Когато учих психопатология, ако знаеш колко диагнози си поставих, но най си харесвам неврастенията.
Аз бях така със съдебната психиатрия. От всички болести си открих симптоми
- Публикувана: 13 дек. 2011, 17:39 ч.
- Последно мнение: 9 май 2024, 08:15 ч.
Нашите мании, навици и странности
Аз бях така със съдебната психиатрия. От всички болести си открих симптоми
По психология учихме в университета, че това /броенето, връщането да провериш вратата дали е заключена по 3 пъти и пак да не си сигурен, търсене на форми по облаци и пукнатини, номерата на колите и други такива/ се наричат "симпатични психопатии" и не са никак страшни. 
Това звучи много успокоително.
На мен редовно ми се случва отивайки на работа да се питам, изключих ли ютията (котлона) и т.н.
Дори съм се връщала у дома в обедната почивка с такси, за да проверявам... Няма отърваване. Затова се опитвам да си изградя навик да проверявам тези неща преди излизане от къщи. Иначе е голяма драма....
Винаги, когато правя нещо, за което после знам, че ще се чудя дали съм го направила си го казвам на глас 
"Изключих ютията", "Изключих котлона", "Заключих вратата", "Затворих прозореца"
Като го кажа ми остава спомен, че съм го направила. Иначе го правя машинално и аз така се връщам по сто пъти.
си го казвам на глас "Изключих ютията", "Изключих котлона", "Заключих вратата", "Затворих прозореца"
Като го кажа ми остава спомен, че съм го направила. Иначе го правя машинално и аз така се връщам по сто пъти. 
За ютията и пресата си изградих система - премествам ги от мястото, на което съм ги ползвала например от спалнята я занасям в коридора на плочките, където няма как да ги ползвам и вече сигурно 10 години не съм се питала тоз въпрос дали са изключени! Виж за печката вече е по-трудно, че не може да се мести, но там пък измислих друго - не я ползвам в последния момент, а поне 2-3 часа преди да изляза и така мога на спокойствие да си я проверявам многократно 
Виж за печката вече е по-трудно, че не може да се мести, но там пък измислих друго - не я ползвам в последния момент, а поне 2-3 часа преди да изляза и така мога на спокойствие да си я проверявам многократно 
Направо ви се чудя как гладите сутрин! Маниачаки такива!
А, при мен едва ли се случва по-често от една сутрин годишно
Направо ви се чудя как гладите сутрин! Маниачаки такива!
По-точна ще си, ако кажеш "мързелани"
.Аз рядко гладя прането веднага след изпирането му. По-скоро гладя само дрехите, които смятам да облека и то на момента. Защо да гладя нещо, което не знам дали ще ми се иска да облека?
Това е обяснението ми за ситуацията, но всъщност истината е, че ме мързи 
.
Такива акробатики правя с дрехите докато простирам, само и само да не гладя, камо ли сутрин...
На много акробатики мога да те науча
Аз блузите (плетените) ги простирам директно на закачалка. Което може да подмине гладене, отива директно в гардероба (няма губене на време в щипки, после откачане, гладене, закачане на закачалки - всичко става на минутата - бързо и еспедитивно). На което му е нужно гладене - пак там, до денят Х, в който реша да го обличам - тогава му се полага ютия - минута, не повече!
И гладенето е винаги сутрин, освен ако не излизам вечерта, разбира се .Винаги, когато правя нещо, за което после знам, че ще се чудя дали съм го направила си го казвам на глас
"Изключих ютията", "Изключих котлона", "Заключих вратата", "Затворих прозореца" Като го кажа ми остава спомен, че съм го направила. Иначе го правя машинално и аз така се връщам по сто пъти.
си го казвам на глас "Изключих ютията", "Изключих котлона", "Заключих вратата", "Затворих прозореца"
Като го кажа ми остава спомен, че съм го направила. Иначе го правя машинално и аз така се връщам по сто пъти. то така запо4ва лудостта хората си говорят сами
то така запо4ва лудостта хората си говорят сами Е, недей така. Тук всички искаме да избегнем лудостта, но и да намерим изход от положението на излишна тревожност...
Очаквам и други предложения. Между другото това с преместването на обекта (ютия, примерно) има резон. После си спомням, че съм го преместила (и съответно изключила) и се успокоявам...
Но, ако не си спомня... пак почват едни терзания. Леле мале....
Засега съм сигнала до извода, че задължителната проверка на ел. уредите преди излизане е вариант. Лошото е, че не всякога го правя...
то така запо4ва лудостта хората си говорят сами А, започва бе, започва
Това е вече средната фаза По-страшно е, обаче, когато започнеш и да водиш диалог и да спориш сам със себе си Не че не ми се е случвало 