Агресията в детските книжки

Е, нашите деца все пак някога са били и на 2-3, нали?   Според мен у по-голямо дете много по-лесно можеш да провокираш агресия, то просто разбира повеЧе. Ако едно дете е в състояние да се съсредотоЧи над определена книга и му е интересна, знаЧи е за възрасттта му, а щом е за възрастта му, няма да му спестя 'насилието'. Ако на 2-3 години му спестиш това Че дядото е понатупал някое и друго животно, как ще му проЧетеш на 5 Че са обесили Пинокио с главата надолу? Помисли само ако е расло под похлупак, как би го шокирало нещо подобно на по-късна възраст когато разбира много добре какво знаЧи това. Или ще си Четете някоя обагородена версия на Дисни? И какво, аз като Чета психотрилъри, още не съм тръгнала да убивам и то не защото знам кое е добре и кое лошо.

А това Че така било в Канада, за мен не е никакъв аргумент и се надявам никой никога да не осъществи идеи Дядовата ръкавиЧка или която и да било приказка да се цензурира от министерства. Който толкова го е страх от агресията да си Чете Франклин, моето дете прояви доста преходен интерес към него, предполагам именно защото е писан много педагогиЧно.

Мен много повеЧе ме притеснява истинската агресия отколкото тази в книгата. Сутринта например докато карах детето на детска градина по новините обясниха много детайлно за някакъв намерен труп, тоЧно с колко прободни рани е умъртвен, как и т.н., Чак на мен ми стана гадно. И много се Чудих, трябва ли да спра радиото или трябва да оставя детето да расте в реалността такава каквато си е. Дали мога да бъда винаги около него за да спра радиото или да му затворя оЧите?

Да, наистина, това не е първата такава тема.
И аз съм писала преди, но се радвам, че го направих тогава. Защото някои постове наистина ме накараха да се замисля (помня тези на Бояна, която пише на един много достъпен език).
И аз някъде бях "възроптала"  срещу нещо подобно. Не срещу страхотиите като цяло. Аз си имах един диск, с няколко приказки на него, та там в "Малечко-Палечко" наистина бяха попрекалили доста с кърававата сцена  Ама то си беше версия.

Да, приказките на Андерсен, братя Грим не са за малки деца. Мисля, че това е ясно на всички. Просто трябва да се четат, когато наистина детето ще ги схване. Ако мога да кажа, бих дала приблизителна възраст за тях 5-6г, та дори и 7г. И не по-рано, няма и смисъл.
Но са великолепни.
Аз, помня, също се натъжавах от "Малката Кибритопродавачка", "Малката Русалка" - плакала съм някога за нея  (Но то аз и като голяма плаках на "Царят Лъв", на Дисни, та май не съм особено добър пример.)
А и доста български са си направо кървави  Нали се сещате примерно за юнака, дето за да нахрани оплицата си късал меса от стъпалата? Е тази признавам и като дете ми беше не особено любима, но не че ме е палшила, просто.. ами тъпо ми звучеше.
Но всеки си има вкусове и предпочитания, все пак...
И доста други страшни има. Но се размислих и се осъзнах, че наистина, след като аз съм правила разлика между приказка и действителност, защо децата да не могат?

Просто.. си има книжки, истории за всяка възраст. И не всичко става за всеки.
Но не съм до сега и не бих чела "редактирани"от мен оригинали - променени или със спестени откъси. Някак.. ми е грехота, дето се вика, не мога. По-скоро няма да ги чета/пускам. Когато се дорасне за оригинала - тогава, няма за къде да се бърза толкова.

Когато беше по-малък просто спестявах разпорването на корема на вълка от козата от "Вълкът и 7-те козлета".
Сега от "Тримата братя и златната ябълка" не чета, че най-малкият брат рязал от месата си, за да нахрани орлите. Просто пропускам този абзац.
Истината е, че избирам книги, при които липсва кръвожадната разправа, но и не мога да не го запозная с класиката на "Червената шапчица" например.

За 2-3 годишна възраст нямам много спомен от сина ми какво сме чели, помня една поредица за една гора - горската полиция, горската книжарница, горската не знам какво - в стихчета - много ги обичаше, даже и сега понякога се сещам за пасажи от тях, които съм запаметила, много гладко вървят римите.

Но разбирам какво имаш предвид, Jennie, защото и аз, колкото и да се правя на отворена, онзи ден отворих да чета на щерката любимото си Зайчето Питър  (тя не че много разбира какво й се чете, но си слуша и гледа картинки) и още на първата страница буквално си глътнах езика. Мама Зайка предупреди зайчетата да не ходят в градината на господин М., че баща им там претърпял инцидент - госпожата го била сготвила на яхния  Много съм ги обичала тези приказки като малка, нямах никакви лоши асоциации и направо се опулих насред изречението - ама продължих де, не го редактирах. И занапред мисля да не го редактирам.

