Непланирано ....

Ох, лятото на село, без вода с малки деца си е живо мъчение. Добре, че хората са измислили това кладенците, щерните, дори бидоните, в които по правило би трябвало да се вмирисва, а пардон- вкисва зелето  та стават за хранилища на скъпоценната течност.
Бабите и дядовците в общия случай се ангажират с децата, докато са малки да им се изплете нещо, я терлици, я елечета, после да научат децата да плетат в дългите зимни дни, да правят сурвакници, после мартеници, да месят, е после чистенето е малко в повече, ама е забавно на всички. Някак по възрастните се умиляват дори на детските бели, ама тогава възпитанието ни отива на кино. Ама баба да се скара - ау, края на света настъпва.
Важното е да търсим положителното във всяка една ситуация. Някак като се фокусираме върху хубавото ни е по-лесно да посрещаме трудностите. Различни поколения в една къща предполага наслояване на напрежение, но когато мислите ни са заети главно с положителните страни конфликтите са сведени до санитарния минимум. Пък и нали ние младите сме по-адаптивни. А когато покажеш на по-възрастните, че ги слушаш, че дори се допитваш за какво ли не /независимо дали изобщо ще приложиш нещо от казаното от тях/ те някак се отварят за теб и отношението им коренно се променя. Имат нужда да се чувстват полезни, предоставиш ли им я - си най-чудесната внучка, снаха, дъщеря.

Честита бременност и горе главата.  
Това че е била напланирана и си уплашена, е най-нормалното, което може да чувстваш в момента. Моята беше планирана и въпреки това изпаднах в шок и паника, когато видях положителния тест. Трябва време за пренастройка в чувствата и мисленето.
А какво значи че не ти е до женитби... Това не е условие за раждане на дете.   Най-важното е да се роди живо и здраво.

  Момичета благодаря много за коментарите !! Много ме зареждате да знаете.
Малко да сменя темата, защото имам притеснение: Отивам вчера при д-р Росица Колева в Токуда. Четох много за докторката след това, но все пак ми беше препоръчана от нейн бивш колега ( който ми е бъдещ зет), лично и се обади човека заради мене, защото първия свободен час по здравна каса беше февруари, аз също говорих с нея по телефона, тя не ме ориентира особенно, каза ми да се обадя за час в Токуда, после колегата и пак и звънна за мене и разправяше на него съвсем различна версия... Както и да е отивам аз вчера, тя казала да ида межди два и три и да кажа от чие име идвам. Отивам към три, просто такова отношение няма на земята, беше пълно с жени, не съм с идеята да мина първа без час, изчаках до последно, влязох чак в 17 часа- с платен преглед, защото само в сряда работят със здравната каса. Д-р Колева се появи само за 5 минути, само да ме пита дали е желана бремеността и да ми погледна малко на ехографа. Момичето което ми направи прегледа, много силно се надявам да е стажантка. Гледа ме на ехограф отвътре, после гинекологичния преглед при който ползва онова ужасно метално нещо. През цялото време супер много ме болеше, а тя ми казва да се отпусна, но някакси не ставаше. И друг път съм ходила на гинеколог, ясно обясних, че и миналата седмица съм била и пак са ме гледали отвътре. След като се прибрах в къщи имах ръждиво течение, което продължава по малко и днес...... Не знам какво да мисля, надявам се да е от прегледа, въпреки, че не трябваше ли вече да е спряло.... Ако съм си платила за преглед при даден лекар с име в Токуда, не трябва ли лекаря да ме прегледа и това,че влизам последна с непланиран час, значи ли че трябва да се учат на прегледи върху мене и то в такъв период. Направо не знам, в четвъртък имам час при д-р Майсторов от Шейново.
Само да няма нещо на малкото 

Хубаво, че са те гледали на вагинален ехограф, но от какъв зор са те преглеждали и с онзи инструмент (не се сещам как се казваше)... Не бих ти препоръчала Токуда за женска консултация. За раждане - да, но не и да си губиш времето в чакане. Там си като на конвейр. Има достатъчно добри лекари, които могат да ти следят бременността на други места.
А след като имаш зацапване, задължително се обади на Колева да й кажеш. 

И на мен така ми течеше ръждиво, след като ми взимаха цитонамазка, но само в деня, в който ми я взимаха. На следващия ден нямаше нищо, вероятно е да е от прегледа, някаква остатъчна кръв, но за твое успокоение обади се но докторката си и отиди да те прегледат.

