Мъжът като глава на семейството

  • 6 333
  • 68
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 4 349
Глава на семейството - мъжът - това не е ли ооминало вече. Не се ли борим за равноправие. Значи когато се отнася до парите - мъжът е глава на семейството, а когато трябва да се вземат решения - тогава да има рамноправие.

Тъйкато този, който праща поръчва музиката следователно трябва да няма глава на семейството, за да се вземат решенията равностойно. Иначе утре ще чуем репликата - аз нося парите следователно и ришенията ще вземам аз!




# 16
  • Мнения: 1 615
Миличка, това не е първата тема, свързана с твоя мъж Sad Какво очакваш ние да ти кажем? Ти най-добре си знаеш що за птица е и защо го търпиш... Падението му в очите ти изобщо не е от сега, нали? Но все се надяваш, като се закротят нещата, че са се оправили. Прощаваш, забравяш... До следващия път.
След няколко дни и след няколко страници ще ти мине и ще се разсърдиш за коментарите тук. До следващта тема...

# 17
  • Мнения: 3 331
А ако той остане без работа?

# 18
  • Мнения: 4 916
Погледни реално на нещата:
- може ли пет човека да се издържате само с неговата заплата,
- има ли вариант да получава повече пари - какво е търсенето на неговата специалност във вашия град,
- ако си смени работата - каква е вероятността да започне скоро по-добре платена,
- ако се преместите заедно в друг град - как ще се отрази на децата, на доходите ви.
Сама казваш, че по-често той е без работа - значи вече си наясно, че твоите доходи са жизнено важни за семейната икономика. Не е като да не ви се е случвало вече.
Друг въпрос е, ако положението вече не те удовлетворява и искаш мъж, който да носи основната част от доходите у дома и на теб да не ти е толкова стегнато гърлото дали няма да останеш без работа.

# 19
  • Мнения: 182
Падението в очите ми не е от сега, да, така е. Но човек не е изцяло лош и изцяло добър, нали? Има моменти, в които е спокойно, и човек се лъже и докато се лъжем, живота минали и децата пораснали...
Аз лично не подкрепям тази женска еманципация и равноправието между половете. Донъкъде да, но все пак мъжа е мъж, а жената жена.
За да има любов и уважение - то трябва да се показва и доказва. Аз поне мисля,че това правя.
Не съм пуснала темата, за да се оплаквам, а да чуя мнения.
Вие не живеете моя живот, нито аз вашия.
И смятам, че има право да пусна тема, за неща които ме вълнуват, а който иска да пише - да пише. Останалите да подминат...


# 20
  • Мнения: 182
А ако той остане без работа?
Оставал е без работа повече от година и аз съм го издържала и него, и цялото ни семейство. Не съм му поставяла ултиматуми.

# 21
  • Мнения: 182
Да допълня- въпроса даже не е толкова финансов. Повече ми тежи отношението му и това,че решава проблемите с мен т.е аз съм длъжна, а не да каже - аз като мъж ще опитам това и това, ще ме подкрепиш ли? Да помисли как да променим нещата, но инициативата да е негова, а не да се отрива с мен. Точно тук ме стяга чепика. Не толкова, че искам да живея безгрижен и осигурен живот.
Искам да проявява инициатива, отговорност, да се опитва /поне да го видя,че се опитва/ да се справя, а не да заявява - заминавай в чужбина да работиш. Аз си имам работа, ако останеш без работа - заминавай.

# 22
  • Мнения: 3 331
А ако той остане без работа?
Оставал е без работа повече от година и аз съм го издържала и него, и цялото ни семейство. Не съм му поставяла ултиматуми.
Изобщо не ти е лесно. Не стига, че като всеки човек мислиш да не останеш без работа, не стига , че си поела геройството да отгледаш и възпиташ 3 деца, а и това психическо напрежение... Може би така си говори, но ако наистина се случи, ще реагира по друг начин.

# 23
  • Мнения: 182
Е, той в крайна сметка не може да ме принуди да замина...Аз давам много от себе си, не съм човек на фиктивните отношения. Искам искренност и любов, искам да се грижи за мен, да го усещам, да ми дава някаква сигурност. Дори и да остана без работа - да каже - жена, няма да се притесняваш, аз сега ще работя, ще отидеш на борсата, ще намерим работа, каквото и да стане - ще решим проблема. А не това - заминавай за чужбина...оправяй се- като си се подредила така.

# 24
  • Мнения: 5 710
anedi, не пречи да се пооплачеш, но  нали знаеш, че човек трудно се променя, още повече, ако не вижда проблем.

# 25
  • Мнения: 182
anedi, не пречи да се пооплачеш, но  нали знаеш, че човек трудно се променя, още повече, ако не вижда проблем.

Знам и ми тежи. И понеже не занимавам никого с проблемите си, пиша тук.

# 26
  • София
  • Мнения: 2 481
А ако той остане без работа?
Оставал е без работа повече от година и аз съм го издържала и него, и цялото ни семейство. Не съм му поставяла ултиматуми.

Освен ако не е болен от нещо, и от жал стоиш с него, не разбирам защо работеща жена през 21 век трябва да търпи подобен индивид. Егати, не мога повярвам, че все още жените проявяват такава търпимост към приказките и действията на мъжете си.

Иначе в брака, както аз го виждам, и двамата са равни, не ми харесва идеята за глава, крака и пр.Всеки допринася за общото благополучие, без да унижава достойнството на другия, без да заповядва и да взима решение като това...географско разделяне, което всъщност е ааааааааадски удобно за него. Той защо не иде доброволец някъде, където се води война. Хубави пари взимат.

# 27
  • Мнения: 182
Защо стоя ли? - Защото имам 3 деца, които го обичат. Защото е добър баща- към тях.  Не давам поводи да мислят друго. За себе си съм приела,че имам тежък брак, но като ми кипне канчето пиша тук. Не споделям с майка ми - само това и липсва - да седне да ме мисли. Тя не може да ми помогне вече - аз трябва на нея да помагам.
Като пиша, все едно съм споделила с приятел. Донякъде ми олеква, до следващия път....

# 28
  • Бургас
  • Мнения: 6 589
Anedi,погледни и от добрата страна.Има жени,дето им дишат във врата само докато излязат на кафе сами,а теб те пускат по широкия сват.
Това е в кръга на шегата,сигурно не ти е лесно,но тук никой няма да ти помогне.

# 29
  • София
  • Мнения: 2 481
Защо стоя ли? - Защото имам 3 деца, които го обичат. Защото е добър баща- към тях.  Не давам поводи да мислят друго. За себе си съм приела,че имам тежък брак, но като ми кипне канчето пиша тук. Не споделям с майка ми - само това и липсва - да седне да ме мисли. Тя не може да ми помогне вече - аз трябва на нея да помагам.
Като пиша, все едно съм споделила с приятел. Донякъде ми олеква, до следващия път....

Ти си знаеш...аз, наблюдавайки брака на родителите ми, не бих се примирила да бъда...да кажем неудовлетворена от брака си и от отношението на мъжа ми, и в същото време да го приемам за добър баща. Добрият баща уважава съпругата си и децата го усещат. Имаше подпис на съфорумка с подобен смисъл  Peace.

Общи условия

Активация на акаунт