(аз да питам пак) - имате ли разлика във възрастта?
Но човекът е дал пръстен и е направил предложение, значи се е отнесъл сериозно...
Но човекът е дал пръстен и е направил предложение, значи се е отнесъл сериозно...
- Публикувана: 8 дек. 2011, 12:03 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2011, 14:26 ч.
Как бихте постъпили, ако разберете, че той има чувства към друга?
(аз да питам пак) - имате ли разлика във възрастта?
Но човекът е дал пръстен и е направил предложение, значи се е отнесъл сериозно...
Но човекът е дал пръстен и е направил предложение, значи се е отнесъл сериозно...
То булката и от каруцата се сваля, нали знаеш...
Зависи какво влагам във връзката/предстоящия брак. Ако съм лудо влюбена в него, няма и секунда да си доставям мазохистичното удоволствие, сърчицето ми да се къса, защото той обича друга. Ако ли пък гледам на бъдещия брак като на добре сключен договор, ами нека си я обича тогава. Е, остава само несигурността, че може да ме зареже заради лелеяната, но пък то има ли изобщо гаранция, че това няма да се случи, ако и да сме се взели в голяма взаимна любов.
Ох, имаме разлика във възрастта. Той е по - голям от мен с няколко години. Да, аз знам, че е сериозен, вярвам му, че има и към мен чувства. Но ако за него тя е нещо, по което винаги ще въздиша.... Няма смисъл наистина. Само дето няма как да знам. И аз се надявам да преодолее тези чувства и да ми се отдаде напълно.
Той за мен също не е най - великата любов, но след като до сега имах толкова страстни връзки със силна любов и никакво разбирателство, реших да заложа на нещо друго. И така реших да му обърна внимание. Добре вървят нещата, той прави всичко за мен, но.... Докато говореше за тази жена и как нямал чувства към нея виждах как страда от това, че нямат нищо повече. Кълна се, че говореше за нея с болка и това много ме нарани.
Иначе изпълнява желанията ми...
Той за мен също не е най - великата любов, но след като до сега имах толкова страстни връзки със силна любов и никакво разбирателство, реших да заложа на нещо друго. И така реших да му обърна внимание. Добре вървят нещата, той прави всичко за мен, но.... Докато говореше за тази жена и как нямал чувства към нея виждах как страда от това, че нямат нищо повече. Кълна се, че говореше за нея с болка и това много ме нарани.
Иначе изпълнява желанията ми...
Аз съм от другата страна. Обичаната и идеалната за един мъж. Години наред опитваше да създаде други връзки и всички от жените знаеха за мен,усещаха го,че ме обича много и,че не може да им се отдаде изцяло. Сега след време виждам,че между нас нищо не може да се случи и бих се радвала той да може да се пречупи и да се отдаде на някоя друга за да продължи живота си.
Това го казвам, защото вярвам,че всеки един мъж има по една такава жена в живота си. Щастлива случайност е ако има взаимност, но когато няма вариантът е просто да се продължи напред.
Не знам какво да те посъветвам. Ти сама знаеш за себе си ..Но в никакъв случай не го притискай. Дай му време ... и се отдръпни мъничко,за да може да диша,да мисли и да вижда трезво нещата ...
Това го казвам, защото вярвам,че всеки един мъж има по една такава жена в живота си. Щастлива случайност е ако има взаимност, но когато няма вариантът е просто да се продължи напред.
Не знам какво да те посъветвам. Ти сама знаеш за себе си ..Но в никакъв случай не го притискай. Дай му време ... и се отдръпни мъничко,за да може да диша,да мисли и да вижда трезво нещата ...
Ти не обичаш този мъж . Там ти е проблема . Другата жена просто е подразнила егото ти ... нормално , всеки би искал да е № 1 .
Но аз си мисля , че тази връзка е прекалено много изградена на компромиси и на опити "сега да бъде друго " .
Не бързай . Най - малкото пък с брак . Има време , нека ви се избистрят малко нещата ...
Но аз си мисля , че тази връзка е прекалено много изградена на компромиси и на опити "сега да бъде друго " .
Не бързай . Най - малкото пък с брак . Има време , нека ви се избистрят малко нещата ...
И аз имах подобно, да го нарека "преживяване". Видях по разпечатката на телефона, че мъжът ми е звънял много често на бившата си жена и са си говорили дълго време. Стана ми гадно, но и ние се взехме при подобно на твоето положение - аз страдах от чувства към друг човек, той също по бившата си съпруга. Намерихме някаква утеха един в друг и по-скоро се учим да се обичаме ден след ден отколкото да сме били много влюбени или нещо такова.
