SUPERNATURAL: Cougar or not? That is the question.

Радвам се, че ти хареса, Розе.
С нетърпение чакам да прочета твоята част.

Спряха пред къщата на Мигел и слязоха от колата. Наоколо беше прашно, по сухия път се носеха облачета пясък, раздухвани от вятъра. Дийн протегна силно ръцете си нагоре и се огледа. Не се мяркаха много хора. И къщата изглеждаше тиха, но това все още нищо не означаваше. Най-естественото нещо на света би било стопаните да си стоят вътре на хладно и да пият лимонада вместо да се пекат под жарките лъчи на слънцето. Двамата с Боби пристъпиха по трите ниски стъпала на дървената веранда. Дъските под краката им звучно се възпротивиха на оказания върху тях натиск. Боби отвори първата врата с мрежата против насекоми и почука силно. От вътрешността на къщата не се чуваше нищо. Той почака малко, след което отново почука.
- Мигелито, отвори – провикна се той, - Боби Сингър е.
След минута-две се зачуха нечии тихи стъпки. Вратата се открехна и в пролуката се показа брадясало мъжко лице. Две зачервени очи погледнаха набързо към Боби, а после продължително се заеха да изучават Дийн.
- Кой е този? – попита мъжът със силно съмнение в гласа.
- Наш човек – успокои го Боби. – Цял ден ли ще ни държиш тук на тая жега? Опекохме се вече...
Мъжът отвори вратата още малко, но не повече, отколкото беше достатъчно гостите му да влязат в къщата, после трескаво се огледа навън и затвори. Заключи, пусна веригата и едва тогава се отпусна.
- Не си вдигаш телефона – каза Боби. – Помислих, че нещо ти се е случило.
- Наложи се да изляза в анонимност, така да се каже.
Боби го изгледа снизходително.
- Анонимност? – каза той. – И затова реши да се скриеш в собствената си къща?
Мигел махна припряно с ръка.
- Тук вече ме търсиха. Но се бях скрил. Съмнявам се, че отново ще дойдат.
- Това е Дийн – представи го Боби. – С него сме нещо като семейство.
Мексиканецът кимна и подаде ръка. Здрависа се мълчаливо и покани гостите си да седнат в малката всекидневна.
- Една позната ни се обади – започна да разказва Боби, - в града били открити десет трупа с изгорени вътрешности и липсващи сърца. Да знаеш нещо по въпроса?
Мигел прехапа устни и издиша шумно.
- Дали знам? Приятелю, знам много повече отколкото всеки друг. Е, с изключение на извършителите... – Той се изкашля без нужда и продължи: - Чували ли сте за Светата Смърт? – Два чифта изпълнени с неразбиране очи се вторачиха в него. – Така си и мислех. Това е божество, светица, но светица с обратен знак, която се почита на много места в Мексико. Основният култов град е Тепито, но култът се разпространява навсякъде подобно на раково образувание. Всичко е започнало от бедните. Пък те, бедните, са преобладаващата част от населението. След като са видели, че молитвите им не водят до нищо са се обърнали към Санта Муерте. Тя никого не съди и всекиго приема. Тя е справедлива към всички без значение от социалното положение. Строят се нейни параклиси, олтари, служат се литургии и се правят публични шествия. Включително и в столицата. В домовете на много семейства се поставят нейни статуи в цял ръст. По-заможните могат да си позволят специални статуи – такива, направени от човешки кости. Молят й се майки за болните си деца, молят й се убийци да успеят в начинанията си. Молят й се всички за всичко. Църквата протестира, разбира се, но нищо не е в състояние да спре поклонниците....
- Светата Смърт ли? – попита с изненада Боби. – Що за светица е това?
- Образът й е скелет. Покриват го със скъпи шалове и плащове, слагат му бижута, цветя... На олтарите се оставят дарове – продължи с разказа си Мигел. – Знаеш ли какво става на първи юли в Тепито? Море от вярващи се стича по улиците, за да отиде в най-известното светилище в града. В Тултитлан пък има двадесет и два метрова статуя на Светата Смърт. Почитат я наравно с наркосветеца Хесус Малверде.
- Наркосветец ли? – възкликна Дийн, който до този момент беше мълчал. – Че това е по-извратено дори от Санта Муерте!
Мигел повдигна рамене сякаш и той самият не разбираше някои неща.
- Всички наркобосове и наркобарони го почитат. Интересното е, че доста често статуя на Санта Муерте се поставя до статуя на Хесус Малверде. Но и това си има обяснение.
- И то е?.... – започна Боби, но не довърши.
- Голяма част от поклонниците на Светата Смърт са наркопласьори на дребно. Така свързват двата края. Освен това самите те се друсат. Повечето от тях са бедни и рядко могат да си позволят качествена дрога. Те ползват „мексикански катран”. Това е евтино вещество, което се получава от незавършена ацетилация на морфина. Може да съдържа хероин. Но въпреки това не е хероин. Някои му казват „черен хероин” или „черен катран-хероин”. На цвят варира – от черно до кафяво в зависимост от начина на производство, съдържанието на влага и качеството.
- И каква е връзката на тази дрога с култа към смъртта? – попита Дийн.
- Култът към Светата Смърт – обясни Мигел – както и всеки друг култ, изисква принасянето на някаква жертва. В масовия случай това са предмети, но се смята, че Санта Муерте най-много желае кръв, затова някои от последователите й убиват. И не винаги това са животни.
- Човешки жертвоприношения?! – изуми се Боби.
- Да. Има достатъчно бедняци и проститутки, които никой никога не би обявил за изчезнали и никой не би потърсил. Това е Мексико – тук ежедневно изчезват хора и завинаги остават ненамерени.
- Та какво за дрогата? – подкани го отново Дийн.
- Някои хора не са склонни да извършат убийство. Затова се друсат. Така притъпяват чувствата си и задръжките им падат. Като всеки наркотик и този влияе на психиката... Продължителната употреба води до сериозни личностови изменения.
- Как е свързано всичко това със случаите, заради които сме тук? – попита Боби. – Какво общо имат хората с изгорените вътрешности и култа към Санта Муерте?
- Някои от последователите все повече и повече се фанатизират. Смятат, че колкото по-кърваво е жертвоприношението, толкова повече Светата Смърт ще е доволна и благосклонна. От доста време се опитвам да събера всичката откъслечна информация, която получавам от тук, от там. Вече знам как стоят нещата, но и някои хора научиха, че знам. Затова ме търсят – за да ми затворят устата, ако евентуално реша да се разприказвам и да привличам общественото мнение. А полицията е безсилна, защото много редови полицаи също са последователи на култа...