Здравейте момичета и аз имам същите страхове с непланираната бременност преди една седмица разбрах че съм бременна и след два дни съм на лекар да видим в коя седмица съм,но не бременността е моят най голям страх а колебанието на таткото защото точно сега имаме доста затруднения живеем в Самоков в къща и се топлим само на ток естествено не можем да стоплим всички стаи защото е много скъпо и затова топлим само тази в която спим и въпреки всичко плащаме между 150 и 200 лв. на месец е само зимата де но тук поне до средата на юни нощем е доста хладно също изплащаме и колата която взехме лятото пък и още не сме довършили изцяло ремонта на къщата и много се притеснявам какво ще се случи аз си имам сериозна работа родителите ми жзеха ресторант на боровец под наем и работим целогодишно но тои се притеснява за неговата работа сега работи на боровец сезонно както всяка година но много се притеснява дали пролетта ще го викнат както са му обещали за международен шофиор защото ако го викнат всичко ще се нареди но нали знаете как винаги има едно" АМИ АКО.........."моля ви помогнете ми как да го убедя да се успокои  че всичко ще се нареди аз вярвам в това и не мога да си представя да убия първото си дете дори не искам да си го мисля.Забравих да кажа че сме заедно от 5 години и сме минавали през доста трудности и съм сигурна че ще бъдем страхотни мама и тати просто трябва да го убедя че всичко ще се нареди и колкото и да е тежко ако си помагаме няма какво да ни сломи и раздели



П.П. Съжалявам ако звуча ужасно объркано но така се и чувствам и за това искам да чуя и ва6ите съвети защото одавна ви чета и се уча от вас но сега наистина имам нужда от мнение на по зрели и дори на някои минали през това

Незнам нормално или не,но аз забременях абсолютно планирано и въпреки това когато видях положителния тест а и 1-2 месеца след това изпаднах в депресия.Започнах да се чудя,дали сега му е времето,дали искам това дете,дали ще го обичам и какви ли не простотии от сорта,дори за прекъсване на бременността си мислих/за което се срамувам/.Та чувствата,които в момента изпитваш са повече от нормални,мила.Всичко минава и с тази мисъл ще свикнеш и след известно време ще се чувстваш по-добре.Дай си време,не се насилвай...всичко ще си дойде на мястото.

Моята бременност беше планирана , до момента в който на мъжа ми му отрязаха заплатата на половина за неопределен период.и после когато разбрах , че съм бременна неможах много да се зарадвам , не се обвинявам всеки минава през определен етап през бременността.после пък съм ревала когато лежах за задържане да не стане нещо с детето обичах си го , ревах и когато се разболях сериозно...когато се роди обвиненията изчезнаха , до преди известно време , когато като погледна свободните момичета щъкащи по кафета , по гаджета и пръскащи парите си за глупости се чудя защо избързах с бебето...но никога ама никога не съм си мислила , че бе по-добре да стане нещо с бебето и да го няма.всички имаме мисли и за части от секундата минават хиляди и лоши и добри през главите ни , ще свикнеш с идеята че в теб расте живот и , че под твоето сърце тупти друго сърце , което ще ти е най-голяма упора в живота , къде досадна къде изнервяща , но твоя - твоето бебе
малко мелодраматично го написах   

ох само се надявам всичко да е наред и татето да се поосазнае малко защото според мен дали ще е сега или след година две е се тая защото винаги може да се случи нещо и да нямаме пари но те се изкарват а и имаме близки които винаги ще ни подкрепят аз съм сигурна че ще се справим колкото и да е трудно защото знам че тои е човекът и съм сигурна че когато виги тупкащото сърчице ще му стане много мило а що се отнася до мен аз вече съм влюбена в това малко сащество което расте в мен и че няма да мога да му причиня нещо подобно като аборт пък и това е наи голямото щастие в живота на един човек

Както има един стар лаф"лесно майка не се става , майка да имаш и майка де не си" - цял живот от тук натам ще мислиш за детето си(дали е добре, болно ли е , лошо ли му е , радва ли се , плаче ли и т.н.) то от там идва и името бременност( защото е бреме за жената)

Абсолютно са нормални тези чуства и настроения. Моята бременност беше планирана. Със съпруга ми имахме брак от 8 години, бяхме завършили не по едно, а по три образования  , работата си ни беше на 6 и пак като видях двете чертички ме обзе паника  
 Лека бременност