Тъй като и аз не съм била винаги честна спрямо него и съм имала мисли към други хора, приех случващото се, но разбира се ми беше много гадно. Вдигнах му един луд скандал и сега той не й звъни поне от този номер, тъй като знае че го следя. Има обаче още 2 телефона, от които може и да й звъни. Като се замисля, че може да прави така и кой го знае какви й говори, направо ми става лошо. Гледам обаче много да не го мисля, така или иначе не вярвам в истинската любов и ала-бала, дори може да се каже, че не вярвам в любовта. Според мен всичко е временно влечение. Двамата с него сме се взели, за да направим опит за едно що-годе успешно семейство и двамата полагаме старания. Аз съм му казала, ако има чувства към друга, че не го задържам - да си отива при нея. Знам, че за него семейството е много важно и не би допуснал някой да го развали. Но може самият той да го направи, въпреки че минава за разумен човек.
А теб какво да те посъветвам не знам. Може да продължите още известно време да видите как ще се развият нещата - при нас дори това, че бяхме влюбени в други хора и не бяхме кой знае колко луди един към друг, ни помогна да изградим по-хармонична връзка.
Но наистина, ако обича друга не е честно да е с теб. Като се замисля обаче и аз действам по същия начин - като не мога да съм, с който искам, съм с този, който ме иска.
Абе всичко е една измама и една илюзия. Винаги съм си мислела, че по-успешни са тези семейства, които не са били лудо влюбени, когато са се взели. Един вид не си заслепен и след 1-2 години да се чудиш какво си намирал в този човек, а постепенно почвате да откривате хубавите си страни и постепенно се привързвате един към друг - според мен връзката е много по-трайна. Знам че повечето няма да мислят като мен и ще ме упрекнат, но поне моите наблюдения са такива - лудото влюбване обикновено свършва зле. А с този мъж не знам какво да правиш - има такъв момент, че може цял живот да мисли за другата жена.
Тъй като и аз не съм била винаги честна спрямо него и съм имала мисли към други хора, приех случващото се, но разбира се ми беше много гадно. Вдигнах му един луд скандал и сега той не й звъни поне от този номер, тъй като знае че го следя. Има обаче още 2 телефона, от които може и да й звъни. Като се замисля, че може да прави така и кой го знае какви й говори, направо ми става лошо. Гледам обаче много да не го мисля, така или иначе не вярвам в истинската любов и ала-бала, дори може да се каже, че не вярвам в любовта. Според мен всичко е временно влечение. Двамата с него сме се взели, за да направим опит за едно що-годе успешно семейство и двамата полагаме старания. Аз съм му казала, ако има чувства към друга, че не го задържам - да си отива при нея. Знам, че за него семейството е много важно и не би допуснал някой да го развали. Но може самият той да го направи, въпреки че минава за разумен човек.
А теб какво да те посъветвам не знам. Може да продължите още известно време да видите как ще се развият нещата - при нас дори това, че бяхме влюбени в други хора и не бяхме кой знае колко луди един към друг, ни помогна да изградим по-хармонична връзка.
Но наистина, ако обича друга не е честно да е с теб. Като се замисля обаче и аз действам по същия начин - като не мога да съм, с който искам, съм с този, който ме иска.
Абе всичко е една измама и една илюзия. Винаги съм си мислела, че по-успешни са тези семейства, които не са били лудо влюбени, когато са се взели. Един вид не си заслепен и след 1-2 години да се чудиш какво си намирал в този човек, а постепенно почвате да откривате хубавите си страни и постепенно се привързвате един към друг - според мен връзката е много по-трайна. Знам че повечето няма да мислят като мен и ще ме упрекнат, но поне моите наблюдения са такива - лудото влюбване обикновено свършва зле. А с този мъж не знам какво да правиш - има такъв момент, че може цял живот да мисли за другата жена. Самата аз също избрах разума, избирайки да бъда с него. Всичко в тази връзка за мен е ново и различно, не е като досегашните ми.
А той винаги ми е казвал, че започваме начисто, че за него хората от миналото са мъртви.
А той винаги ми е казвал, че започваме начисто, че за него хората от миналото са мъртви.
От личен опит мога да те посъветвам да не избираш с разума а със сърцето си ---- ако този човек не ти е на сърце, недей да се ангажираш с него.
По въпроса за неговия коментар за хората от миналото----също звучи много по детски, не може с лека ръка да се правят такива генерални заключения, този мъж има тъга в себе си и ми с е струва че иска бързо да замени едната си несподелена любов с някаква връзка. И аз ще кажа...Недейте!
