SUPERNATURAL: Cougar or not? That is the question.

Още една снимка от сета, която я няма в линка


Спойлери за нови герои от E-online в бяло
The show is currently looking to cast the role of Nora, a well-meaning and hardworking Wiccan who's a little bewildered by the darker side of evil. Bonus scoop: They're also casting a troubled postal worker who has something in common with Transfomers: There's more to him than meets the eye. Get it? OK, that wasn't our best, but you get the idea.

Оооо, Джен, невероятна снимка!

Добро утро

Коя е късметлийката?

Много хубави календари за 2012 г. Цък






Харесва ми надписът под снимката на Джаред - Spend a year with Jared Padalecki

Като член на гилдията на пишещите  добре знаеш, че не се уговаряме предварително   Всеки се хваща за опашката на този, който е писал преди него като взема предвид написаното до момента.
То, ако се уговаряхме, нямаше да е интересно  

Дано страниците да са ламинирани . Купувам ги веднага.

О, дано

Що ли ми трябваше да ровя из tumblr

Ха! Любимите ни русначета също градят теории за значението на цифрите на Боби. Стигнали са и до нещо подобно на откритието на Дейна, като са намерили и необикновена улика в подкрепа на теорията. Има и други, някои от които доста неконвенцинални и забавни. Можете да прочетете тук.

имат ли доставка до Европа? аз съм си харесала нещо много яко от амазон, но не знам дали ще дойде... ако дойде, ще се похваля

Белс,
Надявам се да не съм те подвела : имах предвид, че ако календарите са ламинирани, т.е. устойчиви на влага , бих си купила веднага. В действителност не съм чела условията за доставка от сайта. Съвсем скоро направих първите си стъпки в пазаруването по Интернет (видя с какви красоти се сдобих), а поръчките ми пристигнаха в пощата и от там ги взех след обработката на пакетчетата. Накара ме обаче да обмисля един рейд из 'Supernatural'-ните неща .

Радвам се да разбера, че не съм сама в лудостта си по конспиративните теории.

Едит: Ехаа! Русначетата са се постарали. Признавам си, че аз стигнах до генетичните карти и до разположението на електроцентралите и оставих за 6-ти януари, за да разбера какво ще стане, защото теориите са твърде много. Но пък руският клуб явно сериозно се е заел със задачата. Това ме уби: "Если заменить цифры соответствующими им буквами латиницы, то получится DEDHIE, что является анаграммой фразы He Died, (Он умер)."

И да посъживим кугърския елемент в темата, вижте на каква снимка попаднах.

Тия сега ще ме карат и "Даусън Крийк" да гледам.

Най-странното е, че и аз започвам да се замислям да гледам сапунките - от ЕГН-то ще да е или по-скоро заради риска да отида на някоя конвенция, да се озова в някое тъмно ъгълче с Дженсън и той като ме попита 'Ти уважаваш ли ме?' - 'Да', 'Обичаш ли ме?' - 'Ми, май да', 'Гледала ли си всичките ми роли?' - '... Не...', да остана започната и недовършена, което си е кофти отвсякъде .
Прочетете текста отдолу.