Hов епизод, нов епизод, оле! Започва интересно . Джен, радвам че, че се включи   .

Мен пък Морфей реши да ме възнагради за невинното шмекеруване на теста вчера. Сънувах, че организирам ‘Supernatural’-на конвенция в наЩо село. Но организирам организирам, т.е. ходя нагоре-надолу с химикалка и папка, опряна на хълбок и давя хората в наставления - истински професионалист. Резервирах, след щателна проверка, две стаи в хотела (то нали имаме три хотела на кръст, ама както и да е), проверих и залата за срещата (тЕ такава нямаме изобщо). Даже лично посрещнах двамата гости на летището и ги закарах до хотела им. На следващия ден беше конвенцията: микрофони, муцки, пищящи и заекващи почитателки, автографи, снимки и т.н. по учебник. Когато закарах J2 до хотела им обаче, имаше обсада от нахалници и аз къде-къде, право вкъщи ги завлякох, но единствено защото няма много хотели (виж по-горе). Минаваме през портата на гаража, спирам отстрани на къщата и - чудо - няма кучета, ревнуващи ме от всичко живо и най-вече мъжко, осмелило се да ме приближи на по-малко от два метра, няма любим съпруг, няма обичен девер (това обаче го осъзнах доста след като се събудих и се определих като истинска неблагодарница ). Та, нямаше ги и следващите няколко дни, през които се опрашвахме. Поне си мисля, че бяха дни, ‘щото си спомням, че приготвях или приготвяхме закуска, после правих кИфтенца със сос (мммммм-мляс; сигурно защото вечеряхме това; но в мое изпълнение биха били опит за убийство). Бяхме в непозната спалня, оборудвана с неща, които не биха се побрали в скрин , но най-смешното беше, че до стената имаше малко дървено столче с тумбести крака, като тези които рисуват по детските книжки, което поглеждах от време-навреме, но не с надежда да има някой, който да си чака реда (тук трябва да уточня, че нямаше никакво изчакване и редуване на двамата главни мъжки персонажи), а с ужас, че може да има още някой, който да си чака реда . Добре, че не си плюввах всеки път в пазвата, ‘щото не знам как щяха да се извъртят нещата (шегувам се, това не съм го сънувала). Телефонът ми иззвъня коварно точно преди поредното Ах! и затова от сутринта съм кисела, ‘щото не успях да си досънувам, а беше доста интересна конфигурация, която си струваше да бъде запомнена, ей така, за всеки случай, знае ли човек дали няма да му се случи наистина да има конвенция в една от страните-мечта за Дженсън.
Та така, искам още тестове, пък . На тях обаче няма да мамя, а кротко - дано, ама надали - ще приема всичките си диагнози .