Аз пък бих те посъветвала да не забравяш разума като избираш със сърцето си.
Човешките емоции са сложно нещо и понякога дори самият изпитващ ги не е наясно със себе си. От личен опит. Случвало ми се е да изживявам болезноно раздяла - от тези дето хем има още жупел, хем няма шанс за разпалване на огъня. А ме гореше мнооого време и даже по-лошо - все сравнявах, все не ми беше достатъчно това, което ми дава новият човек, та като ми затежеше много и аз пишех едни писма... После ги триех, ама и да ги бях изпратила - все тая. Обаче един ден си дадох сметка, че ако толкова много исках да съм със стария човек, щях да го направя - света щях да обърна, та поне да опитам, пък да става каквото ще. Да, ама не - след като не съм го направила, значи май не ми се е искало чак толкова. По-скоро ми е харесвало да си подхранвам една илюзия. И се успокоих - огледах се и установих, че докато съм се борила с вятърни мелници и съм търсила идентично припокриване на черти, не съм забелзвала толкова други качества... Опитвам се да кажа, че ако приятелят ти толкова искаше да е с бившата си, то нямаше да ти предлага брак, а щеше да прави и невъзможното да си я върне. Просто всеки си има такива моменти на слабост-глупост-чешене на егото.
Както ти е казало едно от момичетата - въпросът е дали си готова да изчакаш и заслужава ли си? И дали пък той също не усеща твоето леко колебание?
Човешките емоции са сложно нещо и понякога дори самият изпитващ ги не е наясно със себе си. От личен опит. Случвало ми се е да изживявам болезноно раздяла - от тези дето хем има още жупел, хем няма шанс за разпалване на огъня. А ме гореше мнооого време и даже по-лошо - все сравнявах, все не ми беше достатъчно това, което ми дава новият човек, та като ми затежеше много и аз пишех едни писма... После ги триех, ама и да ги бях изпратила - все тая. Обаче един ден си дадох сметка, че ако толкова много исках да съм със стария човек, щях да го направя - света щях да обърна, та поне да опитам, пък да става каквото ще. Да, ама не - след като не съм го направила, значи май не ми се е искало чак толкова. По-скоро ми е харесвало да си подхранвам една илюзия. И се успокоих - огледах се и установих, че докато съм се борила с вятърни мелници и съм търсила идентично припокриване на черти, не съм забелзвала толкова други качества... Опитвам се да кажа, че ако приятелят ти толкова искаше да е с бившата си, то нямаше да ти предлага брак, а щеше да прави и невъзможното да си я върне. Просто всеки си има такива моменти на слабост-глупост-чешене на егото.
Както ти е казало едно от момичетата - въпросът е дали си готова да изчакаш и заслужава ли си? И дали пък той също не усеща твоето леко колебание?
Хем и ти самата имаш тъга по приключилата твоя, стара връзка все още, хем се сърдиш на него, че той изпитва тъга/доза влечение по негова бивша (или каквато и да е там).
Продължаването напред не е задължително намиране на партньор, чиито очи грейват в момента, когато точно Аз се появявам на хоризонта. Не е изключено и той да има своите си драми, и да се опитва да ги преодолява.
Интересно нещо са жените... И макар и аз да съм такава, не разбирам как някой трябва да е толерантен, внимателен, отдаден на нас, само защото сме преживели тежък край на връзка и само, защото е мъж, а той няма право да има никакво отношение към бившите си връзки...
Продължаването напред не е задължително намиране на партньор, чиито очи грейват в момента, когато точно Аз се появявам на хоризонта. Не е изключено и той да има своите си драми, и да се опитва да ги преодолява.
Интересно нещо са жените... И макар и аз да съм такава, не разбирам как някой трябва да е толерантен, внимателен, отдаден на нас, само защото сме преживели тежък край на връзка и само, защото е мъж, а той няма право да има никакво отношение към бившите си връзки...
От малко повече от година имам връзка с един мъж. Всичко е супер обещаващо. Той се държи много внимателно, грижовен е. Доста често ми повтаря, че ме обича. Предложи ми брак, подари ми пръстен, постоянно ми показва колко сериозни са намеренията му. За мен обаче той е малко студен, винаги ми се струва, че нещо липсва между нас. Аз самата също се възстановявам от тежка раздяла. Решена съм да продължа напред, не мога да отрека обаче наличието на постоянна тъга, когато си спомня за приключилата ми връзка.
