Защо някой няма да иска да работи?

Не е на добре. Винаги съм смятала, че един мъж стои ли без работа започва да мисли за глупости. Не се примирявай с това положение!

Моето мнение е съвсем различно от това, което се пише тук. Щеше да е невероятно, ако навремето, когато детето беше малко, баща му можеше да го гледа вкъщи, докато е болен(той беше болен през голяма част от времето). По - добре ли е да работи за 500лв бруто и като се върне да се прави все на уморен? Парите пък от този наем, за който става въпрос, са негови, ако имотът е негов. Защо жените си мислят, че всичко, което мъжът им получи от роднините си, е за тях + заплатата му? Наследството е лично на този, който го е получил, пък той ще прецени какво да прави с него. Колко от вас гледат на наследството от родителите си като на нещо, което е за мъжа ви? Иначе всеки е длъжен да се издържа, да дава пари за себе си и да не се прави на разсеян. Ако наема стига за неговите разходи, не виждам причина за възражения, ако не - на тръстиката веднага!

Имала съм мъже,с които едва сме връзвали двата края.
Но не защото не работят,а защото работят нископлатена работа и не вярват в себе си за да направят крачка напред. И тогава ми е било тежко,че не мога да разчитам на тях и едва ли не аз съм и Мъжът в къщи.
Мама и татко затова се разделиха - защото майка беше по-,,печелившата,, в семейството ни.В един момент и писна.Баща ми е много духовна личност и адски надарен с таланти но просто не е предприемчив и се примирява с много малкото.Това писва.И макар,че ми е баща - смея да твърдя,че аз такъв мъж до себе си не бих изтърпяла / с цялото си уважение към него/.
Майка винаги това ме предупреждава.И сега разбирам,че наистина е права.Преди я упреквах,че е голяма материалистка,за да зареже татко по такъв повод- ужасно го обичам и като дете виждах в него много повече отколкото в майка ми.Е дойде време в което да я разбера.
Наистина тежи.И наистина идва един момент,в който просто ти писва и хвърляш всичко....

Не знам какво да те посъветвам. Ти най-добре знаеш .Може би ултиматоми, може би разговори,може би да спреш работа за да видиш какво ще се случи.Не знам.
Само знам,че рано или късно ако той не се промени,ще се разделите.И ще е най-логичният развой.

unadaptable, добре де, тогава защо нейните пари са общи, а неговият наем е само негов?! След като не носи никакви пари у дома, понеже не работи, трябва да компенсира поне с наследствения наем. И какво значи да стига за неговите нужди ?! А нуждите на детето - храна, дрехи, играчки, ясла, лекарства, отговорност само на работещата майка ли са? Значи тати да си покрива нуждите от кафенце, цигарки, пица, бира с приятели, някоя дрешка, а сметките у дома и нуждите на детето са отговорност на мама?! Извинявай, но като създадеш семейство вече не само твоите нужди са важни. Ако някой иска да харчи пари само за себе си и собствените си удоволствия, най-добре да си стои сам. Все пак общото им дете е и обща отговорност, както и общите сметки у дома - ток, вода, храна и т.н. Дотук, както стана ясно, татко пари няма, има пари само за дневните си нужди, нещо като джобни, а мама издържа татко, щото освен пари за кафе с приятели и бира, трябва и нещо да се яде, и ток трябва, и вода, и детето също има разходи. Така че смятам, че след като не работи и не се срамува жена му да го издържа него и детето им, нека да дава този наем за сметките у дома. Ако не - без храна за него, без никакви разходи за него лично и т.н. Все пак жена му не му е родител, който да го издържа, а той от време на време през лятото да поработва като ученик. Има една стара поговорка - "Който не работи, не трябва да яде". Та така. Ако иска дрехи, обувки, храна - да работи. Не може две години откакто се е родило детето ти да си работил само едно лято, а жена ти дори и през майчинството да поработва. На всичкото отгоре по цял ден с приятели. Е, ученическите години минаха . Може да звучи малко крайно, но това е мнението ми.

unadaptable, се изхвърли 

Може да е имала предвид това, че ако наемът стига за покриването на неговите нужди и евентуално тези на дома /това не го беше споменала, затова аз писах после /, няма нужда жена му да мрънка. Не е нужно да работи. По принцип е така, ако няма своя лична потребност да върши нещо и да се развива, не е длъжен да го прави, стига да има някакви доходи, от някъде. Но авторката спомена, че този страничен доход стига за елементарни неща през деня, аз разбрах, че са нещо като джобни за съпруга, т.е. за излизане, кафе, нещо за ядене и т.н.

A tova което е споделила , убегнали ви   






Явно мъжа и няма финансови затруднения 'щото нали, гледа собствения си гъзец  ами това , че има семейство , жена , дете че те имат някакви нужди    ..... или го боли ***а 

Не разбирам честно 


Сега може някой да се появи и да каже на мацката че си е въобразила че има финансиви затруднения или че много иска  ....

Aз съм на мнение, че е по-добре за 500лв., но да се работи. Когато аз започнах работа при сегашния си работодател заплатата ми беше 400лв. бруто. Сега след 4 години е почти 3 пъти по висока, но това е защото не съм мислила аз за 400лв. няма да работя за някой и защото съм положила много усилия да се развивам. А за наема той е толкова малко няма и 200лв, които не стигат за нищо. Но все пак влизат в бюджета и той ги дава. Просто като сметна те стигат за някакви елементарни негови нужди.

"Наследството е лично на този, който го е получил, пък той ще прецени какво да прави с него" - с това съм съгласна, аз не искам наследството му искам да работи наравно с мен (като време и усилия, не като сума) пък нека да си харчи каквото има странично.


