Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са обичайните емоции при непланирана бременност?
Какви са някои от предизвикателствата, свързани с непланирана бременност?
Какви са някои съвети за справяне с непланирана бременност?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са обичайните емоции при непланирана бременност?
Нормално е жените да изпитват шок, вина, объркване и притеснения при непланирана бременност. Това може да бъде резултат от промяната в живота, неразположението и страхът от бъдещето. Важно е да се признае, че тези емоции са често срещани и не правят никого лош човек. С времето много жени преодоляват тези притеснения и започват да изпитват радостта от бременността.
-
Какви са някои от предизвикателствата, свързани с непланирана бременност?
-
Какви са някои съвети за справяне с непланирана бременност?
От съществено значение е да отделите време, за да приемете ситуацията и да разберете, че животът не винаги върви по план. Подкрепата от близки и партньори е жизненоважна. Освен това научаването за бременността и подготовката за бъдещата роля на майка са решаващи стъпки в справянето с тези предизвикателства.
-
Какви са правата на бременните служители?
-
Какви са преживяванията на други жени с непланирани бременности и как са се справили с новата ситуация?
Имаше моменти, когато лежах в болницата и се чудех искам ли наистина да се задържи бебето или ще е по-добре да не се появи на този свят, поне не в този момент. Е, таткото не ми даде много да му мисля, грижеше се за мен, пое цялото домакинство и дори гледаше да поработи някъде за да има поне от малко пари /не знам сега как е, но тогава болничните се изчисляваха на база предходен месец и така от месец на месец парите, които получавах намаляваха, пък това че не се взимаха редовно, а на 50 дни - отделен въпрос. Ние на квартира, нямах възможност да подготвя нищо на детето като дрешки и т.н., дори тока ни спряха заради неплатени сметки зимата. Не просто ми се ревеше, идеше ми да вия от безсилие и ужас. Обаче този период отмина. И сватбата направихме май /не както ние планирахме, а с голяма помощ от родителите/. Веднага след нея съпругът ми си намери работа, приятелки и роднини ми дадоха дрешки за детето, купихме помня само чаршафи, завивки и корито за детето/. Е, пак беше трудно първите години, то и затова второто се забави повече. Тогава майчинството беше помня 120 лв. без значение на колко си се осигурявал преди и се плащаше от работодателя, а той го плащаше след като разплати заплатите, а заплатите си ги получавахме на 50 дни, т.е. на 2 месеца - 1 майчинство. Колко пъти съм се чудила хляб ли да купя или памперси, но всички тези трудности ни сплотиха като семейство, макар да казват, че като влезе беднотията през вратата, любовта излита през комина. Справихме се и се заобичахме повече. 
на 30 г. Сега имам 2 чудесни деца. Те ми дават сили да се боря с живота и да постигам повече. Какво съм си мислила когато съм била бременна даже и не искам да си спомням - хормони, какво да ги правиш. Повтаряй си като мантра, че ще се справиш - ние го правим и да ти кажа - помага. 
Даже и за сватба особено не бяхме мислили. След положителния тест можеш да си представиш какви мисли ме налегнаха. А мъжът ми рече само "Ще си го гледаме"... Изведнъж всичко започна да се променя с главоломна скорост - гласихме сватба (не сме я плащали ние), започнахме да търсим жилище да купуваме, на всичко това отгоре работата си върви - работех в мед. лаборатория и натоварването ми беше голямо. Съчетано с живота у свекърови, представи си... На моменти ми беше много мъчно, но някакси въпреки всичко, бременността ми беше много приятен период, след като родих ми липсваше много 
Така трябваше - така стана.
Да,сега не ни е лесно-караме се доста често,аз изнервена от непрестанното седене вкъщи,той изморен от работа и лекции-не ни е лесно,но мисля,че като мине още малко време нещата ще се уталожат и всичко ще е по старому.Даже вече искаме и второ детенце.На теб ти пожелавам най-леката бременност и най-прекрасното детенце на света и не се обвинявай,че изпитваш такива чувства. 
Аз също като ~MoDe~ съм постоянно изнервена сама съм с малката по цял ден, искам да си казвам с някой по някоя друга дума, ама като се прибере вечер мъжът ми от работа и той изморен и изнервен, и има редовни караници. А факта, че съм бременна сега допринася за нервичките ми. Знаете как е хормони работи, не стига че цял ден в къщи затворена, ами и постоянния дискомфорт, притеснението това нашето диване да не ме ритне в корема, да не я вдигам прекалено много, чудо е... Ама знам, че си струва две деца са две усмивки, повече целувки, повече прегръдки, повече детски смях в къщи.. знаете как е 
но ти ме караш,както и останалите да чакам с надежда новия човек...да си мисля,че си заслужава 
Чета, чета и като прочетох последния коментар и ми се сви сърцето, това че сега живея в София и всичките ми приятели са тук е факт, но когато стане по -тежко ще трябва да се преместя в по-малък град ( на морето е) , но все пак зимата е ужасно скучно. Сега започва да се строи там и до лятото всичко трябва да е готово. Това имам чувството, че ще ме депресира адски много 
То и сега ме депресира, всимисъл обичам го много и много искам да сме заедно , но той просто не харесва София , ще има собствено, ново жилище на морето и просто не може да си представи да живее в София... Въобще не знам и до там как ще се стигне, въпреки ,че още от самото начало на връзката ни знаех, че рано или късно ще трябва да се случи така. 
Зимата с дете,където и да си ще ти е скучно,особено,ако е мъничко още.Даже аз си мисля,че ако съм в по-малко населено място ще ми е по-добре,защото хората се познават.И до магазина да отидеш пак ще завържеш приказка с някой,а тук най-много да те сръчка някоя забързана бабка. 
, където наистине 