Наскоро обаче съвсем случайно попаднах на едно писмо, в което моят любим пише на някаква жена. Звучеше доста емоционално за него. Казва й, че в момента има повече от колкото е искал, но вече 3 години не можел да я забрави. Искал тя да знае, че с нея му е било най - хубаво. Сами разбирате как се почувствах...
Говорих с него, но той отрича. В началото дори отричаше да е писал, но когато му цитирах точно думите му започна да ми говори друго. Казва, че не бил искал така да звучи писмото му, нямал чувства към нея. В същото време става ясно, че той отдавна прави контакти с нея от време на време, но тя явно не отговаря на чувствата му.
А пред мен отрича, че има чувства. Гледал на нея като на приятел. Твърди, че не е имал връзка с тази жена, а само са излизали.
Не знам какво да си мисля.
Вие как бихте постъпили?
Наскоро обаче съвсем случайно попаднах на едно писмо, в което моят любим пише на някаква жена. Звучеше доста емоционално за него. Казва й, че в момента има повече от колкото е искал, но вече 3 години не можел да я забрави. Искал тя да знае, че с нея му е било най - хубаво. Сами разбирате как се почувствах...
Говорих с него, но той отрича. В началото дори отричаше да е писал, но когато му цитирах точно думите му започна да ми говори друго. Казва, че не бил искал така да звучи писмото му, нямал чувства към нея. В същото време става ясно, че той отдавна прави контакти с нея от време на време, но тя явно не отговаря на чувствата му.
А пред мен отрича, че има чувства. Гледал на нея като на приятел. Твърди, че не е имал връзка с тази жена, а само са излизали.
Не знам какво да си мисля.
Вие как бихте постъпили?
И двата сте наранени и си сърбате още попарата от предни връзки, не знам това доколко може да ви помогне или навреди, ако сте заедно. На твое място, просто бих изчакала. Времето - както лекува старите рани, така и дава яснота за бъдещето.
Би ми станало гадно, бих побесняла дори, възможно е и да му кажа чао - в първия момент. Но аз съм много емоционална, макар рядко да си позволявам да показвам реално силата на чувствата си. Ти, щом си намерила сили - да говориш с него на тази тема - явно си склонна да продължите заедно, в което ти пожелавам успех!!! Старите любови, особено ако са били силни и страстни - остават много ярка следа, не знам дори забравя ли се, аз например - не съм забравила.
Ще я забрави. Това е била някаква невъзможна връзка и за това още я мисли. Аз така бях с бившия ми приятел, той не искаше да се върне в България, аз пък пробвах да живея извън България с него и не ми хареса да съм далече, и се разминахме. Скоро след раздялата срещнах мъжа ми и се чувствах странно, но всичко отмина. В този ред на мисли - и аз понякога пишех разни мили неща на бившия, а вече имах връзка, но както ти казах всичко отшумя, сега безумно обичам мъжа си.
Wonder woman, viliko, Irina St., много ме успокоиха мненията ви. Срещам разбиране, а и критиката ми помага.
Писал е писмото по време на престоят му в чужбина и й обяснява, че е минавал през места, които му напомняли на нея такава каквато я помнел. И на мен каза, че се бил присетил. Терзаело го, че се била променила изведнъж. Тъпа история.
Изчаквам го. Вчера му казах, че трябва да преодолее тези чувства, за да можем да бъдем наистина щастливи, а той отново отрече да има такива чувства. Пак повтори, че обича само мен.
Има и друго обаче. Все по - често си мисля за деца. Няма нищо, което да ни пречи това да се случи, а сега се оказва, че трябва да чакам.... Искам да започнат да се случват нещата... А ние просто си живеем заедно и времето си минава. Не искам да бъдем от двойките, който с години живеят заедно и все не правят крачката. Причина винаги има.
Писал е писмото по време на престоят му в чужбина и й обяснява, че е минавал през места, които му напомняли на нея такава каквато я помнел. И на мен каза, че се бил присетил. Терзаело го, че се била променила изведнъж. Тъпа история.
Изчаквам го. Вчера му казах, че трябва да преодолее тези чувства, за да можем да бъдем наистина щастливи, а той отново отрече да има такива чувства. Пак повтори, че обича само мен.
Има и друго обаче. Все по - често си мисля за деца. Няма нищо, което да ни пречи това да се случи, а сега се оказва, че трябва да чакам.... Искам да започнат да се случват нещата... А ние просто си живеем заедно и времето си минава. Не искам да бъдем от двойките, който с години живеят заедно и все не правят крачката. Причина винаги има.