Това на мен много ми тежи, какво един ден ще каже дъщеря ми, дали че не съм се постарала достатъчно за да си запазя семейството или ще ме разбере. Това е единствената причина поради, която не мога да взема решение да сложа край. А и трудностите с отглеждането на детето. Много трудно я приеха в ясла, не мога и сега да я изместя. Във Варна, ако влежеш в ясла или градина си е цяло чудо. Аз съм и до 18 на работа, кой ще я прибира, ако съм сама. Може да ви се сторят много тъпи оправданията ми, но не виждам физически как да се случат нещата. Ние живеем сега близо до центъра. Ако се прибера при родителите си, които са в покрайнините на града, физически ще е трудно да разкарвам детето на ясла, после обратно. Офф тъпа история....

Не мога да взема отношение към конкретния случай на авторката, но мога да кажа защо на мен не ми се работи повече. Защото работата ме изпива просто, понякога не ми остават сили да прекарам 1/2 час с децата; защото ме ангажира по цял ден и пропускам тържества, лекарски прегледи и тренировки; защото когато някой ходи на работа само за да си покаже новите тоалети, неговата работа ляга на мой гръб и това изнервя тотално; защото работя от 18 годишна и вече съм уморена да доказвам, че не съм камила; защото няма работодател, който да смята, че заплата, която дава е адекватна на труда - все се чувстват сякаш ти я подаряват; и още 100 защо мога да изброя, но има ли смисъл? Ако можех да си го позволя, нямаше да работя, щях да си стоя вкъщи, да си гледам семейството и къщата и толкова - но не мога.

Аз пък се чудя на тези дето искат да работят.  Според мен повечето хора работят не защото искат, а защото няма начин да не го правят.
А поговорката за лудо работи за лудо не стой за мен е голяма глупост. Няма по голяма прецаквация от това да работиш за тоя дето духа.

Аз.Считам Моите имоти И Неговите за едно Общо благосъстояние.Колкото Моите, толкова и Неговите.За Благото на Семейството.Принципно затова се създава семейство, за да сте Двама, Заедно Общо във всичко, а не да се делим на мое и твое.И ако един изпадне в състояние да не може да се самоиздържа автоматично изпада от семейството ли?Или всеки си има жилище и живее ве собственото си, а не Заедно в едно Общо?

Инак и аз поговорката  не я долюбвам, паси...и рАботя по въпроса да го постигна обратния ефект.

Естествено, че наемът трябва да се ползва за семейството. И какво означава елементарни негови нужди, а нуждите та останалите членове?

В конкретния случай, наемът се ползва от семейството, включително и всичко което той изкара, когато е работел влиза в общия бюджет, никога не ми е казвал това е мое, или тези пари са само мои или пък апартамента е мой. Напротив, той дава всичко в бюджета. Под елементарни нужди имах предвид, че като събера заплата и наема и се получава, че часта, която той харчи за негови нужди, цигари, излизане, дрехи и т.н. излизат колкото е наема горе долу, дори и по-малко. Въпроса е в друго, че той няма желание да работи обикновена работа с нормално работно време, все нещо им намира кусир. А ако има пари аз съм сигурна, че няма да ми каже "те са мои", да ги дели  и да ги харчи само за него напротив.

Ако не работи, да откаже цигарите. И без това са вредни.

Иначе наистина, един неработещ може да е по-добре от работещ шаблонна и изтощителна работа без перспектива. Но само докато свободното време му дава шанс да помисли, да се пренастрои и да намери подходяща работа.

Иначе работи има всякакви, с всякакво работно време- но зависи какви са ти квалификациите. С главата си или с ръцете иска да работи би предпочел да работи, ако ще работи изобщо?

Това на мен много ми тежи, какво един ден ще каже дъщеря ми, дали че не съм се постарала достатъчно за да си запазя семейството или ще ме разбере. Това е единствената причина поради, която не мога да взема решение да сложа край. А и трудностите с отглеждането на детето. Много трудно я приеха в ясла, не мога и сега да я изместя. Във Варна, ако влежеш в ясла или градина си е цяло чудо. Аз съм и до 18 на работа, кой ще я прибира, ако съм сама. Може да ви се сторят много тъпи оправданията ми, но не виждам физически как да се случат нещата. Ние живеем сега близо до центъра. Ако се прибера при родителите си, които са в покрайнините на града, физически ще е трудно да разкарвам детето на ясла, после обратно. Офф тъпа история....
[/quote]

Не бива да оставяш подобни страхове да ти влияят. Дъщерята ти рано или късно ще осъзнае как си се чувствала ти.Вие как се държите с мъжа си? Какво е останало помежду ви ? В каква среда расте детето ? Имай предвид,че и в момента детето осъзнава ,че ти се изтормозваш и то по вина на баща и.Тя знае и усеща. Той винаги ще и е баща и от тях двамата зависи каква връзка ще съхранят ако вие се разделите.Аз и до ден днешен съм страшно привързана и близка с баща си. Осъзнала съм отдавна грешките и на двамата и причина за невъзможността им тогава да преодолеят проблемите и да останат заедно. И вярвам,че всеки човек ги осъзнава на по-късен етап.Смятам,че това не бива да те тревожи.По-важното е как се чувстваш ти- дали само това е проблемът между вас ? Замисляла ли си се ако мъжът ти работеше, дали щеше всичко между вас да е наред ?
Проблеми винаги има. И никой не е обещал да е лесно. Никоя жена,която е на прага на раздяла не знае как точно ще се справи занапред. За да достигнеш нови брегове задължително трябва първо да изгубиш дъното под краката си.
В никакъв случай не те амбицирам да се развеждаш. Това ти най-добре го знаеш.