Моят опит от сайт за запознанства...

Ей, това форумите са голяма работа! Утрепахте се значи да убеждавате колко сме зле - първо съпруга ми с мен, после мен с него.  А пък ние си живеем доволно и щастливо и си ни е мнооого добре. Ми колкото и да е неприемливо за някой, има бивши алкохолици или поне има един, който е с мен и за който мога да гарантирам, че е друг човек откакто е с мен. РАзбира се, ако един ден реши да се връща към старите си навици, ще остане без мен. Доколкото обаче виждам неговата мисъл, не би го направил никога повече (дори и да не сме заедно). Животът с мен не е лесен, уча го да се справя с проблемите си по друг начин, да е силен. Понякога трябва да изтърпиш някой и друг тежък момент, за да станеш по-силен. РАдвам се, че успявам да го уча, надявам се един ден да ме задмине. 
Иначе и двамата сме обсебващи - той мен и аз него и си ни е много добре. А и преди да ме избере го оставих на свобода и той избра мен пред всичко останало. "Пусни нещо на свобода, ако се върне - твое е завинаги". 

  А, да, форумът е голееема работа, и всеки смята неговия си избор и отношение към нещата за единствено правилни. Мен вчера ми казаха, че се опитвам да подражавам на Тодор Живков.  ''Не приемай нещата лично.'' си е чудесно духовно правило. Второто споразумение. Откак го спазвам, немам никакви проблеми с хората, който си мисли, че се кара с мен, се кара сам със себе си, ама щом го устройва... До къде стигнахме със сайтовете за запознанства? Да или не?

Не ме разбирай погрешно нито ти правя психологически анализ , нито те упреквам , нито ти казвам как да живееш. Просто това изречение ме подкара към разговора.

А за футбола - просто не ми е приятен. Ако може да го гледа в мое отсъствие - добре, но за момента няма как да стане.

Извод - човека не може да гледа футбол сам !

Сега пък отговаряш така...

Доколкото обаче виждам неговата мисъл, не би го направил никога повече (дори и да не сме заедно)

Тоест щом си убедена , че и без теб няма да пие защо не може да излиза с приятели ? Някак двете изречения се изключват взаимно , а може и нещо да не си се изразила правилно в първото не знам.

Пънки е най-права в случая, а как си живеем си е наша работа. А защо трябва да ме е страх, за да не го пускам? Както вече казах - той предпочита мен пред футбола, приятелите, алкохола и какво ли още не. Не съм го спряла, не съм му забранила, не желае. Човека си иска МЕЕЕН.   Като дрога е - можеш да правиш всичко ама искаш нея.

Пънки, ако мога да съм като теб, щеше да ми е много добре. Ти много добре правиш с поведението си ама не сме стигнали всички до там.  

То стана .. двама се харесали и се заиграли в един форум.. вдигнал се адреналина .. пък после да видим 
Тъпото е че когато търсиш наркотик .. намираш болкоуспокоително или обратното
За сайтовете говоря де .. и без да ме цитирате

Много ясно , че си е ваша работа и заради това за да остане такава не го коментирай във форум за обсъждане , защото неминуемо започва да се обсъжда:)А иначе така кажи , че не желае , като си написала ''няма как да стане без мен'' прозвуча по друг начин. Бъдете живи и здрави и се обичайте !

Благодаря за пожеланието! ДА ви се връща. Е, не мога винаги да се изразявам добре и правилно. ПОнякога имам предвид едно, пък излиза друго и те така те. А, пък защо да не споделя един по-различен опит, пък който както иска да го приема.   Приятна вечер на всички.

aidede, е мислете повече мъжете де! Вие си ги правите тия избори ама надали ви е зле щом ги правите.   Иначе си прав, понякога става така с болкоуспокоителните и наркотиците.   То даже не само в сайтовете е така.

Приятна и на теб, Хепи, и късмет! Аз предпочитат да чета нестандартни хора, бунтари. И мен ми допадна изказването на айдеде, мдам.

Живее с бивш алкохолик, който има забрана да гледа мачове и да излиза сам, на всичкото отгоре постоянно е на разположение гол в квартирата. Само дето не ми стана ясно какво се опита да ми кажеш с това? Може би е обикновена фукня или намек колко сме зян простосмъртните мъже, които чат пат си попийваме, излизаме си с приятели и сме зле в любовта?

Е, сега, чак пък...човек има нужда от различни неща в различните моменти от живота си. Аз за себе си съм отхвърлила варианта "залепени заедно", макар че като се замисля излизаме предимно заедно, а на простосмъртните мъже, дето си пийват и излизат с приятели - човек прави онова което иска, а как се чувства докато го прави - предполагам добре, като се има предвид че сам го е избрал.

