяга.
Тя не почака втора такава и хуква колкото и сили държаха.
Изкочи на улицата и двата фара на черната Импала я заслепиха. Тя повдигна ръце за да се предпази, но не видя как те спряха на милиметри от нея. Света сякаш се завъртя около нея, ушите и заглъхнаха и всичко потъна в мрак.

Това манип ли е????????

ако не е ще умра наистина, така че нека да е....

а иначе  LET THEM BE FREE e култов надпис за такава картинка

ОЩЕ ЛИ СЕ ИЗЛЕЖАВАТЕ...

Запис, че ви изпуснАх 

Не знам за другите, но Дженсън  и Джаред цял ден вчера са снимали и имат нужда от почивка
Ето снимки. Мм костюмирани

тук има още http://socialitelife.com/photos/jared-padalecki-jensen-button-su … l-in-vancouver-27

Не мисля, че е манип, а просто снимка на корицата на списание.

Много яко продължение, Бичи. Макар че се надявах емпузата да излапа Сюзън.

Да, със сигурност.

Манипи не манипи, ... когато главата краси тялото, всичко друго е без значение.


Благодаря, реших да й подаря живота, с гадния спомен от видяното  Все пак и "лошите" заслужават да живеят  ... понякога 

Свести се на задната седалка на автомобила. Когато дойде на себе си забеляза два чифта очи въпросително вторачили се в лицето й. Главата я болеше нетърпимо, слепоочията й пулсираха, а тялото й беше вдървено.
Сюзън се надигна на лакът и разтри тила си с върховете на пръстите, натискайки колкото сили имаше с надеждата, че така ще прогони болката.
- По-добре ли си вече? – попита я Сам.
Тя го погледна неразбиращо сякаш въпросът му не се отнасяше до нея. Кой пък беше този? Всъщност, кои бяха тези двамата? Споменът за чудовището рязко нахлу в съзнанието й и я накара стреснато да се изправи и да залепи гръб за седалката, оглеждайки се трескаво през прозорците.
- Къде е онова... нещо? – попита уплашено тя.
- Отиде си – отвърна гневно Дийн. – Поне засега.
- Истинско беше, нали? – прошепна момичето самичко на себе си. – Истинско беше.
Сякаш се опитваше да си обясни сама нещата. Знаеше какво се беше изправило срещу нея. Беше го виждала на картинка в дядовата си книга на онзи купон преди известно време, когато с приятелките се бяха заврели в мазето, за да си играят на магьосници. Тогава всичко й се струваше много забавно, макар да беше вложила цялата сериозност, на която беше способна, при извършването на ритуала.
- За какъв дявол ви беше да призовавате тази гадост? – попита строго Дийн и стисна устни. – Нямаше ли какво друго да измислите? Нямаше ли момчета, с които да се занасяте?
Сюзън го погледна смутено.
- Мислехме, че това е просто игра.
- И хората, които бъркат в контакта, сигурно така си мислят – сряза я Дийн. – Следващия път си поиграйте на сляпа баба или криеница. По-безопасно е.
Момичето загриза долната си устна със сведен поглед. Не смееше да погледне мъжа срещу себе си. Той изглеждаше толкова ядосан, че й се струваше, че още малко и ще я набие заради проявената глупост.
- Виж какво – намеси се Сам, - сега ще те откараме у дома. Не излизай навън поне за известно време. Това се отнася и за приятелките ти, с които сте извършили ритуала. Това нещо напада само вечерно време и само навън. Ако проявите благоразумие и си останете по домовете ще сте в безопасност. 
Сюзън кимна мълчаливо. Все още беше безумно изплашена от случилото се по-рано. Една малка част от нея отказваше да повярва, че всичко е истина. Винаги беше смятала, че чудовища има само в книгите и филмите. Ето че сега обаче се беше сблъскала очи в очи с истинско такова. Съвсем истинско. Не като онези, които й се явяваха понякога, когато прекалеше с марихуаната. Или след онзи случай, когато беше изсмукала няколко картона ЛСД. Тогава беше прекарала доста време в лежане по гръб на пода, а около нея се случваха какви ли не неща, повечето толкова пъстри и ярки, че я заболяваха очите докато ги гледаше. Но дори когато стискаше клепачите си виждаше всичко съвсем ясно. По-късно установи, че е прекалено чувствителна към халюциногенни вещества и дори малки дози при нея имат много силно изразен ефект.
- Вие го изплашихте – каза тихо тя. – Сигурно е чуло шума от двигателя на автомобила, защото избяга преди да ме беше нападнало.
Сам и Дийн се спогледаха. Знаеха, че е напълно невъзможно. Но това пък означаваше, че се е появил някакъв фактор, който е накарал емпуза да изостави плячката си и да избяга. А това вече беше сериозно. И важно. Трябваше да разберат какво точно се беше случило.
- Я ни разкажи в подробности какво се случи – нареди безцеремонно Дийн.
