SUPERNATURAL: Cougar or not? That is the question.

Няма страшно - всеки ще допринесе собствената си лудост към общата и ще стане купона 


Внимавай да не се удавиш. Да не кажеш после, че не съм те предупредила! 

Връзваш един лигавник и да не ти пука.   Аз най-много харесвам червенките с беличко в средата, такава сила ми идва, че миналата седмица огънах решетките на прозореца. Ама ме изпортиха и после трябваше да ги върна в изходно положение. Че и хапчетата ми спряха.

Тихо е бе! Вервайте ми   Инче, ако ти е шумно - гълтай. Хапченцето, Импалко, хапченцето. Гласовете ще утихнат. Най-много да чуваш "химна" но не е сигурно дали ще е само в главата ти или гледаме за амнайсти път финала на четвърти сезон.

Златоо, живи и здрави именниците, нациливай малкия сладур от нас!

Що пък точно финалът на 4 сезон?
Злате, да е жив и здрав Венци, целувки и на него, и на майка му

хахахахха, определено Б  твърда мараканка 

Злате ,
Да са ти живи и здрави и двамата именници.

Ъх, за момент се объркАх за к'ви лиги става въпрос, ама после ми се изЯсни. Жалко .
Гълтам, Галче, гълтам... разни сиропчета . И гласове не чувам понеже ми пищят ушите и съм леко замаяна, чак притрепервам . Туй пак от сиропчетата трябва да е .

 
Ох, не бе, нямах предвид края на последната серия, а началото. Нали до четвърти сезон включително последната серия започва с "carry on..."  За останалите не съм сигурна, ще преговарям. А иначе си го представих - в транс се гледа един и същи кадър - Сам пронизва Руби с ножа, но не с този от кожа  

Помането на сокчетатаиропчетата е много важно, даа... А най-хубавото е, че понякога ни дават да избираме - кеф ти орален, кеф ти...друг вид прием.

По-кеф ми е "... другия вид прием" , но когато съм вързана нямам много право на избор ...
Преди пак да ме завлекат нанякъде ще изгледам колегите в 5.11 Sam Interrupted.

Въобще не помня подобно нещо никак не се сещам. Айдееее, ще се наложи преговор...

Ох, Розееее, попиках се!!!   Благодаря ти много, теста е страхотен.

Запазете ми една стая и на мен при лудите калинки   и солидна доза от сините хапченца   , аз идвам с гайдата (да знаете сега се уча да свиря)

Златеее, да са ти живи и здрави именниците 

И аз съм луда калинка, макар че един отговор ме спаси от ненаситничеството:

Г -10
Е -11
А -3

 

Здравейте.Аз искам да попитам мога ли да започна следващия епизод, който май 11 се пада.Всъщност почти съм си написала частта.Дано не съм нахална     
Аз не съм някаква писателка, но просто ми дойде музата или по скоро музовете 

И вижте какъв манип намерих

Оооооо, пускай, пускай  
Грехота е човек да си пренебрегва музата!



А такааааа! Вече и гайдарче си имаме! Сега ще настане такава веселба, че всички ще се натискат да дойдат при нас в Кукувичарника 

