Въпроси към Класически хомеопати 19

Много неудобно ми стана, толква неудобно, че се себеактуализирах. Вече съм една идея по-осъзната. 
Отговорите ми са такива, каквито ме кефи да са.

Що? И от мен ако се оплачете....

Някой питаше за интервю. Няма как да издавам тайните на интервюто, но на пациентите мога да кажа само едно. Не се замисляйте много-много, не се редактирайте, използвайте езика, който използвате в ежедневието си - не е нужно да се опитвате да красите речта си, само за да бъдете по-изискани. Бъдете колкото се може по-откровени. Ако не искате да отговорите на някои въпроси, по-добре кажете "Не искам да отговоря", отколкото да излъжете. Защото ако хомеопатът не хване лъжата, ще се получи друг симптом, съответно друго лекарство, съответно грешно лечение - и после кой е виновен? Не и пациента, нали
Колкото и да е добър хомеопатът, колкото и да е надарен, на всеки може да се случи да се подведе по пациента, който лъже.

Пък и ето ви случай да си кажете на човек, от който "няма да излезе" всичко, което не смеете да кажете другиму. На мен например това ми е едно от малкото удоволствия - именно моментът, когато говоря за себе си и желанията си на хомеопата ми.

 Чета ви. Пием си новото лекарство и се следим за промени. С нов хомеопат сме  .

И аз да се запиша с един въпрос:
Спиртът в течните лекарства не антодотира ли и защо?

Спиртът не е 50, 100, 200 или повече грама  

Антидотирането от алкохол идва от това, че като се понапие човек - картинката му се променя, а когато картината е различна от тази, на която е предписано лекарството (т.е няма подобие, няма хомеопатичност) няма как да дейсъва лекарството. То е предписано за една картина, а "пияният човек - съдран чувал" е друга картина.

Спиртът в течните ХЛ има за цел да попречи в разтвора да се образуват чехли, еуглени, амеби и друга такава флора и фауна.

Ментата защо е антидот?Има ли значение количеството-чайче,дъвка,или опазил Господ шоколад с мента?Как влияе тази коварна мента на ЖС?

Aнтидот по принцип са всички онези неща към които конкретният човек е специфично чувствителен. Така че, няма проблем да си хапвате поколад, ако нямате таква специфична чувствителност към него.

Ментата не е точно антидот. Тя, обаче, обезчувствява лигавицата в устата и рецепторите, които трябва да регистрират хомеопатичното лекарство. И когато рецепторите не регистрират - лекарството няма действие. Разбира се има хора (някои типове конституции, например Natrium muriaticum) които са специфично чувствителни към мента и на тях тя им действа като антидот.
Конституцията Oxalicum acidum е специфично чувствителна към ягоди и грозде и те й действат като антидот. Всичко е индивидуално.

От няколко дни имам особени "ходещи" напред-назад болки в зъбите, будя се нощем от тях, денем почти няма. Може би е свързано с никнещ мъдрец. Не мога да стигна до хомеопат (в момента не взимам никакво друго ХЛ). Мога ли да взема нещо на базата на симптомите само? Въобще какво ви е мнението за взимането на ХЛ само на базата на симптома, без интервю или консулт с хомеопат, в такива случаи например?
В интернет има сайтове, където селектирайки симптомите можеш да подбереш подходящо ХЛ, на собствена отговорност разбира се. Например този http://www.abchomeopathy.com/go.php
Толкова ли са грешни?!

Грешни са, защото не е достатъчно просто да сравниш своите симптоми, със симптомите на лекарството. Процесът на избор на лекарство е сложен и не знам защо се подценява. Отчитат се много повече фактори, отколкото при справка с книга или сайт. Симптоматичното лечение, не е никакво лечение, защото е в разрез с принципите на хомеопатията. Това е пиене на хомеоаптични лекарства на алопатичен принцип, нещо което правят боаронци. Не лекарството е важно какво е, а принципът на чиято база става предписанието. В предишната тема писах за това.
Има симптом - дайте лекарство за този симптом си е чиста проба медицина на белите манти и извращение на хомеопатията. Това е по-малкият проблем. По-големият е, че дори и симптомът да изчезне след такова симптоматично предписание, то е в разрез със естественият процес на излекуване, то е за сметка на потискане.

