Ми нищо, сигурно решават нещата в движение, според казуса, хората, връзката...
- Публикувана: 12 дек. 2011, 22:19 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2012, 14:32 ч.
Било ли ви е страх да не останете без деца ?
Мен мъжът ми ме взе с генетична болест. Няма да ви отегчавам каква е, но не е някаква мега страшна. Може да правим ин витро в ПИД, може и естествено да го караме, пък каквото ни е писано. Не сме решили. Но сме се подложили на доста генетични изследвания, за да проверим дали той и аз не носим други болести. Засега сме открили, че аз не съм носител на най-разпространените сред белите жени, той се тества за 11 болести, които се срещат при ашкеназите.
Взели сме се за добро или за лошо.
Взели сме се за добро или за лошо.
Всъщност, тогава сигурно бих благодарила на тези проблеми- не мога да си представя да смеся гените си с гените да подобен индивид.
Недей така категорично! Ами този индивид си е човек от плът и кръв със свои мечти. Ти би ли жертвала мечтите си заради любовта? Аз не. Та по тази логика, ако мечтая за собствени деца, ами няма как да се откажа от това. Човещинка!
И ще ти кажа друг пример: двама дърпат и бутат десет години брак, ама без деца започна да им тежи. В мъжа беше проблема; искаше по едно време да осинови новородено. Но тя не иска чужди деца, а свои; не иска да сменя памперси на чужди или да става посред нощ да ги храни и не иска да остане три години вкъщи и въобще да даде всичко, което е постигнала на чуждата рожба. Стана на 38, събра кураж и се разведе. Сега ще кажеш „Аууу, каква индивидка!”, но аз я разбирам, да. Съвсем нормална, любяща и миловидна госпожа. Вече и майка.
При мен желанието да имам деца, се появи с опознаването на мъжа ми. Той е причината да започна да искам дете. Така че, едва ли бих го сменила. дори проблемът да беше в него. Всъщност ние първо допускахме, че най-вероятно е точно така, после се оказа, че е по-скоро в мене. Но аз държа точно от или с този човек да имам деца. Ако ще и да не са наши биологични. Дори и да стане така, че заради някаква друга глупост да не сме вече заедно, честно казано не знам дали желанието ми за дете би се запазило, ако се окажа с друг мъж.
И ще ти кажа друг пример: двама дърпат и бутат десет години брак, ама без деца започна да им тежи. В мъжа беше проблема; искаше по едно време да осинови новородено. Но тя не иска чужди деца, а свои; не иска да сменя памперси на чужди или да става посред нощ да ги храни и не иска да остане три години вкъщи и въобще да даде всичко, което е постигнала на чуждата рожба. Стана на 38, събра кураж и се разведе. Сега ще кажеш „Аууу, каква индивидка!”, но аз я разбирам, да. Съвсем нормална, любяща и миловидна госпожа. Вече и майка.
И ще ти кажа друг пример: двама дърпат и бутат десет години брак, ама без деца започна да им тежи. В мъжа беше проблема; искаше по едно време да осинови новородено. Но тя не иска чужди деца, а свои; не иска да сменя памперси на чужди или да става посред нощ да ги храни и не иска да остане три години вкъщи и въобще да даде всичко, което е постигнала на чуждата рожба. Стана на 38, събра кураж и се разведе. Сега ще кажеш „Аууу, каква индивидка!”, но аз я разбирам, да. Съвсем нормална, любяща и миловидна госпожа. Вече и майка.
Когато двама човека, мъж и жена, заедно се борят със стерилитета, хубаво е и двамата да си изминат пътя докрай или просто да се разделят. Използването на донорски материал е жертва на единия в името на потребностите на другия. За мен лично това си е поставяне на бомба със закъснител. Рано или късно идват проблеми от различно естество и именно тогава най-потърпевши обикновено са децата.
Това бяха моите мисли когато пред мен стоеше въпросът дали да използваме донорска сперма. Категорично отказах да подлагам човека до себе си на това изпитание. Изборът за мен беше - или продължаваме пътя си заедно и ставаме родители по един и същи начин, или се разделяме и аз задоволявам потребностите си да имам биологично свое дете, сама или с "донора". Аз избрах първото и не съжалявам, други избират второто и така се чувстват добре. Правилни и неправилни решения няма, всичко е строго индивидуално.
А защо не са използвали донорска сперма, след като жената не е имала проблем?
Ми не всичко е толкова просто. Той беше с почти нулева проходимост, оперативно са взели еякулат директно от тестесите, от който обаче само два процента сперматозоиди са били изобщо живи. С този минимален процент (ся, точна бройка не знам) са оплодили едва едва три яйцеклетки, а са и били взети 17. Прави си сметка за какво говорим. ICSI беше три пъти негативно и дотам.
Предложиха еякулат от друг донор, но това беше и за двамата вече неприемливо. Нали се сещаш, че преди това я помпаха с хормони до няма къде една година, та и здравословно го закъса, а психиката отиде на кино. А мъжът пък изби всякакъв вид комплекси; трудно му беше да свикне с това, че не може да прави деца. Дори я молеше да лъже пред други хора, че в нея е проблемът, б.аси!
Ами ето, аз не мога да я упрекна че се е развела (нали се прокрадваше такова предположение, че повечето няма да одобрят постъпката и). Дори мисля, че причината е по-скоро отношенията със съпруга и това на което е била подложена физически и психически. И пак - жените са много по-склонни на такъв и друг тип жертви, докато на мъжете егоизма им е в повечко. (лично мнение не ангажирам никого)...
Няма да са били само репродуктивните проблеми на мъжа причина тази жена да се разведе...
Познавам две такива семейства, в които жените нямаха проблеми със забременяването - едните първо преди двайсетина години осиновиха дете, а малко след това жената роди, другите са направо с биологично дете на жената, също от друг мъж. Живеят си, не са се развели.
Исторически такава практика не е нещо непознато за човечеството - в предхристиянските времена и в тези преди корана е имало традиции, които са уреждали по същия начин зачеването на жени, чиито мъже са с такъв проблем.
Познавам две такива семейства, в които жените нямаха проблеми със забременяването - едните първо преди двайсетина години осиновиха дете, а малко след това жената роди, другите са направо с биологично дете на жената, също от друг мъж. Живеят си, не са се развели.
Исторически такава практика не е нещо непознато за човечеството - в предхристиянските времена и в тези преди корана е имало традиции, които са уреждали по същия начин зачеването на жени, чиито мъже са с такъв проблем.
Исторически такава практика не е нещо непознато за човечеството - в предхристиянските времена и в тези преди корана е имало традиции, които са уреждали по същия начин зачеването на жени, чиито мъже са с такъв проблем.
А, християнството не е попречило.
"Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Яловата жена трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и започват да се „борят“ срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние."
Ако нещо не обърка, има право на повторение в нощта срещу Еньовден.
Това никак не е шега, а съвсем реални обичаи - давало се е шанс на борба с безплодието, ако факторът е мъжки.
Oт там е и изразът - Те ти булка, Спасовден!
Недей така категорично! Ами този индивид си е човек от плът и кръв със свои мечти. Ти би ли жертвала мечтите си заради любовта? Аз не. Та по тази логика, ако мечтая за собствени деца, ами няма как да се откажа от това. Човещинка!