  Нямам думи. Що не стисна очи да си досънуваш? Аз така правя.

Няма какво да чакаш диагнози. Връчвам ти тържествено под звуците на фанфари значката с калинката и ти казвам "Добре дошла в нашите не особено стройни, но пък сплотени редици!". 

ПП: алеле какъв сън! 

ППП:

И тоя гаден звънлив ненавреме телефон да вземеш и да го заключиш в килера! Хубавото при нас в Кукувичарника е, че нямаме никакви телефони и други смущаващи съня елементи. А след комбинация от бяло, синьо и розовко хапче да знаеш какви сънища текват.....

Пуцинка ,
Беше 11 часа - маУко късно за стискане на каквото и да е .
PS. Ко ше кАиш за новия ми по-стриктно импалски вид? М? М? Още ли си в мен и ме караш, караш ?

Розе ,
Вервам ти. Идвам на отреденото ми от съдбата място. Дано да има прилични санитари, 'щото някои щения и с ядрен електрошок не могат ми избият от главицата.

Мечтан екземпляр 1 (но не номер 1!) - санитар/укротител:


Мечтан екземпляр 2 (но не номер 2!) - доктор Секси, диагностик:


Или направо съседи по легло в тройна стая, като две от леглата ще си винаги изрядно оправени, сякаш изобщо не са ползвани :

Импалка, след едно лИлаво хапче, изпито след вечерната визитация, санитарите ще ти изглеждат каквито ти си поискаш  И освен това ще правят каквото им кажеш...
Проблемът е, че тия хапченца са малко дефицитни, а търсенето им е голямо. Та обмисляй кого и как да подкупиш, ако се стигне до там.
Иначе една откачалка от първия етаж си отглежда халюциногенни гъбки под леглото, които общо-взето имат същия ефект. Но пък тя е скръндза и не ги споделя с никого. Хубавото е, че както се очерта след теста, в Кукувичарника се събрахме доста свои хора, та все ще измислим нещо дружно.

Доста добри хапчета трябва да бъдат, тъй като бих усетила веднагически един косъм/поричка/нюанс/сантиметър разлика. За подкупите - ясно, досега никой не ми е отказвал . Несподелителната гъбарката ще я понабия, ако се налага, пък и да не се - пак . Но иначе, да, най-хубавото е, че ще се съберем все свои хора. Мислете му , ако не ми подействат халюциногените. Особено Галчето .

Импалка, сънят ти просто му уби.Толкова много неща в един сън.


Укротител,укротител, ама да не вземеш ти да го укротиш вместо той теб

А! Тоя лежи в мъжкото отделение. Буен бил, казват лекарите.... Хапел и прочее...
То си му е изписано на лицето колко е опасен - я как стръвно гледа...

Mда, половината нощ изгубих в прелюдии . Уфффф .
А ми падне санитаря, А съм го вързала . И после хоп и дийй, диййййй...
Ооо, буен, оооо, хапещ, ооооо мъъъъъъърррр....

ПобъркАх се окончателно, ей . Да идва по-скоро 6 януари !

Ма как! Усилено практикувам дрифтинг на сняг и лед. 

Ми Галчето нема к'во да му мисли (то и без друго не ми се отдава) щото при вида на това скъса лентата. И ризата с дългите ръкави.
Ама все пак, като се замисля  Ти сега плашиш ли ме, а?  Куче със салам, а, а? 

Джен, радвам се че се включи в отбора на пишещите 

При вида на вързания хапещ екземпляр се зачудих дали да не взема да взема некое хапче та да намеря място и аз в мъжкото (или женското) отделение. Та ако може нещо по въпроса да се направи, Розе. Готова съм да положа изпит, ще знаеш

Их, 'начии! Не съм на моя компютър и нищо не мога да намеря! АААА   !
И все пак :
Пуцинка,
Виж каква красота открих. Нова картинка в подписа ?


Мило,
Ето това те чака - . Лилавото съм аз след приема на лИлавото 'апче .
PS. Ох, много ми харесва . Направо се подписвам с тази емотиконка.