Въпроси към Класически хомеопати 19

Аз мисля, че прекаленото четене из интернет също вреди. Аз лично не бих се отказала от хомеопата си, ако помага на мен. Нито пък само заради това, че не е помогнал на други. Доволни и недоволни винаги има. Въпросът е: имам ли доверие на хомеопата/лекаря?Ако да, продължавам при него, като следвам предписанията му. Ако имам съмнения, се обаждам и питам. Ако искам да знам защо е предписал нещо, търся начин да получа смислено обяснение (доколкото изобщо такова е нужно и е възможно да ми бъде дадено).
Ето, някой водил детето си 1-2 пъти при даден хомеопат, не следвал предписанията му точно и после хоп: Не съм доволен от него!
Звучи ми несериозно да се отказвам от хомеопата си, защото не бил помогнал на еди-кой си. Не съм била там, не знам как са се случили нещата. Не знам после доколко и как са следвани инструкциите му, майката давала ли е други лекарства (капки за нос, температуропонижаващи), така че не мога да преценя нито направено ли е правилното предписание, нито правилно ли е проведено лечението от страна на родителя. Хомеопатът е човек. Родителят е човек. Информацията е СУБЕКТИВНА. Ако не е предоставена точната информация, ако не е интерпретирана правилно, ако не са следвани инструкциите. Ако...
Кой каквото ще да казва, и хомеопатите си имат различен стил на работа. Това, че някой следва определен стил, който определени хора тук категорично определят като неправилен, също не го прави НЕПРЕМЕННО лош хомеопат.
С 2 думи, хубаво е човек да е информиран, хубаво е да пита и да се интересува. Но информацията, която ние, обикновените потребители на хомеопатията, имаме за нея, никога няма да ни е достатъчна, за да можем да преценим дали някой прави правилните предписания или не. Нито пък трябва да се приема за миродавно това, което се пише и се казва тук. Защото и пишещите, колкото и добронамерени и информирани да са, не са напълно запознати с всяка конкретна ситуация, нито със стила на работа на конкретния хомеопат, а оттам и с основанията за дадено предписание.  А и всяка написана дума може да бъде грешно интерпретирана...

Благодаря ви, момичета!   Само да мога да го накарам да хапне,че...няма да има сила утре вече!

п.п.Извинете,няма повече пълня темата.

Аз се отплеснах, но поне да се доизкажа  Понякога ми се струва, че някои от пишещите тук очакват едва-ли не чудеса от хомеопатията. Лечението има една цел: да ни върне в състояние на здраве. За някой това може да стане за 1 ден, при друг- да отнеме 5-6 дни. Това не значи, че хомеопатът на втория се справя по-зле от този на първия. Може да значи  много различни неща: болестта е различна, реакцията е различна, ЖС е в различно състояние и т.н.
Някой казва: След един прием и кашлицата ни мина. И се случва друг да се хване за това и ако след 1 прием на лекарството в неговия случай не се получи същия резултат (което не значи непременно, че човекът не се развива в посока към подобряване на здравето), да си каже: не е направено правилното предписание, хомеопатът ми не се справя така добре и т.н. А изводите съвсем да не са точните....

tandanova, щом не иска да яде, значи не бива - организмът му му подсказва, че му трябват всички сили, за да се справи с болестта. Така че давай течности, а за останалото не се тревожи.

Като чета в темата постоянно се внушава,че винаги родителят е виновен,това не спазил,онова не направил или направил,все пациента е виновен,как един път някой не каза хомеопатът е виновен.
  За това че има различни случаи и различни резултати,това е ясно,един се справя,друг не,но иначе все пациента е виновен.
   За ден -два ,месец може да се получи подобрение,но както описах нашия случай- 7 месеца и накрая без резултат.,та с алопатия решихме проблема.Според мен алопатията си има своето място както и хомепатията.

listopad, ако изказването ти има за отправна точка моите думи, то то определено е пример за грешна интерпретация на написаното тук.
Нито защитавам хомеопатите, нито обвинявам родителите, нито пък искам да кажа, че ако някой 7 месеца не ни помага по никакъв начин, все още трябва да продължаваме да му вярваме. Друга ми беше мисълта и ако прочетеш пак, абстрахирайки се от вашия случай, мисля, че ще разбереш.
За себе си съм избрала не да бъда отричаща, а да приемам, че и хомеопатията, и алопатията могат да бъдат полезни според случая. 