                                                                                   Епизод 11


      Зимното слънце грееше през прозореца, но всички в къщата на Боби спяха.Само Хербьорг беше будна и приготвяше нещо във всекидневната.Беше станала рано, за да го направи.Когато приключи, се качи в стаята на двамата със Сам.Той още спеше.”Колко прекрасен е като спи” си помисли тя.Но трябваше вече да става и затова го събуди с лека целувка.
-Събуди се, миличък.Днес е специален ден.
-Какво има?-все още сънено попита Сам.
-Днес имаме годишнина.Вече сме заедно от шест месеца, усмихнато отговори тя.Не си забравил, нали?
-Разбира се, че не съм.Как бих могъл?-усмихна се той.
-Хубаво, облечи се и те чакам долу.Имам изненада за теб.
-Не може ли да поостанеш още малко при мен.Виж още никой не е станал, помоли Сам придърпвайки я към себе си.
-Хайде, мързеланко, ставай, нежно отклони желанието му тя.
Сам се облече бързо и след две минути вече беше долу.Не очакваше това, което видя.Хербьорг беше приготвила малко багаж и го чакаше.
-Хайде не бива да пропиляваме деня.Ще те заведа на едно специално място.Тъкмо излизаха от вратата, когато чуха стъпки по стълбите.Беше Дийн.
-Ей, влюбените гълъбчета, къде отивате толкова рано.Още преди да получи отговор се чу звънът на телефона.Дийн вдига слушалката.Беше Алекс.След случая с баща им тя си беше тръгнала, но ето че им се обаждаше.
-Здравей, Дийн.Радвам се да те чуя, но имам нужда от помощ.Никога не съм виждала нещо подобно.Гласът и звучеше уплашено.Десет трупа с изгорени вътрешности.Сърцата липсват.Можете ли да дойдете?
-Къде си?, попита Дийн.
-В  Чихуахуа.
-Какво куче,бе?!
-Дийн, това е град в Мексико- засмя се Алекс.
-Да дойдем чак в Мексико?!
-Моля те, Дийн,.Гласът и звучеше умоляващо.
Докато Дийн говореше по телефона, Сам слушаше напрегнато.Беше толкова щастлив тази сутрин, а сега всичко се проваляше.Връзката му с Хербьорг засега беше най-дълга след тази с Джесика.Той я обичаше до полуда като в първите дни, а може би и повече.
-Добре ще се опитаме да дойдем, отвърна Дийн и затвори слушалката.Шумът от затварянето на слушалката откъсна Сам от мислите му.Дийн видя тъгата в очите му и каза.
-Не се притеснявяй, Сам, отивайте да си отпразнувате годишнината.Да, Хербьорг ми каза за това.По-късно ще дойдете.Вие се забавлявайте сега.Аз ще отида да видя какъв е случая.Сигурно някакъв върколак ще да е.Чудя се защо ли ни вика.Точно в този момент Боби се показа на вратата.
-Ще ходите чак в Мексико?, попита той.
-Да, Алекс ни вика за един случай.И Дийн набързо му обясни.Само ,че този път ще дойдеш ли ти с мен, че Сам има планове.-Дийн му намигна.
-Ми добре, може да се видя с моя приятел Мигел.Вчера той ми е звънял, но не съм чул.Когато му звъннах по-късно,обаче, той не отговаряше.


     Дийн беше надул както скоростомера, така и радиото.Импалата хвърчеше по малкото пътче.На Дийн му харесваше семейната идилия по Коледа, но той беше ловец до мозъка на костите си и не можеше да стои на едно място.Пък и снегът му дойде малко в повече.Да, беше му приятно да е цял ден в леглото, но всичко имаше край. Деана си тръгна една седмица след Коледа С нетърпение чакаше да отиде на по-топъл климат, а защо не и малко слънчеви бани да направи.Обаждането на Алекс беше точно на време.Двамата от доста време не се бяха виждали.
       През това време Боби прелистваше някаква стара книга за митичните същества в Латинска Америка.Много от тях отговаряха на описанието, дадено им от Алекс.Но Боби не искаше да си губи времето, докато пътуваха.
      Пътят бе сравнително пуст.Много рядко се разминаваха с някоя друга кола.Времето беше слънчево и колкото по на юг отиваха, ставаше все по-топло.Със Сам се бяха разбрали като им свърши почивката с Хербьорг, да дойде в град Чихуахуа.Ако са в друг град ще му се обади.И да вземе бански, засмяно довърши Дийн.
     Отиваха направо в Чихуахуя.Съвпадение или не приятелят на Боби също живееше там.Боби вече три пъти му беше звънял, но той не отговаряше.Оставаха им към двеста километра, но решиха да спрат и да се подкрепят с някой друг сандвич, който им беше останал.Дийн не му хареса особено местната кухня,макар че едва от един ден бяха в Мексико.Не беше подготвен първия път за лютивостта на чилито, толкова емплематично за тази кухня.
       И вече подкрепени продължиха пътя си.Според картата след онзи хълм бе градът.На Боби и на Дийн нямаше как да не им направи впечатление колко пусто беше.От както влязоха в Мексико, бяха чули всевъзможни истории за това създание.Слухът за него се беше разпрострял надалеч, въпреки че досега имаше смъртни случаи само в един град.Бяха се разбрали в Алекс да се срещнат на гарата, която лесно се намираше.



Малко е противоположно на снежния епизод, но реших малко на по-топло да ги пратя.Пък и Мексико има древни цивилизации и може нещо интересно да стане

Много интересно начало 
Пък в Мексико има не само древни цивилизации. И съвременни интересни култове има.
Отивам да пишааааа.......