Ако в мивката има чинии, не ме дразни, може и цял ден да си стоят неизмити, но празна мивка с останала пяна или мръсотия, направо ме побърква...
Същото важи и за мен
Баба ми пък брои катмите или палачинките като прави, но то е за да има за всички по равно
Сега обърнах внимание и че не мога да оставя нещата недовършени.Например: имам изпит скоро и чета.Имам много есета, под които пише точно колко думи са.Измежду тях има и такива сето не пише.Е избожда ми очите, прочитам го и започвам да броя думите и ги пиша отдолу
Гледай филма ''Цветовете на нощта''Там има такива,дето броят всичко.И мен снимката на бебето ми стана гадничка.И аз не обичам деца/чужди/.И аз гледам хоръри,вампирски,зомбарски и ЗНАМ,че има нещо под леглото.Много ми хареса това със сладкиша,звучи уютно.Мразя да чистя,мразя да готвя,добре че никой не го очаква от мене. 
. Гледам, и дъщеря ми е наследила тая лудост и понякога ми пошепва скришно "мамо, подуши тая книга/брошура/списание, мирише супер!" 
. 
Аз нищо не броя. Да не говорим, че е цяло събитие, ако се сетя къде съм си дала парите, кое колко струва и прочие. Редовно си търся телефона, ключовете и слънчевите очила. Зиме, лете, нямам ли очила на очите си-не излизам от къщи. Не обичам да имам пряк поглед с непознати и рядко се заглеждам в тях. Харесва ми да ми е тъмно, когато съм навън, а когато съм вкъщи всичко трябва да е светло. Вечер няма лампа, която да е загасена, докато аз не реша. Всеки път си намествам огледалото в колата /по различен начин/, макар че никой, освен мен, никога не е сядал зад волана. 
. 
. Тогава няма сила, която да ме накара да ходя без очила, разбира се че ще сложа, дразни ми на очите. 
и съвсем давам вид на темерут 
