Защо някой няма да иска да работи?

Тази пък аналогия от къде я измисли Да родиш дете не се иска нито акъл, нито образование. Да си намериш работа се иска желание на първо място, мотивация,образование, някакви умения все пак, знания, и т.н

Когато човек създава дете би трябвало да помисли по какъв начин ще го издържа и изхранва.
Ама тя жената е помислила де, мама и тати месят, носят...а тя си има време да виси пред компа. )

е, че тя като се е женила и го е раждала това дете е мислила. Просто е извадила кофти късмет с мъж-насилник. Наличието на един такъв инндивид вкъщи може да срине жената отвсякъде, че тя самата да се чуди дали не полудява. Достатъчно много обстоятелства са се натрупали, просто някои хора не успяяват да се справят, толкова им е капацитетът. Много е лесно да се обвинява в мързел, някак безопасно изглежда. Страшното е, ако се окаже, че не е мързел.

  Хора, не се е женила!Приятелят и искаше дете, тормози я 7 месеца, защо не можела да забременее, била правила аборт, била боледувала от нещо и накрая решиха да се разделят, но тогава тя се оказа бременна. После се започна да го махала,че не било от него, да изчакали няколко години и тогава пак да опитат за дете и всякакви такива глупости. А тя дори на Господ се моли за дете.И много се чуди да го ражда ли.Оня си би камшика и спря да се обажда за няколко месеца, а после започна да я тормози,че не го искал това дете, ДНК тест щял да прави и куп дивотии.Нашата след много мислене, реши да го роди, защото се била молила на Господ, той и дал дете и ако го махне, щял да я накаже, никога да няма. Казах,че ще и помагам колкото мога, но явно тя реши,че ще си ги отглеждаме, докато можем.       Бременност,консултации,раждане,всичко плащахме аз и баща и.Оня само звънеше от работа по телефона да я тормози и обижда, накрая се обади да пита какво се е родило, като казах момче, отиде да черпи. Когато я изписаха, той реши да прави ремонт в тях и дъщерята остана уж за месец в нас и така си остана.След няколко години, оправи бащата апартамента, но вече бяха отвикнали и отчуждени един от друг.Колкото и да опитваше да живее там, повече от три дни не издържаше на скандалите и караниците, и боя понякога и се прибираше. Тогава започваше тормоза,че била неблагодарница, той всичко правел за нея,  и обиди се сипехааа, ужас, как ги измисляше толкова цветущи и разнообразни, не знам.И така си е и досега.Като се обажда той е, не да пита как е детето, а да се скара,че никой не се интересувал жив ли е или умрял.Като пита за детето, не пита как е , а дали играе на лаптопа,че той затова му го бил подарил.Не може и не знае как да бъде баща, но за всичко обвинява дъщерята... С обидите и срина самочувствието под нулата. Последното беше на Коледа, идва с майка си да видят детето, защото знае,че сам вътре няма да влезе, всеки път вдига скандали, дори и с нея.Дъщерята отказа да ги пусне в нас, изпрати детето навън при тях и реакцията му беше: Отвори ма ,изрод!

След прочетеното оставам безмълвна. 
Няма ли начин да му ограничите на този изрод достъпа до дъщеря ти и внучето ти ???
Мисля,че това е първото,което трябва да се направи.

  Не иска да го озлобява. Той все се хвали,че имал много връзки и щял да и вземе детето.А на нея и е взел страха.

Тайна, така нещата изглеждат много по-различно.
Припознал ли е детето? Записан ли е като баща?
Най-малкото което може да направи е да издейства ограничителна заповед. И със сигурност трябва да го направи. А той какво се хвали, да не го мисли.

Те такива дето много връзки имат са най-големите мишоци.

   Припозна го с много уговорки, за беля, видя, че му е одрало кожата.Абе той няма да го вземе, защото не знае какво да прави с него, но я е наплашил вече.

Аз не разбрах тя има ли някакви приятелки, някаква среда ?
Изпращам ти много топли  и силно се надявам скоро да има някакво размърдване.
Не знам какъв съвет да ти дам,имай сили и много търпение !
Сигурно си опитала всички начини но според мен действай с много любов и разбиране,крачка по крачка ...

  Благодаря ти! Има две приятелки, от ученички още, но те не са омъжени, имат си други интереси, друга среда, а и тя ги отблъсна с отказите си да излиза с тях.

Дано нещата се променят при теб през новата година - пожелавам ти го от сърце. 

Сетих се, че тук във форума имаше консултации в тема с психолог, защо не го попиташ него за съвет - ако искаш му пусни линк с тази тема?

Не знам, може да ти прозвучи глупаво, но пробвала ли си да подариш на дъщеря си някоя книга от тези, психологическите, с позитивни съвети. Не че това ще реши проблема, ама де да знам, може поне да я накара да се позамисли... Сетих се, че навремето една приятелка се беше депресирала и майка й действаше така, ама понеже приятелката ми не искаше да чете, с майка й бяха сключили сделка - прочиташ книгата, а аз ти давам пари за да си купиш нещо отдавна желано.

  И мойта не чете, ако е на компютър или на филм може, но да чете... Подарих и една, за себеопознаването и самоусъвършенстването. То аз не можах да я разбера, където обожавам да чета, какво остава за човек, който не обича да чете. Гледа си един филм "Тайната", за момент се ентусиазира, после продължава по старому.Просто на нея и трябва да направи първата крачка и след това всичко ще тръгне. Но тази крачка и се вижда най-трудна и я отлага и не знам докога така. Вика ми, имаш ли представа колко е трудно, ми нямам, защото реша ли нещо, правя го, само с нея където отстъпвам до безкрайност и то заради детето.

Не се ли отърве от мухльото няма да се съвземе. Не можеш ли да и обясниш как стоят нещата с мухльовците, заплахите и реалността?

пп. прочетох само последните постове, сега виждам, че историята е дълга. Ще я прочета и пак ще се изкажа, утре.

Извинявай ама точно ти не си и нито стимул, нито образец за действие. Какво е това дето си решила и направила? Пенсията по инвалидност? Ще направиш много добре на първо време ако спреш да и натякваш, че с друго и без това да и помогнеш явно не можеш.