Ето ме и мен 
От тази работа на 12ч. смени не ми остава време за компа. Хубава тема сте зачекнали.. Ади също е залепен за мен и от пълна къща с хора не признава никой. Особено след като се прибера от работа и не ме оставя и до тоалетна да ида сама. Ама свикнах вече, само дето се ядосвам като ми се мотка пред краката и се спъвам буквално в него 
Иначе двата часа следобеден сън на Ади са моето лично и неприкосновенно време и не ги използвам за друго освен за компа или за спане в краен случай, ако ще и цялата къща да е на могили. Тази сутрин се бях настроила да си поспя поне до 10ч. ( той обикновенно тогава става), но още в 8.30ч. чух "мамо тавай" - нЕма живот и т'ва е! Ама стискайте зъби и се наслаждавайте на макс на дребовците, че ей го на - на щерката не мога да и видя очите.Освен за пари за друго ме не дири.
Този път няма от какво да се оплача - всички сме здрави(пу-пу) и ако изчезне и гнусния сняг вече, който ми писна да го рия от колата и да се чудя къде и как да паркирам ще се почувствам почти щастлива.
От тази работа на 12ч. смени не ми остава време за компа. Хубава тема сте зачекнали.. Ади също е залепен за мен и от пълна къща с хора не признава никой. Особено след като се прибера от работа и не ме оставя и до тоалетна да ида сама. Ама свикнах вече, само дето се ядосвам като ми се мотка пред краката и се спъвам буквално в него Иначе двата часа следобеден сън на Ади са моето лично и неприкосновенно време и не ги използвам за друго освен за компа или за спане в краен случай, ако ще и цялата къща да е на могили. Тази сутрин се бях настроила да си поспя поне до 10ч. ( той обикновенно тогава става), но още в 8.30ч. чух "мамо тавай" - нЕма живот и т'ва е! Ама стискайте зъби и се наслаждавайте на макс на дребовците, че ей го на - на щерката не мога да и видя очите.Освен за пари за друго ме не дири.Този път няма от какво да се оплача - всички сме здрави(пу-пу) и ако изчезне и гнусния сняг вече, който ми писна да го рия от колата и да се чудя къде и как да паркирам ще се почувствам почти щастлива.
А сега ще чистя и аз, най-после на спокойствие! 
Аз с нетърпение чакам септември и Андреа да тръгва на ДГ,защото вече нерви не ми останаха.Особено като се съберат двамата в къщи е ад. 
казаха, че не слушала много... иначе беше във възторг колко било хубаво и утре как пак ще ходи
Браво на Ана-Мария.Дано все със желание ходи.И Андреа има голямо желание,ама ще видим как ще е. 
нещо губа тренинг и оглупявам като, че ли