Оооох, плановете. Аз много обичам да си правя планове. Без планове не мога да живея. А казват - ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си.
Ситуацията при нас бе такава - 2 години дебнене /аз бях заета/, после се разделих с приятеля си и веднага се събрах с Него. Както казва той за да не му избягам ми предложи брак още на втория месец откакто живеехме заедно. Беше септември. Веднага направих план-графика - май месец сватбата, юни на море /като меден месец/ и тогава оставяме предпазните средства и започваме с бебе номер 1. След 3 години - бебе номер 2 и до 30 г да съм приключила с раждането. Е, да ама - не. Още ноември разбрах, че съм бременна. На всичкото отгоре се наложи да лежа за задържане. Съпруга ми остана без работа. Каква сватба, какво бебе.
Имаше моменти, когато лежах в болницата и се чудех искам ли наистина да се задържи бебето или ще е по-добре да не се появи на този свят, поне не в този момент. Е, таткото не ми даде много да му мисля, грижеше се за мен, пое цялото домакинство и дори гледаше да поработи някъде за да има поне от малко пари /не знам сега как е, но тогава болничните се изчисляваха на база предходен месец и така от месец на месец парите, които получавах намаляваха, пък това че не се взимаха редовно, а на 50 дни - отделен въпрос. Ние на квартира, нямах възможност да подготвя нищо на детето като дрешки и т.н., дори тока ни спряха заради неплатени сметки зимата. Не просто ми се ревеше, идеше ми да вия от безсилие и ужас. Обаче този период отмина. И сватбата направихме май /не както ние планирахме, а с голяма помощ от родителите/. Веднага след нея съпругът ми си намери работа, приятелки и роднини ми дадоха дрешки за детето, купихме помня само чаршафи, завивки и корито за детето/. Е, пак беше трудно първите години, то и затова второто се забави повече. Тогава майчинството беше помня 120 лв. без значение на колко си се осигурявал преди и се плащаше от работодателя, а той го плащаше след като разплати заплатите, а заплатите си ги получавахме на 50 дни, т.е. на 2 месеца - 1 майчинство. Колко пъти съм се чудила хляб ли да купя или памперси, но всички тези трудности ни сплотиха като семейство, макар да казват, че като влезе беднотията през вратата, любовта излита през комина. Справихме се и се заобичахме повече.
Помниш ли, че в плановете ми второто дете трябваше да се появи след 3 години? Е, появи се след 5, но поне приключих с ражданията по план-график
на 30 г. Сега имам 2 чудесни деца. Те ми дават сили да се боря с живота и да постигам повече. Какво съм си мислила когато съм била бременна даже и не искам да си спомням - хормони, какво да ги правиш. Повтаряй си като мантра, че ще се справиш - ние го правим и да ти кажа - помага.
Ситуацията при нас бе такава - 2 години дебнене /аз бях заета/, после се разделих с приятеля си и веднага се събрах с Него. Както казва той за да не му избягам ми предложи брак още на втория месец откакто живеехме заедно. Беше септември. Веднага направих план-графика - май месец сватбата, юни на море /като меден месец/ и тогава оставяме предпазните средства и започваме с бебе номер 1. След 3 години - бебе номер 2 и до 30 г да съм приключила с раждането. Е, да ама - не. Още ноември разбрах, че съм бременна. На всичкото отгоре се наложи да лежа за задържане. Съпруга ми остана без работа. Каква сватба, какво бебе.