Човек е система в която има йерархия. Най-високият етаж на "властта" е менталното (умственото) - това е полето на личните споразумения, вярванията, делюзиите, най общо казано мисловните модели, съзнание и несъзнавано

Следва Емоционалното - това са нашите чувства, желания и страхове.

Следва Физическото тяло, което също има своя йерархия, където мозък и нервна система са в ядрото, а кожа, нокти, косми в периферията.

Логиката на тази йерархия е от по-важни органи и системи, към по малко важни органи и системи.
Над всички тези равнища на организация е жизнената сила, или принципа хомеостаза - онова което ни подържа в динамично равновесие на здраве.

Когато жизнената сила е разстроена, тя сигнализира за своето разстройство чрез симптоми. Ако се прояви симптом в менталното това означава да се появят делюзии и налудни идеи - това означава тежко разболяване. Хомеостазата не може да допусне това. Тя "изтласква" към периферията симптома. Той преминава през емоционалното, но ако остане там това означава промяна на начина по който се чувства човек. Жизнената сила продължава да "изтласква" към периферията и се появява физически симптом. Но не е все едно дали ще имаш гнойна пъпка на кутрето или гной в мозъка, нали? Физическото тяло също има йерархия.

С две думи жизнената сила се "старае" да "изтласка" възможно най-далеч в периферията сигнала за своето разстройство, за да може системата човек да продължи да функционира относително нормално, дори и със симптома който има.

И тук се проявява една от основните разлики между хомеопатия и алопатия - разминаване в разбирането за това кое е здарве и кое болест, и как трябва да се възстанови здравето.

Алопатията приема че проявеният в периферията симптом е самата болест и трябва да бъде отстранен. Така обаче се отнема възможността на жизнената сила да се изрази, а тя има нужда от този симптом, защото изразявайки го от една страна тя сигнализира за разстройството си, от друга страна осигурява възможност на системата Човек да продължи да функционира относително нормално и адекватно, тъй като симптомът е "изтласкан' далеч от ядрото, далеч в периферията.

Детето има обриви, много го сърби, чеше се до кръв, трябва да направим нещо. ОК! Мажем с кортикостероид - обривът изчезва, случаят е решен, да ама не! Когато се отнеме възможността на жизнената сила да изяви симптом в периферията, тя търси къде другаде е възможно да го изяви и го прави. Само че второто място е вече малко по-навътре от първото огнище на изява. Но ние предписваме алопатично лекарство и за този симптом. Тогава? Жиензната сила се изявява отново, но пак по навътре. И така във ремето се създава хроничен терен, болестта е хронифицирала, благодарение на "успешното лечение" на алопатичната медицина. Но това няма значение, важно е че сме си осигурили моментен комфорт и вече не ни сърби; гадната брадавица я няма; вече не ни болят ставите и т.н.

Хомеопатията не смята, че трябва да се освобождава от симптомите, че трябва да ги крие и потиска. За нея те са ценни, те показват какво е разстройството на жизнената сила и помагат да се определи точното лекарство, чрез което жизнената сила ще постигне отново динамично равновесие. Периферията не е цел за хомеопата. Периферията е следствие. Когато се даде правилното лекарство и жизнената сила възстанови своето равновесие в ядрото, периферията сама се оправя, защото вече няма нужда от симптома.

И когато човек провежда хомеопатично лечение, но в един момент се "изплаши" от някой симптом и вземе да го "реши" с алопатично средство (симптоматичното предписание на хомеопатично лекарство Е АЛОПАТИЯ), всъщност само скрива симптома, но не и първопричината. Тя все още е там в ядрото и ще намери начин да се изяви в ново огнище, което обаче е по-дълбоко от предходното. Така човек не си помага, а си вреди; потиска се и ако го прави често ще се доведе до хронифициране.

 Не може ли тези обеснения, които Lavander може би за 10- ти път пише, да се пльоснат на първа страница и да ги има винаги, а не да се хаби да ги пише всеки път. Просто питащия да бъде препращан да чете там 

Не се хабя - само копирам 

Като усетя, че се хабя - просто не пиша.

 

(и аз мисля, че на първа страничка трябва да има повече инфо. Ще си позволя обаче, без да питам Лавандер, да метна този неин пост в Информативно за хомеопатията) 

записвам се

 То хубаво мече, тази тема е точно за това, но въпреки апелите ми, доста драскачи самонадеяно вече я разводвиха и превърнаха в чат...под безучастния поглед на Модераторите?...