Защо мъжете са "мамини синчета"???

  • 15 161
  • 349
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 2 457

Шанталче,
това, което описваш, е патриархалното общество. Социализмът или комунизмът, на разбрах кое от двете пишеш, е точно обратното - поставя жената наравно с мъжа. Неслучайно по това време се приемат задължителни квоти за гимназиите и университетите, на ръководни постове в предприятия и ведомства застават много жени и т.н. Друг въпрос е, че особено в СССР след войната има огромен проблем с броя на мъжете, и започват да ги гледат като писани яйца.
Не съм забелязала да ги поставя обаче наравно в отглеждането на децата. Само погледнете детските филмчета от соца - "Война на таралежи", "С деца на море" и т.н. Там ясно се вижда как е било. А и аз си го спомням, нямам спомени моят баща да се е ангажирал с мен. Даже няма да забравя веднъж като видя, че един съсед простира пране и го обяви за педе..ст. Rolling Eyes

# 331
  • Мнения: 4 916
И тогава беше както е сега - има мъже, които се ангажират със семейството, и такива, които клинчат.

# 332
  • софия
  • Мнения: 636
Моят съпруг обича и уважава много майка си, но никога не съм чувала изказвания, в които ни сравнява или съпоставя. Има значение и това, че свекърва ми е много тактична жена и го е възпитала така, че семейството е най-важно, да се грижи и обича жена си и така. Прекрасно го е възпитала - има грижовен син, аз прекрасен отзивчив съпруг, а дъщеря ми най-добрия татко на света. Е ако за него има жена номер едно в живота му - това е дъщерята. Там проблемите ще са със зетя. Аз да не приказвам много, че като се появи сина, трябва да внимавам как ще го възпитаме.......трябва да взимам уроци от свекърва ми, тя се е справила перфектно, за което шапка й свалям.

# 333
  • Мнения: 2 510
Диалог?
Има хора с които не може да се води диалог. Например с мен.
Те са толкова убедени, че са прави или, че не могат да се променят, че единствения начин е другия да ги приеме.

# 334
  • Мнения: 755
Шантаж значи. Ще ти изпера чорапите, но ти ще стоиш един следобед с бебето.
По принцип одобрявам, щом отгошенията са стигнали до там, но за това е необходимо авторката да е корава и печена в преговорите.

Не точно в този стил, но кой както го възприема.

Бърди не давам конкретни предложения, защото смятам, че конкретни напътствия/кое , как и точно да се направи/ не са моя работа. Дадох само идея или насока, в която , ако авторката намира нещо полезно да я развие, както намери тя за добре. Лични примери имам, но те едва ли са подходящи по обясними причини. Ми няма как да стане при мен такъв ми е характера, но прости,че не искам да давам примери от личният си живот. Щом не ти е достатъчно реално това, което пиша, приеми го като обща приказка и това е. Но да си "вея" личният живот като пример за някого, е няма как стане поне за мен. Съжалявам, ако в този случай постовете ми ти звучат общо и химерно. Peace Пък и не на последно място , никой не ме е помолил да и давам насоки персонално, тук всички пишем общо, авторката не е искала от мен конкретно нещо. Става некоректно да и тикам моето виждане.

# 335
  • София
  • Мнения: 2 486
Проблем му е,че не иска или не знае какво да прави цял ден с жена си и бебока....и бяга.
Ако не му беше проблем,щеше да му е хубаво в почивния си ден да е в къщи,при детето...


Както казах,Аз много лесно мога да направя моя проблем негов.
Как, Краси? Аз в такава ситуация нямаше да знам как да направя моя проблем негов.
"Мило,трябва да ходя за подаръци!Ето тук съм ти приготвила това,това ...за бебето,ще се върна след час!"   -и чантичката и да ме няма.
"Мило,трябва да пазаруваме това,това....до кой супермаркет е най-удобно според теб да отидем?"
Ако е възможно,бих направила така,че бебешката консултация да се провежда в неговия свободен ден.И той -с нас ,и да ни закара,и при лекаря.Просто му връчвам бебето в ръцете ,и ще не ще ,трябва да влезе в кабинета.
И разни други такива трикове,които са со кротце,со благо.
Има и по-хард методи....ама както писах ,нещо не мога да ги свържа с понятието семейство.
Аз и гореизброените  не мога,но  явно за повечето мъже се налага,докато свикнат да са бащи.