"На следващия ден всички се пръснаха по задачи. Трябваше да съберат някои неща, които Боби им беше поръчал. Той беше успял да открие подходящ ритуал за прогонване в египетската „Книга на мъртвите”. Всъщност, ритуалът не беше точно за прогонване, но Боби беше успял да измисли как да го промени, за да го нагоди към настоящите им нужди. От този велик писмен паметник на древността беше взел само ръководното начало и част от заклинанието. Всичко останало откри в друга своя книга – една от многото, с които библиотеките му бяха пълни.
Той старателно наизустяваше думите на заклинанието, защото трябваше да бъдат произнесени безгрешно. Когато реши, че е запаметил всичко до последната сричка, Боби се зае да рисува с въглен от изгорял бучиниш различни фигури на пода и да изписва неразбираеми символи помежду им. Всичко трябваше да бъде изпълнено съвсем прецизно – най-малката неточност или случайно надраскана чертичка би попречила на правилното изпълнение на ритуала и би обрекла всичко на неуспех. От външната страна на голям двойноописан кръг той постави малка масичка, която щеше да послужи за олтар. Върху нея подреди свещи и купа с благовоние, което щеше да запали когато му дойдеше времето.
След като приключи с всичко това Боби завърза в китка няколко сухи стръка бръшлян, коприва и хвойна, запали ги, остави ги да се разгорят и потуши пламъка. Растенията вече не горяха, а само тлееха, изпускайки големи кълба сивкав дим, който лютеше на очите. Хванал ги в дясната си ръка, Боби обиколи помещението седем пъти в посока по часовниковата стрелка. Прекади внимателно всички нарисувани на пода фигури, олтара и свещите върху него. В стаята замириса неприятно, но той сякаш изобщо не обръщаше внимание на това. Беше съсредоточен и сериозен.
Едва, когато приключи и с това задължение той си позволи да отдъхне замалко с чаша горещо силно кафе.
В късния следобед Дийн, Сам, Александра и Джон един по един се прибраха. Всички те носеха торби, които оставяха на кухненската маса и от които след това вадеха фигурки на котки. Те бяха най-различни – дървени, порцеланови, пластмасови, едноцветни, изрисувани, боядисани, малки, големи, всякакви. Общият им брой възлизаше на триста седемдесет и четири. Стояха подредени на масата в нестройни редици.
- Можем да отворим магазин – вметна Дийн докато ги разглеждаше.
- Не искам да чувам за магазини – измърмори недоволно Александра. – Обиколих толкова много, че скоро не мисля да пазарувам каквото и да било.
За ритуала имаха нужда от колкото се може повече фигури на котки и Боби ги беше изпратил да търсят. Четиримата бяха обиколили и съседните градчета, изкупувайки сувенирните магазини и магазините за играчки.
Отне им повече от час да наредят фигурките измежду нарисуваните фигури на пода. Трябваше да ги поставят на точно определени места. Двадесетина наредиха и по олтара. Единствено в центъра на стаята, където беше големият двоен кръг, не поставиха нищо.
До края на деня се занимаваха с най-различни неща, но с наближаването на вечерта всички станаха сериозни и дори напрегнати. По взаимно мълчаливо съгласие бяха решили Боби като най-опитен да извърши ритуала. Знаеха, че е невъзможно да допусне каквато и да било грешка.
А и той наистина се беше подготвил сериозно. Когато дойде вечерта той пристъпи към олтарната маса, запали свещите и благовонието и нагласи „Книга на мъртвите” отворена на съответната страница. Постоя малко в тишина докато се съсредоточи напълно, след това с уверен глас зачете:
- Аз давах хляб на гладните, вода на жадните,
на голия - да се покрие, и кораб на корабокрушенеца,
на боговете правех дарове,
на духовете посветени - изливания от вино...
Духове божествени!
Освободете ме! Закриляйте ме!
Недейте ме вини пред божеството!
Устата ми е чиста! Ръцете ми са чисти!
Аз чух наистина
словата тежки, разменени
между телата славни и котката божествена
в храма на Хапдре.
Аз на запитванията на духа, възмездието който дава, отговорих.
Лицето му е зад главата.
Аз наблюдавам обредите в Ре-Стау.
Благословеното дърво над тях простира своите клони. Познавайки на боговете мислите потайни,
от тях аз моля помощ!
Цялата къща се разтресе като при силно земетресение. Стъклата на прозорците зазвънтяха. В начертания на пода кръг се появи полупрозрачната фигура на ужасяващо същество. То беше много високо, имаше хищни остри зъби и крила на гърба си. Беше приклекнало сякаш се канеше да скочи, оглеждаше се рязко на всички страни, а пръстите на всяка ръка се свиваха и разпускаха непрекъснато.
Боби продължаваше с ритуала без да показва каквито и да било признаци на смущение:
- Със силата, дадена ми от божествената котка, аз ти заповядвам: върви си! Върви се откъдето дойде! Върви си! Върви си! – Той насочи тънка сребърна кама към съществото, затворено в кръга. – Божествената котка ти заповядва да си вървиш! Ти си в нейното обиталище и тя те прогонва! Върви си!
Емпуза нададе грозен рев при вида на стотиците фигури на котки, които бяха наредени наоколо. Дясната й ръка се сви в лакътя и юмрукът й удари гърдите. Те глухо изкънтяха от силата на удара.
- Върни се откъдето дойде! – каза властно Боби отново без да оставя камата.
Последваха още няколко удара в гърдите от страна на емпуза. Съществото ревеше силно и оглеждаше с дива неприязън фигурите на котките около себе си. Пастта му зееше отворена и от острите дълги зъби капеше слюнка.
- Върни се откъдето дойде!
След последния гърлен рев фигурата на емпуза започна да избледнява и скоро изчезна съвсем. В стаята настъпи тишина. Боби остави камата на олтара и забърса с ръкав челото си. Беше се изпотил от напрежение.
Другите стояха на прага на стаята и до този момент бяха мълчали. Когато ритуалът приключи те се втурнаха към Боби.
- В един момент си помислих, че няма да е достатъчно да призовем духа му – каза Джон.
- Аз също – призна си Дийн, почесвайки се по ухото. – Струваше ми се, че призоваване на физическо ниво ще е по-успешно. Явно съм грешал.
Боби мълчаливо ги подмина, отиде до кухнята, сипа си едно голямо уиски и го гаврътна на екс. После облиза устните си и чак тогава проговори:
- Върнахме кучият му син там, откъдето беше дошъл. Да се надяваме, че някоя ентусиазирана ученичка или отегчена домакиня няма да реши да го призовава отново."

Сити    , разби ми фантазията. Браво момиче. Страхотен край (нали я края  ). Довечера ще ви го представя целия на едно.

Розичкаааааааааа ти си на ред