Все още беше ядосан, че заради проявената глупост на някакви хлапачки се налагаше да се справят с такъв опасен противник.
Момичето примига насреща му, преглътна трудно и започна:
- Чудовището ме подгони и аз се опитах да избягам. Чувах го как идва след мен. Стъпките му бяха толкова тежки, толкова... – Тя потръпна при спомена. Нещо в стомаха й се сви на топка и й се прииска да повърне. - Помислих, че мога да се скрия зад един контейнер за боклук, но без да искам ритнах някаква глупава консервена кутия и се издадох. То ме откри и...
Замълча. Мисълта за това как беше стояла изправена пред съществото опъна нервите й до краен предел. Спомни си вонята, която се носеше от зейналата му паст, когато лицето й се озова на сантиметри от неговото.
- Ти направи ли нещо, с което да го прогониш? – попита Сам.
- Не. Бях като парализирана. А и какво можех да направя?
- Все пак нещо го накара да побегне – настоя Сам.
Сюзън повдигна рамене.
- Не знам. В уличката нямаше никой друг, освен мен. Единственият шум дойде от вашата кола и от едни котараци, които се биеха наблизо. Едва ли те са го уплашили...
Двамата се замислиха за момент. Трябваше да проверят някои неща. Ето защо я откараха до къщата, в която живееше, след което се прибраха. Сам веднага се зарови в книгата, в която Боби беше намерил информацията за емпуза. Сигурен беше, че нещо дребно, което бяха пропуснали, или нещо, на което не бяха обърнали особено внимание, щеше да им помогне да решат случая. Докато той четеше Дийн нервно се разхождаше напред-назад из стаята. Умът му не го побираше – как беше възможно някакви ученички да призоват нещо толкова сериозно. Нямаха ли си друга работа? Момчета, които да свалят? Уроци за учене? Ако всичко вървеше така като едното нищо след някоя и друга година дори децата в детската градина щяха да започнат да правят разни дребни ритуалчета. Къде щеше да му излезе краят тогава, а?
- Знам какво е прогонило емпуза! – заяви доволно Сам и прекъсна мислите на Дийн. Той отиде при брат си и надзърна в книгата.
- Казвай. Дано да е лесно да пречукаме гадното ко**ле!
- Емпуза е сподвижник на лунната богиня Хеката. Тя е представяна по много интересен начин – освен като трилика богиня на тройните кръстопътища, като богиня на магиите и богиня на акушерството, тя е изобразявана и като нощна богиня, която се придвижва с антураж от кучета. – Сам тържествено заби показалец в книгата. – Кучета!
- Е и? – не го разбра брат му.
- Замисли се – кои са вечните противници на кучетата? Откакто свят светува?
- Котките.
- Точно така. Емпуза също е спътник на Хеката. И значи също върви с този кучешки антураж. Следователно би трябвало да има непоносимост към котки!
- Да, разбира се! – възкликна Дийн, най-накрая разбрал идеята на Сам. – Затова е избягала гадината. Сюзън каза, че наблизо е имало котки.
- Вие двамата какви ги вършите?
Появилият се внезапно Боби ги накара стреснато да извърнат глави.
- Май намерихме нещо, което емпуза не обича и от което бяга.
В следващите минути му разказаха това, което бяха открили. Боби ги слушаше със сериозно изражение на лицето. Беше съсредоточен и сякаш някакви важни мисли се въртяха в ума му.
- Всичко това ме навежда на една идея – каза им той след малко. – В Древен Египет е съществувал култ към котките. Нали знаете – богинята Бастет, изобразявана като котка. Тя е била олицетворение на животворната сила на слънцето. А Хеката е лунна богиня – две противоположности. Мисля, че мога да намеря подходящ древноегипетски ритуал, който включва използването на котка. Така ще можем да върнем емпуза обратно в дупката, от която е изпълзяла. В някоя от египетските ми книги със сигурност ще има ритуал, който да можем да приспособим.

ами и аз реших, че е манип... но така ми се прииска да не  е......

толкова сладък, че ще го изям....

но може и аз да се оставя да ме ухапе тук-там  

готовя за тигъра ?леопард?... да не си помислите нещо  

Изк'ючено, никога не бих си помислила да си помисля нещо за теб .

Цък .

Данке зеъ Убавец

Момичета, страхотни сте, в такъв синхрон пишете, все едно разменяте идеи на лични   
Поздравявам ви с нещо, което не е по темата, но е толкова прекрасно, че не мога да не го споделя с вас.

Страхотно продължение, Роза. Като прочетох котки и Сам като се зарови да търси се досетих, че все някак работата ще опре до Бастет. Но неволно се сетих и за Веритас от 6ти сезон. Все едно, никак не ми се ще да знам какво точно ще се случи на бедното животинче Не обичам насилието над животни (освен когато животното не се опитва да те изяде, разбира се).