Е, тя нали го е оставяла..пичът излиза, явно не не му пука за бебето и последствията от оставянето му само. Има катили, от които трябва да се бяга...и с които не можеш да промениш с женска хитрост и номера. Ти му казваш, че отиваш за подаръци, а той така те центрира, че няма да можеш да помръднеш. Не си мислете, че всички мъже, че и жени, са цивилизовани, и че имат най-елементарни човешки качества. Съжалявам за бруталния пример, който не е по случая на авторката.

# 336
  • Мнения: 755
Little Evil, много си права с примера си- така е. Но авторката все пак най-добре си го познава, за да прецени как да се държи с него. Ние тук просто си пишем, защото на нея явно и е нужен и чуждият поглед на ситуацията. Решението си е нейна работа, но пък е полезно понякога човек да сондира мнение, идеи и т.н.

# 337
  • Мнения: 2 510
Не мисля, че ще стане диалог, но ясно изясняване на позициите и възгледите - да.

# 338
  • Мнения: 755
Не мисля, че ще стане диалог, но ясно изясняване на позициите и възгледите - да.

Е, то диалогово/в буквалният смисъл/ едва ли ще им се развият вярно нещата, но пък ще се изяснят. Кой, как и за какво се бори.
Към авторката- пожелавам ти да му се види краят на тегавата ситуация и да започнеш с по-леко сърце да си отглеждаш бебчето. Hug

# 339
  • Варна
  • Мнения: 957
Но авторката все пак най-добре си го познава, за да прецени как да се държи с него.

Така. Но точно тези, на които не се е случвало човекът, когото "най-добре са си познавали", да няма нищо общо с човека, с когото трябва да водят диалог, не могат да допуснат, че понякога няма начин за разговор по точно определен проблем. Това не се случва така, ще кажат те. Не, случва се.

Краси, ще ти кажа какво би се случило, ако авторката последва съветите ти - пичът ще остави бебето на маминка, за да пие кафе другаде, докато жена му е "за подаръци". След това ще я наказва с определено поведение. 
"Мило,трябва да пазаруваме това,това....до кой супермаркет е най-удобно според теб да отидем?" - "Ходи до който искаш, защо ме занимаваш?"
"Ако е възможно,бих направила така,че бебешката консултация да се провежда в неговия свободен ден.И той -с нас ,и да ни закара,и при лекаря.Просто му връчвам бебето в ръцете ,и ще не ще ,трябва да влезе в кабинета." - "Ами ходете, аз отивам при маминка".
Няма начин да ангажираш в нещо човек, който изобщо не иска да бъде ангажиран - не по твоя или неговия начин, а никак -  изобщо. По никакъв начин. Освен да го изнудиш, разбира се. Но когато става дума за грижа за малко дете, с изнудване не става, не би трябвало да си го позволиш, ако си зрял човек.
Можеш да накараш човек да те изслуша, можеш да го накараш да си каже мнението, можеш да го накараш да направи нещо си. Не можеш да го накараш да се държи добре с теб, камо ли с уважение, камо ли с любов. Последните неща би ги направил само, ако той иска.

# 340
  • Мнения: 755

Можеш да накараш човек да те изслуша, можеш да го накараш да си каже мнението, можеш да го накараш да направи нещо си. Не можеш да го накараш да се държи добре с теб, камо ли с уважение, камо ли с любов. Последните неща би ги направил само, ако той иска.