Моя няма забрана за нищо, сам си избира да е с мееен. Естествено, че ще се фукам. НЕ знам друга жена да е успяла да постигне това.   А мъжете сте си много добре, на жените им трябва още малко.  
На мъжете ви трябва даже прекалено малко ама жените не могат да се усетят все още и драпат в друга посока.  

Драги Марс, на теб просто ти личи, че ти липсва онова малко нещо, което не е трудно за една жена да го даде ама явно не знаеш как да си го поискаш или трябва да имаш предвид, че за да получиш трябва и да дадеш, това ми беше мисълта. Всеки дава и получава различно според желанията, потребностите и цената, която е готов да заплати. Някои са си най-добре с биричка в ръка и 1-2 пъти в годината да платят на проститутка. Други искат повече, затова им се налага да дават повече. Някои жени искат пари, други душата ти. Всеки е различен и има различни желания. Най-добре е когато се срещнат двама души, които могат да постигнат консенсус от гледна точка на даване и вземане. Естествено, аз не бих се хванала с мъж, който пие и гледа футбол, затова за да е с мен даден мъж, маха тези неща от живота си. Ако не иска, не е с мен. Никой не е задължен да прави нищо, всичко е по негово желание. Затова аз никога няма да се хвана с Марс, а Марс никога няма да попадне на мен - елементарно е.   Марс не би бил щастлив с мен, но моят мъж е щастлив и аз с него.  

Права си за две неща, едното е, че между мене и тебе наистина не може да съществува нищо. Второто е алкохолът. Мъжът ти е имал проблеми с тази напитка и затова си права да изистваш да престане да пие. Само че за останалото не си. На мен също не ми е приятно когато мойта половинка гледа тъпи сериали, но не го правя на на въпрос. Когато жена ми застане пред телевизора, аз си намирам друго занимание, например чета книга в спалнята, пиша си по сайта или пък излизам. Но не си събирам багажа. Мисля че не си заслужава за такова нещо да се разделям. Същото нещо важи и за нея, когато гледам футбол, тя е свободна да прави каквото си поиска. Дори и с излизането, дори и алкохолът. Направо не мога да си представя ситуацията, при която съм в голяма компания приятели и всеки си е поръчал пиене, а аз не, понеже жена ми тутакси ще ме "зареже", а пък в същото време ми се пие, бира.

Сега, в този стил можем да си пишем до утре и в крайна сметка няма да се разберем - единия иска, другия не, единия не ще да дава пък другия се мръщи и си заминава, само че има едно нещо, това е до  момента, в който не се появи едно дете. Я се постави в тази ситуация и мъжът ти изведнаж решава че не си му чак толкова приоритетна и решава да си гледа футбол например. Тогава няма да ти е толкова лесно да си грабнеш каката и айде. Би ли си пожертвала семейството за един мач? Същото е и с излизането, за алкохола съм съгласен. Искам да кажа, че за мен връзки които се основават на подобни ултиматуми са обречени на провал, когато родят нещо повече от обикновено съвместно живуркане.

Ох, Марс, може и аз да не съм се изразила като хората, но не е такава ситуацията, каквато я описваш. Естествено, че няма да си тръгна за един мач, ако гледа, но той не го прави, защото ми е неприятно. Да кажем, че ме обича и затова го прави, а не защото съм му забранила. Не съм.

И да, ние имаме дете малко, дори моето бъдеще във фирмата, в която работя е неясно и пак бих си тръгнала, ако направи неща, които са недопустими за мен. Тук най-вече включвам насилие или друг вид потисничество. И той много добре го знае, защото освен пияница, той е (бил) садист и насилник и е малтретирал жените си преди мен. Ама много чудно как с мен е толкова мил, а защо ли? Дали защото знае, че ще си тръгна във всеки един момент (и това наистина е така), ако не се държи коректно? Възможно е и това да е. Може би жените могат да контролират всичко, ако направят мъжа да разбере, че няма да търпят дадено отношение. Но пък трябва да направят и така, че мъжът да не може да живее без тях. Много сложна дилема захванахме.  И аз не знам как от такъв мъж моят стана едно хрисимо ангелче, толкова добричък, че сам не може да се познае.
В началото на връзката ми беше посветил няколко стихотворения и в едното беше написал, че аз съм му показала, че в него има нещо и то е доброта. А как така точно аз му показах, че в него има доброта?

Значи, ако изведнъж реши да си гледа футбол, излиза с приятели и чат-пат си попипийва, би се разцупила, но не би си тръгнала? Правилно ли съм разбрал?

Дяволе, дяволе, разконспирирахме кои ти били агентите на земята