Другото, което много ме впечатли, е една малка книжка, от тези с много твърдите картонени страници, наречена Къщата на Зайко. Взех я, защото имаше много симпатично нарисувани животинки - зайо, лиса, мечо - едни ведри, жизнерадостни, весели животинки и картинки. Дребното ги гледа, радва им се, сочи ги - текста изобщо не го четем. Решавам по едно време да й го прочета все пак и какво да видя - тези весели усмихнати животинки на всяка страница от текста се заплашват как ще се трепят, колят, ритат, бият    (лиса се настанила в къщата за зайко и всички се изреждат да я заплашват да се маха от там, че ще й правят разни лоши неща). А като погледнеш илюстрациите, очакваш едва ли не, че всеки момент ще се прегърнат и ще запеят в хор  Много е тъпо, защото се получава голям разнобой между текст и картина. Но това го слагам в графата глупости и тъпотии плюс заблеяна мама, която гледа картинки без да погледне текста

Всъщност децата не възприемат агресията в детските книжки като агресия и изобщо не акцентират върху  това, когато слушат приказката. Например на дъщеря ми като и чета Дядовата ръкавичка, тя изобщо не обръща никакво внимание на това, че животните били набити от дядото, на нея и прави впечатление, че всяко животно вътре в ракъвичката си носило каквото обича да яде( така е нарисувано на картинката), че си били запалили печката да им е топло и разни други такива битовизми, изобщо никога не ме е питала например защо дядото ги е набил.

Това няма как да го знаеш!
Освен това факта, че ти виждаш, че тя проявява по-голям интерес към другия детайл, въобще не означава, че не възприема и другото. А има и неща, наречени подсъзнателно възприемане, влияние и т.н., тъй че...

Но някой да каже - децата не възприемат агресията така, както я възприемаме ние е абсурдно - това никой не може да го знае. Още повече ме изумява, когато някой използва себе си за единствен критерий за измерване - "Когато аз бях малка, не се впечатлявах, значи и те не се впечатляват..."

Защо да използваме себе си за единствен критерий - много споделиха и мнението на децата си. И като цяло, сред хора живеем, коментираме си, обсъждаме си, аз досега не съм срещнала някой, който да има различен спомен за възприятията си - ти да знаеш за някое дете, което да не приема за нормално тумбака на вълка да се напълни с камъни?
А и ако не се доверя на собствените си спомени и възприятия, на чии да се доверя?

Ето впрочем, един много смислен цитат, който за мен приключва темата:

Не е абсурдно, а е факт.

Забелязвам, че думата "агресия" се размахва през изречение, но не се замисляте, че агресията е част от нас, заложена ни е заедно с инстинкта за самосъхранение и е редно да се канализира и овладява, а не да се потиска, защото именно потискането води до нежелани последици. BirdsFlu, ей затова не си дават някои пишещи сметка, че самите те са агресивни.

      

Ха, разбира се, че не използваме само себе си за критерий 
"Аз" тук е  по-скоро образно казано. В същност поколения растат с тези приказки, те и неслучайно са "класика".
Аз пък почти категорично смятам, че агресия у дете не може да се.. насади..  от приказка, филм, или.. тем подобни. Агресия се насажда бавно и с постоянство от среда, семейство, общество изобщо, ценности - липсата им, неправилно светоусещане и.. т.н. много взаимодопълващи се неща.
Мооооже и (ама не съм много убедена) някоя приказка, филм, или игра да допринесат, когато има почва за това, да капнат последните капки, дето се вика.

Но не тези неща поставят основите. Абсурд.

Няма проблем и все си мисля, че е редно да улеснят клиента и поне да напишат за каква възраст са подходящи книжките, не да омешват и да трябва да купиш книгата, да я прочетеш вкъщи и тогава видиш ли да се усетиш, че не е подходяща за 2 годишното ти дете

Няма как да не опитвам да контролирам това на което моето дете е изложено като влияние - книжки филмчета приятелчета с които общува! Всеки го прави в някаква степен или пък не според собствената си ценностна система. Ранната детска възраст е от най-голямо значение за сформиране на добродетели у малкото човече.

Примерно в градината сега ги учат Да не се удрят Да не си дърпат играчките Да използват думи при конфликт Да не се обиждат един друг и изведнъж Дядовата ръкавичка (така обичана от мен приказка) се появява на хоризонта и дава лош пример на детето ми. Ами разбира се че я отстранявам веднага и то без капка съмнение в правилността на действията ми!