Чакай малко сега нещо неправилно си ме разбрала. Естествено , че насила не можеш да накараш някого да те обича или уважава- не съм имала това предвид. Аз само имах предвид това, което и ти си написала сама, а именно да чуе мнението му да си получи отговорите.  Имам спомен, че тя именно точно това цели, предполагам, ако усеща липсата на любов едва ли и` минава през ума да го накарам насила да я обича.
Ментова на едно мнение сме, че "насила хубост не става", но пък всеки има право да разбере за себе си истината. Едва ли това е толкова трудно. Това е.
Ти вкарваш личен мотив/нормално е мисля/ в проблема за двойственост на типажа -въпросният съпруг.  Обаче помисли дали е толкова голяма приликата на него с твоят горчив опит. Имам усещането, че му вменяваш повече находчивост на този човек отколкото всъщност притежава. Твоят опит не искам да обсъждаме, това е личен проблем и не това ми е целта. Stop
Явно не съм била достатъчно ясна. Всеки човек може да бъде накаран по един или друг начин да покаже истинската си мисъл по даден проблем или ситуация/когато писах по нагоре , че това е начина за въпросният"диалог" точно това визирах не друго/, а авторката доколкото съм прочела и е необходимо това- отговори. Под формата на диалог не съм визирала да го накара да я обича или да го "моделира" така както на нея и` е удобно.
Защо така изкривявате/образно казано/ идеята ми, че тя дори и за мен става неразбираема? Дайте и` вие насоки или предложение някакво/  опит ли или просто идея- ваша воля/, но не базата на моето мнение, защото се заформя порочен кръг на безплоден спор- казал рекъл. Безсмилено е, не мислите ли? Не виждам смисъл да си "мерим" горчивият опит в областта като си доказваме кой повече е страдал. Stop

Последна редакция: пт, 16 дек 2011, 07:30 от Fortune

# 341
  • Варна
  • Мнения: 957
Да, права си, за различни неща говорим. Аз казвам, че е трудно да проведеш продуктивен диалог с човек, който не желае - разговор, който ще е посветен на проблема, но най-вече - неговото решаване. Комуникация, която би довела до подобряване климата на отношенията, а не просто до установяване на различията. Това за взаимоотношения от всякакъв род важи - работни, лични, роднински и т.н.

Фортуна, никаква находчивост не виждам, а само детински инат - "на мен така ми харесва, така си ми е добре, не ми дудни, защото още повече ще ми дотежи, а тогава ...". Има смисъл от изясняване на позицията, но човек трябва да е спокоен, уверен в собствената си такава, за да не се циклят до безкрай отношенията, щото, когато имаш чувството, че не издържаш повече, се казват едни неща, които е по-добре да не бъдат ни изричани, ни чувани. А авторката е изтощена, чувства се предадена в най-важния момент, оставена сама - не толкова с грижите за бебето (рутинните), колкото с цялата отговорност, обидена и озлобена е. За да успее тя да пооправи отношенията със съпруга си, ѝ трябва малко дистанция, спокойствие и увереност. Но как да се дистанцираш с 2-месечно на ръце? Тук трябва да се търси изхода - да даде шанс първо на себе си - мама ли ще ѝ помогне, сестра, приятелка. А защо не мама-свекърва -  я, какви хубави кафета прави! Grinning
С една дума, аз това бих направила - моментен съюзник от свекървата. С любовница е по-трудно! Laughing
Ама как лесно се дават съвети отстрани, а?  Simple Smile

# 342
  • Мнения: 12 690
Свекървата вече се е компрометирала, като облякла жилетка и дала допълнително мляко.

# 343
  • Мнения: 755

Ама как лесно се дават съвети отстрани, а?  Simple Smile

Естествено, че е лесно, когато не ти е на теб зора на гз/образно/ е лесно да се дава акъл. Именно затова така избягвам конкретни предложения защото знам, какво е да е на твоя гз нещо си... Може да се даде насока, подкрепа, но конкретно нещо не е удачно, защото всички сме различни не само по характери и светоглед, но и по начин на възприемане. Инак съм съгласна с теб, за мен даже е и мърда, аз си го написах по -напред, но това е за мен, за авторката е друго. Peace

# 344
  • Мнения: 2 510
Ще трябва да приеме свекърва си и да я "използва". Друг начин не виждам. След като е дошла да види детето и е съгласна да го гледа / не може всичко да е по твой тертип/ или се съгласяваш на компромис или си вършиш всичко сама без да мъркаш. Не може "ти ще правиш това, но и така както го искам/.

Общи условия

Активация на акаунт