Имаше моменти, когато лежах в болницата и се чудех искам ли наистина да се задържи бебето или ще е по-добре да не се появи на този свят, поне не в този момент. Е, таткото не ми даде много да му мисля, грижеше се за мен, пое цялото домакинство и дори гледаше да поработи някъде за да има поне от малко пари /не знам сега как е, но тогава болничните се изчисляваха на база предходен месец и така от месец на месец парите, които получавах намаляваха, пък това че не се взимаха редовно, а на 50 дни - отделен въпрос. Ние на квартира, нямах възможност да подготвя нищо на детето като дрешки и т.н., дори тока ни спряха заради неплатени сметки зимата. Не просто ми се ревеше, идеше ми да вия от безсилие и ужас. Обаче този период отмина. И сватбата направихме май /не както ние планирахме, а с голяма помощ от родителите/. Веднага след нея съпругът ми си намери работа, приятелки и роднини ми дадоха дрешки за детето, купихме помня само чаршафи, завивки и корито за детето/. Е, пак беше трудно първите години, то и затова второто се забави повече. Тогава майчинството беше помня 120 лв. без значение на колко си се осигурявал преди и се плащаше от работодателя, а той го плащаше след като разплати заплатите, а заплатите си ги получавахме на 50 дни, т.е. на 2 месеца - 1 майчинство. Колко пъти съм се чудила хляб ли да купя или памперси, но всички тези трудности ни сплотиха като семейство, макар да казват, че като влезе беднотията през вратата, любовта излита през комина. Справихме се и се заобичахме повече. Помниш ли, че в плановете ми второто дете трябваше да се появи след 3 години? Е, появи се след 5, но поне приключих с ражданията по план-график
на 30 г. Сега имам 2 чудесни деца. Те ми дават сили да се боря с живота и да постигам повече. Какво съм си мислила когато съм била бременна даже и не искам да си спомням - хормони, какво да ги правиш. Повтаряй си като мантра, че ще се справиш - ние го правим и да ти кажа - помага. Леле каква история. Tsv казвам ти едно голямо ЕВАЛА просто като прочетох поста ти направо ми се сви стомаха само като си представя.... А накрая това, което казваш "Повтаряй си като мантра, че ще се справиш - ние го правим и да ти кажа - помага." ей това се опитвам да обясня и на моя мъж и на много мои близки. Много хора в добро положения се вайкат, че няма пари и че не могат да се справят, а след твоята история вече и аз сама виждам какви може да са наистина проблемите, но вярваш ли в късмета си нещата се нареждат по един или друг начин. Проблемите в едно семейство ги има твърде често въпрос на нерви е дали това ще ги сплоти или ще ги изнерви повече и ще ги раздели, но моето лично мнение е, че ако в такъв момент на нерви и безпаричие затаим дъх и за миг преглътнем нервите наистина заедно ще се справим. Надявам се особено твоя пост да помогне много на авторката. На мен лично ми помогна много и вече още повече вярвам, че ще се справим...
Даже и за сватба особено не бяхме мислили. След положителния тест можеш да си представиш какви мисли ме налегнаха. А мъжът ми рече само "Ще си го гледаме"... Изведнъж всичко започна да се променя с главоломна скорост - гласихме сватба (не сме я плащали ние), започнахме да търсим жилище да купуваме, на всичко това отгоре работата си върви - работех в мед. лаборатория и натоварването ми беше голямо. Съчетано с живота у свекърови, представи си... На моменти ми беше много мъчно, но някакси въпреки всичко, бременността ми беше много приятен период, след като родих ми липсваше много 
Така трябваше - така стана.
Да,сега не ни е лесно-караме се доста често,аз изнервена от непрестанното седене вкъщи,той изморен от работа и лекции-не ни е лесно,но мисля,че като мине още малко време нещата ще се уталожат и всичко ще е по старому.Даже вече искаме и второ детенце.На теб ти пожелавам най-леката бременност и най-прекрасното детенце на света и не се обвинявай,че изпитваш такива чувства. 
Аз също като ~MoDe~ съм постоянно изнервена сама съм с малката по цял ден, искам да си казвам с някой по някоя друга дума, ама като се прибере вечер мъжът ми от работа и той изморен и изнервен, и има редовни караници. А факта, че съм бременна сега допринася за нервичките ми. Знаете как е хормони работи, не стига че цял ден в къщи затворена, ами и постоянния дискомфорт, притеснението това нашето диване да не ме ритне в корема, да не я вдигам прекалено много, чудо е... Ама знам, че си струва две деца са две усмивки, повече целувки, повече прегръдки, повече детски смях в къщи.. знаете как е 
но ти ме караш,както и останалите да чакам с надежда новия човек...да си мисля,че си заслужава 
Чета, чета и като прочетох последния коментар и ми се сви сърцето, това че сега живея в София и всичките ми приятели са тук е факт, но когато стане по -тежко ще трябва да се преместя в по-малък град ( на морето е) , но все пак зимата е ужасно скучно. Сега започва да се строи там и до лятото всичко трябва да е готово. Това имам чувството, че ще ме депресира адски много 
То и сега ме депресира, всимисъл обичам го много и много искам да сме заедно , но той просто не харесва София , ще има собствено, ново жилище на морето и просто не може да си представи да живее в София... Въобще не знам и до там как ще се стигне, въпреки ,че още от самото начало на връзката ни знаех, че рано или късно ще трябва да се случи така. 
Зимата с дете,където и да си ще ти е скучно,особено,ако е мъничко още.Даже аз си мисля,че ако съм в по-малко населено място ще ми е по-добре,защото хората се познават.И до магазина да отидеш пак ще завържеш приказка с някой,а тук най-много да те сръчка някоя забързана бабка. 
, където наистине 