Никой не казва, че очакваме от 1-2 приема подобрение или оздравяване. Ясно, че всеки има различна ЖС и се справя с болестта по различен начин, но след лечение 1,5 год. поне малко разреждане на заболяванията на детето.

Ето пак се захващате за 2 думи, а общото послание на изказването ми остава на съвсем заден план...
Добре де, ако след 1.5 години лечение с хомеопатия детето не разреди заболяванията, означава ли непременно, че хомеопатът е лош или че не си върши добре работата?!Аз мисля, че не непременно. Колко често ще се разболява някой зависи от много фактори, включително физиологични особености, възприемчивост към болести, чувствителност на случващото се, семеен климат, отношение на майката към заболяванията на детето и т.н.
И в по-философски план това, че нещата не се развиват според очакванията ни, не значи, че не се развиват добре.

Здравейте и да ви е топла вечерта Прочетох доста думи, изразяващи разочарование от хомеопатията. Иска ми се, но не е възможно да споделя мнението си за всички тях. Но ми хрумна, че много от вас си правят заключение за способностите на хомеопата си според това дали при остро състояние предписват  остро или конституционално лекарство. И реших да споделя, че това не е точен критерий. Ако острото състояние е обострено хронично състояние, има причини да се обмисли предписването на конституционално лекарство. Хомеопатът би трябвало да различи острото състояние от обостреното хронично. И да прецени. Дълга трема, но все пак е по-добре, ако имате съмнения и тревоги, да споделите това с хомеопата си и тогава да решавате. Форумите са чудесно място за споделяне, но не и за обучение. На всички деца желая да са здрави, а майките-спокойни

yulinga,не е насочено лично срещу теб,и други така се изказват,аз лично се възхищавам на хомеопатията от това ,което чета по книгите,какви случаи се лекуват,а тук всеки говори как с един бронхит или пневмония не могат да се справят някои хомеопати,не мога да посоча конкретно,защото тук не с еспоменават имена.Ето аз се доверих за новородено бебе,чаках 7 месеца да се излекуват тези стафилококи,а и хомеопата беше доста похвален.
   Ами ако до 1,5-2 годони няма подобрение тогава защо с е хвали хомеопатията?

Здравейте!Във вторник за пръв път посетихме класически хомеопат.След прекаран бронхит седмица след него детето отново беше с хрема,кашлица от която се дави и един път повърна храчка,Т и жълт секрет от очето.Знам че всичко е строго индивидуално,но за да избегнем отново АБ отидохме при Джеджев.Той изписа Hepar sulfurus 30CH но не държеше изобщо да се чуем след ден-два да види как е детето.И понеже това е първият ми опит както казах,днес детето продължава да е все така без никаква промяна и му звъннах,той смени лекарството,пак без да каже да се чуем да разбере как е детето.Когато аз го попитах мога ли пак да звънна ако нещо ме притеснява той се подразни леко Искам да попитам с вашите хомеопати как протичат леченията?Държат ли да имат обратна връзка с вас често?И кога мога да очаквам поне лееееко намаляване на тези секрети?Сега изписа Пулсатила 30СН

Защо никой не пише в темата? Ние с хомеопата се чуваме сутрин и вечер при остро състояние, а това със секретите при нас продължават много време  Затова и аз се чудя, кога ще успеем да ги овладеем. Джипито казва, че това е хронично и ние затова потърсихме класически хомеопат. Имаше подобрение отначало, но от както тръгна на ДГ все е със секрет или кащлица.

Аз също поддържам връзка с хомеопата при остро и е задължително според мен. Той няма иначе как да знае как се влияе от лечението. Дори съм леко досадна и ако нещо ме притеснява също звъня 

mimitu82,винаги трябва да има обратна връзка,нали все пак следят динамиката на случая,особено,когато е остро състояние и нещата се променят бързо .Нашия хом.винаги ми казва,че ако нещо ме притеснява или е спешно мога да звъня по всяко време на денонощието.Дано бързо се оправя юначето.

Ами явно аз не съм улучила ''хомеопата'', а толкова добри отзиви чух за него и от близки и тук във форума незнам защо така се държи този човек и не се интересува какво е състоянието на детето,именно че състоянието се променя и ако не бях и аз така упорита и досадна днес пак да му звъня ....а той дори се подразни леко и да съм звъняла само ако е спешно незнам за него кое е спешно но при положение че на 3ят ден нямаме капчица подобрение с неговото л-во за мен си е спешно.
Завиждам ви благородно за отношенията с вашите хомеопати.Толкова ли няма във Варна такива?