Много от вас засегнаха страховете на децата във връзка с приказките. Страховете обаче са нещо различно и съм напълно съгласна че са полезни отново с уточнението когато са премерени.

Темата всъщност не е за страховете (но можем разбира се да ги обсъдим) а е за агресията!  


Бърди Цитираните от теб мнения на Бояна и Жаве от тази тема ли са че аз не ги виждам нещо. Дали не са били изтрити по някаква причина? Ако са от друга тема моля те да дадеш линк че ми стана много интересно да прочета! Допадат ми разсъжденията!  

Благодаря ти също за разясненията относно Къщичката на Зайо! Няма да е в списъка на книжките които ще си поръчаме да ни изпратят скоро!  

Накрая да споделя два линка към две статии от БГмамма. Според мен са нови. Поне аз тази вечер попадам на тях за първи път. Не са съвсем по темата но имам много допирни точки!  

Детската жестокост в игрите с домашни любимци

Страхът може и да е полезен

Искаше ми се да цитирам от статиите но стана прекалено дълъг поста ми!
Извинете!  

Втората статия е доста достъпно написана и изчерпателна, и точно по темата..

Jennie, в темата в Клюкарника "Смешки от форума" се коментира тази тема. Коментарите започват от тук 35-та страница, а на 37-ма са мненията, които съм копирала 

Jennie, според мен Франклин четохме в съвсем подходяща възраст (3-4 години), както казах за мен интересът на детето и разбирането показва дали възрастта е подходяща. Детето я разбираше, приемаше да я четем, но как да ти кажа, ами не му беше любимата. Под преходен интерес имам пред вид че за много кратко време това беше нейният избор, т.е. ако я попитам какво искаш да четем, да ми каже 'Франклин'. Разбирам я, прекалено изкуствено създадени истории, без някаква интрига... Ами децата са като нас, за да се подържа инересът им, трябва нещо да ги човърка какво ще се случи на следващата страница. Какво значение има аз какво оценявам като възпитателно и дали ти намираш Франклин за добър ако детето предпочита нещо друго за четене? Освен всиЧко друго, Четенето на тази възраст има за цел да развие любов към книгата, което няма как да стане ако Четивото е скуЧно.

За каква възраст са оценили институциите Пинокио и в кой клас са го пробутали в училище, не ме интересува. Как да ти обясня, залагам на класика, която е доказано безвредна. И канадските и българските министерства са се появили доста след като тая класика е съществувала. Милиарди деца са проЧели нецензурирано издание на Пинокио без да се повредят. В трети клас аз четях 'Без дом', 'Граф Монте Кристо' и т.н. и никoй не можеше вече да ме хване да чета Пинокио. Поучителното в Пинокио е точно за деца около 5-6 години и ако момента се изпусне, можеш да си я спестиш. На детето му е по-интересен Пинокио, но аз ще викам 'Не, сега Франклин, нищо че ти е скучен, пък като станеш на 10 ще четеш Пинокио със скука', така ли? Ама хайде зарежи Пинокио. Миналата година в групата на дъщеря ми темата беше 'Приказки'. Първата приказка която разглеждаха беше Хензел и Гретел, която доколкото разбирам от тази тема, също подлежи на родителско цензуриране. Това е група от деца между 2 и 6 години, очевидно е преценено че жестокостите не са опасни за 2 годишни. Следващата приказка която разглеждаха беше за една жена която полива едно мързеливо момиче с катран (не помня как се казваше на български). Освен да подам оплакване до австрийското министерство на образование че учат децата на насилие и неподчинение спрямо родителите?! 

Колкото за телевизията, там налагам много строга цензура, писала съм го в съответната тема, но когато детето ми беше на възрастта на твоето, това не стоеше на дневен ред, защото изобщо не гледаше телевизия. За другарчетата, ще видим, засега е прекалено малка. Но и там бих заложила повече на това че ако детето е получило определени ценности при възпитанието, ще си избира свестни приятели, а не толкова на това аз да я ограничавам защото това е възможно само до време. Моята цел е да създам самостоятелен индивид със собствена преценка, който да се оправя в живота и когато не му дишам във врата. Най-лесното е да врътнеш копчето на радиото, да четеш Франклин до припадък и да изолираш детето си от реалността. По трудно е да му обясниш защо е така, защо има войни, защо има убити хора, защо не трябва да отваря вратът на всеки, да го подготвиш за живота такъв какъвто е... пък нищо Че това на теб ти се струва малодушно.